Рядък случай е да работиш в чужбина това за което си учил.
Повечето тръгват с нагласата - аз съм ветеринар, учил съм 5-6 години за това но ще ида в англия да бера ягоди защото там за брането ще ми пари. И ако трябва ще се изкъртя там само и само да взема пари.
И да - няма човек който да не обича да си е любимите хора и с приятелите но повечето обичат ако са с приятелите в джоба да им подрънкват парици.
Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска
Moderator: Moridin
Charles Stross по темата:
http://www.antipope.org/charlie/blog-st ... iless.html
http://www.antipope.org/charlie/blog-st ... iless.html
Абе не знам, доста пропадняшко ми е тва да заминеш просто да правиш понички в чужбина. Не съм на мнението, че е по-добре да си на дъното в хубаво място, отколкото от средата нагоре в лошо.
А и ми се ще да мисля, че хората с наистина добро образование, отишли да берат ягоди, са по-малко...
А и ми се ще да мисля, че хората с наистина добро образование, отишли да берат ягоди, са по-малко...
And you can't dance with a devil on your back...
Е, в Канада професионалната реализация е доста възможна. Тук си имат няколко програми за емиграция като скилд уоркър - страната тепърва се развива. Огромна е. Все още е празна. Богата е - тук при нас има петрол, примерно. Така че има нужда от сякви хора и е по-лесно да си намериш работа по специалността. И все пак съм срещала доста таксиджии - инженери, примерно. Шибано е, щото тук все пак си предпочитат местните дипломи - така че е хубаво да си се дипломирал в няква степен оттук. И да си млад, разбира се... Но ми се струва по-лесно отколкото в пренаселената и задъхваща се Европа.
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
И една страхотна статия от NYTimes. http://www.nytimes.com/2009/08/09/opini ... .html?_r=1
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
Трябва да пиша рисърч пропоузъл и още 100 важни неща, но съм с температура и не мога да се съсредоточа. Затова реших да си напиша писанието за градския транспорт - белким ми олекне, като излея малко хейтец.
Та, хев фън...
Ако понятието "осмото чудо на света" не беше запазено за кечистката Чайна, щях да го ползвам за наименоване на пъблик транспортейшън сървисиз на Калгари.
Те са уникални.
Нека отделим 5 минути за благодарствена молитва, към което божество почитаме, за това.
Знам, че горното излияние не ми тичка на шопската психика, но все пак положението е дотолкова зле, че да не сакам да му се случва и на Вуте. Наистина.
Аз си обяснявам проблемите с бъг в операционната система на роботите. Те са същества, които срещат трудност с разни имагинерни концепции като "пешеходец", щото тях не ги произвеждат да са такива. Не им е зададено като параметър или функция, един вид и затова и не са си съобразили инфраструктурата на града към тези странни форми на организирана жива материя. Малкото роботче бива прикачено към автомобил (в общия случай с обем и разход на гориво колкото за 3 европейски или японски такива) още в невръстна непълнолетна възраст и не се отделя от него като от дихателен апарат - до края на дните си. Тук "ходенето" е начин да се отбелязват инициативи и празници и да се създава ауеърнес. Ходенето е неестествено действие, което изисква усилие. То е тежка форма на жертва - като постенето, примерно. Прави се от време на време, за кратко, с висша цел и затова представата, че на някои същества просто ИМ СЕ НАЛАГА да го извършват всекидневно, е напълно чужда и неподлежаща на възприемане. Оттам пък, да си представят, че "пешеходец" се случва да се трансформира допълнително в "пътник в градския транспорт", им става почти невъзможно. Иначе са чували за "градския транспорт". Виждали са по телевизията, че други места по Земята си имат такъв. Някой им е казал, че поради редица причини, трябва да си направят такъв и те. И те са си направили - по смътните представи, добити от телевизора. Резултатът?
Потресаващ.
Знаете какъв е градския транспорт в София. Всички вие мислите, че е ужасен и сте прави. Но все пак софийските рейсове с честотата на Халеевата комета и закъсненията, пред които мензисът на жена пред менопауза бледнеят, ПОДЛЕЖАТ НА МОДЕЛИРАНЕ И ПРОГНОСТИКА. Вие знаете, че те ще закъснеят. Знаете, че няма да можете да влезете в първите два. Знаете, че после ще има задръстване по трасето. Отчитайки всички тези фактори, тръгвате от къщи достатъчно рано, че все пак да стигнете навреме закъдето сте тръгнали.
Тук това не се случва, защото имаме стохастиката на микросвета. Имаме и разписания, които само усложняват нещата, защото създават зловредна илюзия за точност. Реално рейсът може да дойде навреме, но може и да закъснее или да подрани. Може да не се появи изобщо в предвиденият момент в тази реалност, но пък да се появи в някоя паралелна такава. Рейсовете в Калгари са КВАНТОВИ частици и за тях важи с пълна сила принципа на Хайзенберг за неопределеността. Можеш да знаеш координатите на един рейс, но да не знаеш скоростта му. Може да знаеш скоростта му, но да не знаеш координатите му. Не можеш да знаеш и двете. Насложи към това индийски, арабски или китайски оператор и вече става истински кошмар...
Честотата им пък е в радиовълновия диапазон. На мен ми се е случвало да се сменят ТРИ СЕЗОНА, докато чакам рейс в Събърбия. Единият от трите включваше обилни валежи и не беше никак гот. Това разбира се може да се припише и на вълнуващия климат на Калгари, за който ще си имам цял пост някой ден, но все пак дава представа колко дълго трябва да чакаш, когато твоят рейс е избързал пред разписанието или просто е решил да не дойде този път.
Когато се говори за периодично движение, трябва да се спомене нещо и за траекторията му. Тук вече почва истинският фън.
Рейсовете в Калгари се движат по затворена, почти кръгова траектория, с което бтв извършват работа=0 джаула и това вероятно има отношение към заплатите на операторите. Понякога, вместо кръг, описват осмица. Тогава се случва да минат по два пъти през една и съща спирка. Това води до истински приключения, които ще ви илюстрирам с пример след малко. Както и да е - цикличност имаме и ние в София, но докато у нас един рейс върви що-годе напред-назад по една и съща улица и има спирки, сложени на съответната страна на улицата, тукашните рейсове въртят кръг само в едната посока. Ако искате да хванете рейс в обратната посока, има два варианта:
- хващате рейс с добавена единица пред номера на другия. Примерно ако номер 43 прави кръг по часовниковата стрелка, номер 143 го прави в обратната посока. Това е предпочитаният от мен вариант, щото е сравнително ясен, но за съжаление той е приложим основно в Събърбия.
- хващате рейс със същия номер, но с означение в коя посока се движи. Тук почва малкият ад. Защото понякога посоката е означена с North или South или East или West и ти трябва да си наясно накъде са разположени 4те посоки, а друг път просто пише някоя от по-гъзарските спирки по трасето (и ти трябва да я знаеш коя е и къде е) или пък Go, Flames! Go! ако се случи да има хокеен мач...
Тук вече има доста потенциал за объркване. Това, което прави нещата НАИСТИНА ЗЛИ, е че много често се случва рейсове с ЕДНАКВИ номера, но РАЗЛИЧНИ посоки, да се движат в един отрязък от трасето си ЗАЕДНО В ЕДНА ПОСОКА и да спират на ЕДНА И СЪЩА спирка. Или пък правят осмица и спират два пъти на една и съща спирка, като стоянките им са на леко различни места и на тях е означено коя част от осмицата ще се изпише от въпросния рейс с някоя от 4те посоки на света. Chaos ensues. Ето така съм се качвала на няколко пъти на грешния рейс, с който правя грешна половина на осмицата, някъде в дълбока и тотално непозната за мен част на Събърбия, което пътешествие ми утрепва около час и ми създава измамното усещане, че всеки момент ще видя Атлантика. Последната ми подобна случка беше преди броени седмици, когато с Александър се прибирахме от пазар и се качихме на грешната 3-ка (щото и двете спираха на една и съща спирка и в тая част на маршрута си се движеха заедно по една огромна събърбенска площ). Резултатът беше, че 3ката ни закара в средата на местния аналог на Южния парк - Fish Creek Park, и ни остави там понеже й била последна спирка, да сме чакали другият тип 3-ка да дойде след 15 минути (това е централен рейс и е начесто). Не знам дали може да си ни представите - сами, в тъмното, на средата на степта. С 40 кила храна...
Човек би рекъл, че тези проблеми се избягват, ако попиташ оператора къде отива и къде трябва да слезеш, за да стигнеш еди къде си. Нека не забравяме, че си говорим за китайци, индийци и араби обаче. По този начин, когато дойдох в Калгари в края на август миналата година и реших да отида да си взема компа от колежката, у която го бях оставила, бях посъветвана грешно от шофьора и слязох на грешната спирка. Пред един цирк. ЦИРК нали разбирате. Истински, с шатра и всичко. Циркаджиите не искаха да си говорят с мен и ме гледаха лошо. У себе си тогава имах само едно листче с адрес и телефонен номер на колежката, още нямах мобилен телефон. В резултат вървях като гламава, докато не намерих някаква ПОГРЕБАЛНА АГЕНЦИЯ, в която гробарите бяха така любезни да ми позволят да се обадя по телефона. Колежката ми (китайка бтв) не разбра обърканите ми обяснения за рейсове, циркове и погребални агенции, така че се наложи да се оправям с животинския си инстинкт, женската си интуиция и нарисувана схема от един от гробарите с инфо къде се намирам в момента и къде се намират някои важни пътни артерии. Оправих се. Но оттогава не питам калгарианските шофьори за каквото и да е.
В Калгари все пак има и едно превозно средство, на което може да се разчита и заради което си избрахме да живеем в центъра, близо до една от спирките му при второто ми идване тук. Нарича се C-train и представлява нещо като надземно метро. Кръстоска няква на влак и трамвай, която върви напред-назад по две линии - игоизток-северозапад и запад-североизток. Бързо е, не се задръства, щото колите не вървят по линиите му, начесто е, спира на ключови места в центъра и по разни молове и има неприятни изненади (като внезапна смяна на маршрута по другата линия) само от време на време. Ходи до уни-то и до работата на Сашко, така че ни направи живота възможен и лек. Един от операторите по моята линия е жизнерадостен канадец, който обича да ни приветства в трамвая по радиоуредбата, чете ни прогнозата за времето и ни съобщава резултатите от последния хокеен мач на Калгари Флеймс. Обичам го! Обикновено в тази уредба се чува лай с тежък акцент да се разкараме от вратата, за да тръгне трейна.
Грозното с тоя транспорт става като правят ремонт по линиите. Тогава пускат маршрутки да обират хората от специално направените за целта спирки. Една вечер, на следващия ден след изпълненията с цирка и гробарите, се прибирах сама от Уолмарт, натрунтена с разни неща за празния ни апартамент. Чаках проклетата маршрутка 70 минути, през които водих висококултурен сапьорски разговор с няколко гневни уайт траша и индианеца, които бяха пияни почти до натравяне. Чаках я за една шибана спирка, която бих извървяла дори с целия товар на гърба си, ако имаше ОТКЪДЕ ДА МИНА. Но нямаше. Маршрутката ме остави на 15 минути от нас. През тези 15 минути ме валя обилен дъжд. Като се прибрах, имах вода дори в сутиена...
Няколко думи за самите превозни средства. Когато си в рейса и искаш да слезеш на дадена спирка, трябва да дадеш знак на шофьора. Това става или с натискане на някой от стоп бутоните или с дърпането на една жица, която виси по прозорците. Чува се звън и една лампичка светва. Шофьорът спира. Ако си на някоя от задните врати, следва да си я отвориш сам. Това става като натиснеш двете и крила силно на означеното за целта място. Докато слизаш, освен, че трябва да изкрещиш благодарност към шофьора, трябва да продължиш и да натискаш крилата, иначе се затварят тежко почти мигновено. Първото ми слизане от рейс тук беше зрелищно. Имах синки дълго след това...
Що се отнася до хората, които се возят с градския транспорт - освен за превоз до работата за убитаци-интернешънъли без кола като мен и Сашо, градският транспорт е любимо място за социален живот на всички вмирисани пияници, уайт трашове и пеещи шизофреници в Калгари. Почти съм убедена, че това също са роботи, направени за да може другите роботи да видят какво ще им се случи, ако не се държат както са програмирани. Защо тази изложба от изроди се състои в градския транспорт, където нормалните роботи почти не стъпват - не знам. Знам само че изродите са много и следват поведенчески модели (най-много и най-непоносими са в определени часове на деня). Но поне са кротки и не се натискат на женското население, в частност мен.
Завършвам тая логорея с обяснение за значимостта на 4те посоки на света тук. В България и Европа никога не ми е трябвало да знам, в коя посока е нещо, за да стигна до него. Разбира се, градовете в България и Европа не са хомогенни и еднакви навсякъде и имат и по-интересни исторически забележителности, по които да се ориентира човек.
Разделението на града по 4те посоки на Света е нещо нормално в една нова земя, където хората са дошли, вече знаещи как се правят пътища и имат хъс да творят с мащаб. Вследствие просто са си разграфили града на големи квадрати, оградени от съответните пътни артерии и са си кръстили перпендикулярните улици с вдъхновени имена като 7th Avenue и 4th Street. Авенютата са перпендикулярни на стрийтс. Има няколко по-мащабни пътни артерии, които са заслужили да си имат име, но те са по-малко. Понеже Калгари е разцепен от река, падаща се успоредна на авенютата, тя се води нулевото авеню. Над нея (север т.е.) почват 1st Avenue North и т.н., а под нея (юг) - 1st Avenue South и т.н. Понеже природата се е случила супер несъобразителна и не е направила втора река през града, перпендикулярна на първата, се е наложило хората да си изберат една улица и да си я ползват като кота нула за стрийтс. Това е Center Street (да им изпапаш фантазията, нали?). Вляво (запад) и вдясно (изток) от нея са 1st Street West и 1st Street East, съответно. Което ни води до добавяне на два символа зад името на съответно авеню или улица, в зависимост от това в кой квадрант на картата сме. Примерно 4th Street SW - означава, че това е 4тата улица на запад от централната, в тая част от града, дето се пада на юг от реката. Тая система ме кефи - ясна е и е удобна и в общи линии улеснява ползването на градския транспорт, когато знаеш къде си, къде отиваш и кой точно лейбъл на рейса ти трябва, за да стигнеш там, където искаш. Което обаче невинаги се случва.
В Събърбия положението е малко по-драматично. Там улиците са навити и оплетени като черва и имат собствени имена. Понеже тук си нямат много история, тези имена често са леко рандъм или пък произлизат от наименование на някаква местност. Това, което ебава майката на ландшафта е порочната тенденция няколко улици в един квартал да имат поти еднакви имена, производни на името на квартала. Преписвам пример дословно от картата:
Квартал: Saddle Ridge
Улици в него: Saddle Tree Drive, Saddlehorn Drive, Saddle Kreek Way, Saddle Brook Drive, Saddle Field Drive, Saddle Crest Blvd....
Има случаи, когато едно и също име се ползва за 3 различни улици и те се различават само по Drive, Way, Blvd примерно.
Зловещо е.
Айде, стига толкова рант за днес. Не ми олекна бтв.
Та, хев фън...
Ако понятието "осмото чудо на света" не беше запазено за кечистката Чайна, щях да го ползвам за наименоване на пъблик транспортейшън сървисиз на Калгари.
Те са уникални.
Нека отделим 5 минути за благодарствена молитва, към което божество почитаме, за това.
Знам, че горното излияние не ми тичка на шопската психика, но все пак положението е дотолкова зле, че да не сакам да му се случва и на Вуте. Наистина.
Аз си обяснявам проблемите с бъг в операционната система на роботите. Те са същества, които срещат трудност с разни имагинерни концепции като "пешеходец", щото тях не ги произвеждат да са такива. Не им е зададено като параметър или функция, един вид и затова и не са си съобразили инфраструктурата на града към тези странни форми на организирана жива материя. Малкото роботче бива прикачено към автомобил (в общия случай с обем и разход на гориво колкото за 3 европейски или японски такива) още в невръстна непълнолетна възраст и не се отделя от него като от дихателен апарат - до края на дните си. Тук "ходенето" е начин да се отбелязват инициативи и празници и да се създава ауеърнес. Ходенето е неестествено действие, което изисква усилие. То е тежка форма на жертва - като постенето, примерно. Прави се от време на време, за кратко, с висша цел и затова представата, че на някои същества просто ИМ СЕ НАЛАГА да го извършват всекидневно, е напълно чужда и неподлежаща на възприемане. Оттам пък, да си представят, че "пешеходец" се случва да се трансформира допълнително в "пътник в градския транспорт", им става почти невъзможно. Иначе са чували за "градския транспорт". Виждали са по телевизията, че други места по Земята си имат такъв. Някой им е казал, че поради редица причини, трябва да си направят такъв и те. И те са си направили - по смътните представи, добити от телевизора. Резултатът?
Потресаващ.
Знаете какъв е градския транспорт в София. Всички вие мислите, че е ужасен и сте прави. Но все пак софийските рейсове с честотата на Халеевата комета и закъсненията, пред които мензисът на жена пред менопауза бледнеят, ПОДЛЕЖАТ НА МОДЕЛИРАНЕ И ПРОГНОСТИКА. Вие знаете, че те ще закъснеят. Знаете, че няма да можете да влезете в първите два. Знаете, че после ще има задръстване по трасето. Отчитайки всички тези фактори, тръгвате от къщи достатъчно рано, че все пак да стигнете навреме закъдето сте тръгнали.
Тук това не се случва, защото имаме стохастиката на микросвета. Имаме и разписания, които само усложняват нещата, защото създават зловредна илюзия за точност. Реално рейсът може да дойде навреме, но може и да закъснее или да подрани. Може да не се появи изобщо в предвиденият момент в тази реалност, но пък да се появи в някоя паралелна такава. Рейсовете в Калгари са КВАНТОВИ частици и за тях важи с пълна сила принципа на Хайзенберг за неопределеността. Можеш да знаеш координатите на един рейс, но да не знаеш скоростта му. Може да знаеш скоростта му, но да не знаеш координатите му. Не можеш да знаеш и двете. Насложи към това индийски, арабски или китайски оператор и вече става истински кошмар...
Честотата им пък е в радиовълновия диапазон. На мен ми се е случвало да се сменят ТРИ СЕЗОНА, докато чакам рейс в Събърбия. Единият от трите включваше обилни валежи и не беше никак гот. Това разбира се може да се припише и на вълнуващия климат на Калгари, за който ще си имам цял пост някой ден, но все пак дава представа колко дълго трябва да чакаш, когато твоят рейс е избързал пред разписанието или просто е решил да не дойде този път.
Когато се говори за периодично движение, трябва да се спомене нещо и за траекторията му. Тук вече почва истинският фън.
Рейсовете в Калгари се движат по затворена, почти кръгова траектория, с което бтв извършват работа=0 джаула и това вероятно има отношение към заплатите на операторите. Понякога, вместо кръг, описват осмица. Тогава се случва да минат по два пъти през една и съща спирка. Това води до истински приключения, които ще ви илюстрирам с пример след малко. Както и да е - цикличност имаме и ние в София, но докато у нас един рейс върви що-годе напред-назад по една и съща улица и има спирки, сложени на съответната страна на улицата, тукашните рейсове въртят кръг само в едната посока. Ако искате да хванете рейс в обратната посока, има два варианта:
- хващате рейс с добавена единица пред номера на другия. Примерно ако номер 43 прави кръг по часовниковата стрелка, номер 143 го прави в обратната посока. Това е предпочитаният от мен вариант, щото е сравнително ясен, но за съжаление той е приложим основно в Събърбия.
- хващате рейс със същия номер, но с означение в коя посока се движи. Тук почва малкият ад. Защото понякога посоката е означена с North или South или East или West и ти трябва да си наясно накъде са разположени 4те посоки, а друг път просто пише някоя от по-гъзарските спирки по трасето (и ти трябва да я знаеш коя е и къде е) или пък Go, Flames! Go! ако се случи да има хокеен мач...
Тук вече има доста потенциал за объркване. Това, което прави нещата НАИСТИНА ЗЛИ, е че много често се случва рейсове с ЕДНАКВИ номера, но РАЗЛИЧНИ посоки, да се движат в един отрязък от трасето си ЗАЕДНО В ЕДНА ПОСОКА и да спират на ЕДНА И СЪЩА спирка. Или пък правят осмица и спират два пъти на една и съща спирка, като стоянките им са на леко различни места и на тях е означено коя част от осмицата ще се изпише от въпросния рейс с някоя от 4те посоки на света. Chaos ensues. Ето така съм се качвала на няколко пъти на грешния рейс, с който правя грешна половина на осмицата, някъде в дълбока и тотално непозната за мен част на Събърбия, което пътешествие ми утрепва около час и ми създава измамното усещане, че всеки момент ще видя Атлантика. Последната ми подобна случка беше преди броени седмици, когато с Александър се прибирахме от пазар и се качихме на грешната 3-ка (щото и двете спираха на една и съща спирка и в тая част на маршрута си се движеха заедно по една огромна събърбенска площ). Резултатът беше, че 3ката ни закара в средата на местния аналог на Южния парк - Fish Creek Park, и ни остави там понеже й била последна спирка, да сме чакали другият тип 3-ка да дойде след 15 минути (това е централен рейс и е начесто). Не знам дали може да си ни представите - сами, в тъмното, на средата на степта. С 40 кила храна...
Човек би рекъл, че тези проблеми се избягват, ако попиташ оператора къде отива и къде трябва да слезеш, за да стигнеш еди къде си. Нека не забравяме, че си говорим за китайци, индийци и араби обаче. По този начин, когато дойдох в Калгари в края на август миналата година и реших да отида да си взема компа от колежката, у която го бях оставила, бях посъветвана грешно от шофьора и слязох на грешната спирка. Пред един цирк. ЦИРК нали разбирате. Истински, с шатра и всичко. Циркаджиите не искаха да си говорят с мен и ме гледаха лошо. У себе си тогава имах само едно листче с адрес и телефонен номер на колежката, още нямах мобилен телефон. В резултат вървях като гламава, докато не намерих някаква ПОГРЕБАЛНА АГЕНЦИЯ, в която гробарите бяха така любезни да ми позволят да се обадя по телефона. Колежката ми (китайка бтв) не разбра обърканите ми обяснения за рейсове, циркове и погребални агенции, така че се наложи да се оправям с животинския си инстинкт, женската си интуиция и нарисувана схема от един от гробарите с инфо къде се намирам в момента и къде се намират някои важни пътни артерии. Оправих се. Но оттогава не питам калгарианските шофьори за каквото и да е.
В Калгари все пак има и едно превозно средство, на което може да се разчита и заради което си избрахме да живеем в центъра, близо до една от спирките му при второто ми идване тук. Нарича се C-train и представлява нещо като надземно метро. Кръстоска няква на влак и трамвай, която върви напред-назад по две линии - игоизток-северозапад и запад-североизток. Бързо е, не се задръства, щото колите не вървят по линиите му, начесто е, спира на ключови места в центъра и по разни молове и има неприятни изненади (като внезапна смяна на маршрута по другата линия) само от време на време. Ходи до уни-то и до работата на Сашко, така че ни направи живота възможен и лек. Един от операторите по моята линия е жизнерадостен канадец, който обича да ни приветства в трамвая по радиоуредбата, чете ни прогнозата за времето и ни съобщава резултатите от последния хокеен мач на Калгари Флеймс. Обичам го! Обикновено в тази уредба се чува лай с тежък акцент да се разкараме от вратата, за да тръгне трейна.
Грозното с тоя транспорт става като правят ремонт по линиите. Тогава пускат маршрутки да обират хората от специално направените за целта спирки. Една вечер, на следващия ден след изпълненията с цирка и гробарите, се прибирах сама от Уолмарт, натрунтена с разни неща за празния ни апартамент. Чаках проклетата маршрутка 70 минути, през които водих висококултурен сапьорски разговор с няколко гневни уайт траша и индианеца, които бяха пияни почти до натравяне. Чаках я за една шибана спирка, която бих извървяла дори с целия товар на гърба си, ако имаше ОТКЪДЕ ДА МИНА. Но нямаше. Маршрутката ме остави на 15 минути от нас. През тези 15 минути ме валя обилен дъжд. Като се прибрах, имах вода дори в сутиена...
Няколко думи за самите превозни средства. Когато си в рейса и искаш да слезеш на дадена спирка, трябва да дадеш знак на шофьора. Това става или с натискане на някой от стоп бутоните или с дърпането на една жица, която виси по прозорците. Чува се звън и една лампичка светва. Шофьорът спира. Ако си на някоя от задните врати, следва да си я отвориш сам. Това става като натиснеш двете и крила силно на означеното за целта място. Докато слизаш, освен, че трябва да изкрещиш благодарност към шофьора, трябва да продължиш и да натискаш крилата, иначе се затварят тежко почти мигновено. Първото ми слизане от рейс тук беше зрелищно. Имах синки дълго след това...
Що се отнася до хората, които се возят с градския транспорт - освен за превоз до работата за убитаци-интернешънъли без кола като мен и Сашо, градският транспорт е любимо място за социален живот на всички вмирисани пияници, уайт трашове и пеещи шизофреници в Калгари. Почти съм убедена, че това също са роботи, направени за да може другите роботи да видят какво ще им се случи, ако не се държат както са програмирани. Защо тази изложба от изроди се състои в градския транспорт, където нормалните роботи почти не стъпват - не знам. Знам само че изродите са много и следват поведенчески модели (най-много и най-непоносими са в определени часове на деня). Но поне са кротки и не се натискат на женското население, в частност мен.
Завършвам тая логорея с обяснение за значимостта на 4те посоки на света тук. В България и Европа никога не ми е трябвало да знам, в коя посока е нещо, за да стигна до него. Разбира се, градовете в България и Европа не са хомогенни и еднакви навсякъде и имат и по-интересни исторически забележителности, по които да се ориентира човек.
Разделението на града по 4те посоки на Света е нещо нормално в една нова земя, където хората са дошли, вече знаещи как се правят пътища и имат хъс да творят с мащаб. Вследствие просто са си разграфили града на големи квадрати, оградени от съответните пътни артерии и са си кръстили перпендикулярните улици с вдъхновени имена като 7th Avenue и 4th Street. Авенютата са перпендикулярни на стрийтс. Има няколко по-мащабни пътни артерии, които са заслужили да си имат име, но те са по-малко. Понеже Калгари е разцепен от река, падаща се успоредна на авенютата, тя се води нулевото авеню. Над нея (север т.е.) почват 1st Avenue North и т.н., а под нея (юг) - 1st Avenue South и т.н. Понеже природата се е случила супер несъобразителна и не е направила втора река през града, перпендикулярна на първата, се е наложило хората да си изберат една улица и да си я ползват като кота нула за стрийтс. Това е Center Street (да им изпапаш фантазията, нали?). Вляво (запад) и вдясно (изток) от нея са 1st Street West и 1st Street East, съответно. Което ни води до добавяне на два символа зад името на съответно авеню или улица, в зависимост от това в кой квадрант на картата сме. Примерно 4th Street SW - означава, че това е 4тата улица на запад от централната, в тая част от града, дето се пада на юг от реката. Тая система ме кефи - ясна е и е удобна и в общи линии улеснява ползването на градския транспорт, когато знаеш къде си, къде отиваш и кой точно лейбъл на рейса ти трябва, за да стигнеш там, където искаш. Което обаче невинаги се случва.
В Събърбия положението е малко по-драматично. Там улиците са навити и оплетени като черва и имат собствени имена. Понеже тук си нямат много история, тези имена често са леко рандъм или пък произлизат от наименование на някаква местност. Това, което ебава майката на ландшафта е порочната тенденция няколко улици в един квартал да имат поти еднакви имена, производни на името на квартала. Преписвам пример дословно от картата:
Квартал: Saddle Ridge
Улици в него: Saddle Tree Drive, Saddlehorn Drive, Saddle Kreek Way, Saddle Brook Drive, Saddle Field Drive, Saddle Crest Blvd....
Има случаи, когато едно и също име се ползва за 3 различни улици и те се различават само по Drive, Way, Blvd примерно.
Зловещо е.
Айде, стига толкова рант за днес. Не ми олекна бтв.
Този див, див Запад...
Снощи под прозорците ни застреляха човек. Беше 2 и нещо през нощта, обаче с Александър бяхме още будни. Чухме изстрелите - доста бяха, цял пълнител може би. Под нас има дискотека, която всеки уикенд се пълни с нелепи гъзета, които се напиват като свине и пищят ууу по цяла нощ по улиците. Та вероятно жертвата е била някой от дискотеката. След гърмежите чухме потегляне на кола. Долу нямаше писъци, свикнала съм да има женски писъци от филмите. Нямаше и писъци на болка. Някакъв човек почна да крещи за помощ, но звучеше по-скоро сърдит, отколкото уплашен. Не знам дали е викал помощ за себе си или се е опитвал да помогне на друг.
Дойдоха много линейки и много полицейски коли. Ние разбира се се опитахме да видим кво става, като порядъчни анкх-морпоркианци, но козирката на блока ни пречеше. След известно време си тръгнаха, а ние си легнахме. Аз съм ставала свидетел на няколко безрезултатни престрелки в Красна поляна, така че тази не ме трогна особено. Тогава не знаех, че е имало жертва. Сутринта осъмнахме с блок, опасан в жълта лента, а преди малко минаха полицаи да ни разпитат.
Намерили простреляния мъж в някакво черно БМВ отпред. Закарали го в болницата, но не могли да го спасят.
Черно БМВ. Престрелка. Чувствам се като у дома си.
Дали не е бил българин?
Снощи под прозорците ни застреляха човек. Беше 2 и нещо през нощта, обаче с Александър бяхме още будни. Чухме изстрелите - доста бяха, цял пълнител може би. Под нас има дискотека, която всеки уикенд се пълни с нелепи гъзета, които се напиват като свине и пищят ууу по цяла нощ по улиците. Та вероятно жертвата е била някой от дискотеката. След гърмежите чухме потегляне на кола. Долу нямаше писъци, свикнала съм да има женски писъци от филмите. Нямаше и писъци на болка. Някакъв човек почна да крещи за помощ, но звучеше по-скоро сърдит, отколкото уплашен. Не знам дали е викал помощ за себе си или се е опитвал да помогне на друг.
Дойдоха много линейки и много полицейски коли. Ние разбира се се опитахме да видим кво става, като порядъчни анкх-морпоркианци, но козирката на блока ни пречеше. След известно време си тръгнаха, а ние си легнахме. Аз съм ставала свидетел на няколко безрезултатни престрелки в Красна поляна, така че тази не ме трогна особено. Тогава не знаех, че е имало жертва. Сутринта осъмнахме с блок, опасан в жълта лента, а преди малко минаха полицаи да ни разпитат.
Намерили простреляния мъж в някакво черно БМВ отпред. Закарали го в болницата, но не могли да го спасят.
Черно БМВ. Престрелка. Чувствам се като у дома си.
Дали не е бил българин?
-
Maledictus
- Warmage
- Posts: 1190
- Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
- Location: In the middle of the Danse Macabre
- Contact:
-
Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
You can take the emigrant out of Bulgaria...Amelia wrote:Този див, див Запад...
Снощи под прозорците ни застреляха човек. Беше 2 и нещо през нощта, обаче с Александър бяхме още будни. Чухме изстрелите - доста бяха, цял пълнител може би. Под нас има дискотека, която всеки уикенд се пълни с нелепи гъзета, които се напиват като свине и пищят ууу по цяла нощ по улиците. Та вероятно жертвата е била някой от дискотеката. След гърмежите чухме потегляне на кола. Долу нямаше писъци, свикнала съм да има женски писъци от филмите. Нямаше и писъци на болка. Някакъв човек почна да крещи за помощ, но звучеше по-скоро сърдит, отколкото уплашен. Не знам дали е викал помощ за себе си или се е опитвал да помогне на друг.
Дойдоха много линейки и много полицейски коли. Ние разбира се се опитахме да видим кво става, като порядъчни анкх-морпоркианци, но козирката на блока ни пречеше. След известно време си тръгнаха, а ние си легнахме. Аз съм ставала свидетел на няколко безрезултатни престрелки в Красна поляна, така че тази не ме трогна особено. Тогава не знаех, че е имало жертва. Сутринта осъмнахме с блок, опасан в жълта лента, а преди малко минаха полицаи да ни разпитат.
Намерили простреляния мъж в някакво черно БМВ отпред. Закарали го в болницата, но не могли да го спасят.
Черно БМВ. Престрелка. Чувствам се като у дома си.
Дали не е бил българин?
Явно и Канада не е достатъчно далеч
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Калгари се води голям град, даже петият най-голям град в Канада. Само че населението му е към 1 милион, т.е. 2-пъти по-малко от София и 5 пъти по-малко от Онтарио. Пък като размер, е доста по-голям от Софето, щото Събърбия е необятно голяма. Та, истината е, че градът е доста готин, щото има атмосферата на малък град и всичките екстри на големия такъв. Тук престъпления се случват безкрайно рядко и ако видите кви неща обикновено стоят по първите страници на вестниците, ще се изумите. Толкова ънивентфул място...
Та това, което стана пред нас е нещо много необичайно за Калгари и сега има да четем за него цял месец.
Убитият се оказа някво иранско мутре от Бритиш Колумбия - съседния щат. Това е ненам кое покушение срещу него, тоя път най-сетне успешно. Преди няколко години са убили някакъв нещастен човечец, щото го сбъркали с него. Брат му е бил с него долу пред блока - уцелили са и него. Той е жив в болницата и се възстановява. Оня са го утепали както си е седял в БМВ-то. В колата имало и няква мутреса, ма тя не е пострадала.
Странно при цялата патаклама долу, след изстрелите не се чуха никви викове, писъци и т.н.
But honestly, what's with the gangsters and the BMWs?
А престрелките в Красна поляна... Под нас в блока имаше една пицария, която се държеше от двама братя. Още от бай-тошово време. Единият брат, Олег, беше изкарвал някви годинки в затвора за изнасилване. Другият, Стефан, май сега е там, ма не знам защо. За всеки случай от 2-3 години тая дупка е затворена. По едно време там се събираха някви съмнителни лица доста често. Подозирам, долу въртяха търговия с наркотици. Та на няколко пъти се е случвало да се стрелят някви. Аз живеех на 14ти етаж, та отгоре просто гледах шоуто кат на длан. Но поне за тия години, никой не успя да убие или рани дру(о)гарчетп.
Това е положението. Габрово не е Софето или Варна и Бургас, дето се е сбрал най-гадния сбиртък на България. В големите градове навсякъде престъпността е повече. В София е ТВЪРДЕ много. В същата тая Красна поляна една вечер биха вуйчо ми, докато се прибираше към неговият блок, ей така, за да е бит просто. Оня ден вкараха в операция един съсед от бой, приятелче на брат ми от детството. Потрошили му ръката на ненам колко места. Уроди секви.
Та това, което стана пред нас е нещо много необичайно за Калгари и сега има да четем за него цял месец.
Убитият се оказа някво иранско мутре от Бритиш Колумбия - съседния щат. Това е ненам кое покушение срещу него, тоя път най-сетне успешно. Преди няколко години са убили някакъв нещастен човечец, щото го сбъркали с него. Брат му е бил с него долу пред блока - уцелили са и него. Той е жив в болницата и се възстановява. Оня са го утепали както си е седял в БМВ-то. В колата имало и няква мутреса, ма тя не е пострадала.
Странно при цялата патаклама долу, след изстрелите не се чуха никви викове, писъци и т.н.
But honestly, what's with the gangsters and the BMWs?
А престрелките в Красна поляна... Под нас в блока имаше една пицария, която се държеше от двама братя. Още от бай-тошово време. Единият брат, Олег, беше изкарвал някви годинки в затвора за изнасилване. Другият, Стефан, май сега е там, ма не знам защо. За всеки случай от 2-3 години тая дупка е затворена. По едно време там се събираха някви съмнителни лица доста често. Подозирам, долу въртяха търговия с наркотици. Та на няколко пъти се е случвало да се стрелят някви. Аз живеех на 14ти етаж, та отгоре просто гледах шоуто кат на длан. Но поне за тия години, никой не успя да убие или рани дру(о)гарчетп.
Това е положението. Габрово не е Софето или Варна и Бургас, дето се е сбрал най-гадния сбиртък на България. В големите градове навсякъде престъпността е повече. В София е ТВЪРДЕ много. В същата тая Красна поляна една вечер биха вуйчо ми, докато се прибираше към неговият блок, ей така, за да е бит просто. Оня ден вкараха в операция един съсед от бой, приятелче на брат ми от детството. Потрошили му ръката на ненам колко места. Уроди секви.
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Семестърът почна, с което почнаха и новите ми срещи от третия вид с формата на живот, наречена "студент".
Това, което ме подтикна да пусна този пост е един и-мейл, който получих от един от новите си студенти вчера. Той беше по отношение на първото ни упражнение - определяне на твърдост на вода, в което мерим концентрацията на калциевите йони в питейната вода на Калгари. Задачката е тази концентрация да се представи по два начина - като моларност и като ppm (parts per million), което всъщност е еквивалентно на единицата mg/L.
Ето откъс от писмото, което получих, в което лицето студент (китаец отново бтв) задава въпроса си:
Понеже адашът ме помоли за още примери, които да събера на едно място, слагам тук и онова безсмъртно китайско изпълнение от темата за китайците, извадено от куиза, който им пускам в началото на всеки час::
Пък това е дело на канадски китаец (отново от куиз):
Сега, понеже не искам да приключвам темата още, ще пусна малко гениални гениалности от българските ми студенти и от колегите, с които учих в химическия. С което искам да кажа, че и българската майка юнашка ги ражда много юнашки. Тия всичките са от студенти втори курс
Случай 1:
В случай, че не знаете, ще е добре отсега нататък да ви е известно, че:
х^2 - х в крайна сметка дава х след изваждането.
Аз вече знам и жизненият ми стандарт силно се подобри оттогава.
Случай 2:
Този ми е от любимите. Студентка се занимава със суперсложната задача да подреди по големина отрицателни числа. Това тук е вече малко висш пилотаж, нали, щото отрицателните числа са особени. В крайна сметка, се оказва, че лицето не знае какво означава "отрицателно число" и аз трябва да обяснявам, съжалявам, че ще го натъртя, ама си трябва, НА СТУДЕНТКА ВТОРИ КУРС, как отрицателните числа са тези, които са по-малки от нула. С рисуване на числова ос с нула по средата и всичко. Подредбата на числата, бидейки твърде адвенсд, я оставихме за по-нататък...
И сега, за да не кажете, че вината е в младото поколение, ето ви малко вселенска мъдрост от моите набори - хората, с които заедно си правехме лабораторните упражнения във втори курс. Тук са едни от най-великите изстъпления.
Случай 3: 400 грама твърда оксалова киселина се измерват като се вземе голяма бехерова чаша (това е съд, който мяза малко на домакинска мензура за течности) и се сипят вътре кристали оксалова киселина до марката за 400-ия милилитър. Гениално, аз никога нямаше да се сетя, ма то е щото съм доста тъп и ограничен човек!
Случай 4: В основите на органичния качествен анализ на веществата един колега постави следният вълнуващ принцип:
Ако видиш в лабораторията по органична химия стъклена бъркалка, покрита с някаква неидентифицирана прахообразна субстанция, за да разбереш каква е субстанцията, оближи бъркалката.
Случай 5: Още един новоизобретен принцип, който ужасно ускорява и улеснява животът на химиците. Не знам що не са се сетили по-рано за това:
Когато правиш хартиен филтър, за да филтрираш някаква грубодисперсна система (като течност + утайка), направи дупка в него, за да тече по бързо.
Случай 6: Това е личният ми фаворит на всички времена. В упражнение по физикохимия, събираме данни, с които да построим проста линейна функционална зависимост y=f(x). Една колежка идва при мен и задава следният ключов (и култов) въпрос:
- Добре, Хриси, y го нанасяме по ординатата, x - по абсцисата. Къде слагаме f?
Това си спомням засега. Ако се сетя нещо друго, ще допълвам.
Странното е, че след всичкото това, аз още не съм загубила даскалския си манталитет. Май съм патологичен мазохист. Но почнах да разбирам защо до 3ти курс професорите гледаха на нас като на най-големите убитаци и отрепки на обществото. Не ги виня.
Това, което ме подтикна да пусна този пост е един и-мейл, който получих от един от новите си студенти вчера. Той беше по отношение на първото ни упражнение - определяне на твърдост на вода, в което мерим концентрацията на калциевите йони в питейната вода на Калгари. Задачката е тази концентрация да се представи по два начина - като моларност и като ppm (parts per million), което всъщност е еквивалентно на единицата mg/L.
Ето откъс от писмото, което получих, в което лицето студент (китаец отново бтв) задава въпроса си:
Нали.I am a student in chem209- B03. I have a question about the lab 1. It asks me to calculate in "ppm". Although it mentions that ppm = mg/L, I do not know what mg is? Is "m" the mass of the water and "g" the gravity, -9.81ms^ -2?
Понеже адашът ме помоли за още примери, които да събера на едно място, слагам тук и онова безсмъртно китайско изпълнение от темата за китайците, извадено от куиза, който им пускам в началото на всеки час::
Q: Explain why wearing a laboratory coat in common eating or meeting areas is not allowed.
A: because during the experiment you don't what have got into lab coat. You could of spitted it which could affect when your eating could harm you. never eat or drink with lab coat and meeting area could affect your member.
Пък това е дело на канадски китаец (отново от куиз):
Сигурно им е в генетиката нещо - не мога да си го обясня иначе. Не че останалата част от студентите ми не ги снася и тя някви фрапантни, но тия са ми личните фаворити. Ще ъпдейтвам тук нови куриози, семестърът е пред мен, имам упражнения с 4 групи, и 4те са големи, така че материал за потрес ще има.Question: Explain why you should never take more than a very small excess of the reagent specified.
Answer: Because it might generate an electric charge due to the excess reagent losing electrons.
Сега, понеже не искам да приключвам темата още, ще пусна малко гениални гениалности от българските ми студенти и от колегите, с които учих в химическия. С което искам да кажа, че и българската майка юнашка ги ражда много юнашки. Тия всичките са от студенти втори курс
Случай 1:
В случай, че не знаете, ще е добре отсега нататък да ви е известно, че:
х^2 - х в крайна сметка дава х след изваждането.
Аз вече знам и жизненият ми стандарт силно се подобри оттогава.
Случай 2:
Този ми е от любимите. Студентка се занимава със суперсложната задача да подреди по големина отрицателни числа. Това тук е вече малко висш пилотаж, нали, щото отрицателните числа са особени. В крайна сметка, се оказва, че лицето не знае какво означава "отрицателно число" и аз трябва да обяснявам, съжалявам, че ще го натъртя, ама си трябва, НА СТУДЕНТКА ВТОРИ КУРС, как отрицателните числа са тези, които са по-малки от нула. С рисуване на числова ос с нула по средата и всичко. Подредбата на числата, бидейки твърде адвенсд, я оставихме за по-нататък...
И сега, за да не кажете, че вината е в младото поколение, ето ви малко вселенска мъдрост от моите набори - хората, с които заедно си правехме лабораторните упражнения във втори курс. Тук са едни от най-великите изстъпления.
Случай 3: 400 грама твърда оксалова киселина се измерват като се вземе голяма бехерова чаша (това е съд, който мяза малко на домакинска мензура за течности) и се сипят вътре кристали оксалова киселина до марката за 400-ия милилитър. Гениално, аз никога нямаше да се сетя, ма то е щото съм доста тъп и ограничен човек!
Случай 4: В основите на органичния качествен анализ на веществата един колега постави следният вълнуващ принцип:
Ако видиш в лабораторията по органична химия стъклена бъркалка, покрита с някаква неидентифицирана прахообразна субстанция, за да разбереш каква е субстанцията, оближи бъркалката.
Случай 5: Още един новоизобретен принцип, който ужасно ускорява и улеснява животът на химиците. Не знам що не са се сетили по-рано за това:
Когато правиш хартиен филтър, за да филтрираш някаква грубодисперсна система (като течност + утайка), направи дупка в него, за да тече по бързо.
Случай 6: Това е личният ми фаворит на всички времена. В упражнение по физикохимия, събираме данни, с които да построим проста линейна функционална зависимост y=f(x). Една колежка идва при мен и задава следният ключов (и култов) въпрос:
- Добре, Хриси, y го нанасяме по ординатата, x - по абсцисата. Къде слагаме f?
Това си спомням засега. Ако се сетя нещо друго, ще допълвам.
Странното е, че след всичкото това, аз още не съм загубила даскалския си манталитет. Май съм патологичен мазохист. Но почнах да разбирам защо до 3ти курс професорите гледаха на нас като на най-големите убитаци и отрепки на обществото. Не ги виня.
Last edited by Amelia on Wed Sep 16, 2009 11:17 pm, edited 1 time in total.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 27 guests