Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска

[tiffany aching]

Човечеството през кажи-речи цялата си история е живяло под брутални автократични режими, в които тези с власт са се разпореждали напълно с тези без... в съвременната демокрация хората имат много повече права и свобода от когато и да е било през човешката история. ... трудно ми е да разбера откъде идва тази нагласа, че демократичните режими по някакъв начин се разпореждат с нас

Мхм, а сега не е така? Щатите са една от най-полицейските държави, може би след Китай (където също се гласува, кой знае защо). А икономическото робство (да речем) слагаш ли го в картинката?

... около нас е пълно с примери за къде-къде по-брутални диктатури, където гък не можеш да кажеш. Може пък да е страничен ефект от правото на глас

Никога няма да ми омръзне да повтарям, че разликата между републиканци и демократи е огромна на всяко възможно ниво, вкл. морален компас. Не е нужно едната партия да е съвършена, за да е много по-добра алтернатива от другата.

И какво сега, по-малкото зло ли. То това е и т.нар. избор, но както например е във "Вещерът", злото си е зло.

Но предстоящата ми сватба щеше до ден днешен да е незаконна без тях.

О, поздравления и всичко най-хубаво в съвместния живот!
Но защо, за Бога, дори се е стигнало до там някаква си партия да одобрява/узаконява любовта на хората?...

[Roland]

Защото повечето човешки култури са хомофобски.

И не казвам по-малкото зло, казвам понякога неефективното, често нефелно добро ВС “откъдето и да го погледнеш ужасяващо” зло.

Когато разликата е огромна и всичко е zero sum, демек ако не са едните, 100% ще са другите, негласуването за мен е глас за страната, която се опитва да вреди, особено когато въпросната има толкова много предимства изначално.

[Drake]

Да кажем, че са полицейска държава, но промяната, колкото и бавна и трудна е възможна да дойде от самото население, защото имат право на глас. Могат да протестират срещу полицейското насилие, има неправителствени организации и нещата се променят, защото политиците се борят за гласовете на хората. На Роланд никоя партия не му е дала правото да се омъжи, това право е дошло чрез десетилетия протести и политически натиск от обикновени хора. В Китай такава възможност не съществува, защото е брутална диктатура. И могат да си правят избори, защото поддържат някаква идеология все пак, но за там можеш да кажеш че те не променят нищо, точно защото е диктатура.

Няма зло, има несправедливост и икономическото робство е част от тази несправедливост, и неравенството е част. Но тече процес, който се бори за намаляне на несправедливостта и за опазване на човешките права. И тази несправедливост намалява, колкото повече хората се включват в този процес. Не разбирам как отказа от право на глас помага да се промени ситуацията.

[tiffany aching]

Защото повечето човешки култури са хомофобски.

Именно. Въпросът ми бе риторичен, но се радвам, че си осъзнал къде точно се затваря кръга и щраква капана.
Разбира се, хомофобията е само един от примерите.

Вие с твоя човек (се) обичайте, живейте добре и хич да не ви пука от разни партии и мнението на когото и да било. Това бих искала да ти кажа съвсем приятелски. Хм... аз например нямам никакви намерения да се омъжвам, т.е. да си "институционализирам" отношенията... Но вече съвсем излизаме от темата.

Edit:

промяната, колкото и бавна и трудна е възможна да дойде от самото население

Точно така, Drake.

[tiffany aching]

Не разбирам как отказа от право на глас помага да се промени ситуацията.

O, хубав въпрос. А нима отказвайки се да гласува, човек (в частност моя милост) се отказва да променя каквото му е по силите? Това е поредната простотия - едва ли не, ако не гласуваш, нямаш право на участие в т.нар. обществен живот. Брей, брей. Пък моите наблюдения са, че мнозинството хора ограничават участието си единствено в поклонението пред урните. Виж, сега... цялата тази история с 'електората' цели основно две неща - именно отказ от лична отговорност (т.е. е един вид декларация) и да не би на някого случайно да му хрумне варианта, в който на боклука ще бъде завинаги отнета възможността да твори мръсотия. Но, както казах, човешките индивиди не са достатъчно зрели, за да се самоуправляват и си помагат взаимно. "Разделяй и владей!" също не е случайна фраза.

[Drake]

Не беше опит за намек, беше си откровен въпрос. Да, заради човешката природа е толкова сложно да се изгради приемлив вариант на общество.

[Amelia]

В общи линии, обществата, в които човек има право на глас, т.е. може да повлияе върху политиката на страната си, се отличават с по-добри показатели за жизнен стандарт от тези без. Човек може просто да отвори някой учебник по история, да почете 5 минути и да му се изясни защо демокрацията е най-добрият метод за управление, който някога сме имали, колкото и да е изпортен всъщност. Не е случайно, че хора са умирали, за да имаме днес правата, които имаме. Естествено, животът в демокрация изисква всички ние да се стараем да поддържаме тая демокрация жива, което пък изисква бая усилия и лична отговорност към демократичните процеси в страната. Поне в тази част на света политическия контрол от страна на обществото не се прави само чрез избори, а чрез всякакви други неща - протести, volunteering за политически и непартийни организации, които лобират за разни неща, че даже и някви уж незначителни неща като попълване на анкетите, дето сити-то ти ги праща. Наскоро попълвах една за това кво да правим с пластмасата за еднократна употреба - очевидно е, че нашите тука са се сетили, най-накрая, че ще се наложи регулация свише на тея неща, ако искаме изобщо да остане нещо от океаните ни.

Знам, че в България е безнадеждно положението, по най-различни причини, но да си мислиш, че като не гласуваш, не даваш на някого власт да се разпорежда с теб е меко казано грешно. Негласуването ти също дава власт на някого. И тоя някой ще ти наложи нови норми и закони и ще ти харчи парите за разни неща. И ти ще се съобразяваш и ще си плащаш, щото иначе ще си го отнесеш. Та тоя някой може да се окаже по-голямото зло. Щото това е реалния свят, в който няма идеални хора и партии и се налага да се правят известни компромиси. Т.е., да, навсякъде по света хората гласуват за това, което смятат за по-малкото зло и в по-нормалните общества (от които можем да изключим САЩ и България) това не е чак такъв проблем, щото опциите не са в непоносимите екстремуми на къвто там спектър се гледа. Нашите консерви например, са доста по към центъра от тези в САЩ откъм социални политики (че и финансови и лейбър), така че като ги изберат на власт, не ме обзема ужас, че ей сега ще почнат да отнемат човешки права наляво-надясно.

Роланд, поздравления за сватбата! Желая ви дълъг и безметежно щастлив живот!

[tiffany aching]

Жизнен стандарт. И в какво се изразява той? В това, че човек цял живот робува и прави "компромиси". В резултат се превръща в един негоден за нищо консуматор, зависим от великото правителство (или който там го управлява) и "силните на деня". Зависим от измисления си комфорт. Зависим от технологиите и какво ли не още. Ако изобщо му остане време за нещо, то въпросният най-често го изразходва в безмислени удоволствия, бягство от реалността и избиване на комплекси. Някои може и живот да му казват. Демокрацията е добра идея, само нека не си правим илюзии, че съществува. И онези, които са умирали за подобни идеали, сигурно не са особено щастливи в отвъдното, ако изобщо и него го има.
Пластмасата за еднократна употреба. Че кой изобщо е позволил подобно производство и защо хората я употребяват... а, да, пари и мързел, неочаквано добра комбинация.
Говорейки за... откъде-накъде някой ще се разпорежда с моите пари, особено като се има предвид как точно се случва въпросното "разпределение"? Обмислям начини и това да се прекрати, най-накрая просто няма да ми пука, ако ще и да "хвана гората". Може би е екстремно, но това е положението. Негласуването ми не дава власт на никого, а я отнема. Когато някой разполага с такава, то аз не съм му я дала, следователно да отива по дяволите.

п.п. Сетих се за една хубава песен на No More Many More - По един или друг начин:

https://www.youtube.com/watch?v=t_vjbNHkEIs

[Roland]

Роланд, поздравления за сватбата! Желая ви дълъг и безметежно щастлив живот!

Мерси Сватбата е догодина във Франция.


А иначе в САЩ има доста голямо значение чисто легалната страна на брака, поради което е и much bigger deal тук, отколкото в повечето европейски страни.

[Amelia]

@tiffany aching
Жизнен стандарт е това да имаш покрив над главата, храна на масата и чиста вода за пиене и миене. Да можеш да заспиваш вечер и да се будиш сутрин без да те е страх за живота ти. Да можеш да излезеш навън без да те е страх за живота ти. Да можеш да се стоплиш през зимата. Да можеш да работиш и да ти остават време и средства за някакви удоволствия. Да можеш да работиш работа, която обичаш и ти допада. Да можеш да се придвижваш лесно на големи разстояния, когато ти се налага или когато ти се иска. Да можеш да идеш на лекар като се разболееш и да получиш добра медицинска помощ. Да можеш да не работиш, ако по здравословни причини не можеш да работиш. Да можеш да се пенсионираш и да живееш достойно с пенсията си. Да можеш хем да отгледаш деца, хем да се занимаваш с професията си, ако това те влече. Да можеш да излезеш на улицата, облечен както си искаш, с каквато си искаш прическа и с какъвто си искаш грим и да си изкажеш мнението, без да те е страх, че ще те хвърлят в затвора или убият. Да можеш да идеш на училище и да учиш каквото си искаш. Да можеш да слушаш каквато си искаш музика и да четеш каквито си искаш книги. Да можеш да държиш за ръка и да целунеш на публично място човекът, когото обичаш, независимо от пола му, цвета му, етноса му. Да можеш да узакониш връзката си с въпросния човек, ако пожелаеш. Да можеш да прекратиш бременността си, ако не искаш да си бременна. Да можеш да получиш законово възмездие, когато някой престъпи права, които са ти законово гарантирани. Да можеш да получиш закрила и подкрепа, ако срещу теб е извършено престъпление. И прочее.

Тези неща не стават от самосебе си, както можем да видим сами от собствената ни история. Осигуряват ги социални и икономически политики, които се прокарват от демократично избрани политици и партии, за които гласуват гласоподаватели.

Като цяло, прословутата робия и безсмислено консуматорско битие, от които така се оплакваш, са това, което ни осигурява БЕЗПРЕЦЕДЕНТНИ комфорт и продължителност на живота, каквито не сме имали никога, а технологиите ни, дето ни поробват, ни дават свобода да правим каквото искаме с живота си, която също е безпрецедентна. В този ред на мисли, на някои битиетата им може и да са безсмислени. На други не са. Целта е да имаме общество, в което имаш свободата да направиш с битието си квото си искаш. А ако не работиш и "робуваш" на това и онова, с какво толкова по-значимо би запълнила времето си? С това, с което добрите стари hunters-gatherers са си запълвали времето?

Иначе кой е позволил пластмасата за еднократна употреба? Не знам, но вероятно е някой, който не е гласувал някога за политици, които са искали да правят някакви си там регулации и който впоследствие е седял и апатично се е оплаквал от това, че всички са маскари, вместо да направи нещо по въпроса.

Обади се някой път да кажеш докъде си стигнала с либертарианските си устреми да избягаш от данъчно облагане и да споделиш как, че ми е интересно да науча. Също, би ли ми описала как точно си отнела властта на настоящите ни политици, които не си си избрала сама? Някак магически не си подвластна на техните закони ли, що ли?

Между другото, аз познавам бая народ, все либертариански настроен, който иска да не плаща данъци, ама всичките без изключение си плащат като пичове и продължават да седят да работят на надничка на някого. Иначе аз нямам нищо против да си плащам данъците, когато виждам, че парите ми се харчат добре за мои лични нужди и чужди нужди. За тази цел се махнах от България и отидох в общество, на което съм много по-склонна да му дам парите си.

@Roland, много яко за Францията! Дано да се получи така, както си мечтаете да стане.

[Dr. Horrible]

Това относно партиите в САЩ.


Иначе да – правото на глас е наистина ценно благо. Демокрацията се крепи на гласуване, на гражданска активност, на отговорност към обществото, в което сме. Но да живеем в демократичен свят също така означава да уважаваме изборите на другите хора. Някои хора предпочитат да не гласуват и да не се занимават с игрите на партиите. И това е техен избор. Други хора предпочитат да си съберат багажа и без много отговорност към обществото си да идат да живеят другаде, където нямат право на глас (което иначе е голяма ценност), но където се чувстват по-добре и където си живеят по-хубаво. И това е техен избор. Всеки си избира към кои общества и обществени проблеми иска да е отговорен. Както се казва - по съвест

[Roland]

Аз лично грам принадлежност не чувствам към патриархална България и лицемерните идеи за морал на обществото там, само да вметна ^_^ А право на глас се надявам да имам скоро пак, още догодина вероятно, на място, където не съм втора категория човек.

[Amelia]

Аз имам право на глас и вече гласувах два пъти - на изборите за кмет на Калгари и за последните избори за провинциално правителство, които се случиха миналия месец. Тази година ще гласувам още веднъж - на федералните избори. Откакто имам право на глас съм пропуснала да гласувам само на плебисцита, с който се решаваше дали ще има Олимпиада в Калгари - не гласувах там, защото съвсем сериозно не знаех какво да гласувам. И двете позиции ми изглеждаха еднакво валидни.

С това искам да кажа, че ако човек си го постави за цел, всяка демократична страна може да му предостави право на глас при изпълняването на определени условия. Ние нашите ги изпълнявахме в продължение на години, щото не е проста работа, но си заслужаваше абсолютно всяко усилие. В момента, моят глас има повече вероятност да повлияе световното положение от това ако си бях останала в България. Това като стана дума за отговорности към обществата ни. Моето общество, към което изпитвам отговорност, е доста глобално и излиза доста далеч извън рамките на България. Модерните ни демокрации и технологии ни позволяват да не се чувстваме и да не живеем като крепостни селяни, причислени към някаква територийка там, но наистина, това тук си е според личните възможности и стремежи.

Гласувам и на българските избори, за които успеем да си организираме секция тука. За последните избори за правителство даже пращах няква бумажка към МВнР, щото бяха нужни еди колко си такива бумажки, за да ни се отвори секция.

[tiffany aching]

Жизнен стандарт е това да имаш покрив над главата, храна на масата и чиста вода за пиене и миене.

Покрив, който е изплащан сума ти време (ако изобщо хората успеят да си изплатят ипотеките и заемите) и който всъщност никога не е истински твой, защото ако държавата (или някой "бизнесмен") решат, че им трябва мястото, ще изселят "собственика", а докато бъде изплатен, е на банката. И за който човек е принуден да плаща И данъци. Храна, която често е под всякаква критика (т.е. е бъкана с какво ли не), но "държавицата" се грижи за своите икономически интереси, а не за предлаганото на пазара и здравето на хората. Чиста вода за пиене и миене няма навсякъде, а и в повечето случаи в нея има флуорид.
http://www.bluefilters-bg.com/blog/fluo ... hata-voda/
И човек трябва или да търси планински извори, и/или да инвестира във всякакви филтри и тям подобни.

Да можеш да заспиваш вечер и да се будиш сутрин без да те е страх за живота ти. Да можеш да излезеш навън без да те е страх за живота ти.

Странно как тогава нивата на тревожност в популацията и разпространението на депресии е в небивали размери.

Да можеш да се стоплиш през зимата.

Не е задължително. Ще се учим на методите на Вим Хоф. Между другото, историята му е много интересна.

Да можеш да работиш и да ти остават време и средства за някакви удоволствия. Да можеш да работиш работа, която обичаш и ти допада.

Ъхъ. Евентуално. И сигурно са много онези, които работят каквото обичат и им допада.

Да можеш да се придвижваш лесно на големи разстояния, когато ти се налага или когато ти се иска.

Това е част от свободата. Всъщност липсата на страх е свобода. Освен това, не навсякъде може да се отиде и не от всекиго.

Да можеш да идеш на лекар като се разболееш и да получиш добра медицинска помощ. Да можеш да не работиш, ако по здравословни причини не можеш да работиш.

Нека не ходим сега в тази тема. И изобщо, предпочитам никога да не стигам до услугите на който и да било лекар.

Да можеш да се пенсионираш и да живееш достойно с пенсията си.

В случай, че човек доживее до пенсия и не се е разболял от стреса и т.н.

Да можеш хем да отгледаш деца, хем да се занимаваш с професията си, ако това те влече.

Децата на повечето хора ги отглеждат институциите.

Да можеш да излезеш на улицата, облечен както си искаш, с каквато си искаш прическа и с какъвто си искаш грим и да си изкажеш мнението, без да те е страх, че ще те хвърлят в затвора или убият. Да можеш да идеш на училище и да учиш каквото си искаш. Да можеш да слушаш каквато си искаш музика и да четеш каквито си искаш книги. Да можеш да държиш за ръка и да целунеш на публично място човекът, когото обичаш, независимо от пола му, цвета му, етноса му. Да можеш да узакониш връзката си с въпросния човек, ако пожелаеш.

С това съм съгласна, че в днешно време има подобен напредък и го оценявам. Идеята не е да се връщаме към първобитните или мракобесни общества, а да се върви напред към следващата стъпка в еволюцията - зрялост в индивидите, самоуправление и постигане на все по-голяма свобода, съчетана с лична отговорност.

Да можеш да прекратиш бременността си, ако не искаш да си бременна.

Нека не засягаме и тази тема. Много може да се каже.

Да можеш да получиш законово възмездие, когато някой престъпи права, които са ти законово гарантирани. Да можеш да получиш закрила и подкрепа, ако срещу теб е извършено престъпление.

Мхм. Искаш да кажеш, че това изобщо се случва. Добре, сигурно живеем в различни светове.

Тези неща не стават от самосебе си, както можем да видим сами от собствената ни история. Осигуряват ги социални и икономически политики, които се прокарват от демократично избрани политици и партии, за които гласуват гласоподаватели.

Да, не стават от само себе си, а стават именно благодарение на хората. И ако нещо хубаво се случва или се е случвало, то е било въпреки държавата и политиците, а не обратно.

Като цяло, прословутата робия и безсмислено консуматорско битие, от които така се оплакваш, са това, което ни осигурява БЕЗПРЕЦЕДЕНТНИ комфорт и продължителност на живота, каквито не сме имали никога

Казах за измисления комфорт. Но едва вчера осъзнах, че хората гласуват, мотивирани най-често от страх и... материални облаги. Та се запитах къде точно е разликата между ромите (да речем) и белите хора. В цената?

а технологиите ни, дето ни поробват, ни дават свобода да правим каквото искаме с живота си, която също е безпрецедентна.

Аз не съм против технологиите. Но те са като нож - някой може и да си намаже филия с него, друг да разпори човек. Т.е. отново опираме до личното ниво на зрялост. И също така водят до зависимост.

А ако не работиш и "робуваш" на това и онова, с какво толкова по-значимо би запълнила времето си? С това, с което добрите стари hunters-gatherers са си запълвали времето?

Неее. Има с какво да си запълня времето, вервай ми.

Обади се някой път да кажеш докъде си стигнала с либертарианските си устреми да избягаш от данъчно облагане и да споделиш как, че ми е интересно да науча. Обади се някой път да кажеш докъде си стигнала с либертарианските си устреми да избягаш от данъчно облагане и да споделиш как, че ми е интересно да науча.

Може. Стига да имам интернет.

Също, би ли ми описала как точно си отнела властта на настоящите ни политици, които не си си избрала сама? Някак магически не си подвластна на техните закони ли, що ли?

Отнела съм частта власт, която им давам аз. И ако хората не гласуваха изобщо (което не значи абдикация от каквато и да било отговорност), то те нямаше да имат никаква. Даже и на тях щяхме да направим услуга. Нооо... въпрос на личен избор.

Ами... това е, Amelia. Бе удоволствие да разменя мнения с интелигентен човек като теб, без ирония го пиша.
Говорех и в двата постинга за хората по принцип.

[tiffany aching]

Притча за демо(но)крацията:

И още на следващия ден на неговата наблюдателна площадка били поканени останалите петима жреци и фараонът. Пред събралите се Краций започнал своята реч.
-Това, което ще чуете сега не бива да се записва от никого или да се преразказва. Около нас няма стени и моите думи, освен вас, няма кой да чуе. Измислих начин за превръщане на всички хора по земята в роби на нашия фараон. Да се направи това чрез изтощителни походи и войни и с многобройни армии е невъзможно. Но аз ще го направя с няколко фрази. Ще минат само два дни след тяхното произнасяне и вие сами ще се убедите как започва да се променя светът. Гледайте: долу в дългите шеренги оковани роби носят по един камък. Тях ги охраняват множество войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме смятали винаги. Но колкото повече роби -толкова повече трябва да се опасяваме от бунт. Ние усилваме охраната. Принудени сме да храним добре своите роби, иначе те не могат да изпълняват тежката работа. Но те въпреки всичко са лениви и склонни към бунтарство. Погледнете как бавно се движат, а и мързеливата стража не ги подгонва с камшици, не удря даже младите и силни роби. Но те ще започнат да се движат много по-бързо. И няма да им е нужна стража. Стражите също ще се превърнат в роби. Това може да се извърши така. Нека днес преди залез глашатаите разнесат указ на фараона, с който да се казва:”От изгрева на новия ден на всички роби се дарява пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетата може да се разменя за храна, облекло, жилище, дворец в града и самия град. Отсега нататък сте свободни хора.”
Когато жреците осъзнаха казаното от Краций един от тях, най-старият произнесъл:
-Ти си демон, Краций. Замисленото от теб ще покрие с демонизъм множество земни народи.
-Нека съм демон, а замисленото от мен в бъдеще нека наричат демокрация.