Абсурдистан: Възраждането

[tigermaster]

Мама в пещера ме е вкарала за първи път, когато съм бил нейде на две години. Като гледам, още съм жив, така че явно е знаела какво прави. Боян Петров също е знаел какво прави, затова казах, че изпълнението му ми прилича на умишлено самоубийство. А какво пише в Галерия не знам. Информацията си я взех най-вече от Уикипедия, всъщност.

[Amelia]

@Marfa , знам че е диабетик и т.н. Научих за него като го помля колата в Кресненското дефиле и бях много впечатлена, че е успявал да изкачи високи върхове в лошото си здравословно състояние, въпреки, че на няколко пъти почти е умрял и само късметът (и хората наоколо) са го спасявали. И точно по тази причина не виждам нищо вдъхновително в последните му изпълнения. Биолог като него би трябвало да е наясно с ефектите от диабета върху зарастването на рани, особено на тая възраст. При това положение, опитен алпинист като него не би трябвало да тръгва по планината сам, без да си изчака групата и без телефон като се има предвид скорошната му катастрофа. Резултатът е очевиден - труп в планината, дето я го намерят, я не и спасителна акция за много пари, излагаща на риск още цял билюк хора. Всичкото това, за да може въпросният да си получи адреналиновия кик и да си почеше егото, че и в това състояние е ПОКОРИЛ нам си колкото там върха.

В общи линии, съвсем съгласна съм с квото @tigermaster каза и ми се струва, че майка му ще да е доста по-наясно със станалото от @Yan или Галерия (квото и да е тва).

Аз от моя личен опит да кажа, че съм виждала със собствените си очи последствията от този тип изпълнения, когато моят приятел Иво се преби, катерейки някакъв замръзнал водопад в местните Rockies и трябваше да се събират пари за да бъде изпратено тялото му в България. И той беше опитен алпинист, покорил до момента ненам си кво там в Южна Америка и още някво друго си там в Азия. В лице приличаше малко на Капитан Америка. Все още пазя в университетската си поща един e-mail с планински снимки от него, щото не ми дава сърце да го изхвърля - последното нещо останало от него ми е. Имейл адресът му почваше с gravity_sux. На погребението беше в затворен ковчег, щото беше минало време докато се съберат парите, а родителите му и канадската му приятелка бяха като пребити. Момичето, което е било с него като е паднал не знаеше на кой свят е. След това известно време превеждах писмата, които родителите на Иво пращаха на неговата канадска девойка.

Ето тази страна на историята я няма в медиите, а според мен трябва да я има, първо, защото е част от историята и второ, защото следващият опитен алпинист, който реши да катери еди какво си, ама тоя път без, примерно, дрехи, за да е по-трудно и героично, трябва да е наясно с това, което оставя след себе си. Което далеч не се изчерпва само с Фейсбук лаври. Като общество ще е добре да не окуражаваме с няква медийна осанна тея безсмислени занимания, от които никой, освен адреналиновото джънки, няма нужда и файда. Заради това сега сме минус двама много умни, образовани и прекрасни човешки същества, които обичат природата и са склонни да се борят за опазването ѝ в момент, в който ще е добре да имаме повече такива.

Както и да е - темата е в Абсурдистан, защото отзвукът на тази съвсем излишна и лесно преодолима човешка трагедия е някакъв масов и много първосигнален овчи патос от хора, които до вчера дори не са чували кой е тоя и не са давали индикация изобщо да им пука за планини, природа и алпинизъм, но сега са много нахайпени и share-ват вдъхновени статуси, защото Боян Петров е БЪЛГАРСКИ ГЕРОЙ на Клета Майка България. Ако човекът не беше умрял, нямаше изобщо да разберат, че съществува и никой нямаше да е впечатлен от героичното му дело, досущ като случилото се с Атанас Скатов, дето оня ден се върна жив и здрав (този път) от еди кой си там много сложен връх, дето е качвал без кислород и шерпи. Ама понеже човекът е веган и не е станал причина за десет дневна спасителна акция, сега никой не говори за него.

[Yan]

Моята среща с Боян Петров беше преди сигурно има вече над 10 години. По време на едно събитие организирано за деца болни от диабет и това което ми направи впечатление, че за едни два часа в природонаучния музей очите на тези деца светеха. Щото някак си успя да ги надъха, че заболяването не значи край на живота. Че с упоритост и труд можеш да си какъвто поискаш - алпинист, биолог, изследовател.
За обществената му дейност, и отзвукът от нея човек много лесно може да се информира. Самият факт, че лайняните медии (от които е част и Галерия) веднага почнаха да публикуват статии как нарочно се бил самоубил и пр. е показателен за какъв дразнител си говорим.
Уважението, с което говорят за него светила в алпинизма (като Меснер да речем ) също е показателно.
Та затова считам, че човекът заслужава уважение и подобни коментари са проява на особено лош вкус обида към паметта на някой, който се е старал да живее на максимум, а не просто да си живурка...
А съвсем между другото 10 дневното издирване е прецедент в новата история и фактът, че Китай и Непал си сътрудничеха дава надежда, че в бъдеще ще могат да бъдат спасени други животи.
Но това са моите 50 стотинки. Щом ви е кеф да обяснявате какъв е смотан и как си го е заслужил - ваша воля.

П.П. @tigermaster майка ти предполагам е изкачила бая осемхилядници, така че дам пред авторитета й и със здраве.

[tigermaster]

За прекланяне си е, съвсем сериозно.
Родителите ми са единствените хора с достатъчно познания и опит в тая област, които лично можах да питам за мнение. Баща ми беше доста по-умерен. Спомена височинна болест, която влияе на възприятията и разсъдъка, особено като става дума за диабетик, раковоболен и така нататък. Отхвърли моето предположение за умишлено самоубийство. И двамата обаче заявиха, че постъпката му е безразсъдна.

Аз Боян Петров го знам от доста време вече и винаги съм го уважавал, но това не означава, че ще уважавам тази конкретна негова постъпка - пък и в последните дни се начетох на статии за това какъв герой е, за разлика от онези, които си мишкували кротко, без да си рискуват животите ей така.

[Amelia]

Не знам колко на максимум е живял, а и явно имаме доста различни представи за това какво е живот на максимум и доколко това "живеене на максимум" е ценно само по себе си. Меснер също не знам какво е казал отвъд едно интервю, в което не можеше да си обясни кво е станало, щото, наистина, такава поредица от глупави грешки не се обяснява лесно предвид наличните креденшъли на Боян. И няма кво да се правим, че Боян не е направил тези грешки и че не си е отишъл по законите на Дарвин. Жалко за вдъхновените от него деца, щото героят им в крайна сметка не можа да надмогне тялото си и умря. Дано това не им убие мечтите да станат биолози, но и за тях, и за света ще е по-добре ако решат да не стават алпинисти и вместо това се захванат с някакво по-малко егоистично и по-полезно за човечеството хоби.

[Yan]

Не съм фен на Манол Глишев, но в общи линии е казал това, за което на мен не ми стигна дар слово.

Да помислим още малко за Боян Петров
MANOL GLISCHEW·WEDNESDAY, 16 MAY 2018
Той най-вероятно наистина е загинал, твърде много време мина и вече можем да кажем по едно "Бог да прости". Бог да го прости и вечна му памет.
Без да съм бил от тия, които са го познавали наистина, все пак знам, че той беше зоолог и алпинист. Учен. Има публикувани изследвания и професионалистите в областта му твърдят, че работата му е била смислена и приносна. Той се занимаваше и с въпроса за целенасоченото, мутренско унищожаване на българската природа, а това е важна тема, за която един ден много днес силни на деня ще трябва да понесат отговорност.
Това навярно му донесе и едно изпитание, което ще си спомните: катастрофата в Кресненското дефиле. Тогава Петров за малко не загина, но оживя заради невероятния си организъм. Въпреки диабета, от който страдаше, този човек се възстанови и продължи работата си. Тук обаче не става дума само за организъм, а и за много силна воля. Двете си вървят заедно. За съжаление, Кресненското дефиле беше страшно поразено от безхаберието и диващината на нашите управляващи, но Петров направи доста, за да забави това.
Така че човекът, когото днес спасителите най-сетне спират да търсят, беше възхитителен. Той наистина ще липсва на много хора и даваше прекрасен пример за поведение. Но смъртта е една за всички, а при редовното поемане на рискове тя е един от възможните изходи, за които човек просто трябва да е подготвен. Всички един ден ще умрем, така че тук няма какво толкова да жалим. Някои професии вървят с това разбиране.
Трагичното в случая не е дори толкова в гибелта на Петров. Трагичното е в лошите, неадекватни, безчовечни реакции на част от нашето общество. Някои хора не разбраха, че са изправени пред драмата на изчезването и гибелта на един значим човек. Позволиха си дребни критики, подигравки и една особена форма на дребнав морализъм, които бяха напълно неуместни, защото издаваха не трезво отношение към ставащото, а собствена низост. Това не можеше и не може да навреди на самия Петров, нито на неговата памет, но е симптом на болест сред част от българите. Докато примерът на Боян Петров беше (и остава) част от лекарството срещу тази болест.
Струва ли си да си рискуваш кожата по баирите? Е, какво да ви кажа... Струва си повече от това да си дребна мутричка, дребен чалгаджия, да си неграмотен и самодоволен, да си конформист, да си комсомолец, да превиваш гръб и да служиш на глупаци. Струва ли си да причиниш страх и мъка у жена си и у приятелите? Не повече отколкото ако си моряк, войник, работник на нефтена платформа, пилот, водолаз, астронавт или миньор. Струва си точно толкова. Струва си да рискуваш на границата на човешките възможности. Кой знае, един ден може и да има пилотирани полети из далечните краища на Слънчевата система и тогава всяка информация за затрудненията и опита на екстремните спортисти от Земята ще бъде полезна. Боян Петров беше (и остава) част от историята на пионерството. В това няма патос, няма мъченичество, няма самоубийство; това просто е факт. И този факт следва да се осъзнае и оцени по достойнство.
Това би трябвало да се преподава в училище. Боян Петров вече се намира при Христо Проданов. Тези двама мъже с риска и дори с нежеланата си гибел са доста по-ценни за България от много други краткотрайни "звезди", които днес една скучаеща и лишена от вкус тълпа величае, а сетне забравя. Отделен въпрос е, че никак не е редно същата тълпа да вие радостно, когато някой някъде е успял да постигне победа, голям шлем, корона от осемхилядници или дори само скромен футболен хеттрик, а веднага да се нахвърля с озлобление на човека, който този път се е препънал... или, какъвто е случаят, е загинал. Ще се наложи да превъзпитаваме себе си. Да се превърнем отново от тълпа – в нация.
Боян Петров беше (и остава) част от хората, даващи примера как човек да изпъкне над тълпата, как да осъзнае себе си в общата схема на живота. В неговия случай това ставаше включително и чрез рискове, от които последният се оказа фатален. Но изследванията му остават, примерът за смелостта и волята му остава, остава идеализмът му, остава споменът за неговата ведрост, за която приятелите му говорят. Ако щете, остава дори нещо като легенда, защото наистина не всеки отива да изчезне в снеговете на хималайски връх по време на буря. Не знаем даже къде е тялото на този мъж. Но знаем къде е духът му и това би трябвало да ни стига.

[Amelia]

Хайде все пак да не сравняваме нужни за човечеството професии като "моряк, войник, работник на нефтена платформа, пилот, водолаз, астронавт или миньор", с алпинистите, които ако ей сега изчезнат всичките, никой няма да усети. А ако толкова ни трябва инфо за това как се оцелява в екстремни условия, НАСА ще направи както досега - тестове в контролирани условия. Или просто ще идем да питаме шерпите, дето така и така си живеят там, без това да се смята за някакъв епохален подвиг и живот на максимум.

Това на Манол го видях шернато от поне двама души и беше една от причините да пиша тук, че ми е писнало от скодоумен патос по казуса Боян Петров.

Така и не ми стана ясно от въпросното писание дали е възможно средно положение някакво - хем да не си чалгар и мутричка, хем да не си затваряш очите за грешките, довели до една човешка смърт и масов разход на ресурси + потенциална опасност за други човешки животи.

[Ghibli]

А, заради похабените ресурси била тая злоба и жлъч (не).

То наистина няма смисъл да ти се обяснява, но и ти ще умреш един ден. И аз. Но след нас няма да пишат патетични "скудоумни" послания из интернета. Не сме толкова важни. Боян Петров беше. Той живя и умря добре.

П.П. На този твой близък приятел, който е загинал при катерене, споделяла ли си му, че смяташ това, което прави, за чесане на егото, че хобито му е безполезно, че той самият е адреналиново джънки и че логичният му край ще бъде според законите на Дарвин? Или нещо те спираше?

[Amelia]

Не, Гибли, не е заради това злобата, но няма смисъл да ти обяснявам.

Иначе да се измерва важността на човешките постижения по краткотрайния постмортем медиен шум и истерията на възпаленото от Фейсбук и новини население е доста глупаво, щото баш за тези, благодарение на които животът ни е възможен и се подобрява така или иначе рядко се вдига такъв и никой не ги познава отвъд тесния им кръг от колеги. Примерно, готова съм да се обзаложа, че не знаеш имената на тези, които са открили така нужният за живота на Боян Петров (и милиони други хора по света) инсулин. Това не ги прави по-малко важни.

едит: Имахме един разговор с Иво, след като въпросният прекара цяла седмица в планината в дупка, изкопана в дълбокия сняг, в средата на лавинния сезон, който ежегодно взима жертви в Канада. Тогава го питах с кой акъл и от какви точно нужди ги прави тея безразсъдни работи, които може да му костват живота, и той изброи редица причини като медитативния кеф да си сам в природата, опиянение от евентуалните опасности, удоволствие от добре свършената работа, когато работата е изисквала тежък физически труд и дълбоко естетически оргазъм от разни красиви природни гледки, които почти никой друг на планетата не е виждал. Всичките тези причини бяха егоистично свързани с личния му кеф, но в интерес на истината Иво никога не е и претендирал, че прави тея неща за някой друг или че има извисена рационална причина за тях. Не търсеше слава, медийни изяви и спонсори и нямаше норматив за това колко еди какви си върха трябва да покори. Не му пукаше в България знаят ли го или не го знаят въпреки че е забивал трибагреници тук и там. Отвъд това не сме говорили много, щото не съм му майка или жена, че да му държа сметка кво прави със себе си, а и тогава ми изглеждаше невъзможно да го отняма. Той непрекъснато висеше някъде на някви въжета над някви пропасти и винаги се прибираше жив и здрав. Докато не дойде момента да не се прибере и да пишат във вестника и за него. И държа да отбележа, Иво успешно е изкачил оная проклета ледена стена, като е взел абсолютно всички нужни предпазни мерки и чак на върха се е отдалечил от ръба и се е развързал. И се е обърнал, за да види следва ли го девойката, с която е бил, при което се е подхлъзнал и се е изпързалял към ръба. И оттам е полетял в бездната. Казаха, че е умрял на място при импакта, което, да речем, е малка утеха. Тъжен freak accident, доста различен от това да тръгнеш в лошо време, сам, без телефон, по пътя да си изтървеш инсулиновата помпа и накрая да те търсят от 3 страни 10 дена поред, нали.

Трябваше да предам новината за смъртта му на разни общи познати. Слава богу, не бях в Канада по това време, така че честта за осведомяването на родителите му се е паднала на други хора (гаджето му, Ким, ми разправяше, че са търсили българин да превежда и е било един от най-ужасните мигове в живота ѝ). На мен се падна честта да присъствам на погребението му в Плевен, откъдето е родом, и да видя количеството унищожени от скръб хора. Беше на 29. Погребенията на 29-годишни хора са противоестествено, сюрреалистично и чудовищно нещо. И с цялата си обич към него и въпреки, че смъртта му e в доста по-голяма степен freak accident от тая на Боян Петров, пак казвам, Иво си отиде по законите на Дарвин и нямаше смисъл да си отива и имаше толкова много още да постига и толкова още да изживее и за себе си и за другите.

[Dr. Horrible]

И аз допреди седмица-две не знаех почти нищо за Боян Петров. Не се интересувам от алпинизъм, това е страшно далеч от мен. Мервал съм го по телевизията, хващал съм части от негови интервюта в които говори за покорените върхове и за бъдещите си планове. Струваше ми се симпатичен и ми харесваше ентусиазма му, но нищо повече.

Разбрах повече за него едва в последните дни, когато много хора от приятелите ми във фейсбук започнаха да говорят и пишат по въпроса. И тогава истински се възхитих от личността на Боян. Толкова, толкова ми беше хубаво да видя как разнообразни мои приятели, от всякакви разновидности и с всякакви убеждения и възгледи, се обединяват около една идея и най-искрено желаят доброто на един човек. Толкова малко неща ни обединяват като народ, обществото ни е ужасно раздробено и фрагментирано, затова винаги се радвам на общи каузи, които успяват да ни сплотят. И толкова се радвах, че хората се обединяват около реална обща кауза. При това положителна кауза – молят се за спасението на един човек, а не за нечия смърт, примерно. И казват „принципно не харесвам личност Х, но съм съгласен с тези”. Тоест това е личност, която ни помага да видим приликите между нас и хората, които не харесваме, а това е изключително. И тази обща съпричастност не ме дразни, точно обратното – радва ме неимоверно.

Малцина са хората, които имат потенциала да са обединители. А Боян успя да го направи. Част от това се дължи на избора му на дейност – хората винаги са привлечени от върховете, от приключенията, от примерите за смелост и воля и надмогване на трудностите. Още по-голяма част е личността му – неговата решителност и борбеност, неговата скромност, неговата доброта, обвързването му с положителни и смислени каузи. Важен фактор, както отбелязва Marfa, е способността на Боян да вдъхновява – с толкова здравословни проблеми да прави толкова много неща, непосилни за хората в добро здраве, че човек да си каже „Ееее, и аз не съм толкова зле, и аз мога да направя нещо с живота си!” А несъмнено има и други причини и фактори, които не мога да осъзная напълно. Но е факт, че този човек обедини българите и поне за няколко дни всички бяхме като един народ…

И аз много се надявах да се спаси, да го намерят. Стисках палци, молех се. И страдах, когато не се получи.
И човекът си отиде. И пак почнаха на стената ми спорове – достойна ли е песента ни за Евровизия, зле ли е победителят в конкурса, тъпанар ли е Захари Бахаров, трябва ли да се бойкотира кариерата му, как трябва да се рекламира хазартът и така нататък… Но за един кратък момент, преди отново да заспорим и да започнем да се надвикваме, всички бяхме обединени в молитвите ни този добър човек да се върне от планината жив и здрав.
Нека наистина почива в мир.

Колкото до законите на Дарвин – те могат да се преиначават по всякакви начини. Всеки път, когато в развитите страни се случи терористичен инцидент – я някой бомба, я масова стрелба, я някоя кола да се вреже в тълпа – и има загинал или пострадал българин, баба казва „Ами тоя с какъв акъл е отишъл там? Нали знае, че там стават такива работи, защо не си седи в България, тука си е по-безопасно, няма такива луди.” В такива случаи и дядо се обажда понякога „За какво е отишъл – за пари! За пари ходят там, тук все не им стигат, все не се наядоха, още и още искат, вместо да си живеят кротко тука. Парите им изяждат мозъка.” Тоест според разбиранията на баба и дядо тези хора си намират смъртта закономерно, защото не са имали мозък и са били алчни. Да кажем, че Боян си е намерил смъртта по законите на Дарвин, защото е обикалял планини за егоистичен личен кеф… ми се струва общо взето същото.

[Matrim]

Но за един кратък момент, преди отново да заспорим и да започнем да се надвикваме, всички бяхме обединени в молитвите ни този добър човек да се върне от планината жив и здрав.

Чак пък всички. Аз примерно не бях.

Колкото до законите на Дарвин – те могат да се преиначават по всякакви начини. Всеки път, когато в развитите страни се случи терористичен инцидент – я някой бомба, я масова стрелба, я някоя кола да се вреже в тълпа – и има загинал или пострадал българин, баба казва „Ами тоя с какъв акъл е отишъл там? Нали знае, че там стават такива работи, защо не си седи в България, тука си е по-безопасно, няма такива луди.” В такива случаи и дядо се обажда понякога „За какво е отишъл – за пари! За пари ходят там, тук все не им стигат, все не се наядоха, още и още искат, вместо да си живеят кротко тука. Парите им изяждат мозъка.” Тоест според разбиранията на баба и дядо тези хора си намират смъртта закономерно, защото не са имали мозък и са били алчни. Да кажем, че Боян си е намерил смъртта по законите на Дарвин, защото е обикалял планини за егоистичен личен кеф… ми се струва общо взето същото.

Освен ако си говорим за някой отишъл на гурбет в Ислямска държава, не виждам аналогията. Едно е да имаш малшанса да попаднеш насред терористичен акт, друго е сам да си търсиш белята с неща като качване на Еверест. Амелия се изразява малко грубичко, но като цяло е права, че ако се занимаваш с екстремни спортове и един ден се случи най-лошото общо взето сам си си виновен.

Като общество ще е добре да не окуражаваме с няква медийна осанна тея безсмислени занимания, от които никой, освен адреналиновото джънки, няма нужда и файда.

+1. Като толкова искат хората да рискуват живота си за глупости, да го правят, но не виждам защо трябва и да ги хвалим за тези им постъпки.

[Amelia]

@Dr. Horrible следващият път като баба ти и дядо ти се зачудят чий го дирят разни из чужбина, им обясни, че същите тея алчни кретени наливат милиарди евро в умрялата мутризирана българска икономика, в която никой чужд инвеститор не иска да инвестира и от това се облажват и разни пенсионери като баба ти и дядо ти. Аналогията ти е зле замислена. Ако искаш, можеш да сметнеш процентно колко от отишлите в чужбина българи са умрели при атентати и колко от българските алпинисти са умрели по време на алпинизъм и тогава ще правим разни сравнения.

Бтв, и аз се надявах да намерят Боян. Съвсем естествена човешка реакция е. Но от мига, в който почнаха да излизат статусите за него си казах "абе тоя не беше ли оня диабетик дето го блъсна колата, чий го дири у пичковци по некви чукари?", а като почна да излиза повече информация за редицата изумителни решения, довели до гибелта му, вече искрено ми се прииска да го намерят и да му вкарат някоя тупаница в зъбите.

[Moridin]

А, поредният спор на рационал-цинични със символо-идеалистични интерпретации. Movin on

[RRSunknown]

Кои са изумителните решения довели до смъртта му ?

[трубадур]

Кои са изумителните решения довели до смъртта му ?

не че нещо, ама 2 страници точно тях нищят