В самото начало казвам изрично, че нямам никакво намерение да се заяждам със или осъждам когото и да било и наистина ще е яко, ако всички заедно престанем да бъдем чувствителни, поне в тая тема, и наблягаме повече на аргументацията, отколкото на... тона.
Двата въпроса:
Към ЙоанВладимир, която (доколкото разбирам - ж.р., извинение ако бъркам) поддържа тезата, че час по религия (тя го нарече по вероучение между другото) е нещо полезно в началното училище, и че притчата за Авраам и неговия син е поучителна за подрастващите. Сюжетът на притчата се състои в това, че Авраам чува глас от небето, който му казва, че трябва да пожертва сина си заради него, вследствие на което посяга към ножа готов да го направи, но е спрян от ангел в последния момент. Това е, което е написано в Библията. Та, интересно ми е какъв е начинът, по който тази притча може да бъде разказана на 6-7-годишно дете. Какъв морал трябва да насади тази притча в главата му, когато се изучава в час по религия, наречен още БЛАГОНРАВИЕ в началния курс?
Към Марфа:
Доколкото разбирам, тезата на Марфа в по-малко думи се състои в това, че атеистите трябва да показват толерантност към вярванията на религиозните, защото тяхно право си е да вярват в каквото си поискат. И както многократно натъртих, напълно споделям това становище - когато един човек е заблуден (имам предвид, че по ред причини възгледите му за света не отговарят на правилните), това си е абсолютно негово право и до момента, в който той държи погрешните представи си за себе си и не ги насажда върху останалите, няма никакъв проблем. Просто избягвам този човек и толкова.
Проблемът обаче е в това, че религиозността по дефиниция предполага масовост и афиширане на позиция. И въпреки, че ми е неприятно да гледам стадни рефлекси като обикалящи около църквите хора на разпети петък, на това е лесно да махнеш с ръка и да го игнорираш - нека си обикалят, като нямат по-важна работа. Проблемът идва, когато тези заблуди тръгнат да се разпространяват или когато живееш в среда, в която религиозността на определена група хора поставя живота ти в опасност. А тези заплахи не са хипотетични.
Като пълна противоположност, атеизмът няма нито доктрини, които да налага, нито предполага масовост. И е абсурд да се пласира като вид религия, защото той няма основните свойства на религиите.
Та, Марфа, понеже виждам, че пледираш за толерантност, нека те запитам нещо:
Представи свят, в който повечето хора вярват, че висша сила е направила вселената, непрестанно бди над съществуването им и след смъртта им тяхно ще е царството небесно. Противно на всичкия рисърч, който показва, че това е пълен булшит, хората искрено вярват в това. Афишират го. Разпространяват го. Искат децата им също искрено да вярват в това. Това е тяхната позиция. Цялата наука е срещу нея, но те имат правото да вярват в това. И никой няма правото да им насажда правилната позиция.
А сега си представи свят, в който повечето онколози започват да предписват на пациентите си молитви към Бог, вместо да ги пращат на химио- или лъчетерапия. Противно на всичкия рисърч, който показва ефективността на последните, повечето онколози искрено вярват, че единственият шанс на пациентите им са молитвите. Това е тяхната позиция. Тя води до смърт на болните, и цялата наука е срещу нея, но те имат правото да вярват в това. И никой няма правото да им насажда правилната позиция. В един момент, за теб се оказва изключително трудно да намериш специалист, който следва правилната позиция и предписва ефективно лечение.
Би ли споделила, Марфа, какво мислиш за втория пример в светлината на позицията ти за първия, която вече ясно заяви. Нека да уточня още сега, че става дума за две напълно еднакви ситуации, като разликата е, че във втория случай заради чуждото невежество е застрашено физическото ти здраве, а в първия - поради същата причина - интелектуалното.
Едит: току-що виждам, че някой е отключил темата. Make up your mind already.
Предложение - върнете я тук, и добавете този пост отзад.
.
. 
.