The Self Improvement Topic

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderator: Moridin

Amikae
Ascendent
Posts: 4199
Joined: Thu Aug 07, 2008 12:07 pm

The Self Improvement Topic

Post by Amikae » Wed Jul 22, 2015 9:44 pm

Окей, GUYS!

Последните няколко години прекарвам все повече и повече време в разучаване на най-различни похвати, чрез които да водя по-здравословен начин на живот и винаги посрещам с удоволствие възможността да науча нещо ново, което да добавя към навиците си.

Предлагам в тази тема да споделяме точно такива полезни съвети. На този етап аз съм изградил няколко интересни навика, които ще споделя по-нататък в темата, но като за начало мисля да започна с нещо по-практично, а именно дългогодишната ми борба с килограмите и кое най-сетне проработи при мен.

Backstory-то е че от средното образование до края на студентските ми години винаги съм имал наднормено тегло, най-вече в следствие на обсебването ми с компютърните игри и абсолютния отказ да излизам навън и да правя нещо друго. Много седене, много кофти храна = 80+ кила без грам мускулче по тялото.

Като започнах да приближавам вече 25-те си години, започнах да се чувствам все по-зле физически, абе направо се чувствах, като скован дядка. И от тогава съм в непрестанна борба, диети, започвания и спирания на тренировки и като цяло доста нездравословни излияния над тялото ми.

В един момент бях достигнал някаква критична точка, при която свалих 25 килограма и не ядях нищо друго освен салати и тук таме малко пиле. Кантара започна да показва около 55 килограма и хората си мислеха, че съм болен. След което за отрицателно време си ги върнах тия 25 килограма.

При поредният ми опит обаче подходих по-различно. Започнах да ходя на фитнес, но не спрях да се храня, както ми харесва. Вместо това започнах да редуцирам храната си количествено. Пример: сутринта вместо да изям една огромна порция бъркани яйца с 3 филии хляб и лютеница, намалих порцията на 2/3 + 2 филии. В резултат пак хапвах това, което обичам, но консумирам по-малко калории. Успоредно на това при ходенето на фитнес тялото се нуждае от доста повече енергия, отколкото от дните ми на седене пред компа по цял ден, и така с постепенното редуциране на порциите ми започнах да изгарям повече, отколкото си набавям. Номерът е да се достига този калориен дефицит, но не с много. Не да си на една салата цял ден и да се пуснеш на пътеката да бягаш 15-20 минути. Не че не може да се прави, може, но при такова гладуване тялото всъщност си забавя метаболизма, а ние не искаме това да става.

Всъщност това, в което се целим е да развием мускулна маса, защото мускулите горят калории и то те ги горят дори когато си почиваме. Под мускули не си представяйте някакви батки или културисти, съвсем не. Всъщност дори аеробиката е страшно полезна за това, което се опитваме да правим, особено за жени и дори не е нужно да се стъпва във фитнеса за такова нещо.

Та така с течение на времето резултатите дойдоха и то без да съм гладувал и един ден. В момента храненето ми изглежда горе долу по този начин - 2 банана сутринта(1х7:30 + 1х 9:00 след след тренировка), лека закуска в 10:00, примерно малка порцийка яйца с една филийка черен или пълнозърнест хляб. В 12:00 обядвам обикновено риба или пиле, отново сравнително малка порцийка с малко картофки и салата, ако огладнея между 12:00 и 17:00 не се притеснявам да си хапна нещо дребно, по-добре някакви солети, но от време на време си удрям я Кнопърсче, я Кит-Кат(:P). В 17:00 хапвам нормална порция от каквото има в стола, примерно днес хапнах ориз + картофи + зеле и като се прибера около 20:30 си сръбвам супичка/леща/боб. Когато не съм на работа хапвам по-обилно около 17:00 - 18:00 и по-късно избягвам. Освен това веднъж седмично или на две седмици, както ми дойде, си разделям с колегата един голям черен шоколад с 70-80% какао.

Изобщо не гладувам и продължавам да прогресирам. Естествено точно колко храна консумирам си зависи и от работата. Моята често пъти е доста забързана, има много търчене и ми влиза на моменти, като леко кардио. Ако се заседявах повече щях да си редуцирам още малко калорийките.

I think you get the idea.

Мисля, че не е нещо сложно и всеки може да опита дори без да прави, каквито и да е упражнения, самото намаляне на калориите пак има ефект.

Това от мен, за сега. Отворен съм за въпроси, ако някой има такива и се надявам, че и аз ще науча нещо полезно от вас. Please share!

User avatar
Mindcrime
Arcanist
Posts: 827
Joined: Sat Mar 29, 2008 5:31 pm
Location: Shadow Earth

Re: The Self Improvement Topic

Post by Mindcrime » Thu Jul 23, 2015 1:42 pm

И аз ще споделя нещо относно храненето което съм забелязал с годините. Две от нещата които помагат много за това да хапваш доволно и да не пълнееш са:

1. Да се опитваш да се храниш по график т.е. часовете за хранене да са що годе идентични, по този начин организмът си съставя негов график и се "подготвя" да си получи и обработи храната.

2. Храната да се сдъвква хубаво. Добре смляната храна се разгражда по добре от нагълтаната набързо.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Re: The Self Improvement Topic

Post by Morwen » Thu Jul 23, 2015 2:52 pm

Според мен заглавието е малко заблуждаващо, самоусъвършенстването засяга много повече неща от фигурата.

По темата - смятам, че почти няма универсални методи, при различните хора действат различни неща. Примерно имам приятели постигнали много добри резултати с 90-дневната диета и други подобни.
Аз просто не мога. При мен режимът, който проработи най-добре за сваляне на тегло беше два-три дни строго ограничаване и после примерно седмица нормално ядене, само гледам да не прекалявам. Иначе като хванех някоя диета, според която ми се очертава да ям нормално през октомври, почти неизбежно я изпортвах безславно и после си наваксвах. От друга страна при много леките диети, имаше чисто психологическия момент, че свалянето по половин кило на месец не е особено мотивиращо и в един момент започваш да се чудиш дали въобще има някакъв ефект.

На фитнес не съм ходила, донякъде защото все още помня момента, в който на фитнес ходеха почти само нацепени батки и атмосферата беше крайно мутренска. Ходила съм на каланетика и салса, но не мога да кажа, че е имало някаква разлика за килограмите.

При мен го има момента, че обикновено ходя доста пеша (нервя се на градския транспорт) и не чувствам някаква разлика в тонуса при различни килограми. Понякога при рязко сваляне мога да започна да се уморявам по-лесно, но обикновено е краткотрайно. Без да твърдя, че съм в перфектно здраве или форма, мотивацията за спорт или режим за хранене винаги ми е била заради естетиката, а не заради това, че се чувствам зле физически (поне досега). Съответно понякога се дразня. Защото когато се чувствам ок в тялото си, според някакви здравни критерии съм по средата на нормалното, но свалям понеже съм между "малко пухкава" и "дебела" по общата оценка, има нещо сбъркано.

Иначе за мен ключът е в умереността. И преяждането, и недояждането водят до общо взето еднакво лоши последствия. Спортът е готин до момента, в който вместо да те кара да се чувстваш добре, започва да ти причинява травми. Същото се отнася и за почивката.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Litz
Ascendent
Posts: 4064
Joined: Mon Aug 16, 2010 12:46 am

Re: The Self Improvement Topic

Post by Litz » Thu Jul 23, 2015 3:17 pm

Аз ако ядях толкова, колкото Амикае щях да съм слон. Ма съм 156 см, соу.

Иначе аз имам нужда да спра цигарите. Бях ги спряла за 6 месеца и бях окей, но от три месеца пак ги почнах и се чувствам ужасно. Всъщност дори през 6те месеца непушене, просех цигари от колегите, щото при 12 часови смени физически труд с максимум 30 минути почивка, единственото нещо, което ми се прави е цигара + много кафе, щото за храна нямам сила и желание. Дните, в които съм на работа са нещо ужасно за организма ми сигурно. Ма пък ръцете/краката ми са супер стегнати.

Планирам да ги спра отново със сигурност, но това би се получило ако сменя работата.

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: The Self Improvement Topic

Post by tigermaster » Thu Jul 23, 2015 3:36 pm

^На мен точно дванайсетчасовите смени ми прецакаха здравето бая брутално. Гимназия завърших петдесет и четири кила при ръст от медър и осемдесет и три и се чувствах прекрасно. После като се захванах с бойни изкуства, понаедрях и заякнах доста - обаче ходих с желание на тренировки и изкарвах на моменти по три часа в залата без почивка. После си нараних коляното и спрях да ходя и за няма и два месеца пак станах шейсетина килца. После започнах да работя на дванайсетчасови смени без регламентирана почивка и макар че на работа ядях по-малко, отколкото вкъщи, напълнях доста грозно. В смисъл, не съм бил повече от седемдесет и пет килограма, обаче просто не изглеждах правилно - крайниците ми са много дълги и тънки принципно.

Имам чувството, че проблемите ми идват от това, че работата на смени просто ми унищожи хранителния режим тотално. И не само него - нормалното спане вече ми е проблем и часовете от денонощието, в които се чувствам в кондиция, са твърде малко и все идват по някое странно време. (А и жегите в момента...)

Както и да е, към темата много-много не мога да допринеса. Никога не съм спазвал никакви диети, а докато тренирах редовно, изглеждах и се чувствах прекрасно. Просто... Ако ще тренирате нещо, правете го с удоволствие.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

Amikae
Ascendent
Posts: 4199
Joined: Thu Aug 07, 2008 12:07 pm

Re: The Self Improvement Topic

Post by Amikae » Thu Jul 23, 2015 4:12 pm

Темата не е само за диети и правилно хранене. Не е само за неща свързани с физиката ни.

Ето още две неща, които прилагам от няколко месеца:

1. Неотдавна бях лееееко обсебен от кинтите. И без значение колко кинти правех, не спирах да се комплексирам. Съвсем случайно попаднах на един клип в youtube, където едно момче разказваше за проблемите си със същата мания. Неговият начин, който проработи и при мен е да си постави едни доходи, които го удовлетворяват. Ама наистина да повярва, че тази сума му стига и е доволен от нея. Веднъж щом се постигне тази сума, всичко над нея е само бонус и може само да носи положителни емоции.

Изненадах се колко лесно постигнах тази нагласа. И започнах да го прилагам дори за други неща, като очакванията ми за работния ден. Примерно, като отивам на работа, аз знам какви неща ме очакват и с какви идиотизми ще си имам вземане даване. Следователно приемам, че такъв ще ми бъде средностатистическия работен ден и го ембрейсвам, като такъв. Така не се цупя и муся, като ми се обадят за поредната простотия, защото съм го приел и знам, че ще бъде така, а когато нещата са по-спокойни ми е дори още по-добре.

2. Вторият трик е свързан с концентрацията и пълноценното възприемане на заобикалящата ни среда. Често пъти, когато съм пред компа и ровя някой форум, гейм сайт, новинарски сайт и т.н. толкова се фиксирам, че губя представа за времето, често се разсейвам от нещо, което трябва да правя и като цяло губя продуктивност.

Проблемът е там, че мисленето ми се канализира в една посока и си цикли в нея. Примерно мога да браузвам HLTV.ORG цял ден без да спра и да не обърна внимание на нищо друго.

С цел да се спирам си правя паузи. Просто спирам да се занимавам с компа, завъртам си стола и се опитвам да си изчистя мислите. Просто да не мисля за нищо за няколко минути. След което отварям очи и оглеждам помещението, ставам разхождам се обръщам внимание на всичко около мен - подреждам си бюрото, проверявам как работи мрежата, правя си лек стречинг, ако имам да свърша нещо дребно странично го правя. Понякога дори просто си седя по 5-10 минути с гръб към мониторите и не мисля за абсолютно нищо, а само наблюдавам какво се случва(или не се случва) около мен.

Това ми беше много трудно да го усвоя. Отне ми може би над 1 месец, но сега по всяко едно време съм способен да си направя един такъв рестарт. Особено полезно ми е, като съм в голяма компания, където по принцип винаги ми е било трудно да следя какво се случва и кой какво говори, сега просто си изчиствам мислите и обръщам повече внимание на детайлите и нюансите в разговора. Е все още от време на време ми се случва да се отнеса в мислите си и да спра да обръщам внимание на другите, все пак съм силно интровертен. Но безспорно този малък трик ми е помагал в много ситуации. Дори сега след този коментар ще направя точно това, защото пак взех да зациклям пред компа.

User avatar
Litz
Ascendent
Posts: 4064
Joined: Mon Aug 16, 2010 12:46 am

Re: The Self Improvement Topic

Post by Litz » Thu Jul 23, 2015 4:49 pm

Аз да добавя нещо. След случката с клипчето, за която разказах в другата тема аз почнах да живея с мисълта, че съм най-отвратително грозното същество на света, че съм гнусна, че просто съм изверг, чудовище и тн. Тоя начин на мислене доведе до действителното ми погрозняване. В края на 11 клас обаче нещо в мен се промени. И така от най-големия изверг на света почнах да си казвам, че съм просто изверг, после не чак изверг, а след това преминах на леко грозна, докато не стигнах до това да си вярвам, че съм хубава. С грима за бала си казах, че съм красива. Най-смешното е, че в момента приличам повече, на 6 годишното си аз, което вярваше, че е фея от приказките, а не на 15 годишното си. Имала съм дни, на самоомраза, но до такива ексцесии като преди не се е стигало.

Amikae
Ascendent
Posts: 4199
Joined: Thu Aug 07, 2008 12:07 pm

Re: The Self Improvement Topic

Post by Amikae » Thu Jul 23, 2015 6:04 pm

На това му се вика low vibration state of being. И гадното е, че когато си в такова състояние също ти пада чувствителността за всякакъв вид шит, който ти вреди. Junk food, лежане по цял ден, занемаряване на външния вид, наркотици, алкохол. Просто с толкова натрупана low vibration енергия на човек му се иска просто да се почувства добре сега на момента и това го отваря към всякакви гадости, които може да причини на тялото си.

Обратното на това е high vibration, но едва ли на някой го интересува за тоя spiritual шит. :mrgreen:

User avatar
Onslaught
Sorcerer
Posts: 401
Joined: Fri Jun 27, 2008 10:10 pm

Re: The Self Improvement Topic

Post by Onslaught » Thu Jul 23, 2015 8:02 pm

Amikae wrote:Окей, GUYS!
Последните няколко години прекарвам все повече и повече време в разучаване на най-различни похвати, чрез които да водя по-здравословен начин на живот и винаги посрещам с удоволствие възможността да науча нещо ново, което да добавя към навиците си.
Моя съвет е, не забравяй да си пиеш витамините и минералите :arrow: https://www.youtube.com/watch?v=iXglVzXOKYI
"Unless we keep the barbarian virtues, gaining the civilized ones will be of little avail."
"Some ideas are so stupid that only intellectuals believe them"

User avatar
moonlight
Warmage
Posts: 1089
Joined: Fri Jun 27, 2008 10:54 am
Location: Sofia

Re: The Self Improvement Topic

Post by moonlight » Mon Aug 03, 2015 1:19 am

Да се включа:

@ По въпроса за теглото:

Навремето, в далечната 2004-2005, бях накъм 25 години, имаше период от 6 месеца, когато работих в малко офисче до пазара в нашия град. Отзад имаше малка стаичка за хапване, която деляхме със съседния магазин. През това лято през цялото време съм закусвала по една мазна баничка сутрин, солидно шкембенце или кебапчета с пържени картофи за обяд, или някакъв друг такъв тлъст еквивалент. И свалих около 7-8 килограма (стандартно съм 56-59, бях ги докарала на 51). Впоследствие реших, че причината е една - динята. Нали бяхме до пазара, и всяка сутрин се купуваше по една огромна диня от пазара (бяха стотинки килото) и буца сирене от магазин наблизо, и цял ден диня със сирене. Колежката от магазина ядеше колкото врабче, но аз едно 3-4 кила диня съм изяждала на ден. И така ги свалих килата. Впоследствие се оказа, че динята е един от най-силните естествени диуретици, а аз не знаех, чак като взеха да ми висят дрехите, и се зачудих.

Освен това, някой енерго-разходващ спорт също идва добре. В работата изкарвах по 8 часа на бюро, там нямаше къде да ядем и се ядеше по околните заведения разни тлъсти манджи, а и из София къде пеша - с автобус, метро, трамвай... и така, бях почнала да се закръглям, и понеже не ми се набиваха гири във фитнес, се зачудих какъв по-евтин и по-енергохабящ спорт да си избера, и гледам - клуб Хеликтит, курс за пещерняци, 100 лв, за 6 месеца, и си казах, "айде, тука ще е". И така. Добре ми дойде. В пещерата първо температурата е 8 до 12 градуса, и тялото има 1/3 по-висок разход на енергия само за да поддържа телесната температура, и отделно има ходене, пълзене, катерене, набиране, и етц. Първите няколко месеца бяха: уикенда на пещера, после пет дена влачене като баба заради мускулната треска. Като мина тоя момент беше супер, бях направила стегнато коремче, леееко заформени мускули на ръцете, и не се задъхвах яко на 4-5 етажа стълби. Не свалих особено много килограми, но те бяха разпределени по друг начин, и тонуса ми беше екстра.

@Относно личностно развитие.

2011-та след като ме блъсна кола, бърнаутнах. Депресия, пристъпи на паника, бели петна в паметта, кошмари, нервен срив до степен да получавам блокаж на дишането, болки при всеки шум... гадно. Общо взето, се оказа, че по здравна каса могат единствено да ме пратят при психиатрите на 4ти километър за освидетелстване или медикаментозно лечение, и това е. Прегледах списъците на практикуващите психолози - 60-70 лв на сеанс 40 мин., а аз със секретарска заплата... в крайна сметка, от блатото ме измъкна психодрамата. Форма на групова терапия, която, обяснено по лаишки, използва похвати от театралното изкуство, в частност драмата, за да даде възможност на клиента да извади "извън себе си" даден проблем, да го постави "на сцената" и да го "разчепка", под ръководството на психотерапевт-специалист. При това на приемлива цена (в моя случай - 50 лв за един уикенд в месеца, което ще рече за 2 дни по 8 часа средно на ден).
Беше ми изключително полезно, когато бях в позиция да нямам никакви други опции и притисната до стената. Освен че преодолях бърнаута, започнах да бъда по-самоаналитична, започнах някакси по-спокойно и неагресивно да приемам чуждите недостатъци, да не се дразня толкова когато, да кажем, не мога да надделея в даден спор, или да се тюхкам и вайкам, че понеже не са ми послушали съвета/мнението, разбираш ли, не ме уважават, при наченки на конфликт с друг човек първо да се попитам битката струва ли си да бъде водена, вместо да се хвърлям в спорове... и така.
Спрях терапията обаче няколко месеца преди да замина за Англия. По-малко значимата причина бяха финансови проблеми. Другата, по-важна причина беше, че бях почнала да усещам, че от един момент нататък, терапевтичната група от помагащ инструмент беше започнала да се превръща в патерица за мен. В смисъл, вместо да излизам и да споделям с приятели, контактите ми се бяха ограничили (е, не само заради групата, но все пак), и споделях в групата, отколкото, да кажем, с приятел/ка, с който/която преди съм си споделяла. То е много едно такова незабележимо чувство, не ти се набива на очи, но в един момент човек рискува да се превърне в подобие на прословутия типаж на богата американка, дето и кафе не може да си поръча, ако не се посъветва преди това с терапевта си. Та полезно ми беше, но се радвам, че се "улових" навреме и спрях :)

Amikae
Ascendent
Posts: 4199
Joined: Thu Aug 07, 2008 12:07 pm

Re: The Self Improvement Topic

Post by Amikae » Tue Aug 04, 2015 10:44 pm

Това второто е капан, в който съм попадал повече от веднъж. Най-често става след като съм имал някакви премеждия, успял съм да се справя и съм изградил една комфортна зона, в която харесвам да бъда. И така човек се затваря в тази черупка, от която понякога трудно се излиза, а трябва да излезе, ако иска да продължи напред и да се развива, в какъвто и да е аспект на живота си. Много кофти навици съм имал, от които много трудно съм се откъсвал. Особено страшно е човек, като си каже, че всичко му е окей и няма нужда да си дава зор повече, направо изтръпвам. :neutral:

Amikae
Ascendent
Posts: 4199
Joined: Thu Aug 07, 2008 12:07 pm

Re: The Self Improvement Topic

Post by Amikae » Thu Aug 13, 2015 7:31 am

Време е за ставане!

https://www.youtube.com/watch?v=hbkZrOU1Zag

Amikae
Ascendent
Posts: 4199
Joined: Thu Aug 07, 2008 12:07 pm

Re: The Self Improvement Topic

Post by Amikae » Sun Nov 08, 2015 10:53 am

Хей, някой от вас може ли да ми препоръча добра готварска книга за начинаещи, несръчни момченца? :lol:

Амбицирал съм се да си готвя сам, за да не ангажирам майката и сестрата, а интернет се оказва изключително неполезен по тоя въпрос.

Ако някой от вас знае добро книжле, ако може с картинки, ще бъда извънредно благодарен! Оправям се и на английски/руски, но бих предпочел да е на български. :)

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: The Self Improvement Topic

Post by Ghibli » Sun Nov 08, 2015 12:25 pm

Хм, аз за готварска книга не знам, но наистина ли нищо не си намерил на youtube? Там според мен би трябвало да има полезни видеота "като за идиоти", и в добавка, на видео се виждат разни детайли, които на книга не са много ясни.

Най-якият вариант би бил да ангажираш майката или сестрата да те научат, естествено, но ако ще ти правят забележки и ще ти се нервят, тогава по-добре не. Иначе браво за инициативата, мъжете, които умеят да готвят, са по-секси :mrgreen:
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Litz
Ascendent
Posts: 4064
Joined: Mon Aug 16, 2010 12:46 am

Re: The Self Improvement Topic

Post by Litz » Sun Nov 08, 2015 1:45 pm

http://www.supichka.com/?m=1

На български е. Повечето рецепти са супер лесни и бързи, а има и разни класически от рода на мусака, пълнени чушки и тн.

Who is online

Users browsing this forum: Bing [Bot], Semrush [Bot] and 10 guests