@tigermaster ти не знаеш ли, че не е възможно латино човек да е расист??? Расизма = бяла привилегия, той е специфична когнитивна дейност от работата на мозъците на белите хора. Всякаква омраза или нетолерантност, която чувстват хората от малцинствата, е директен резултат единствено от бялата опресия.
Няма значение, че
статистиката показва, че 88.9% от чернокожите жертви на убийство са убити от чернокож извършител ( 8% от бял извършител), докато при белите жертви 80.7% са убити от бял извършител, а 15.5% от чернокож извършител. Какво значение има, че реално процентът бели хора, убити от чернокожи е ДВОЕН в сравнение с чернокожите, убити от бели - в крайна сметка белият човек е агресорът и чудовището винаги. Няма значение, че при последните американски избори, Тръмп спечели повече гласове отколкото на предишните избори във всички демографски групи освен белите мъже - все пак врагът са белите мъже. Няма значение, че с днешна дата във всяка област или отрасъл има безумно успешни и богати чернокожи хора, включително световният лидер - президентът на САЩ - в продължение на два мандата беше чернокож. Не, това няма значение, защото максимата е, че системата съсипва чернокожите хора. Просто числата се четат както е удобно за партията, която си търси избиратели.
Сега... Ясно е, че расизмът Е проблем в САЩ. И то не малък - това е сериозен инстуционален проблем, който редовно се отразява на живота на милиони хора и им скапва ежедневието по всякакви начини. Но има много ключова разлика между това да адресираш институционалния проблем по съответния начин, с реални числа и доказателства и пред институциите, които продължават да го позволяват, и това да повтаряш непрекъснато в училище на децата "ако сте чернокожи, значи нямате шанс, белите просто са си родени бели и всеки техен успех е функция на белотата им." Защото това е самоосъществяващо се пророчество и не води до промяна.
Говорил съм и преди в тези теми за локуса на контрол. Хората с вътрешен локус на контрол смятат, че те са отговорни за събитията в живота си, че успехите и провалите им са резултат от техните собствени усилия и действия. Хората с външен локус на контрол вярват, че успехите и провалите им не зависят от тях - те зависят от късмета, съдбата, обществото, другите хора, боговете, времето и т.н. И изследванията показват, че хората с вътрешен локус на контрол категорично са по-успешни във всяка една житейска област. Обяснявай на децата как не зависи от тях, как са родени с лош късмет в едно нечестно расистко общество, и те ще продължават да се провалят, колкото и вдъхновяващи цитати на Че Гевара да им разказваш. Ясно е, че имат неравен старт, никой не го отрича, и, както казах, трябва компетентни хора да се борят пред институциите за промяна на това - но това не значи да набиваш постоянно в главата на обикновените хора идеята "черните са обречени по презумпция в тая система". Всякакви хора с хиляди пъти по-неравен старт с хронични болести, без крайници, тръгващи от абсолютната нула, успяват и се издигат, точно защото подхождат с нагласата, че успехът им зависи от тях, а не е функция на това колко привилегии са им дадени по рождение. Ако постоянно поставяш хората в условия, насърчаващи развививането на заучена безпомощност, няма да стане нищо.
И, да, проблемите СА класови. Днешните класови проблеми може да имат своето расово обяснение от миналото, може през 60-те и дори 80-те да са били точно расови, но към днешна дата това СА класови проблеми. Трябва добро финансиране, което да доведе мотивирани учители. Това е ключът, няма нужда да се наливат милиони в някакви малоумни инициативи като "анти-расистка математика". Нали за учители говорим? Рон Кларк, бял учител от Северна Каролина, след няколко години в родния си щат решава, че може наистина да е полезен на ученици, които имат нужда, и се мести в Харлем, работи с проблемни класове, пълни основно с цветнокожи деца и още след първата година им създава навици (средният коефициент на написано домашно от 30% в началото на първата му година се вдига до 100% в края на годината) и ги превръща в успешни личности. Ясно, че такъв талант е един на милион, ама ако учителите получават добро заплащане и цялостно се въведат политики за повишаване на доверието към институцията държавно училище и уважението към учителската професия, тогава резултатите няма да закъснеят. Но това би нанесло огромна вреда на частниците училища, които са огромен бизнес, така че нека хвърляме прах в очите и обясняваче, че расизма е виновен и че ако децата учат повече за математическите методи в Нигерия, всичко ще се оправи.