Веган да се наричам..

[Xellos]

Евала

[Claymore]

Без бой признавам че на тоя етап мога да правя само мусака, боб, леща, супа топчета и зеленчукова супа. Демек най-лесните работи. И като се прибера след цял ден навън не ми се занимава с друго освен да пльосна 2-3 яйца или размразено месо в тигана и да резна няква салата. Желание да си правя хумус и разни манджи има, ама когато съм гладен и уморен изчезва в полза на лесното.

[Litz]

http://www.telegraph.co.uk/news/2016/07 ... eing-foun/

Силно се надявам родителите на това дете да не го видят повече. И понеже за веганите consenta е важен, бебето дало ли е съгласие? Кое му е здравословното 14 месечно да тежи 5 кила? А това дапси веган в Италия според мене е лудост.

[Morwen]

Прави ми впечатление, все малко хора вече гледат на готвенето и като изкуство, комбиниране на всякакви продукти и вкусове и материали, а не досадно задължение за оцеляване. Мързи ли ги та си рупат суровото направо, майките им ли са мега фейлнали да им предатат някоя и друга рецепта... Домакинята си е ок да е отживелица за модерната бачкаща жена, като минава номера. Ама с тва ядене навън и притопляне някак се по-вредно и скъпо става. Та седнеш да готвиш нещо вкъщи за кеф си е рядко май. Особено по чужбина?
Половината коментирали вещо тука съм убеден, че не могат да направят една яка мусака живота им да зависи от това.
При мене си е професионална деформация да гледам на продукти и процеси по-делово и да не съдя прекалено хората (извън доказаните медицински случаи) избрали лесния или оувърпрайснат фешън начин, ама има и некви втф безумия, като това долното дето наистина си мисля, че трябва да е подсъдно.

Ам, не схващам пойнта на първия абзац.
Иначе според мен концепцията за модерната бачкаща жена, която едновременно и готви, и върти къщата с другата ръка е някакъв остатък от социализма, когато жените хем някак бяха равни, хем някак обществото беше патриархално. Десет часа жената е навън по работа, отделно имаме пазаруване, занимаване с децата/мъжа и други дребни, но времеотнемащи дейности, които естествено са само "женска" работа. Нека сега за капак сложим и социалната стигма към "неподдържаните" жени напоследък, за да уплътним деня. Сори, освен ако готвенето не е любимото й хоби, просто не стигат часовете на деня. Или пък, както множеството социалистически труженички, ще врътне един безвкусен боб по задължение, за да може после най-накрая да има лукса на това да си хвърли цели седем минути душ.
Не знам колко по-вредно е яденето навън, доколкото често и в магазините продуктите не са цвете, но определено е по-скъпо. Други скъпи неща са личното време, хората около теб и антидепресантите евентуално.

Повечето глутен-фри, вегани и суровоядци не са такива заради невъзможност или нежелание да готвят, а заради някакви искрени и понякога потресаващо откъснати от реалността свои убеждения.

Иначе днес излезе тази доста тъжна новина http://www.dnes.bg/world/2016/07/11/1-g ... -kg.308543 и съм доста убедена, че родителите са просто тъпи, а не мързеливи или неспособни.

[Litz]

Морвен, аз съм постнала същата статия от телеграф, щото езикът в днес.бг ме уби

[Morwen]

Да, после видях, че и твоята е същата...

[Xellos]

Morwi - Споко пойнт няма, освен тоя дето тъпчем в устите неща колкото да не сме гладни, повечето време на крак и губим едно от най-големите удоволствия в живота.
Всеки си знае семейния бюджета и времето, няма лошо. Свърши времето на соц отговорностите у дома. Коментирах, ако изобщо съм мислил нещо кохерентно, че друго си е да можеш да сготвиш нещо на любимия чат пат, целия процес от избиране, правене и хапване си е още един начин да се разнообрази връзката примерно, дори ако ги има парите. Едно хубаво хапване с всичките му мурафети и правилни съставки (справка Леля Ог) си е ебемти форплея .
Продуктите на пазара са все по-зле, то е очевадно и все пак някои може да ги пипнеш преди да ги дозамаскират в яденето в заведение. Храненето навън като качество... зависи къде ядеш. Не ми е работа (поне като не съм на такава) да гледам в чуждата чиния и джоб, ама знам как са в заведенията врътките и цените и ме гложди. Единственото сигурно е, че няма начин да е по-евтино от домашното. В пъти. Умората след работа не подлежи на спор, ма никога да не пипаш е малко ограничено.
За нервите, абе леко не съм съгласен. След тегав работен ден с идиоти отиваш, сядаш и се кръстиш, обслужването не е твърде зле, а то в Бг друго рядко се намира, та се налага да се запознаваш с повечето Оправители на заведения, та земи тва спокойствие. В тоя случай храната за вкъщи си е идеалка де. Да живее китайското!
Ся ако някой е дърво в кухнята и за 1 сандвич викат пожарната ясно, че няма избор, ама не познавам такива. Времето е ценно винаги, ама Готвенето (дори рупането на сурова слама) не е просто сървайвъл скил за семействата на бели робини, а Изкуство и общуване. Като не се налага да си до печката ок, мъжете винаги ще харесват повече какво е готвила майка им и без това. Навън навън, поне докато не се спаунне неква челяд сигурно, ама то тогава всичко ще е ад.

За крайностите просто не ми се говори вече. То ако си тъп та тъп, дали само зеленчуци, безглутенова лунна роса или беконче да пропагандираш все си зле, и жалко, че не се умира бързо от тъпота в тия случаи, че и деца правят и повреждат. Това, че храната правела човека, освен във физически смисъл, некой друг път.

[Elayne]

Ся ако някой е дърво в кухнята и за 1 сандвич викат пожарната ясно, че няма избор, ама не познавам такива.

Ааа, познаваш, познаваш !

[Вашта леля]

Иначе бившия съквартирант на един приятел беше до такава степен откаченпна тема веганство, че при все че беше мега страхлив го караше да лови нощните пеперуди и паяците с чаша и да не ги убива...

И аз ловя молците вкъщи с чаша и ги пускам през прозореца на свобода. И те душа носят, и те искат да живеят, свят да видят и да пият по едно на теферич. Признавам обаче, че изпитвам огромно затруднение когато става въпрос за хлебарки...

[Morwen]

Да, и аз предпочитам да ги ловя с чаша. Това не е до веганство, до нежелание да похабиш животното без нужда е, мисля.

Всеки си знае семейния бюджета и времето, няма лошо. Свърши времето на соц отговорностите у дома.

Абе не е, като изключим, че сега жена домакиня не се възприема като мръсна дума, макар все още да е събитие. И в доста семейства мисленето "всичко освен сменянето на гумите на колата е женска работа" е валидна логика.

Коментирах, ако изобщо съм мислил нещо кохерентно, че друго си е да можеш да сготвиш нещо на любимия чат пат, целия процес от избиране, правене и хапване си е още един начин да се разнообрази връзката примерно, дори ако ги има парите. Едно хубаво хапване с всичките му мурафети и правилни съставки (справка Леля Ог) си е ебемти форплея .
Продуктите на пазара са все по-зле, то е очевадно и все пак някои може да ги пипнеш преди да ги дозамаскират в яденето в заведение. Храненето навън като качество... зависи къде ядеш. Не ми е работа (поне като не съм на такава) да гледам в чуждата чиния и джоб, ама знам как са в заведенията врътките и цените и ме гложди. Единственото сигурно е, че няма начин да е по-евтино от домашното. В пъти. Умората след работа не подлежи на спор, ма никога да не пипаш е малко ограничено.

Не говорим за никога (макар че дори да беше това, леко ме дразни осъдителността). Но повечето, да не кажа всички хора, които познавам и се кефят на готвене или не го правят всекидневно, или не са всекидневно на работа.
Зависи и какво възприемаш като готвене, но като говориш за форплей и изкуство, не ми звучи като да е за хвърляне на полуготови банички във фурната и бързи гофрети, нали. А сори, по-сериозните неща изискват време, което особено ако има намесено и семейство енд стъф, просто може да се окаже, че нямаш и в крайна сметка това е просто стресиращо-задължение-с-което-не-се-справяш-съвсем номер седем. А те се натрупват и то не по хубав начин.

Също така, доста ми е странно, че при все че ти готвиш и познаваш още няколко такива (достойни) мъже, упорито говориш само за щерките, несхванали и една рецепта от майките си и готвене на любимия. Не мога да разбера това стандартен патриархализъм ли е или просто визираш конкретни случаи:)

[Litz]

Проблемът е, че ако искаш да не се убиват насекоми, не е адекватно да караш някой друг да ти ги лови, а да си се занимаваш сам.

[Amelia]

На мен готвенето и яденето на готвено не ми е най-голямото удоволствие в живота. Често ги визирам като загуба на време, през което мога да правя много по-любими за мен неща. Въпрос на вкус и интереси.

Ако някой ми сготви - ще го ям, ще ми е интересно и вероятно ще ми хареса, щото като цяло ям почти всичко. Но това да ми е центъра на вселената - не мерси. Храната я визирам като sustenance, а не като забавление. Изяждаш я, поемаш квото ти трябва, изсираш я и забравяш за нея. Да се втелява човек толкова по нея винаги ми е било супер странно. Понякога се хващам да сготвя нещо - най-вече за потлъци, на които трябва да нося нещо българско. Имаме и едни приятели, за които готвя като ги поканя, щото им е интересно да ядат българско готвено. Получава ми се - в лабораторията съм правила много по-сложни неща от няквата там манджа и съм ползвала много по-сложни апарати все пак. Но аз съм си теоретик - забавленията ми са доста по-церебрални обикновено.

Стомахът ми се чувства най-добре със сурови зарзавати и без това.

А относно насекомите - бяхме ей сега с Alexis и Cruelty, които са ми на гости, в един много як музей за насекоми във Виктория. Там ни изнесоха лекция за насекомите, някои можеше да ги държиш в ръце и т.н. Та вече гледам с уважение на хлебарките - една съскаща такава даже си я подържах малко. Полезни scavengers са и не разнасят зарази, както си мислим - напротив, намазани са с някъв антибактериален филм и тоя дето ни чете лекцията каза, че ако искаме да си изчистим ръцете, но нямаме сапун, можем да потъркаме някоя хлебарка в тях. Не знам доколко това се отнася до българските хлебарки. Но ако не искате хлебарки в къщи, елиминирайте влагата (пак цитирам лектора).

ПП.Богомолките обаче продължавам да ги мразя, щото единственото ново дето научих за тях е, че и ларвите им се изяждат една друга. Абе фък дис пипъл, бе.

[трубадур]

За хлебарките: един учен... или беше мастурбиращ клошар, не помня кво точно беше точно каза, че гадините ги е гнус от нас горе-долу толкоз колко нас от тях. И то хубаво можеш да си бършеш ръцете за чистота с горката гад, ма после нещастното ще се чисти два месеца сигурно. Мен в насекомите ме бъгва скоростта на всичките им видове сегменти. Няма сред същества, които виждаме с голи, обезкосмени очи, на тая планета, които да са толкова различни от нас, откъдето мисля идва цялата погнуса. Неестествените форми и трепкащи движения, слузести на вид, меки, с безумни цветове. Има и пичове сред тях - пчелите са като летящи пухени панди, мравките са гоцки, калинките са най-милите бръмбари, ако пеперудата не е с размерите на албатрос се ядва, някои гъсеници чупят сладометъра. А и някак си бавно се опитвам да свиквам с мисълта, че до десетина години може би ще нагъвам насекоми, под формата на прах от скакалци и пр. И ако това доведе до спирането на избиването милиарди птици, милиони прасенца и кравички - не мога да кажа, че съм против.

Самите вегани са ми през дедовия. Но са дали на света vegan black metal chef, който насред всичко, прави доста апетитни ястия. Лошото е, че като всяко друго нещо да си веган в повечето случаи значи да си най-елитарният боклук, който можеш да си. И като някоя 18-годишна недоебана цвичка ти предлага с видима насмешка, сякаш си казал на църната точка у арт галерията църна точка, неква спихната подметка, която трябва да минава за хляб, реално направен от стрита метла, какъвто според нея е правен през войната, макар деда ми, воювал през нея и бабите ми, преживели я, да имат други представи какво са яли... идва нанагорно.

И още една точка за загубата на време в куфнята. Мразим да готвим, оти не мога, но самата идея да пропилея повече от 3 минути за приготвяне на храна ме убива. За мен да объркам яйца със сирене е подвиг. кво остава за манджи, дето трябва да приготвяш нещо три часа, да зъзне у фризера 3 седмици, да го препикават след това кози още една и накрая да му сложа джинджифил и да го сервирам на определана температура, за да не се пукне коричката. фак дат.

[Xellos]

Хехе, това с хипстърския рейтинг много весело

https://www.theguardian.com/lifeandstyl ... ?CMP=fb_gu

[ProxyFantasy]

http://imgur.com/a/beUNF

PS. Надявам се да се вижда снимката. Направена е на 03.10 в Бърно. Веганско шествие просто мина до гарата и тъй като така и така се занимавам с подобен вид употреба на културни практики с цел политически прояви, ми се видя интересна случка. "Представлението", което изнесоха, се състоеше от четирима души, които носят ковчег, явно не достатъчно тежък, защото само девойките го носиха, символизиращ смъртта на милиони невинни животински жертви...

Сериозността на страна, но при веганите има няколко неща, които наистина ме изумяват.

1. Отдадеността към каузата - Не говоря само за Никола Донев (на който може да му има и нещо друго освен веганизма, лееко ми е смахнат), но протести от рода на хора в тарелки, раздаване на човешки крайници, имитация на кланници, че дори и буквалното жигосване с единствената идея да бъдат чути. Подобен тип практики обикновено има три страни - че имат дефицит на вниманието и никой не ги е грижа за тях, което не съм сигурен дали е така, взимайки под предвид нарастването на вегетарянците в световен мащаб, изживяват се като "спасители", "избрани", "специални", "борци за свобода" и каквито искате подобни клишета от учебниците по история и трето, но не последно по значение, имат някаква свръх чувствителност към всичко, което се случва на тези животни. Не съм сигурен дали не е някакъв микс между трите и дали не е намесена и силната урбанизация и липсата на връзка с тъй нареченото село, но все пак си е впечатляващо.
2. Креативността и размаха на действието - подобни акции изискват огромни усилия, организация и творческа мисъл зад тях. А и разкрасяването на протеста от друга страна. Той не е просто отиват някъде и крещат за него, то е огромна доза вживяване, драматизация, хореография и така нататък. Имам чувството, че след масовите вегански протести в Барселона, изобщо идеята за протест се премести в сферата на сценичните изкуства. Например протестите в Полша - черни чадъри, огромни групи от хора организирани в някакви представления. Не знам дали има ефект, но е смайващ завой на "неподчинението" в ярки форми на "подчинение"
3. Изключването на всякакви научни аргументи, които стоят зад месоядните. Премахва се опитите за диалог. Засипват се с някакви третокласни източници на информация. Измислят се дори думи, които да заместят думите с положителна конотация като "месояден", на негово място идва "карнист"м като в същото време се изготвя и психологическа теория, че всъщност хранещите се с месо са преди всичко психично болни, пък после и убийци. Стига се до такива крайности, че след малко ще излезе, че един човешки живот не само е равен на живота на едно прасе, но е и по-нищожен. Това от своя страна като чели отключва някаква дига, която до сега е държала затворени мащабни количества конспиративни теории и нелепости, които се смесват с тази тиня от измислени идиотщини и разни речи на лидери на екологични организации започват силно да навяват спомени за надъхваща реч на вожд от северно африканско племе, заместващ и шамана по необходимост.

Иначе определено съм на мнение, че хората ядат твърде много месо и подобни практики трябва да бъдат намалени поне на половина, за да може да се поддържа някакви разумни количества на убити животни и те по някакъв начин да отговорят на стандарти за нормален живот на тези същества. Но цялата тази крещяща тълпа от некомпетентни и крайни индивиди ми е странна.

Едит. Системата за снимките пак победи, така че просто мятам линка.