Сподееееляй, народе

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderators: Yan, Xellos, Roland, Moridin, Morwen, Marfa

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12225
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Сподееееляй, народе

Post by Amelia » Fri May 24, 2019 8:32 am

Ок. Светът е едно доста малко и странно място.

Начи, в кооперацията, в която все още живеем и ще живеем още 2-3 дни, докато не дойдат хамалите да ни изнесат има бая народ с кучета и аз общувам с болшинството от тях. Така се случва просто, като изведем кучетата по едно и също време, кучетата искат да си приказват и ние, щем, не щем, си приказваме покрай тях. Та, на първи етаж в една от сградите на кооперацията живее една баба, която има две кучета - Тъкър и Зои. Засичам я на балкона често като минавам с моя Зоро покрай нея - тя пуши като комин и често стои там с цигара в ръка. Познавам я от месеци - първия път като се видяхме се смяхме на това, че кучетата ни се казват Зоро и Зои. Как да е, днес минах сутринта със Зоро покрай балкона ѝ и тя ми се оплака, че болкоуспокояващите, дето са ѝ дали за рака, я дрогират прекалено и ме пита дали разбирам от принтери. Щото си купила нов принтер, ама дъщеря ѝ не искала да дойде да ѝ помогне, щото нещо се скарали и ненам си какво. Аз не разбирам много от принтери, но ѝ казах, че ще дойда след работа да ѝ инсталирам принтера.

Та отивам след работа и влизам у тях за първи път. И веднага почвам да разпознавам неща. Да, ето ги по стените всичките фотоплакати със зебри, слон, лъв... Ето го бежевото кожено канапе, и бялото кожено канапе, и червения кожен фотьойл... Ей там в ъгъла е дървената лакирана маса с белите кожени столове. Килимът е различен обаче.

Това са същите мебели и картини, които със Сашко сме гледали десетки пъти. В снимките на новата ни къща, качени по сайтовете за продажба на къщи.

Тази баба е жената, която е живяла под наем в къщата преди нас. Същата жена, за която една от новите ми съседки (с която се запознах покрай детето ѝ, с което се запознах покрай Зоро) ми разправяше, че се е разболяла от рак и ѝ се е наложило да се изнесе да живее за по-лесно в апартамент, а друга от новите ми съседки (с която също се запознах покрай Зоро) ми каза, че се е пренесла да живее в кооперацията, в която живеем в момента. А двете кучета, за които съседското дете ми разправяше, че са живели у нас, са Тъкър и Зои.

Искам да река, пичове, че все още не сме се нанесли в новата къща, но вече съм стабилна част от клюкарника на вилаета, а светът е едно доста малко и странно място, което става още по-малко и странно, когато си имаш куче. Индиректно познавам вече още няколко нови съседи, за които чух клюки днес. Знам примерно за дебелата леля на съседката отсреща, която живее на горния етаж на къщата им и не може да слезе по стълбите, щото са ѝ скапани коленете.

Бабата е бая интересна - на тази възраст хората винаги имат много истории за разказване и някои от нейните бяха доста сърцераздирателни. По-младият ѝ син се е самоубил заради нещастна любов, имала е по-малка сестра, която е загинала по време на някакъв циклон в Саскечуан, като са били малки... Сестра ѝ я ударила паднала керемида по главата, а вятърът отнесъл съседката и я търсили часове наред после. Каза, че е имала голям късмет, че повеят я е захвърлил на земята по очи, щото ако било по гръб, дъждът щял да я удави. С такава сила биел. Чувала съм доста за катаклизмите в прерията - Канада може да е много сурова и опасна за живота понякога, ама може ли да си го представите това? Да ви отнесе бурята на майната си и дъжда почти да ви удави? Разказваше как баба ѝ навремето, няква чиста 100%-ва англичанка и ужасяваща расистка и снобка, им се е карала, ако ги види да си приказват с индианците. И малката ѝ сестра един ден показала на расистката баба картинка на Джизъс, на която Джизъс говори на хора с най-различен цвят и рекла, "ето, Джизъс говори на индианците защо да не можем да си говорим и ние с тях?". Коментарът на съседката беше "Не беше за тоя свят това дете, затова и си отиде толкова рано". Иначе синът ѝ сега е безработен, защото в петролната промишленост сума народ си загуби работата. Днес тя трябваше да го кара до болницата за колоноскопи. А тя е вдовица и сега се бори с рак на белия дроб, което не ме учудва ни най-малко като я знам как пуши. Новата ни къща има да я измирисваме от дима в продължение на месеци.

Некви такива едни философски преживявания.

ПП. За тръпнещите в очакване за нова информация около кенефа ни - не сме го сложили още. Стои долу в хола, но съм проучила как се сменя и ще го поставим като се пренесем. Оказа се, че сме купили Kohler тоалетна с Aqua Piston. Господ да ни е на помощ, знаех си, че трябваше да вземем ТОТО с торнадо флъш...
My Anime List , My Manga List

Kakashi: I'll leave my body to you, Sakura.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5599
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by AlDim » Fri May 24, 2019 9:01 am

Amelia wrote:
Fri May 24, 2019 8:32 am
ПП. За тръпнещите в очакване за нова информация около кенефа ни - не сме го сложили още. Стои долу в хола, но съм проучила как се сменя и ще го поставим като се пренесем. Оказа се, че сме купили Kohler тоалетна с Aqua Piston. Господ да ни е на помощ, знаех си, че трябваше да вземем ТОТО с торнадо флъш...
Чакай, нали искахме American Standard с VorMax Plus?

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12225
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Сподееееляй, народе

Post by Amelia » Fri May 24, 2019 9:09 am

Не, дюд, ТОТО бяха най-добрите.
My Anime List , My Manga List

Kakashi: I'll leave my body to you, Sakura.

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 18869
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by Xellos » Fri May 24, 2019 9:52 am

:bow:
¿Dónde está la biblioteca?

User avatar
трубадур
Forsaken
Posts: 2934
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Сподееееляй, народе

Post by трубадур » Fri May 24, 2019 9:55 am

От тва изглежда, че и двамата сте хвърлили око на некъв специфичен кенеф и в крайна сметка сте взели някво 3-то решение. Sounds about right.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 3 guests