Без да ща го бях сплитната и това.Roamer wrote:В темата за идентичността. Не че е казала нещо особено ново, просто винаги ми харесва, когато някой формулира точно тези две страни на точно тази позиция по този начинAmelia wrote:За времето и пространството - не знам достатъчно от космологията, теориятата на относителността и квантовата механика, че да се произнеса адекватно за времепространствените връзки. От друга страна, не знам достатъчно малко от тях, че да ме избие на езотерични разсъждения на тая тематика.
И, да, това важи не само за времето и пространството, а за повечето неща, за които изумително много хора все още не могат да осъзнаят, че науката е достигнала *достатъчна* степен на развитие, за да може с достатъчно голяма степен на доверие да се приемат научните позиции.
Index citation
Moderator: Moridin
Marfa wrote: Та, за обучението по литература. За мен е естествено, че освен съответния материал, който се изучава, е полезно и дори задължително човек да прочете и мнението на специалист, който сигурно е доста по-сведущ от него. После обаче идват разминаванията ни с моята учителка. По-точно с моите учителки... Така де, като ще си споделяме, не мога да пропусна другарката (такива бяха времената) Иванка Петрова и фундаменталното разкостване на "До Чикаго и назад", което се оказа бунт на Алеко Константинов срещу прогнилата буржоазна система в цялост и на мрачния американски капитализъм в детайли. Ето този пасаж по-конкретно:
Знаете ли какво иска да ни каже авторът? Кажи, Филипе! (Филип е любимецът). Да, точно така! Американските империалисти нарочно държат бедния трудов американски народ необразован! Ето за това бедният митничар не е чувал за България! Защото няма достъп до образование, защото капиталистическият господар го подтиска, а е по-лесно да го подтиска, като го държи необразован! Ами това? Това? Какво означава това?Приближих се и аз до чиновника. Той ме попита как ми е името. Като чу фамилията с окончание на "оff ", той избърбори: "Вие сте русин?"
- Не, аз съм българин.
- ?!
- Българин съм, от България.
- ??!!
- Бългéриен! - извиках аз по-натъртено, понеже почна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли е? - Бългéриен!
- Унгария - ме поправи той.
- Каква ти Унгария! България на Балканския полуостров. - Мене и яд ме хвана, и досмеша ме, като гледах как си напрягаше той паметта да си припомни - аджеба, где ли ще бъде туй царство! Нашите вестници ежедневно цитират такива чудесни отзиви на иностранната преса за напредъка на нашето отечество, а този невежа не чул даже името "България"!
Аз се сетих, че може би да не изговарям добре, по тяхному, названието на нашето княжество, и затова извадих и разложих пред него картата на Европа и си тикнах пръста всред София.
- Оh, уеs, Тurkeу; аll right!
- Но, sir - протестирах аз, а той не иска и да чува, пише ме за турчин. По този начин той потурчи и Филарета, и доктора. Последният се разочарова и намрази американците: "Чудно нещо - повтаряше той, - хич България да не знае къде е? Остави ги, невежи!"
Как "кое" какво означава? Правилно, Филипе! Негърът е бивш роб, естествено. А им поднасят чаша вода с лед, за да видят могат ли да си платят! Иначе им показват вратата. Но негърът е невинен, вината е на собственика на ресторанта, който е пълно отражение на капиталистическата система... Но да разгледаме и следния епизод:...един грамаден негър се приближи с импозантността на Бисмарка към нашата маса, в едната ръка с карандаш, в другата - една книжка. Той вдигна карандаша нагоре и удари два пъти по книжката. Явиха се двама негри - едина сложи пред нас картата за яденията, другият - три чаши вода с лед и се оттеглиха. Ние се изгледахме. Докторът повъртя, повъртя чашата: "А бе вие гладни ли сте, мене хич ми се не яде - вода ми се пие" - и дигна чашата с ледената вода на празен стомах. "Ама я виж за всеки случай какво има в картата." В картата имаше триста работи, ама кой ги разбира! Еле разбрахме, че има супа, розбив, бифтек и десерт. И туй стига. Негърът ни гледа, гледа, па видя, че не сме хептен американци, и ни предложи да ни аранжира сам един обяд. Туй беше първата дума, която чухме. O, как се зарадвахме ние на тази необикновена за един американец любезност. Дадохме съгласието си; черният се поклони и изчезна. Другият негър забеляза празната чаша на доктора и я допълни с една едва уловима усмивка. След малко яви се нашият официант и поднесе на всякого от нас по един резен пъпеш и по една лъжичка. Благодарим за угощението! "Е, докторе, след ледената вода как ти се струва пъпешът?" - обърнах аз на шега. Какво да се прави! Нов свят, нови обичаи! Взехме лъжичките и задълбахме пъпеша. Яви се негърът, изчисти масата и ни попита "кафе или чай". Е, хубава работа! Че туй ли му е обядът! Сега знаем вече какво значи всичко това, но в онзи момент! Нямаше как да се разправим и казахме "кафе". Той отиде до една маса и като се върна, изсипа пред всякого от нас по половин дузина ножове, вилици и лъжички! Опак работа! Туй за кафето ли е! Та като почна оня ми ти дявол да мъкне ядения, риби, меса, омари, соуси, салати, сладки, разхладителни, фрукти - ние се спряхме, па го гледаме! И ни напуши смях. Иди им разбери на тези американци! Черните се изправиха настрана и като че очакваха да видят "дивите" европейци да ядат банани с риба или крем със салата.
Тук вече и Филип не можа да се справи. Знаете ли какво е искал да каже авторът? Че собственикът на пивницата съчувства на бедния трудов американски народ и му дава възможността да похапне без пари...В пивниците, съдържани от американци, няма места за сядание; всяка консумация става пред буфета; там са наслагани всевъзможни закуски на разположението на посетителите безплатно. Ако си с дебелички очи, можеш да изпиеш само една бира, а да се нахраниш хубавичко със закуски и ще правиш тази "економия" дотогава, докато един ден стопанинът не те улови за яката и ти помогне да изхвръкнеш из вратата. За наше щастие стопанинът на тази пивница беше немец, не успял още да се американизира.
Нда.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Amelia wrote: Аз не държа жените в книгите да правят кариера и да са достатъчно физически силни, че да сложат някой мускулен мъжки персонаж на коляното си и да го пляскат по дупето като малко дете. Искам просто да са добре направени. За тая цел мъжът-писател трябва да е седнал и да е помислил най-напред за общочовешките неща в женския си образ, а после и за половоопределените. А не да се е хванал да си пише жените с нагласата "мистериозен пол е тва и не го разбирам, затва дай да взема да наплякам вицовите клишета тука на едно място - народна мъдрост е тва, със сигурност няма как да сбъркам с нея". И крайният резултат да е чалга-бамбинка с лоботомия.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Amelia wrote:Не знам що СОПА не се обсъжда тук - все пак е предния чудесен продукт на дъ ленд ъф дъ фрий енд хоум ъф дъ брейв.
Затова пък аз смятам да ви разкажа за тоталния ташак, който се случва с упражненията ни по химия в момента. Начи, построиха ни нова сграда. Кат слънце! Няква супер селф-състейнабъл, еко, грийн и прочее постройка, дето цялата е в стъкло, ползва като енергиен ресурс слънце, вятър, тевтонични движения и мидихлориани, рециклира всяка молекула дето се произведе в нея и изобщо, сериозната работа.
Та, първото ни упражнение е определяне на твърдост на вода. Т.е. идеята е да си вземем чешмяна вода и да измерим количеството калций в нея с титруване. И миналия семестър, когато почват да ползват сградата за пръв път изведнъж се оказва, че в чешмяната вода там няма никва твърдост!
Щото, разбирате ли, сградата си правела сама водата от стопен сняг, валежи и прочее. И сега, на връхта на този технологически прогрес ние или ще трябва да слагаме калций във водата, за да стане изобщо това упражнение, или ще трябва да влачим бидонища с чешмяна вода от някоя от другите сгради. Култец!
Другата убергениална гениалност е това, че всички стени са от стъкло. Начи, от улицата още могат да те видят кво правиш. И на това стъкло не им е хрумнало, че ще трябва да се сложи черна или бяла дъска, за да пишем по нея. Понеже сме в 21 век, трябва да сме хип и фънки и да правим презентации. След големия квик от миналия семестър, че все пак е НУЖНО от време на време да се напише некоя буква пред тея деца и само с презентация не става, са ни докарали дребни стъклени, полупрозрачни дъсчици на колелца. Те са с височината и широчината на закачалка и са разделени на две през средата с няква плоскост, на която да оставяш маркерите и изтривалката. Т.е. тая площ от тях, в която може да се пише е малкият квадрат, който се оформя в горната част на дъската след разделянето й по тоя начин. Отдолу също има такъв квадрат, но за да пишеш в или да четеш от него, трябва да легнеш на пода. И понеже нещото е направено от полупрозрачно стъкло, почти не се вижда кво пиша с маркера по него. Баси, все едно Епъл са я проектирали тая лаборатория, заклевам се!
Другото ми любимо наблюдение от тази седмица е това как модерният капитализъм ни поставя в условия, дето и в развиващите се страни не са толкова зле. Начи, имам група с 40 студента в нея. Това по своему е абоминация - дори прародителите ни по времето на комунизма рядко е трябвало да учат по 40 деца в един клас. Аз на тия 40 деца мога да им дам по 1/40 от вниманието си. ТОВА получават те след неквите бесни хиляди, които са платили за образованието си.
На всичкото отгоре са ми дали стая, в която има чинове и столове за максимум 39 от тях. 40-ото явно трябва да седне в нечий скут или да ми се качи на раменете, не знам. Може би гледат кубатурата на стаите за тея неща - колко слоя ученици можеш да поместиш във височина, някви такива работи. Та въпросната стая е няква душегубка, под земята, която като се напълни със студенти, всеки от тях със стандартния си за Калгарианската зима скафандър + огромната, съпровождаща го раница, БУКВАЛНО не остава място да се стъпи. Сигурна съм, че и в най-изпадналите райони на Африка, Индия и Латинска Америка е по-добре от това. Аз мога да се движа само латерално пред дъската, като някъв блокиран робот от тея дето чистят пода.
Ходихме да се разправяме с шефката и от следващата седмица дано сме в някви по-нормални стаи вече.
QFTAmelia wrote:Краткия, от нас да мине, ще го оставим.Interpreter wrote:Ако диаспората решите да издавате в-к "Скалисти планини" с опростен правопис, основан на канадско-българския говор, бих се абонирал от едното любопитство.Amelia wrote: Щото ние тук сме се извисили до камбанарията на Скалистите планини, което е още по-високо. Ако за нас е ставало дума - благодарим за позволението!
Обаче махнете и краткия член.
Ако е подлог, слагаш извито ударение над първата съгласна отдясно наляво, а ако е допълнение - чавка отдолу ;Р
Все някво членуване ни трябва, а и той е по-близък до говоримия език.
И аре стига с тая елитарност и интелигентност, че ще се обърне да ви захапе за гъзовете.
Погледнете предишната страница - супер елитарните ни и начетени потребители в супер елитарния ни и начетен форум се обясняваха в ненам колко на брой поста за някъв смотан пълен член. Нищо че на всички ни беше безкрайно ясно кво искат да кажат казващите с изреченията си там и т.н. Ей затва викам, че е ебаси излишната изгъзица, за която трябва човек да седне и да мисли над всяко изречение, вместо просто да си пише ефективно и да се върши работа.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
- Кирил Йорданов, кмет на ВарнаТова е животът. Подстрижеш се, тя взела, че косата ти пораснала. Нахранил си се, след три дни пак си огладнял. Ти го махаш, той гледа да пробие от другаде да си сложи барачката!
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Валери, тук е за форумни цитати, на теб май ти трябва по-скоро тая тема - viewtopic.php?t=3118
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 77 guests