Единият като не връзва смисъл, тестваш другия и така Брой 69 - едно взаимно удоволствие.
Moderator: Moridin
Честито и благодаря за броя. Надявам се да се стабилизирате в real life, защото сте готини хора най-вече, пък ако списанието зачести - пак няма да е зле. 
Броят ми хареса. Напоследък чета само на английски, затова нямам нищо против ревютата на непреведени книги да преобладават. Но не само аз чета списанието, разбира се, затова може би е добра идея да се балансират нещата. Дори ако четете само в оригинал, поне следете това което излиза в България.
Сега е моментът и аз да се оплача от нещо. Мисля, че трябва да се балансират оценките. Не може в един раздел The Clockworld Vampire да получи 7+, а The Cold Commands - 5 и Iron Council - 6.5 Знам, че всеки изразява мнение, но бих искал поне някакъв стандарт да се направи в това отношение.
Сега, малко коментар по самите ревюта:
The Cold Commands - харесвам ревюта, които ми показват неща, за които аз не съм се замислял - или така мразения от хората анализ. Също така ми допада хумора на Трип, който си го има в ревюто, така че текстът не ми се стори сух или аналитичен. Признавам, че книгата я четох като чист pulp - тоест за екшъна, без да внимавам особено в текста, така че не забелязах огромната разлика с качеството на първата част. Но оценката не ми се струва обективна, а по-скоро резултат от разочарованието (айде едно 6 поне, най-малкото е приятен hack and slash). Нямам проблем с големи цитати от текста, но не всеки е свикнал да забелязва проблемите, които Трип посочва. (Перченето и почти умните вътрешни монолози си мислех, че ги има във всяка книга на Морган. Тук не ми се сториха повече, ама знам ли).
Iron Council - това със сигурност е най-добрата книга на Миевил, която тотално затвърди мнението ми за него като велик писател. Третата история за мен е най-доброто нещо, което съм чел на тази тематика (колонизация, индустриализация и революция) и също така е страхотно развиване на персонаж. Дори по-неразвитите главни герои
имат моменти, които са останали в съзнанието ми, а тези, които са развити са направени много добре. Липсата на стабилна структура е от най-силните страни на книгата - усеща се енергия и ентусиазъм във всяка сцена.
Надявам се никой да не се подведе и пропусне тази книга. Дори ако я приемете за провал, то е доста по-интересен от по-малко амбициозни успехи.
Рандъм умее да избира добри автори (от него научих за Миевил от ревюто на Пердидо) и книги и ревютата му са винаги интересни. Нямам проблем, че изразява различно мнение. Единственото, което бих добавил е един disclamer, че тази книга създава много разнородни мнения и затова е най-добре да се изпита лично. Това "може да се прескочи" ме издразни леко, признавам.
Броят ми хареса. Напоследък чета само на английски, затова нямам нищо против ревютата на непреведени книги да преобладават. Но не само аз чета списанието, разбира се, затова може би е добра идея да се балансират нещата. Дори ако четете само в оригинал, поне следете това което излиза в България.
Сега е моментът и аз да се оплача от нещо. Мисля, че трябва да се балансират оценките. Не може в един раздел The Clockworld Vampire да получи 7+, а The Cold Commands - 5 и Iron Council - 6.5 Знам, че всеки изразява мнение, но бих искал поне някакъв стандарт да се направи в това отношение.
Сега, малко коментар по самите ревюта:
The Cold Commands - харесвам ревюта, които ми показват неща, за които аз не съм се замислял - или така мразения от хората анализ. Също така ми допада хумора на Трип, който си го има в ревюто, така че текстът не ми се стори сух или аналитичен. Признавам, че книгата я четох като чист pulp - тоест за екшъна, без да внимавам особено в текста, така че не забелязах огромната разлика с качеството на първата част. Но оценката не ми се струва обективна, а по-скоро резултат от разочарованието (айде едно 6 поне, най-малкото е приятен hack and slash). Нямам проблем с големи цитати от текста, но не всеки е свикнал да забелязва проблемите, които Трип посочва. (Перченето и почти умните вътрешни монолози си мислех, че ги има във всяка книга на Морган. Тук не ми се сториха повече, ама знам ли).
Iron Council - това със сигурност е най-добрата книга на Миевил, която тотално затвърди мнението ми за него като велик писател. Третата история за мен е най-доброто нещо, което съм чел на тази тематика (колонизация, индустриализация и революция) и също така е страхотно развиване на персонаж. Дори по-неразвитите главни герои
имат моменти, които са останали в съзнанието ми, а тези, които са развити са направени много добре. Липсата на стабилна структура е от най-силните страни на книгата - усеща се енергия и ентусиазъм във всяка сцена.
Надявам се никой да не се подведе и пропусне тази книга. Дори ако я приемете за провал, то е доста по-интересен от по-малко амбициозни успехи.
Рандъм умее да избира добри автори (от него научих за Миевил от ревюто на Пердидо) и книги и ревютата му са винаги интересни. Нямам проблем, че изразява различно мнение. Единственото, което бих добавил е един disclamer, че тази книга създава много разнородни мнения и затова е най-добре да се изпита лично. Това "може да се прескочи" ме издразни леко, признавам.
"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."
Vash, почти всяка книга, добутала го до издаване от що-годе престижно издателство, е способна да създаде разнородни мнения. В същото изречение, в което съм предложил прескачането на Iron Council, съм признал, че всичко е въпрос на вкус и че само ми се струва така. Моята задача като ревюиращ аз я виждам в това да покажа личните си впечатления и да ги мотивирам поне до някаква степен в ограниченото място, което имам. Яко е, че на теб книгата ти е харесала много, означава, че все пак методите на Миевил постигат ефект при някои читатели Аз също признавам, че има страшно много енергия в Iron Council, мисля, че съм написал нейде из ревюто колко явно си личат усилията и ентусиазмът, хвърлени в нея от Миевил. На мен просто не ми стигнаха, т.е. личната енергия на автора не можа да прихване и мен, твърде безпосочно разпиляна ми се видя из цялата книга. Иначе пред амциозността и интересността й съм се поклонил поне няколко пъти в ревюто. Ти чете ли Embassytown? Тази книга за мен Миевил го издигна страшно много, колкото и вече да го харесвах. Личното ми мнение е, че превъзхожда IC почти по всички показатели, именно заради контрола, който авторът държи върху всеки елемент: изречения, глави, герои, време, пространство, идеи, цялостна структура и т.н.
Така де, само коментирам, че цялото ревю се стреми да изразява именно лично мнение и да го заявява ясно, но без да натрапва. Силно се надявам и читателите да четат всички ревюта по този начин, иначе ще трябва да слагаме дисклеймъри на всеки ред
Аз също признавам, че има страшно много енергия в Iron Council, мисля, че съм написал нейде из ревюто колко явно си личат усилията и ентусиазмът, хвърлени в нея от Миевил. На мен просто не ми стигнаха, т.е. личната енергия на автора не можа да прихване и мен, твърде безпосочно разпиляна ми се видя из цялата книга. Иначе пред амциозността и интересността й съм се поклонил поне няколко пъти в ревюто. Ти чете ли Embassytown? Тази книга за мен Миевил го издигна страшно много, колкото и вече да го харесвах. Личното ми мнение е, че превъзхожда IC почти по всички показатели, именно заради контрола, който авторът държи върху всеки елемент: изречения, глави, герои, време, пространство, идеи, цялостна структура и т.н.Така де, само коментирам, че цялото ревю се стреми да изразява именно лично мнение и да го заявява ясно, но без да натрапва. Силно се надявам и читателите да четат всички ревюта по този начин, иначе ще трябва да слагаме дисклеймъри на всеки ред
Колкото до Преведено vs. Непреведено, не разбирам как така се превърна в обект на дебат - когато не сме закъснявали драматично, без изключение сме предлагали актуален обзор на българския пазар. Не мисля, че има какво повече да кажем по този въпрос.
За оценката на Cold Commands: Vash, честно казано, смятам, че от моята камбанария 5 е адекватна оценка, доколкото за мен 6 = "посредствена, но приятна/ставаща", каквато тая книга не е. Но, така де, с оценките имаме проблем открай време и наистина трябва да го обсъдим с другите автори.
За самото ревю: примерите в него възлизат на около една-една и половина книжна страница и съставляват между 1/4 и 1/3 от общия му обем. Понеже в разните сайтове за рецензии, които аз посещавам, съотношението е подобно (макар уърд каунтът да е по-малък, щото на авторите там им поставят ограничения), реших, че е нормално - ако и да не съм си писал повечето рецензии в този формат.
Също така, това, което съм правил в тая рецензия, няма нищо общо с аналитичност и "специализираност". Анализът е нещо съвсем друго - в Cold Commands има (всъщност не чак толкова супер-задълбочени) читателски реакции, подкрепени с примери.
И да повторя нещо, което и Моридин (в цитата от Лиана), и Рандъм намекват: рецензията е литературен жанр. Всяка нейна "полезност" е пряк резултат от това колко е изкефила читателя си. Аз нямам никаква представа що е то усредненият читател на ШД. Смятам, че е напълно безполезно да си поставям за цел да правя голи препоръки - и с петорен капс да изкрещя "КУПИ СИ Я!", няма никаква гаранция дали и като си купи книгата, тоя читател ще я хареса. Мога единствено да се опитам да създам някакво предварително отношение към нея, което ще рече да изразя собствените си впечатления достатъчно ясно и енергично, за да прихване нещо читателят и да добие нуждата да (не) я пробва.
Както и Vash каза, идеята е да се стараеш да обогатиш инструментариума на читателя като му представиш под интересна и конкретна форма собствената си читателска философия. Голото осведомяване и "актуалността" нямат абсолютно нищо общо с рецензентския жанр.
За оценката на Cold Commands: Vash, честно казано, смятам, че от моята камбанария 5 е адекватна оценка, доколкото за мен 6 = "посредствена, но приятна/ставаща", каквато тая книга не е. Но, така де, с оценките имаме проблем открай време и наистина трябва да го обсъдим с другите автори.
За самото ревю: примерите в него възлизат на около една-една и половина книжна страница и съставляват между 1/4 и 1/3 от общия му обем. Понеже в разните сайтове за рецензии, които аз посещавам, съотношението е подобно (макар уърд каунтът да е по-малък, щото на авторите там им поставят ограничения), реших, че е нормално - ако и да не съм си писал повечето рецензии в този формат.
Също така, това, което съм правил в тая рецензия, няма нищо общо с аналитичност и "специализираност". Анализът е нещо съвсем друго - в Cold Commands има (всъщност не чак толкова супер-задълбочени) читателски реакции, подкрепени с примери.
И да повторя нещо, което и Моридин (в цитата от Лиана), и Рандъм намекват: рецензията е литературен жанр. Всяка нейна "полезност" е пряк резултат от това колко е изкефила читателя си. Аз нямам никаква представа що е то усредненият читател на ШД. Смятам, че е напълно безполезно да си поставям за цел да правя голи препоръки - и с петорен капс да изкрещя "КУПИ СИ Я!", няма никаква гаранция дали и като си купи книгата, тоя читател ще я хареса. Мога единствено да се опитам да създам някакво предварително отношение към нея, което ще рече да изразя собствените си впечатления достатъчно ясно и енергично, за да прихване нещо читателят и да добие нуждата да (не) я пробва.
Както и Vash каза, идеята е да се стараеш да обогатиш инструментариума на читателя като му представиш под интересна и конкретна форма собствената си читателска философия. Голото осведомяване и "актуалността" нямат абсолютно нищо общо с рецензентския жанр.
Честно казано, и на мен страница и кусур цитати ми се виждат повече като анализ на произведение за час по литература, отколкото като ревю на книга, което чета в списание. (По-лесно се възприема, когато знаеш контекста, сюжета и т.н.) Обаче продължава да остава факта, че списанието е от фенове за фенове и ако на Емо така му е вдъхновено, просто това е положението. А и за голяма част от самите читатели това не е проблем/ е предимство.
Що се отнася до оценките - е, за една единица няма да се разберете:) Просто си имате различни критерии.
Що се отнася до оценките - е, за една единица няма да се разберете:) Просто си имате различни критерии.
Мисля, че Vash искаше да каже, че тази е особено предразположена към това...Vash, почти всяка книга, добутала го до издаване от що-годе престижно издателство, е способна да създаде разнородни мнения.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Aма, ама, ама анализ нямааа! Пу, да бях треснал барем един, та да не ме е ядстраница и кусур цитати ми се виждат повече като анализ на произведение за час по литература
Така или иначе, наистина това е положението, но ако не мога да приема нещо, то е, че на някого много не би му харесало някое ревю само - или основно - заради формата (който, да повторя, е много разпространен).Емо, ти също не понасяш неща (книги) заради формата им. :)
Иначе може да не е анализ в пълния и формален смисъл на думата, но в крайна сметка доказваш някакви твои тези по текста (имаме кухи реплики, примерно) с някакви примери. За мен това е близко до училищния литературен анализ. И в това няма нищо лошо.На едни много им харесва, на други не толкова, на Ордо хич не му понася. Ся, не го разбирам, ама също както ти имаш право да си пишеш материалите както намериш за добре, така и той има право на (необосновано) мнение. Мен по-скоро ми беше нелогично, че един материал го е отказал от цялата секция...
Нека не превръщаме темата за броя в някакво самоцелно критикуване и защитаване. Щото и аз изпадам в положението за да защитя тезата си да трябва да пиша някакви дълбоки критики, а моите критики всъщност са си повърхностни и субективни:), ама ако почнем да се ровим ще стане една...
Иначе може да не е анализ в пълния и формален смисъл на думата, но в крайна сметка доказваш някакви твои тези по текста (имаме кухи реплики, примерно) с някакви примери. За мен това е близко до училищния литературен анализ. И в това няма нищо лошо.На едни много им харесва, на други не толкова, на Ордо хич не му понася. Ся, не го разбирам, ама също както ти имаш право да си пишеш материалите както намериш за добре, така и той има право на (необосновано) мнение. Мен по-скоро ми беше нелогично, че един материал го е отказал от цялата секция...
Нека не превръщаме темата за броя в някакво самоцелно критикуване и защитаване. Щото и аз изпадам в положението за да защитя тезата си да трябва да пиша някакви дълбоки критики, а моите критики всъщност са си повърхностни и субективни:), ама ако почнем да се ровим ще стане една...
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
На мен ми е ясно, че той това има предвид, след като мненията ни за нея явно са безкрайно поляризирани. Само дето и The Quantum Thief, за която съм писал ревю в същия брой, примерно, има същата средна оценка в amazon.com, изчислена на базата на сродно количество ревюта. Книгите на Хал Дънкан се радват на още по-разнородни мнения, и това изобщо не е лошо за една книга всъщност, означава, че предлага за какво да се спори. Ако аз трябва да дам оценка за Mistborn на Сандерсън, вероятно ще й сложа не повече от 6, но пък маса народ й се радват зверски и знам, че биха й дали осмици и девятки. Това имах предвид под способността за създаване на различни мнения. Затова и всяко ревю се гледа поне донякъде само за себе си и не трябва да се очаква от него само да оформя читателските нагласи. Същото и за ревюто на Емо за Морган. Ако на някой не му харесва, или да не го чете, или да си подкрепи квалификациите. От другото няма смисъл. Толкова просто е.Morwen wrote:Мисля, че Vash искаше да каже, че тази е особено предразположена към това...Vash, почти всяка книга, добутала го до издаване от що-годе престижно издателство, е способна да създаде разнородни мнения.
Морви: Е, как да не ги понасям заради формАта им (с ударението на главната:)) - те имат един и същи формат всички горе-долу 
A необоснованото крайно мнение според доста определения би могло да се приеме за тролене (ако е негативно, а ако е позитивно най-често е спам/флъд). Не че смятам, че това е случаят, мисля, че просто става дума за лоша преценка във формулирането на мнение, но тъй или иначе комбинацията от нулева аргументация + някакви крайни определения е силно дразнеща.
Btw, това си е темата за обсъждане на броя, тъй че всякакви коментари - задълбочени или не - по неща в него са си на място. Да има!
И да обърна внимание на нещо от поста на Рандъм: колкото повече материал за разнородни мнения дава една книга, толкова по-добре. Няма значение оценката каква е, стига да се обсъжда нещото по интересен начин.
A необоснованото крайно мнение според доста определения би могло да се приеме за тролене (ако е негативно, а ако е позитивно най-често е спам/флъд). Не че смятам, че това е случаят, мисля, че просто става дума за лоша преценка във формулирането на мнение, но тъй или иначе комбинацията от нулева аргументация + някакви крайни определения е силно дразнеща.
Btw, това си е темата за обсъждане на броя, тъй че всякакви коментари - задълбочени или не - по неща в него са си на място. Да има!
И да обърна внимание на нещо от поста на Рандъм: колкото повече материал за разнородни мнения дава една книга, толкова по-добре. Няма значение оценката каква е, стига да се обсъжда нещото по интересен начин.
-
Lyanna Stark
- Adept
- Posts: 232
- Joined: Tue Jul 10, 2007 10:27 pm
- Contact:
Точно директните цитати от книгата са много полезни, когато се опитвам да реша дали да я чета или не. А ревюта в този формат са публикувани и преди в списанието - на прима виста се сещам за Хрониките на Ралмия ( 
), ревюто на Роланд съдържаше няколко цитата, които много бързо ме убедиха никога да не се докосвам до това... нещо. А цитатите в ревюто на The Cold Commands, доколкото виждам, са използвани просто да илюстрират нещата, за които говори Трип, а не за някакъв анализ; защото не може да напишеш, че авторът използва "театрални монолози и водевилни подскоци" и да не дадеш един пример, за да разбере читателя какво точно имаш предвид. И като говориш за "блуждаещите навсякъде безглаголни изречения" всъщност е препоръчително да дадеш едно-две такива изречения, най-малкото за да стане ясно защо смяташ, че не са използвани добре (защото наличието на безглаголни изречения само по себе си определено не е недостатък). Трип го е направил, и става ясно. Аз изобщо нямаше да разбера какво се има предвид под "пренапрегната проза", "блуждаещи навсякъде безглаголни изречения" и "затънтени в нищото сравнения" ако не бяха цитатите, които много точно показват за какво става дума.
И между другото, ревюто на The Cold Commands, колкото и да е критично, всъщност ме накара да се заинтересувам от автора и да потърся ревюта на първата книга. (Бтв, аз ли нещо не мога да търся, или наистина няма ревю на The Steel Remains в списанието?)
), ревюто на Роланд съдържаше няколко цитата, които много бързо ме убедиха никога да не се докосвам до това... нещо. А цитатите в ревюто на The Cold Commands, доколкото виждам, са използвани просто да илюстрират нещата, за които говори Трип, а не за някакъв анализ; защото не може да напишеш, че авторът използва "театрални монолози и водевилни подскоци" и да не дадеш един пример, за да разбере читателя какво точно имаш предвид. И като говориш за "блуждаещите навсякъде безглаголни изречения" всъщност е препоръчително да дадеш едно-две такива изречения, най-малкото за да стане ясно защо смяташ, че не са използвани добре (защото наличието на безглаголни изречения само по себе си определено не е недостатък). Трип го е направил, и става ясно. Аз изобщо нямаше да разбера какво се има предвид под "пренапрегната проза", "блуждаещи навсякъде безглаголни изречения" и "затънтени в нищото сравнения" ако не бяха цитатите, които много точно показват за какво става дума.И между другото, ревюто на The Cold Commands, колкото и да е критично, всъщност ме накара да се заинтересувам от автора и да потърся ревюта на първата книга. (Бтв, аз ли нещо не мога да търся, или наистина няма ревю на The Steel Remains в списанието?)
Рандъм, напълно съм съгласен и мисля, че ревюто ти е добре написано. Аз се включих предимно, за да изразя несъгласие. Имах предвид, че аз бих добавил това предупреждение дори и в положително ревю. IC е най-особената книга на Миевил и създава изключително крайни мнения, както виждаш. Иначе прочетох Embassytown и наистина е страхотна, но определено по-слаба от IC. Но аз харесвам много пълната липса на дисциплинираност в по-ранните книги на Миевил. Според мен те постигат определен ефект, който липсва при по-усилен контрол (и обратното важи де).
Имах предвид, че аз бих добавил това предупреждение дори и в положително ревю. IC е най-особената книга на Миевил и създава изключително крайни мнения, както виждаш. Иначе прочетох Embassytown и наистина е страхотна, но определено по-слаба от IC. Но аз харесвам много пълната липса на дисциплинираност в по-ранните книги на Миевил. Според мен те постигат определен ефект, който липсва при по-усилен контрол (и обратното важи де)."It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."
-
Ordo Malleus
- Mistborn
- Posts: 1453
- Joined: Fri Apr 23, 2010 9:59 am
За ревюто на Трип:
Освен с меча си, вече си помага и с психозаклинания, новоусвоени от втория му поред свръхестествен любовник, блатния принц-бард Хиел Обезследения, който опитните читатели бързо ще разпознаят като инструмент за досадно мистичничене, с все участието му в една сцена, пародираща (надявам се) легендата с Дамата от езерото и Екскалибур; в ролята на Дамата – змиороподобна полужена с уста като на дюнски пясъчен червей.
Всичко това е поовладяно у другите двама главни герои, Арчет Индаманинармал (кръстена по класическия почин "Бих една глава на клавиатурата") и Егар Драконоубиеца, но само защото Арчет не успява да свърши практически нищо преди в сюжетната линия й да се натресе първо Анашарал и да й възложи да организира Пътуването към неизвестното (тм), за да предотврати Въздигането на Спящото Зло (тм), а след това пък да се натресе и Рингил и да й изземе всички функции и правомощия по организацията, като й оставя само да се вайка по съдбата си на полукириат, изоставена от расата си, да се мъчи с абстиненцията си от наркотичното вещество кринзаз и да се бори с поривите да налети на пищната си домашна прислужница.
Ако не се спъвате като четете подобни изречения и не сте изгубили нишката, докато стигнете до края, очевидно сте по-внимателни или по-интелигентни читатели от мен. Какъвто може би си е случаят. За мен това са излишно дълги, претруфени, твърде определителни и въобще тегави-на-каквото-се-сетиш-ниво изречения. Може би не подхождам правилно, но за мен ревю, в което през ред се връщам на предходния, че да се сетя как започваше, е... ми зле. Имаше едно хубаво определение от Роланд за българското заглавие Нещо зло се задава на Бредбъри - звучи като четири трактора, търкалящи се по склон. Е, баш така ми звучат изреченията на Трип.
За Преведено vs Непреведено (и списанието като цяло):
Както казах, нямам си идея къде всъщност се целите - ако пишете просто за да начешете някаква своя си краста или да задоволите съвсем тесен кръг от хора, които общо-взето се подвизават във форума - ок, повечето ми критики не важат.
- в българското интернет (че и не само) пространство на практика нямате конкуренция.
- в България все още се чете предимно на български и всъщност хората, които свободно могат да четат литература на английски, са много, много малък процент.
- материалът е в количество, с което можете да се справите.
Започвайки отзад напред не мога да схвана защо се говори за количеството/качеството на преводната (и нашенска де, но по-малко) литература, когато в текущото си състояние така или иначе не съумявате да я покриете. Пожелателни изречения "щеше да е много малко, ако излизахме всеки месец" е точно това - пожелателно изречение, което сте осъществявали минимален брой пъти в историята си. И сте пропускали заглавия дори когато сте били сравнително редовни, на който му се правят дълги сверки - да си ги прави. Дори и самият избор на заглавия за ревюиране е странен - една от най-големите поредици в историята на фентъзито свършва, друга от най-големите поредици се довършва от нов автор, а вие ревюирате фликчета като Сплавта на Закона и приятни сборничета на Сапковски. WTF?! Все едно насила сте се опитали да изберете най-out-of-space заглавията.
Езикът смятам се подразбира - ако искате български читатели, винаги на първо място бих сложил излизащата на български литература. "Ние преди 24 броя я ревюирахме в непреведено" е несериозно. Английският пазар всъщност и без да ви цапардосва живота в лицето трудно ще го обхванете. Извадката ви в момента е на ниво "това четох и реших да ви споделя", а не сериозен преглед на излизащата англоезична литература, която да предлагате на българските издателства, да ме извинявате.
И последно - сигурно в глобален мащаб няма как да станете могъща медия (макар, че ви го пожелавам, и смятам че желанието на човек може да го отведе удивително далеч), но в България това си е съвсем постижима цел. Всякакви цитаделоподобни са просто левашки, а не е като да нямаме нужда от хубава фентъзи/фантастичен/хорър насочена медия. Имате потенциал и сами се закопавате.
Поздрави и успех!
Освен с меча си, вече си помага и с психозаклинания, новоусвоени от втория му поред свръхестествен любовник, блатния принц-бард Хиел Обезследения, който опитните читатели бързо ще разпознаят като инструмент за досадно мистичничене, с все участието му в една сцена, пародираща (надявам се) легендата с Дамата от езерото и Екскалибур; в ролята на Дамата – змиороподобна полужена с уста като на дюнски пясъчен червей.
Всичко това е поовладяно у другите двама главни герои, Арчет Индаманинармал (кръстена по класическия почин "Бих една глава на клавиатурата") и Егар Драконоубиеца, но само защото Арчет не успява да свърши практически нищо преди в сюжетната линия й да се натресе първо Анашарал и да й възложи да организира Пътуването към неизвестното (тм), за да предотврати Въздигането на Спящото Зло (тм), а след това пък да се натресе и Рингил и да й изземе всички функции и правомощия по организацията, като й оставя само да се вайка по съдбата си на полукириат, изоставена от расата си, да се мъчи с абстиненцията си от наркотичното вещество кринзаз и да се бори с поривите да налети на пищната си домашна прислужница.
Ако не се спъвате като четете подобни изречения и не сте изгубили нишката, докато стигнете до края, очевидно сте по-внимателни или по-интелигентни читатели от мен. Какъвто може би си е случаят. За мен това са излишно дълги, претруфени, твърде определителни и въобще тегави-на-каквото-се-сетиш-ниво изречения. Може би не подхождам правилно, но за мен ревю, в което през ред се връщам на предходния, че да се сетя как започваше, е... ми зле. Имаше едно хубаво определение от Роланд за българското заглавие Нещо зло се задава на Бредбъри - звучи като четири трактора, търкалящи се по склон. Е, баш така ми звучат изреченията на Трип.
За Преведено vs Непреведено (и списанието като цяло):
Както казах, нямам си идея къде всъщност се целите - ако пишете просто за да начешете някаква своя си краста или да задоволите съвсем тесен кръг от хора, които общо-взето се подвизават във форума - ок, повечето ми критики не важат.
- в българското интернет (че и не само) пространство на практика нямате конкуренция.
- в България все още се чете предимно на български и всъщност хората, които свободно могат да четат литература на английски, са много, много малък процент.
- материалът е в количество, с което можете да се справите.
Започвайки отзад напред не мога да схвана защо се говори за количеството/качеството на преводната (и нашенска де, но по-малко) литература, когато в текущото си състояние така или иначе не съумявате да я покриете. Пожелателни изречения "щеше да е много малко, ако излизахме всеки месец" е точно това - пожелателно изречение, което сте осъществявали минимален брой пъти в историята си. И сте пропускали заглавия дори когато сте били сравнително редовни, на който му се правят дълги сверки - да си ги прави. Дори и самият избор на заглавия за ревюиране е странен - една от най-големите поредици в историята на фентъзито свършва, друга от най-големите поредици се довършва от нов автор, а вие ревюирате фликчета като Сплавта на Закона и приятни сборничета на Сапковски. WTF?! Все едно насила сте се опитали да изберете най-out-of-space заглавията.
Езикът смятам се подразбира - ако искате български читатели, винаги на първо място бих сложил излизащата на български литература. "Ние преди 24 броя я ревюирахме в непреведено" е несериозно. Английският пазар всъщност и без да ви цапардосва живота в лицето трудно ще го обхванете. Извадката ви в момента е на ниво "това четох и реших да ви споделя", а не сериозен преглед на излизащата англоезична литература, която да предлагате на българските издателства, да ме извинявате.
И последно - сигурно в глобален мащаб няма как да станете могъща медия (макар, че ви го пожелавам, и смятам че желанието на човек може да го отведе удивително далеч), но в България това си е съвсем постижима цел. Всякакви цитаделоподобни са просто левашки, а не е като да нямаме нужда от хубава фентъзи/фантастичен/хорър насочена медия. Имате потенциал и сами се закопавате.
Поздрави и успех!
What froze me was the fact that I had absolutely no reason to move in any direction. What had made me move through so many dead and pointless years was curiosity. Now even that had flickered out.
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
В крайна сметка наистина всичко опира и до възможност. В един момент (преди около три години) имахме амбицията да катологизираме пазара или поне качествената часто т него, но в момента това е просто невъзможно. Никой от нас няма възможност да чете толкова. Стратегията "това съм прочел, това споделям" е оптималното, което можем да си позволим.
Но мерси за коментарите!
Но мерси за коментарите!
This is it. Ground zero.
Конкретно второто може и да е по-кратко - ако не бях имал намерението да е именно такова, за да контрастира със следващия абзац, - но и двете на мен ми звучат логически и хронологически подредени и имат основно лесни за следене съчинени връзки. Отново, конкретно второто следва строга прогресия от първо към последно. Изреченията не са тъпкани с доуточнения и подчинени части в никакъв случай. Другите да кажат как им звучат на тях. И също така - прегледах си пак материала - са изключения. Сори, но дълго изречение е едно, тромаво изречение - друго. С което искам да кажа най-вече, че няма да си променям стила и че що се отнася до мен, струва ми се, че критиките ти са неоснователниOrdo Malleus wrote:За ревюто на Трип:
Освен с меча си, вече си помага и с психозаклинания, новоусвоени от втория му поред свръхестествен любовник, блатния принц-бард Хиел Обезследения, който опитните читатели бързо ще разпознаят като инструмент за досадно мистичничене, с все участието му в една сцена, пародираща (надявам се) легендата с Дамата от езерото и Екскалибур; в ролята на Дамата – змиороподобна полужена с уста като на дюнски пясъчен червей.
Всичко това е поовладяно у другите двама главни герои, Арчет Индаманинармал (кръстена по класическия почин "Бих една глава на клавиатурата") и Егар Драконоубиеца, но само защото Арчет не успява да свърши практически нищо преди в сюжетната линия й да се натресе първо Анашарал и да й възложи да организира Пътуването към неизвестното (тм), за да предотврати Въздигането на Спящото Зло (тм), а след това пък да се натресе и Рингил и да й изземе всички функции и правомощия по организацията, като й оставя само да се вайка по съдбата си на полукириат, изоставена от расата си, да се мъчи с абстиненцията си от наркотичното вещество кринзаз и да се бори с поривите да налети на пищната си домашна прислужница.
Ако не се спъвате като четете подобни изречения и не сте изгубили нишката, докато стигнете до края, очевидно сте по-внимателни или по-интелигентни читатели от мен. Какъвто може би си е случаят. За мен това са излишно дълги, претруфени, твърде определителни и въобще тегави-на-каквото-се-сетиш-ниво изречения. Може би не подхождам правилно, но за мен ревю, в което през ред се връщам на предходния, че да се сетя как започваше, е... ми зле. Имаше едно хубаво определение от Роланд за българското заглавие Нещо зло се задава на Бредбъри - звучи като четири трактора, търкалящи се по склон. Е, баш така ми звучат изреченията на Трип.
Едит: Другото е по-скоро основателно обаче.
Петима автори с по две ревюта на излезли в България книги е постижима цел, струва ми се. И цел, която сме постигали в активни периоди. (Имам предвид десет подбрани книги, няма смисъл да пишем за куцо и сакато.)
Last edited by Trip on Thu Feb 16, 2012 3:25 pm, edited 1 time in total.
Тъй като анализа е върху нещата от последно време, не е съвсем коректен и приболва на моменти, но това е резултат от ситуацията в момента, която е наистина балосимамата. Пък и е най-полезния в темата до тук откъм броя. С Трип диалога е друга като гледам протяжна тема. Няма лошо никога не сме се стремили отговорите ни да са един пост хранене, като в "Писмо на броя" и до там.
Технически си прав, имам предвид непреведеното, което на практика си е доста VS изглеждащо в последно време. За коментарите към конкретен автор/материал като цяло са субективни. Аз съм фен на материали, който са по-кратки, достатъчно информативни и с чувство за хумор, докато други хора гледат далеч по технично на нещата. + че се разкостват във форума по атрактивните заглавия. Но е достатъчно дори да не четеш ревюто, да си маркираш заглавието и да си потърсиш информация за него другаде. В този океан от безогледна информация в който се е превърнал нета предпочитам препоръки тип ''от уста на уста'' вече.
Винаги е имало за всеки по нещо в списанието, което отразява вкусовете на група приятели, а не екип на заплата. Влагаме време и пари само ние. Имаме едно неписано желязно правило - чел на хартия, ходил на кино, тогава само ревю, излючая неща, които е съмнително да видят бял свят в бг. Имаме и фонд за закупуване на книги, който никой не иска или не може да си даде парите с цел да има ревю. Пък и още едно несмекчаващо вината обстоятелство - доста от екипа не са в БГ от няколко години, а български книги там нитц.
Както и да е, полезни коментари, за спейсовета между параграфите съм съгласен, факт е, че слагах където се сетя или автора ме е спипал, прекаръл съм над 60 часа да правя от форматиран уърд хтмли за да изчистим бента и да се подкарат нещата от тук натам като хората - съдете ме. Дизайна винаги е нощната 24/7 смяна като се сложи железен краен срок, като в случая.
Да не говорим Анимания колко трудоемък проект беше и на хартия.
Както се видя, има начин да се мотивираме да продължим под една или друга форма, пък за разширяването на аудиторията не знам, мене ме интересува да ми доставя удоволствие работата по списанието в момента и да не отнема от съня много. Тъжното е, че наистина в бг няма кой знае каква конкуренция в тази ниша.
А да, за ревюирани преди неща от Непреведено, не вреди да се пусне кратка информация /издател цени издънки/ за издаване в България с линк към предишен материал, правиме го в доста материали с линкове из текста, основно за други книги от един автор.
Няма лошо никога не сме се стремили отговорите ни да са един пост хранене, като в "Писмо на броя" и до там. Технически си прав, имам предвид непреведеното, което на практика си е доста VS изглеждащо в последно време. За коментарите към конкретен автор/материал като цяло са субективни. Аз съм фен на материали, който са по-кратки, достатъчно информативни и с чувство за хумор, докато други хора гледат далеч по технично на нещата. + че се разкостват във форума по атрактивните заглавия. Но е достатъчно дори да не четеш ревюто, да си маркираш заглавието и да си потърсиш информация за него другаде. В този океан от безогледна информация в който се е превърнал нета предпочитам препоръки тип ''от уста на уста'' вече.
Винаги е имало за всеки по нещо в списанието, което отразява вкусовете на група приятели, а не екип на заплата.
Влагаме време и пари само ние. Имаме едно неписано желязно правило - чел на хартия, ходил на кино, тогава само ревю, излючая неща, които е съмнително да видят бял свят в бг. Имаме и фонд за закупуване на книги, който никой не иска или не може да си даде парите с цел да има ревю. Пък и още едно несмекчаващо вината обстоятелство - доста от екипа не са в БГ от няколко години, а български книги там нитц. Както и да е, полезни коментари, за спейсовета между параграфите съм съгласен, факт е, че слагах където се сетя или автора ме е спипал, прекаръл съм над 60 часа да правя от форматиран уърд хтмли за да изчистим бента и да се подкарат нещата от тук натам като хората - съдете ме. Дизайна винаги е нощната 24/7 смяна като се сложи железен краен срок, като в случая.
Да не говорим Анимания колко трудоемък проект беше и на хартия.Както се видя, има начин да се мотивираме да продължим под една или друга форма, пък за разширяването на аудиторията не знам, мене ме интересува да ми доставя удоволствие работата по списанието в момента и да не отнема от съня много. Тъжното е, че наистина в бг няма кой знае каква конкуренция в тази ниша.
А да, за ревюирани преди неща от Непреведено, не вреди да се пусне кратка информация /издател цени издънки/ за издаване в България с линк към предишен материал, правиме го в доста материали с линкове из текста, основно за други книги от един автор.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 51 guests