Начи, ще разказвам по-нататък и за Сан Франциско и за Ню Орлеанс, но засега да отговоря на Симеон:
New Orleans stinks of shit, fresh water, stale water, and flowers. It's destitute, decrepit, decadent and delightful. Има палми и дъбове, в чиито клони са заплетени мънистени гердани, останали от Марди Гра. Якото му е безобразно прекрасния микс от култури, акцентите, това, че навсякъде ми казват baby и sweetheart, уличните музиканти, които са на всеки 4 метра и свирят абсолютно целия спектър на черната музика, декадентната кочина на Bourbon Street, артси кочината на Royal Street и това, че досега просто не съм случила на неприятна храна (гъмбото и джамбалаята ще ги ям след малко).
Ще цитирам една от Lyft шофьорките (това е като Убер), на която попаднах и която все едно беше извадена от филм с ебоникс акцента и поведението си:
Аз:
- I've never seen a place like this.
Тя:
- Honey, there ain't no place like this!
Това е едно изумително място, което хем е отблъскващо с бедността си, миризмите си и това, че имам чувството, че ще хвана чума и проказа само щото съм излязла на улицата, хем те кара да ти се прииска да си татуираш NOLA
на пръстите на ръката с енергията, звука и горещината си (на климата и храната).
Утре ще ходя с лодка по някво блато с алигатори, в другиден - до 2 плантации, а междувременно си взех и 3-дневен bus pass за sightseeing автобуса, с който смятам да ида до гробището Лафайет и да видя гробницата на Лестат. Ще се опитам да вместя в програмата си и ходене до Frenchmеn Street, където са музикалните барове.
Некъде требва да вместя и неква наука там........ Ненам.
. На този етап ще се задоволя с NYC и малко Rockies. И сериозно, гъмбото е като че ли някой е събрал каквото е намерил на дъното на някоя блатиста соленоводна местност и ти го сервира. Подходи с внимание и недоверие към тая гадост! 
(казано от човек, който като цяло не е фен на плуваща храна) От друга страна, това е бая типично и специфично ястие, така че не пречи да го тестваш и да можеш да кажеш, че си го яла. В края на краищата живееш в страна, където някой е решил, че връх на кулинарното въображение може да е сос и парченца меко сирене върху пържени картофи 
Но пак е ситуация, която е била донякъде валидна тогава.