Божичко, до какви неща се стига тук
Искам да кажа, че като доктор по психология приемам за изключително странно твърдението "гледането на документалки повишава нивата на депресия". Корелацията между две неща - която в случая дори е противоречива - не показва причинно-следствена връзка. Може едното да поражда другото - веганизма да поражда депресия, може пък второто да поражда първото - депресията да прави хората по-склонни към веганизам, може пък да има нещо трето, което е причина и за двете. Като ви чета историите за това колко ви е повлияло коленето на прасето на село, си мисля, че е напълно възможно някаква психична травма от детството да е първопричината както за веганизма в по-късните години, така и за повишените стойности по скалите за депресия.
Думата "маргинализация" в последните години се използва все по-свободно и какви ли не групи, стоящи в центъра на обществените дискусии, се окачествяват като маргинални. Та по тая логика що и веганите да не ги броим за маргинални. Тези дни се зачетох в една много интересна нехудожествена книга -
Далече от дървото - говори се за трудностите между родителите и децата и централната тема са истории на семейства, в които децата имат различна идентичност от родителите. Авторът е гей и се говори много за хомосексуални, трансексуални и т.н. деца, за драмата в семействата и обществото в такива случаи, но също така има глави, посветени на всякакви други различия. Тъкмо минах главите за глухите хора и за "малките хора" - джуджетата. И докато четях бях абсолютно шокиран колко
много са тези хора, колко сериозни са проблемите им, колко чести са тези случаи, и в колко неподозирано чудовищна степен тези хора са изтласкани на ръба на обществото, практически са невидими, безгласни са, системата по никакъв начин не е ориентирана в подкрепа на хора като тях... Много ми беше интересно да прочета как децата, родени с пълна глухота имат проблеми в когнитивното развитие, защото не могат да възприемат символната функция на езика и думите, как за тях буквите и думите са толкова абстрактни неща и концепцията им за общуване е толкова различна от нашата... В САЩ близо 1 на всеки 1000 деца се ражда глухо, още 1 до осемнайстата си година става и общият процент 3-4 човека на всеки 1000. А за джуджетата също ми беше интересно да прочета каква покъртителна изолация претърпяват, как намирането на работа и социална среда са чудовищно трудни, как развитието на технологиите позволява вече на достатъчно ранен етап да се определи дали децата ще бъдат джуджета и затова родителите все по-системно избират да направят аборт, така че при тези хора дори намалява шанса изобщо да бъдат родени, какво остава за по-нататък...Това са маргинални групи.
Не знам какво е обидното на думата "карнист", ще се радвам, ако някой ми обясни. Какво означава "карнист" - човек, който смята, че хората имат по-висша стойност от животните и съответно приема за нормално и естествено яденето на месо и други животински продукти, това ли е? Щото аз напълно влизам в това и не ми пречи да ми бъде сложен този етикет.
Колкото до самото месо - не съм най-големият фен на месата, все пак съм кръвна група А, не ям месо всеки ден, но сигурно четири дни в седмица се случва да употребявам нещо с месо. Вегетариантството е нещо, което от детството ми е било приемано за нормално от хората около мен, така че изобщо не ми е странно като концепция и разбирам защо много хора биха предпочели да не ядат месо. Вегантството обаче ми е безкрайно далечно - и яйчица обичам, и сиренце, и панирани кашкавалчета, и медец. А айрян колко обичам!!! Толкова ми липсваха хубавите български айрянчета през двете ми седмици в Кентърбъри това лято - там имаше само някакви сладки, с много захар и овкусител на праскова или малинка... пак си ги купувах де, като нямаше друго, но ми липсваха солените родни айряни. откакто се върнах пия по литър на ден
Иначе преди три години бях на конференция в Ниш (прекрасно място и много уреден университет!!!), там ми направи впечатление колко огромни количества месо ядат хората. По супермаркетите почти не видях замразено месо - всичко е само охладено, защото се купува и изяжда бързо. Имахме и академична вечеря в една кръчмичка до факултета, тя се изразяваше в някакви леки салати от зеле и краставица и огромни, ама огромни плата с всякакви видове месо - куфтета, пържоли, шишчета, плескавици, какво ли не... Огромни! И една колежка, също българка, попита имат ли нещо без месо. Сервитьорът я изгледа като гръмнат и възкликна "Е как без мЕсо????!!" Ама ѝ донесоха някакви варени картофки, де...