Случи ми се нещо интересно, Part II

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderators: Yan, Xellos, Roland, Moridin, Morwen, Marfa

User avatar
moonlight
Warmage
Posts: 1089
Joined: Fri Jun 27, 2008 10:54 am
Location: Sofia

Post by moonlight » Wed Dec 14, 2011 5:13 pm

По темата за предизборната агитация: много яка статия на Бъзиклийкс :D

User avatar
Surfer
Scholar
Posts: 139
Joined: Tue Mar 08, 2005 12:15 pm
Location: Surf'in USSR
Contact:

Post by Surfer » Fri Dec 16, 2011 12:31 pm

Взимам метрото от Г.М. Димитров с идеята да сляза на Васил Левски. Когато пристигаме на станцията, вратата на нашият вагон не се отваря, хората почват да негодуват и натискат червеното копче на което пише "натисни при опасност". Нищо не се случва. Тръгваме към Софийският Университет и там слизаме все едно нищо не е станало. На мен ми беше смешно защото не бързах, но имаше и разгневени хора и ги разбирам.

Все пак като се замисля, червеното копче ми даваше някакъв душевен комфорт, че ако нещо се обърка има какво да се направи. Сега разбирам обаче че или някой не е вързал системата или е сложено само за успокоение.
Не сме Декарти, Нютони не сме,
за нас науката е тъмен лес
от чудеса.
А сме нормални астрономи - да!
Ловим звезди по тъмни небеса...

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13463
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Dec 16, 2011 12:47 pm

Пиши до СКГТ. Сериозно.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

bsb
Paragon
Posts: 640
Joined: Sun Dec 06, 2009 7:33 pm

Post by bsb » Fri Dec 16, 2011 12:53 pm

Всъщност за метрото отговаря отделна компания: http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/

User avatar
Surfer
Scholar
Posts: 139
Joined: Tue Mar 08, 2005 12:15 pm
Location: Surf'in USSR
Contact:

Post by Surfer » Sat Dec 17, 2011 12:52 pm

Писах. Надявам се някой да го погледне, макар да ме съмнява. Мисля че с много малко усилия може да се намери мотрисата, тъй като си спомням в колко часа беше на станцията на Софийският Университет.
Не сме Декарти, Нютони не сме,
за нас науката е тъмен лес
от чудеса.
А сме нормални астрономи - да!
Ловим звезди по тъмни небеса...

User avatar
Syber
Sorcerer
Posts: 440
Joined: Sun Oct 10, 2004 4:02 am
Location: BG, засега

Post by Syber » Thu Dec 22, 2011 4:20 am

Незнайно как си налучках паролата и реших да се поровя из форума, не съм влизал има-няма 3-4 години, ще трябва и да прочета някой друг разказ:)
Life is an illusion, death - just reflexion, heaven is a dream, only hell lies within...
_________________
- Happy people do not wear watch, you know:-)
Kinga
- Well I guess I'm not a very happy person... I'll remove it right away:-)))
Me

User avatar
moonlight
Warmage
Posts: 1089
Joined: Fri Jun 27, 2008 10:54 am
Location: Sofia

Post by moonlight » Wed Feb 01, 2012 4:16 pm

Попаднаха ми за сканиране няколко много готини книжки на бившето главно политическо управление на армията, много интересни четива :)
Въоръжение на НАТО, стратегически командвания, обсег и разположение на разни бойни как-му-викаха... а бойни единици, и блябля интересна остаряла информация от 1985г :)

bsb
Paragon
Posts: 640
Joined: Sun Dec 06, 2009 7:33 pm

Post by bsb » Wed Feb 01, 2012 7:09 pm

Искам! Има ли вариант да получа сканираното? Не смея да предлагам аз да сканирам, че съм много зле с организацията.

User avatar
JaimeLannister
Forsaken
Posts: 3101
Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
Location: Лясковец - София

Post by JaimeLannister » Thu May 03, 2012 8:42 pm

Ходихме до Румъния. Маршрут София- Лясковец- Русе- Букурещ- Синая- Брашов- Бран и обратно. С преспиване в Лясковец, Бран и Букурещ. Аз вече бях ходил доста пъти, но Брашов ми беше нов и силно ме впечатли. Същото се случи и със замъка Пелеш, който се намира в Синая. Освен всичко ми се промени отношението към румънските полицаи. Все са ме плашили колко са лоши, а насред Букурещ с другия пич, който караше другата кола се издънихме и минахме на червен светофар точно до един полицай. Оня ни спря, накара ни се на съвсем разбираем английски, беше много учтив, обясни ни как трябва да ни вземе книжките за 30 дни и да ни глоби по 220 леи, помоли ни да внимаваме и... ни пусна.
На всичкото отгоре всички харесаха къщата на народа, която аз бях запомнил като още по- грозна отколкото всъщност е. :)
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд

"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."

Курвите идват и си отиват, Star craft остава!

Image

User avatar
Feanor
Scholar
Posts: 134
Joined: Fri Jan 16, 2009 12:06 am

Post by Feanor » Sat May 12, 2012 11:00 am

Днес ми се случи нещо доста стресиращо, без да очаквам че такова нещо може да ме стресира. Както и да е. От невъзможност да заспя се зарових в разни стари пощи от преди десетина години и си спомних с умиление разни неща. Примерно Валери как ми обяснява вежливо (на Вие) разни очевидни работи и се опитва тънко да ме захапе, а аз хич не възприемам, но за сметка на това го храня по моя си безцеремонно-арогантен начин и той търпи, защото е добряк :D

User avatar
Interpreter
Forsaken
Posts: 3462
Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
Location: тук - там

Post by Interpreter » Sat May 12, 2012 3:12 pm

Аз пък превеждам "Здравият мъртвец" - една новела за Бочълайн и Корбал Броуч, на Ст. Ериксън. Освен това сънувах, че в предишния си живот бях Ричард III Глостър Плантагенет.
Кошмарите са естествено продължение на ежедневието.
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"

User avatar
Devoted of Slaanesh
Paragon
Posts: 740
Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
Location: Austria

Post by Devoted of Slaanesh » Sat May 12, 2012 3:30 pm

:shock: Ха ха, колективно е явно. Точно преди малко се присетих за Черната стрела!

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9365
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Mon Jul 30, 2012 3:59 pm

Смених се интернета.


Доста добрия ни като за габровската ни действителност проект за независима интернет локална мрежа (осъществена и изпълнена 2006 година когато в квартала нямаше никакъв друг вариант) подгъна крак , че и два под напора на амортизацията на кабели, техника и като цяло ортащината в която всеки иска да ползва докато някой друг му поддържа линията купувайки със собствени средства кабели, рутъри и суичове. Това не се случи в последния месец- така е от година/и/. Какво ли не беше - поливаха рутърите с вода, рязаха с лозарска ножица кабела, самосвали късаха с рекарметата кабелите над улицата, при големия сняг клони затискаха, чистихме къпини, рязал съм дърва с резачка да освободя път, висял съм като маймуна по клоните, при всяка по-голяма буря заменях суичове по трасето. В последния месец стана нетърпимо - а топологията на трасето е такава че аз съм последен след сървъра, три суича и още един рутър към безжично приемам и каквото и да стане някъде по линията съм прецакан. На всичкото отгоре съм на 300 метра от основната част на трасето и ако трябва да проверя нещо трябва да отделя 10 минути катерене по баира. И накрая ми писна на шнура - не стига че всички си чешат мъдурите вместо да се хванем да тестваме и евентуално да подменим 200 метра кабел и два рутъра със стабилизаторите за захранване ами и почнаха да ми държат сметка, още малко излезе че аз сам трябва с мои пари да дам 200 лева за кабел и техника и да само за разположа и вържа всичко. Викам си тъй ли? Що не си е**** м****** и не се оправяте сами, срязах си кабела и си взех един модем от Виваком.


Връщайки се назад във времето -сега докато си пиша това, и едновременно с това тегля с 1.5 мб, пуснал съм си скайп а PS3-ката си тегли някакво демо (все неща които преди ги нямах) и си пия биричката купена с тия спестени 3 лева които ще плащам по-малко прехвърлям събитията и осъзнавам че при два подгънати крака единственото което ни е крепяло мрежата последната година би трябвало да е едното голо мъжество, дет се вика. И ако ще свършва - да се свърши колкото се може по-късно. Щото е важно да си пич дето има един лаф.

П.С. На който му се струват смешни "екстрите" за които се радвам напомням че тук е село Габрово - много дълбоката провинция в която въпреки че къщата ми е в идеален център нито Близу нито Булсатком (единствените доставчици в града) имат трасе дори теоретично близо до мен, а Виваком бяха на късмет дали изобщо линията ми ще става за нещо. Като си помисля че досега
1. Теглех максимално с 500К
2. Скайпа ми не можеше да се върже
3. Ако теглех торент не можех да отворя никакъв сайт.
4. Нямаше как да си вържа едновременно компютъра и конзолите и трябваше да вадя от едното в другото снаждайки буксата.
5. Загуба на пакети в следствие на кърпения кабел , резултиращи в дроп ако играя онлайн.


П.С. Използвах по памет някои изрази на Фрийман от един редакцион на Геймърс Уоркшоп - сториха ми се точно като за моя случай.

User avatar
Aravala
Arcanist
Posts: 830
Joined: Fri Jun 01, 2012 3:57 pm

Post by Aravala » Wed Jun 19, 2013 2:29 pm

Случи ми се нещо пределно интересно, но не можах да го разкажа с 2 думи просто:
Среднощна транспортна драма в 3 части.

Част 1 „Осъзнаване”

Часът е 23:20, датата 18.06.2013г мястото – пл. Орлов мост. Площада е блокиран от симпатични младежи, които седят по платното и възторжените им песни огласят нощна София. Не малка група граждани, водени от убеждението, че транспортът (подобно на предишните дни) се движи до около 12 като рейсовете и тролеите правят обратен на Орлов мост и се връщат посока Младост, се е скупчила на спирката и оживено нищи политика и икономика. Не след дълго очукан 280 пристига, потраквайки и оставя пътниците си, след което лепва едно самодоволно „за гараж”, обръща и с презрение подминава гражданите на спирката откъм парка. Таблото отчитащо „реално време „ до пристигане на следващото превозно средство, весело обявава, да не се отчайваме – 76 и 306 пътуват към нас. Групата чакащи едва забележимо се увеличава и приказките за продажни политици продължават да текат сред общо съгласие и енергично кимане. Отгоре пристигат като манна небесна 76, последван от 306. Но за ужас на гражданите те също угасват внезапно и с мръсна газ отпрашват към гаража си. Вълна на мрачни опасения разтърсва нарастващата тълпа, коята започва да разбира, колко наивна е била. Тогава на сцената се откроява дебнещата отсреща кола, на която гордо се кипри надписът КОНТРОЛ ПО ТРАНСПОРТА. Водени от сляпа вяра в контролните органи, най-примерни люде се отправят на разузнавателна мисия. След кратка сцена на ръкомахане и повишаване на тон, омърлушени и наежени нашите емисари се връщат. Изкопчили са единствено:
„- Откъде да знам дали ще има рейсове, чакайте ако някой дойде и ви вземе, вземе. „

Част 2 „Решението”


По това време, естествено вече е станало твърде късно за метро посока Младост, таксита – няма. Тълпата граждани се увеличава и недоволството почиващо на „аз на тях по 50 лв на месец им давам за карта – те се гаврят” – расте. Вероятно в пика на безпокойството злощастен 306 спира отсреща. Този път – решени да не допуснат транспортът да се измъкне, разнородна група граждани се втурва през опразненото платно на Цариградско с викове на колективна решимост. Младежи с раници се набират по отсечката, възрастни жени с торби и достолепни господа с вратовръзки се втурват заедно с младите и обграждат рейса. Гневните викове „КОЙ ТИ ПЛАЩА?!”, „ПОНЕ ДО ПЛИСКА ОТИВАШ ЗА ТОЯ СКАПАН ГАРАЖ”, принуждават уплашеният шофьор да отвори вратите си за тълпата, която опиянена от успеха си изпълва вътрешността на рейса, сърдечно благодари на шофьора и трескаво дупчи билети (до какво умиление е довела тази проява на милост)! След кратко колебание изразено в спорадично припалване на двигателя и весело включване и изключване на осветлението, шофьора- несъмнено обзет от лукаво вдъхновение, подвиква на доволно бъбрещата тълпа, че 280 чака отпред СПЕЦИАЛНО ЗА ТЯХ. И тъй като знаем че коефициента на интелигентност на тълпата е равен на коефициента на най-глупавия в нея, разделен на общия брой участници, то всички наивно вярват на това и доброволно напускат новозавоюваното си превозно средство. Следва кратък спринт (нали помните възрастни жени с торби, достолепни господа, младежи мъкнещи колела и пр), който дава шанс на освободения 306 позорно да избяга и на ужасения 280 да се помъчи да го последва. За съжаление на шофьора на 280, обаче няколко едри и гласовити момчета успяват да се метнат вътре докато потегля и с мускули и силен глас да окуражи уплашено подтичващите граждани наоколо смело да превземат второто превозно средство за тая вечер. Безмилостно атакуван от народа, 280 замръзва и покорно чака всички запотени и превъзбудени хора да се качат. Опиянени от втората победа хората започват да се поздравяват за успеха и да се съгласяват колко е важно да се налага контрол на „тия крадци мръсни”. Изтормозен и пречупен духом 280 омърлушено обръща и спира на отсрещната спирка, където новопоявилата се група чакащи любопитно се покатерва при останалите герои на нощното приключение. Тук шофьора пробва да изгаси лампите, но веднъж подлъгани хората вече категорично не мърдат от местата си. Вратите се затварят и победеният 280 тръгва...

Част 3 „Прелъстен и изоставен”

И така за втори път тази вечер нашите герои усетиха вкуса на победата и убедени, че пътуват към Плиска, за да увеличат шансовете си за благополучно прибиране, се отпуснаха в ръмжащите обятия на рейса и с приповдигнат дух се върнаха на злободневните теми. Неусетно 280 увеличи скорост и използвайки намалената бдителност на гражданите, ловко се вмъкна в отбивката за бул. Пейо Яворов, напускайки така бленуваното Цариградско шосе. Уплашени и измамени хората се развикаха с огорчение, но беше твърде късно. Водачът на превозното средсто решително се барикадира в кабината, изгаси осветлението и остави измамените си и покрусени пътници на произвола на булеварда и мрачния парк, който подигравателно се издигаше отдясно. Връщане назад нямаше, бяха стигнали твърде навътре в отбивката, губеща се под мрачната сянка на моста.
И така победеното гражданско общество се затътри унило по тесните тротоари, а заветната Плиска измамно светеше напред – безкрайно далечна. С огорчение се повториха изповедите на изрядните платци на СКГТ, които изживяваха своето поредно разочарование, че техният феодал им прибира месечните пари за карти, и в замяна се подиграва с достойнството им. Дългият им път до дома е донякъде облекчен от веселия разказ на млад мъж в черни кожени дрехи, който разказва затрогващата история „Как преди 7 години реших никога повече да не си дупча билет”.
Последните трохи обединение са на Плиска, където оцелелите бойни граждански единици с излишен патос се комбинират на групи, за да се самоизвозят, ползвайки услугите на така наречените „бакшиши”.
Изводите за страничния наблюдател на тази поучителна история са няколко:
1. Българинът може да търпи глад и мизерия и да си трае, но изправен пред алтернативата да трамбова пеша до вкъщи, придобива неподозирана решимост и колективен дух.
2. Средностатистическия шофьор в градския транспорт е винаги в състояние да надхитри средностатистическа тълпа граждани.
3. Вярята, че някой авторитет ще се погрижи за благото ти е илюзорна, но пък ние сме по душа хрисим народ, който противно на спекулациите не е в състояние да посегне на шофьори или контрольор дори когато има пълното основание да го направи... какво остава в такъв случай за посягане на по-големи риби.?
Last edited by Aravala on Wed Jun 19, 2013 4:28 pm, edited 1 time in total.
Аз нося жега, покой и чистота.
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.

"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar

User avatar
Roamer
Ascendent
Posts: 4893
Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
Contact:

Post by Roamer » Wed Jun 19, 2013 4:25 pm

Забавна (донякъде) история, благодаря за споделянето :)

Между другото, махни спойлера - тази тема беше създадена с идеята тук да има по-дълги неща, а темата "Споделете" беше за кратките.
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 4 guests