Amikae wrote:Ами всичките тези убийства и самоубийства в САЩ защо се случват? Това си е чист нихилизъм. Да си кажеш, че нищо вече няма смисъл и няма какво да губиш, и да изтрепеш една маса народ преди да се гръмнеш, или пък просто да се гръмнеш...
То вярно че процента на убийците и самоубийците в САЩ е висок, но и все пак са 600+ милиона държава (доколкото си спомням) на фона на нашите 6-7 милиона пенсионери. Та не ще да са чаак толкоз напред с изперкването. А иначе, все си мисля, че причината е и в дискутирания тук манталитет. На американеца отрано му тръбят на главата за права, така че, като нещо не му вървят нещата, изперква, защото как така ще му пишат двойка, той си има
права и ще си ги защити с оръжие в ръка. Докато българина някак по дефиниция е пораженец (без да претендирам да търся причините за това) - свикнал е, че и да се оплаче, и да изперка, никой няма да му обърне внимание, така че дай да не изперква, за да не стане по-зле.
Amikae wrote:Докато в държави, като България, на дневния ред на хората стоят съвсем други неща. Понеже тук ги няма много от даденостите на западният свят, българите сме длъжни да имаме едно базово survival ниво(децата включително се подготвят за това), което в известна степен ни държи под една по-висока готовност по всяко едно време, защото борбата е за насъщния и алтернативи няма. Затова и сме купонджийски народ, понякога дори прекалено, но дойде ли Понеделник всеки си е заел поста. Борбата е може би едно от малкото неща, които ни бутат към правия път.
Това ми припомни основното, което ми направи впечатление като дойдох в Англия миналата година - яденето. Бе уж в БГ всичко живее на оцеляване и се е вкопчило в ръба на живота дето се вика, а със заведения пълно, и заведенията фрашкани с народ.
Тук в Англия, откак съм почнала работа, нямало е случай да работя някъде, където да няма кухня и трапезария за персонала. Шефовете даже си носят закуска и обяд, баси. В целия бизнес парк, където работя сега (с размерите на този в Младост 4 в София), има само 1 /едно/ заведение, което се пълни за обяд само и единствено с гастербайтери - англичани там няма. Всеки си носи яденето от къщи, има си микровелета, кетъли, посуда, мивки, каквото му трябва на човек. В България яденето е само по заведения. На мен почти 1/3 от заплатата ми отиваше само от ядене по заведения в работно време. Но то не само по обяд са пълни заведенията у нас. И сутрин, и вечер, и през деня, в делник и празник... не мога да си го обясня това, просто не мога да разбера откъде иде.
И друго относно манталитета - от началото на октомври тук торбичките в супермаркета се плащат по 5 пи. И всичкото англичанин от началото на октомври си носи торбички. То и преди беше така в повечето случаи, но сега е масово - и не за да спестят пари, ами защото така трябва, защото е по-екологично, и защото е по-културно. От друга страна, всички, които продължават да си карат с торбичките за еднократна употреба, няма как да им сбъркаш африканската/източноевропейската/от-друга-трета-страна физиономия.