Posted: Wed Oct 10, 2012 9:09 pm
Мисля, че има две причини евентуално такава промяна да се възприема като радикална.Amelia wrote: Скърдж, я дай пример как практически може да се реализира това, което предлагаш, щото аз нещо не мога да си го представя да се случи понастоящем.
Първата причина е, че не се осъзнава статуквото като дискриминационно. Аз неслучайно намесих правото на глас на жените. Няма никаква принципна разлика между невъзможността жените да гласуват и невъзможността непартийните да упражняват политическа дейност.
Това става по-очевидно след осъзнаването, че гласуването (като право на избор) НЕ е участие в управлението на обществото. Възможността за свободна обмяна на идеи и за издигане на кандидати за представители е много по-висша степен на самоизразяване в обществото. При това, самият процес на обсъждане може да е достатъчен за това себеизразяване и за усещането за пълноценна реализация, дори конкурентните идеи (и кандидати) да се окажат по-добри (или по-успешни).
Съществени са трите степени на съизмеримост с налична партийна идеология:
1) Дори членовете на една партия не се идентифицират напълно и еднозначно с идеологията на партията.
2) В някаква още по-малка степен такава идентификация има при симпатизантите на партията.
3) Несимпатизиращите на някоя партия практически нямат дори половинчато представяне.
Възможността за създаване на нова партия от несимпатизиращи на никоя партия не е решение по две причини: продължава да важи 1) за новата партия; и второ, изискванията за минимален брой учредители (500 в момента, в недалечното минало - 50) налагат пълно идейно взаимно идентифициране на 500 човека. Надявам се няма нужда да обяснявам колко вероятно е това? Това е всъщност една от причините за абсолютно безпринципното и конюктурно създаване на партии.
Та, веднъж като се осъзнае това като дискриминация, останалото е само търсене на начин да се премахне дискриминацията.
Втората причина е асоциацията с някаква революционност. Марфа дори я нарече нов строй. Но тя не е такъв по никакъв начин. Всъщност е най-обикновена еволюция и настройка на съществуващите управленски структури. И се състои от две-три основни модификации:
1) Мажоритарност.
2) Индивидуалност на предлагането (на идеи, политики и кандидати) - това автоматично премахва партийните привилегии.
3) Създаването на платформа (инфраструктура) за осъществяването на това предлагане, за обсъждането му и за оценка. Което е много по-лесно в условията на комуникационна глобализация. Високооценени и широко поддържани идеи могат по предварително определен ред да бъдат промотирани за разглеждане от народното събрание (или общинските съвети, според целите).
(Да уточня, че не става дума за някакво пряко управление. То е подходящо само за базови държавни решения на идейно ниво. Например. Подходящ въпрос за референдум е "Трябва ли България да развива атомната енергетика?", защото е фундаментален идеологически. Неподходящ въпрос за референдум е "Трябва ли да строим АЕЦ Белене?, защото е експертен.)
Някакви страхове, че персонифицирането на управлението в хора, вместо в партии, и индивидуализирането на отговорността няма да работят, не са обосновани. Достатъчно е да се погледне най-новата ни история. Две от последните три правителства (Сакскобургготски и Борисов) са изцяло резултат от избор на личност, а не партиен избор. (Не коментираме успеха или неуспеха на тия управления, а самият факт на съществуването им. Както и последвалото им осланяне върху набързо скалъпен партиен апарат.)
Индивидуалният избор премахва всякакви възможности за криене от отговорност на избрания. Премахва възможността за оставане в парламента при сериозен провал (каквито се дават от пропорционалната система). Стимулира към медиация на конфликтите, а не към празнословие и опозиция заради самата опозиция - пак поради личната отговорност на представителя. Ако едно народно събрание не може да работи, не може да даде мандат или не твори смислени закони и не решава проблеми - фактически се уволнява (при партийната система просто се пренарежда). Награждава се за сметка на това индивидуалната добра работа - в момента с плявата си заминава и зърното при смяна на управлението. Вдига се взискателността на гражданите, защото са директно въвлечени в процеса. И се увеличава възможността за санкция от тяхна страна.
Понякога различните условия изискват управленска реакция, която е в разрез с идеите на една партия. Популярната сентенция, че кризите изискват десни партии, а спокойните периоди - леви, не е съвсем вярна, но е показателна. Така или иначе, на партиите липсва идейна гъвкавост по ред причини, повечето вече споменавани в предните мнения. На партийните системи пък е присъща автоматична взаимна конфронтация и отхвърляне на противниковите предложения. Необременени с партийна принадлежност народни събрания могат да бъдат много по-динамични и гъвкави. И ако представата за цяла държава работеща на принципа на полиса е малко на ръба, то едно народно събрание от предполагаемо качествени хора не би трябвало да има този проблем.