Killua wrote: ↑Sat Oct 26, 2019 8:13 am
Тези хора, по разказа ти поне, звучат доста ужасно. Но все пак
това, че за два месеца от началото на учебната година и 2 контакта с майката не сте забелязали проблеми, не значи, че няма, особено ако се вземе предвид разказът на другата учителка за другото дете.
Точно така е, факт. Аз точно с тази идея отидох на срещата - да им обясня, че детето е нова ученичка за нас,
нямаме задълбочени наблюдения, но за момента в училище няма нещо необичайно, което да сме забелязали, всичко си е съвсем в нормата. И съответно да ги попитам какъв е казусът и за какво трябва да следим. Иначе нито го знам семейството, нито съм виждал малкото дете - там може да си има доста сериозни проблеми. Просто ми стана доста неприятно, че в думите ми се извъртат и се слагат в някакъв готов наратив.
Доколкото успях да схвана, бащата и майката са страшно немарливи родители, но са живели с една баба, която се е грижила добре за голямото дете. Но бабата в последните години е страдала от алцхаймер, та покрай това малкото е останало без грижи. Примерно директорката на детската градина обяснява как малкото дете идва немито и некъпано редовно. И как преди време голямото дете е ходило в съседната детска градина и директорката е разпитала другата директорка и са ѝ казали, че голямото дете е идвало винаги в спретнат вид и е било много кротко и възпитано и не изглеждало никога занемарено. Аз съм далеч от идеята, че в семейството няма проблеми - явно си ги има, и може би са сериозни, но това не оправдава другата страна, че е така злонамерена и високомерна и по такъв начин се държат и говорят и си имат готов сценарий за това какъв е животът на голямото момиче в училището, който сценарий не отговаря на истината.
Иначе нямам никакъв опит с НПО-та, та не правя генерални заключения за това как функционират в България. Но примерно Жоро казва, че тази фондация е много известна, а аз действително не съм ги чувал. И не само аз - нито нашата директорка, нито заместник директорите ги бяха чували, нито възпитателката от занималнята, която работи в Двореца на децата, нито четиримата специалисти от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование - две логопедки, една психоложка и един ресурсен учител. И четиримата са млади хора до 35 години, които обикалят училища из цяла София. Тоест пак говорим за фондация, която дори да е изрядна, пак е известна по-скоро в НПО средите, а не е позната на хората в системата. Което е проблем - дали на фондацията, дали на НПО сферата, дали на системата, дали на цялата държава, но в крайна сметка е проблем.
