Roland wrote: А това, дето гей-бракът ше доведе нещата до "кръв"...
Aма то не е само гей-бракът.
Какво легитимира хомосексуалистите като социална група?
(Насочващ въпрос: ние – хетеросексуалните – социална група ли сме?)
Много сте двулични, ултралибералите: уж сте против тоталитаризма – ама искате да се месите в личния и семейния живот на хората и да им налагате как да се държат у дома, как да си възпитават децата, а ако нещо не стане по вашата – да ги наказват; уж искате да отхвърлите някакви стереотипи – ама налагате други.
Колкото до налагането на революционни промени в мисленето и кървавият му край – има и пресни примери. Виж една Франция: преди години полицията веднъж подгони две арабчета, обрали магазин. Т. е. – престъпници. Гонела ги е, за да ги задържи за извършено престъпление – а не заради енически произход или религиозни убеждения. Те се скрили в някакъв трансформатор и се опекли. В резултат – две семици в Париж и в други градове на Франция избухнаха безредици, стотици магазини бяха потрошени, хиляди коли – запалени, имаше и човешки жерви. А накрая – стотици осъдени.
Най-лесният начин да генерираш социално напрежение в обществото е да наложиш някаква промяна в него – но да я наложиш едностранно, ултимативно, без обществен дебат и в ущърб на мнозинството. Само че такова напрежение не може да бъде трупано до безкрай – то винаги се отприщва. Щото винаги идва момент, в който онези, в чийто интерес е налагана промяната, се самозабравят. Във Франция още след Шарл де Гол почнаха да ги убеждават какви приятели са мюсюлманите, колко успешно се интегрирали, какъв кеф било всички да живеят заедно... Социални програми имаше, Митеран и Ширак си позволяваха да учат суверенни държави „как се постигало”, всички ни проглушаваха ушите колко бил успешен „френският модел”.
... да ама когато заради две бандитчета чалмите излязоха по улиците, почнаха да трошат и палят наред и даже заплашваха да гонят французите от Париж – видяха за какво става дума. Че не искат равенство, а привилегии. Че не се интегрират, а се възползват. И че няколко десетилетия французите под страх от наказания бяха принудени да се съобразяват с хора, които не желаят да се съобразяват с никого. И Франция поизтрезня – и насмете неинтегрируемите.
Това, което попречи безредиците да прераснат в нещо по-голямо, беше че там режимът за притежаване на оръжие е по-строг от онзи в САЩ. И по улиците оръжие почти нямаше.
В САЩ обаче всеки гражданин има това право. И там ще итрезнеят. Но първо ще повърнат кръв. Все някога гей-движенията ще си позволят някоя мега гавра. Те вече започнаха да се оливат – което значи, че ще сме живи да го видим. И по улиците ще излязат граждани с оръжие. Не точно по същия сценарий, но то няма как да не стане.
Обикновените гейове не виждат и не усещат това напрежение – просто защото то не е част от техния свят. Те виждат и чуват само онези дреболии, които могат да ги накарат да търсят т. нар. си „права” (а всъщност - привилегии) – някой не неал гей на работа или пък го съкратил... Няма значение на какво основание и по какви причини – щом е гей, значи е дискриминация – аууууууууу, дискриминация! Помощ, зли хомофоби погазват правата ми! Виждат и чуват само плесницата, която някой изнервен родител е зашлевил на засукания обратен, увъртащ се около сина му. Виждат и чуват само вица за педали, който уволнен или неназначен на работа заради хомосексуалст, някъде е разказал. Щото това им внушава, че са мъченици. И им дава им право да съдят и осъдят всекиго за всичко.
Това напрежение е част от света на онези – другите. Които са останали без работа – заради това, че работодателят от страх да не го съдят, е предпочел гей пред тях. Част е от света на родителите, чиито деца са били извращавани. Част е и от света на горния работодател, който за да не го осъдят да плаща немислими обезщетения, е съкратил от работа нормален специалист, за да остане геят – без значение кой какво може и с кого по-добре се работи. Част е от света на всеки пострадал от привилегированото положение на хомосексуалистите. Щото той реално нищо не може да направи в своя защита. Няма законното право да съди никого.
Има обаче законното право да иде до оръжейния магазин и да си купи огнестрелно оръжие. И от тук нататък всичко зависи от интелекта му. Онези, които го използват импулсивно – отиват в затвора по бързата процедура. Повечето обаче просто си го оставят за точния момент. Мислиш ли, че са малко?
Плашели ви... Ами ще ви плашат, зер – всеки тиранин се плаши от въоръжени недоволни хора. Добре ви беше, докато те се страхуваха – ха сега свикнете с мисълта, че престанаха!
Защо според теб тъкмо гей-организациите и техните съмишленици така вият да се ограничи правото за притежаване на оръжие в САЩ? Ами защото техните лидери много добре са наясно какви са те самите, какво всъщност целят и какво ги чака за тая работа. Арабите във Франция нито бяха въоръжени, нито имаха насреща си въоръжен противник. В САЩ обаче ситуацията ще е бая различна.
