Ох, това е много смешноLitz wrote: ↑Fri Jun 07, 2019 2:14 pmШегата настрана, ама аз си говоря щото като бяхме малки баби и дядовци и най-вече лудата сестра на баба ми не обясняваха как аз и сестра ми сме изтънчени дами от центъра на София, трябва да говорим тихо и изтънчено нали, и всички които живеят извън зоната руски, жълтите павета, ндк, са селяни и простаци и глупаци.
И като почнахме да ходим на село и да се срещаме, с деца видяхме, че тва е пълен булшит и почнахме да се говорим както си искаме в знак на протест на тая снобскя идиотия. Аз тогава почнах да храня всички бая грубо и да говоря по тоя начин.
Оня ден, нарекох шефа си пълен психопат и той ми се извини
Аз пък винаги съм изпитвал удоволствие да бъда мил и любезен, още от най-ранно детство. Много усмихнато и любезно си поздравявах всички съседи от блока в Перник, които си бяха мръщви или сърдити, но откликваха на моята любезност. Имахме един възрастен съсед, с когото нашите не говореха, защото той от поколения се мразил с баба ми и дядо ми по политически причини, после при разни ремонти и надстройки на блока винаги се бил укривал да не плаща и обяснявал обиди по наш адрес... и съответно по входа се подминаваха. Но аз бях дете, не разбирах напълно тези неща, и затова и него си го поздравявах мило и сърдечно. И веднъж той си беше забивал някакъв пирон в стената и не знам как го е забил, но на нашата стена в хола излезе издутина с размерите на разтворена длан, много грозна, и нашите се ядосваха, но решиха да не се разправят. И аз като го срещнах го поздравих пак мило, но после го попитах "Чичко, ти защо си ни счупил хола?" и той не ме разбра, ама аз му обясних доколкото мога. И същата вечер той звънна на вратата ни и каза "Синът ви ми каза, че съм направил нещо погрешно, дойдох да ви заплатя разходите по ремонта." И нашите му благодариха и го отпратиха, естествено, но бяха много шокирани, че този човек, който от десетилетия не ги поздравява и се стиска за всяка стотинка, е дошъл доброволно да плаща щети. Но аз си знаех, че това е силата на моята доброта!
И по нататък в живота си продължих така, щото установих, че тази стратегия най-много ми съответства на характера... Като работих в сферата на услугите винаги ме хвалеха, че съм много усмихнат и любезен с клиентите. Където и да съм учил и работел, колегите винаги са се оплаквали от счетоводството/администрацията, колко били груби и троснати жените, но реално с мен винаги са били много мили и добри! И като съм ги молел любезно, винаги са ми свършвали всичко бързо. В студентските си години едно лято работех в Ikea, бях кредитен консултант, от тея най-дразнещите, които се приближават към теб и те питат искаш ли стоки на изплащане (бях отчаян, не ме съдете, а и напуснах след месец, щото разбрах какви измами правят). И всички ми се чудиха как с някакви груби идиоти съм любезен до степен на циничност. А на мен ми беше забавно! Имаше един клиент, на който като му предложих кредит, той каза "Вие сте от тая банка, нали? Миналия път, като общувах с вас, вие ми показахте Е ТАКА /вдигна един среден пръст/, затова сега на вас ще ви покажа Е ТЕ ТАКА /вдигна два средни пръста и почна да ги размахва/." Аз отговорих усмихнато "Е, благодаря все пак. Приятна разходка из нашия магазин!" и той се опули шокирано срещу мен като треснат, не знаеше на кой свят е.
И извън самохвалството и лиготията ми, наистина мисля, е любезното и кротко държание е най-добрият подход и води до най-позитивни резултати. Преди две седмици, на матурите за дванайсти клас, една учителка щеше да си изяде боя. Тя беше квестор на входа, тоест трябваше да проверява всеки пристигащ дали има служебна бележка с надпис "допуснат" и лична карта и тогава да го пуска да влиза. И по едно време идва някакъв, завършил преди почти десетина години, едър, напомпан, с татуировки и ѝ казва "Аз не съм правил матури и затова нямам диплома, я ме пусни сега да вляза да ги направя." И тя казва "Да те пусна да правиш матури?" и избухва в див смях, а оня почервенява и вдига юмруци. И я пита "Какъв е проблемът, не разбирам?" и тя "Абе как ще те пусна бе, ти чуваш ли се!" и ме вижда, че се приближавам с бързи крачки към тях и казва "Гледай го тоя, иска така да го пусна, да правел матури." И батката, с мораво от бяс лице "Не... разбирам... какъв... е... проблемът." И аз ѝ казах тихо "Я влез вътре" и излязох пред входа и му обясних "Извинете реакцията на колежката, под пара сме всички, защото от министерството са ни затрупали с нормативи кого и как да пускаме в сградата, проверяваме за хиляда документа и толкова сме се побъркали, че вече мисълта да пуснем някого без всичките документи ни води до историчен смях, не е към вас нещо." И човекът се успокои, попита какво му трябва и откъде да го вземе, аз му обясних и той ми благодари и си тръгна.
И така в абсурдистан....