Страх

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderator: Moridin

User avatar
ifadriana
Mistborn
Posts: 1344
Joined: Tue Jul 03, 2007 7:06 pm

Страх

Post by ifadriana » Sun Jun 22, 2008 4:33 am

Любопитно ми е как се справяте със страховете си? Нямам предвид суеверни или абстрактни такива, а реалните :)
VMITW!

User avatar
shayhiri
Elder God
Posts: 6111
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:15 pm

Post by shayhiri » Sun Jun 22, 2008 5:35 am

Какво те стресна в четири и половина през нощта? :lol:

Страхът е един от 14-те гряха в оная тема viewtopic.php?t=3346 , към която рано или късно ше се върна с поредица от постове теория/практика за всеки от тях. Но дотогава... хм, явно се справям добре, шото страхът ми е доста непознато ч-во. Може би трябва да стане въпрос за конкретен страх, за да кажа, как съм го избегнал. Примери:

страх от смъртта - вече съм си поживял хубаво за малкото си години; всичко, което намажа оттук-нататък си е бонус; а ако успея да си доизживея (пълноценно) целия живот, като му дойде времето, ше си умра с готовност и огромна весела усмивка :D

страх от тъмното - единственият страх, който имах като дете (е, и от паяци :roll: ) - заради необятната си фантазия; изчезна безследно през пубертета - оттогава често се придвижвам нощем, понякога и в пълен мрак - било по тесни градски улици, през паркове или диви затънтени гори; бих спал спокойно и на гробище, ако има спален чувал; защо не ме е страх - защото тъмното е нищо, а и пречи толкова на теб, колкото и на евентуалните ти нападатели; даже, като се замислиш, що за човек би те причаквал в парка в пълен мрак в 4 часа сутринта - не се връзва просто :)

страх от високото - единственият вроден страх на човека - и с право (всичко останало е придобит комплекс); по тази причина и намирам за глупост или поне лош вкус да го предизвиквам; никога не бих скочил с бънджи или парашут - винаги има шанс да се скапе нещо, а аз не си залагам живота на шансове, държа всичко да зависи от мен, доколкото е възможно; освен тва си е и тъпо, сори - има далеч по-приятни начини да се напомпаш с адреналин - ако изобщо трябва да го правиш, шот тва си отива към наркомания :?

страх от водата - едно от нещата, които не мога, е да плувам (ама хич, костите ми са много тежки и потъвам като сандък гвоздеи); така че просто избягвам вода по-дълбока от до шията ми, което е много полезно, шото свежда шанса да се удавя до минимум; много обичам да седна най-отпред на най-забитата в морето канара по време на най-ужасната буря и да си "се страхувам" 8-) стига да не бичат светкавици съвсем наблизо, не съм толкоз прост

Останалото са смешни, абсурдни, измислени "страхове": самота, болест, бедност, провал, резил, отхвърляне, загуба, предателство, болка, нещастие, животни, хора (най-вече) и т.н. Ако стане въпрос и някой пита, веднага ще кажа защо не важат. :wink:

П.П.: Да изгубиш детето си (или да му се случи нещо лошо) е единственото, което признавам за валиден страх. Той също (както от височините) е дълбоко вкоренен, на практика инстинктивен (и оправдан) - макар у бащите да се проявява по-рядко отколкото у майките.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 22, 2008 8:46 am

Kато цяло просто минавам като кон с капаци през тях... Или ги избягвам...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
thunder
Forsaken
Posts: 3376
Joined: Wed Jan 21, 2004 2:18 pm
Location: София

Post by thunder » Sun Jun 22, 2008 9:58 am

При мен има нещо като обратното на страх от високото, не знам дали мога да го обясня точно... Привлича ме да погледна надолу и по-скоро ме е страх, че сам ще се метна :)

А иначе - ако се страхувам от нещо - просто се старая да остана спокоен и да го избутам назад в главата си :)
Scalpel. Sponge. Magic Wand!

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Post by Amelia » Sun Jun 22, 2008 10:02 am

А какво е абстрактен страх? Ами реалния?

По въпроса - не се справям за момента. Преживяла съм няколко големи периоди на страх, правила съм и панически атаки. Сдобивала съм инсомния. Заради това си дойдох от Канада всъщност. Когато бях на 15 имах подобен период, но той трая доста по-кратко. За справяне - само си стана, с времето, но явно причината трябваше да бъде елиминирана преди това. Последният ми страх (покрай инсомнията) за съжаление беше такъв, с чиято причина не можах да се преборя - беше ме страх, че пак няма да мога да заспя като си легна и като следствие не можех да заспя като си легна. Някъф такъв затворен цикъл... Сега съм по-добре. Тук се успокоих, почнах да спя, когато имах няколко поредни нощи приличен сън, почнах да мисля за спането по-малко и така - нов цикъл, само че по-благоприятен. Бе трябва си ми психотерапия на мен.
Покрай инсомнията направих и страх от нощта - като се свечеряваше и мен ме обземаше нервата, защото идваше поредното изпитание. Иначе в повечето случаи обичам и нощта и тъмното - успокояват ми очите. Не и в тоя случай обаче.

Принципно уж не съм страхлив човек. Нямам нито една от широкоразпространените фобии, или това, което Адриана май дефинира като "реален страх". Гледала съм си змия в къщи, вчера бърках в кошерите на двора, мечтая си за мъхнат паяк, живяла съм цял живот на 14ти етаж и бих скочила с бънджи, но ми е забранено заради очите, обожавам водата и екстремните спортове, свързани с нея, нямам проблеми нито с тесните пространства, нито с просторните такива и т.н.

Макар че може и да съм развила някфа форма на хипохондрия - когато бях сляпа от неврит с лявото око, с болки, подобни на неврит в дясното и съвсем сама в Канада, с Дамоклиевия меч, наречен множествена склероза над главата и чаках половин година за ЯМР на мозъка, за да видя, че всъщност НЯМАМ въпросното заболяване, си бях станала откровена хипохондричка и даже симулирах соматично някои от симптомите.
За да бъда по-точна, страхът ми е от болести, които биха ме обезобразили и осакатили. От летални болести не ме е страх. Така например, когато очният в канада ми викаше: "Споко, с тея симптоми е сигурно, че не е мозъчен тумор.", аз му казах:"Пич, предпочитам тумора ени дей просто. Той само ще ме убие. Другото ще ме накара да се напикавам в пълно съзнание и ще ме вкара в инвалидна количка. Не, мерси!"
Психирам се толкова от тоя тип болести, защото ужасно много искам да съм независима, а това се постига трудно като си сляп или обездвижен. Бтв никой не знае какво означава страх от сериозно заболяване, докато не преживее такова. Така че, phuck off шайхче, не важиш.
Аз лично бях дотолкова разбита психически от това преживяване, че в продължение на месеци всекидневно измислях нова безумица, заради която да се треса от шубе и не можах да се кротна дори с помощта на разни медикаменти.

Друг мой страх е от бъдещето, от неизвестността, от това дали ще се справя с живота успешно. По тая причина нямам страх от смъртта - тя е тип изход от всичкия тоя ужас. Страх ме е и от самотата - била съм много сама, много време и не искам никога отново да ми се случва. Бтв, ужасно ме е страх да не убия някого, себе си включително. :shock:
Сигур съм го правила в някой предишен живот, иначе не мога да си го обясня...

Ако някой ми каже как мога да преодолея всичкото това, ще съм му благодарна. Лошото е, че пътят, който аз знам, е цялостна промяна на начина на мислене, а това не става с едно щракване с пръсти.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Sun Jun 22, 2008 10:32 am

Страхът, който ме обзема най-често, е точно от абстрактния тип. Това поне за мен значи в главата ми да проблясват някакви образи и зачатъци на мисли, които смътно, но доста силно асоциирам с нещо, което ме притеснява или ме плаши. Всъщност не знам дали това е страх или някакъв вид силно нервно притеснение, което на моменти кристализира в нещо още по-силно.

Обикновено се справям с тия неща с мислене. Просто дефинирам вербално в какво се състои притеснението ми и оттам нататък менторските ми привички си вършат работа - един вид почти изнасям мъдри лекции на самия себе си. В по-голямата си част подозирам, че са глупости, но ме унасят и успокояват, променят ми руслото на мисълта. Също доста често си измислям разни фикции, които да ме разсеят (някои от тях се получават доста сполучливи всъщност).

Иначе и на мен най-често ми се случва вечер, както и сутрин след ставане, особено ако съм сънувал нещо, дето ми е напоило съзнанието с някаква емоция (всъщност единствената запомняща се след сън такава за мен винаги е била меланхолията и понякога някаква не много ясно определена тъга). А вечер е най-вече късно, когато вече нямам концентрацията да занимавам ума си с нещо конкретно и той започва вместо това да се храни със себе си. Музика доста често отключва тия усещания, а четенето понякога ми помага, а понякога ми действа като музиката. В късно нощно състояние обикновено се разсейвам от текста и умът ми потегля в някаква посока, хем свързана, хем несвързана с това, което чета, а тогава както казах нямам контрол над мислите си.

Конкретни, неекзистенциални страхове имам рядко, и то само в конкретни ситуации, най-вече свързани с хора, за които ми пука. Страхове за самия себе си май почти никога не съм имал, даже като вървя сам по нощните улици вече не се притеснявам толкова :)


Хриси, в промяната на мисленето е цялата работа, но тя почва с конкретни мисли, ама конкретни. Всеки път като те тресне някакъв страх, си представи, че ти си някакъв твой приятел (ти си си, един вид ;), който е дошъл да ти дудне с притесненията си и си представи, че го разпитваш къде точно му е проблемът, и в някакъв момент почваш да го разубеждаваш от глупавите му притеснения (или поне ги насочваш в креативна посока).
Можеш да пробваш и малко по-научнообективен поглед върху нещата - понеже почти всички страхове на хората (или поне доста от моите) са продукт на някаков изкривено мислене - гледаме под лупа определени неща и си ги въртим в главата като надраскана грамофонна плоча (с цикленето на една и съща мисъл пък колко опит имам, сигурно половината ми съзнателен вътрешен живот е минал така...) и накрая се сгъзваме. Почти да разглеждаш обективно всичко "за" и "против" уместността на тоя или оня страх, който те е хванал в конкретния момент и ще видиш, че причините за много от притесненията ти може да ичезнат ;)

User avatar
Maledictus
Warmage
Posts: 1190
Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
Location: In the middle of the Danse Macabre
Contact:

Post by Maledictus » Sun Jun 22, 2008 10:59 am

Страх.......

Открих, през годините (колкото и малко да са ми в сметката все още), че има три начина, да се справиш със страховете си - да ги избягваш (което не е решение на проблема), да се изправяш непрекъснато в ситуации, където ще ги срещнеш (което в определени случаи помага, но само при определени страхове) и да откриеш естеството им, причините, които носиш в себе си, и да ги премахнеш.

Конкретните, реалните страхове като че ли са малко. Фобии никога не съм имал, предпочитам да бродя по тъмно, скачал съм с бънджи от Аспаруховия мост, заедно с още двама мои приятели ни е гонил бик (е като тогава никога не съм тичал - краката ми не докосваха земята).

Страх ме е било да не се проваля, един вид тщеславие, но го преборих след като открих, че нямам нужда от много, за да съществувам, както и че не се нуждая от нечие признание, за това, което съм постигнал с ума си, и се захванах с музика, макар някои мои приятели "специалисти" да продължават да не вярват, чи всичко е не талант, а усърдие и труд, един вид че ще успея.....

Страховете ми са повече емоционални. Именно абстрактни. Понякога просто се чувствам празен и сам, но това са по-скоро усещания, а не страхове.
Страх ме е обаче да не би да се случи нещо я с гласа ми (то и то не че е един глас де, ама), очите или слуша ми. Подобно на Хриси ме е страх да не загубя и малкото свобода, която ми дава тялото ми сега. Да не би да оглушея, ослепея онемея.....

Повече ме е страх за близките ми. Да не би да им се случи нещо, и прочее. И с този страх не мога да се преборя.

За страха от смъртта нищо не мога да кажа, защото съм виждал смърт и смърт. Виждал съм как ТИР прегазва жена на околовръстното и ужаса по лицето й, виждал съм и дядо си, който си отиде спокойно, тихо и...... щастливо? И все пак не зная когато настъпи момента й ще ме бъде или не страх.

И е лесно на думи да пребориш страховете си, а и на дела не е трудно, просто трябва намерение. И това последното разбира се не е обективно, защото всеки си има страхове, които дори да са в една област няма как да са еднакви с тези на другиго. Прочее това че ТИ си преборил СВОИТЕ първопричини за страховете, не значи, че друг може по същия начин да се справи. Всичко е в главите ни. Просто умът ни е настроен така. И се иска много копане, за де промениш начина си на мислене, наистина е така, но не е непостижимо. И всеки ден е добър ден да се започне.

User avatar
ifadriana
Mistborn
Posts: 1344
Joined: Tue Jul 03, 2007 7:06 pm

Post by ifadriana » Sun Jun 22, 2008 12:53 pm

Аз по принцип съм анти-страхлив човек и по дефолт лудо парче без чувство за самосъхранение. Но. Понякога всеки се страхува явно. И за огромна моя изненада, установих, че мога да се уплаша доста и да се поддам на временна паника, която на всичкото отгоре е толкова безсмислена, че няма повече накъде. Та мисълта ми беше за този страх, който си игнорирал дълго и в един момент се отключва сам поради нещо предстоящо. Безсмислен разбира се, защото не може да промени нищо и няма полза от него, ама... :)
VMITW!

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Sun Jun 22, 2008 12:57 pm

Еми човек го преодолява с добра подготовка за предстоящото нещо, според мен. Ако се е подготвил добре (независимо как) и пак се страхува, просто трябва да се разсее.

User avatar
Morrowind
Adept
Posts: 228
Joined: Fri Jun 06, 2008 9:42 pm

Post by Morrowind » Sun Jun 22, 2008 1:00 pm

Само да добавя, че няма как да знаете сиките си страхове:) Абсурд е просто:) Може да подозирате за част от тях, но да ги изброявате....

Отделно - няма човек, който не се страхува:) И както е казано не на едно място - не се страхува само глупецът. Страхът е нормално човешко чувство, което е следствие от предпазливост и мисъл на момента:) Друг е въпроса, 4е много то страховете си си ги създаваме сами:)

А в момента не се сещам точно от какво ме е страх, но знам, че има ситуации, в които се плаша, няма как:) Аз ги преодолявам по споменатите по-горе начини - или като кон с капаци, или като нарочно търся ситуация където да се изправя срещу този страх;)
www.branev.blogspot.com - моят блог
http://fortumo.bg/ - SMS услуги за 5 минути

User avatar
Maledictus
Warmage
Posts: 1190
Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
Location: In the middle of the Danse Macabre
Contact:

Post by Maledictus » Sun Jun 22, 2008 1:01 pm

Съгласен съм, винаги има момент, в който ще бъдеш изненадан от нещо в лошия смисъл, и секунди на паника. Ако си подготвен бързо можеш да ги надмогнеш обаче.....

Винаги съм се чудил, бтв - оффтопик - дали това, което съм изпитвал като не съм съвсем в безопасност е страх или адреналин? Примерно като скачах от аспаруховия мост или дори нещо по ежедневно - при пресичане, когато някой лумпен не намали и трябва да отскочиш едва ли не от пътя му. Тръпките и вълните дето се разливат по тялото ми в такива моменти винаги са ми носили неописуемо удоволствие и се опитвам да ги задържам по-дълго.

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 20283
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Post by Xellos » Sun Jun 22, 2008 1:15 pm

Ми някои ги надраствам, някои заобикалям отлагам /ма си трее до зъболекаря някой ден да хода се пак и да фана да шофирам повече по софия/, ма винаги нещо ново изниква де. Честно казано последните години съм твърде зает за да мисля за глупости или да изобретявам нови. Карам на некво неопределено безпокойство засмукало изнервено намачкан фас рано сутрин. Рядко се катера или гледам от високо като се замисля, сигурно ше ми е тегаво?
:ninja:

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 9053
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Post by The Dragon » Sun Jun 22, 2008 1:18 pm

Попе адреналин е ...

Лично мен ме е страх само от бепомощността и загубата на разум. Да нямам никакъв контрол над нещата.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
shayhiri
Elder God
Posts: 6111
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:15 pm

Post by shayhiri » Sun Jun 22, 2008 2:01 pm

Психирам се толкова от тоя тип болести, защото ужасно много искам да съм независима, а това се постига трудно като си сляп или обездвижен. Бтв никой не знае какво означава страх от сериозно заболяване, докато не преживее такова. Така че, phuck off шайхче, не важиш.

Веднага отговарям, както обещано. :) Има(м) един общ житейски принцип: каквото и да ти се случи, винаги можеш да погледнеш спокойно на нещата и да преформатираш това, което очакваш от живота, така че пак да си на плюс, без да губиш спокойствието и щастието си. Ако случайно пък е толкова зле, че не можеш да си кажеш "е, поне съм жив" (инвалидност+слепота+постоянна болка+невъзможност за секс!!) - е, тогава просто евтаназийка и пак си на чисто. Шото животът, както се разбрахме, е ДАР - със срок на годност. Ползваме го докато го имаме (възможно най-пълноценно, бих посъветвал), после благодарим за полученото, преравяме със задоволство спомените в главата си (колкото повече и по-хубави, толкова по-добре) и дърпаме шалтера. Тва е. Кяр отсекъде. :D

Всичко тва е чиста практика, Амели. Не съм седнал да го мисля - просто винаги (в съзнателна възраст) така съм реагирал на живота. Когато преди няколко години всички доктори ми казваха, че ще изгубя лицето си*, тва би трябвало - особено свръхсуетен и общителен човек като мен - да ме убие само по себе си, нали? (Тва е толкова прецакващо, колкото и слепотата.) Нищо подобно. :) Шансче, казах си, сам съм си виновен - и за миг не ми стана криво. Представих си как нося стилна маска като Фантома от Операта (даже го гледах с голям кеф, шото тъкмо тогава го даваха в кината) и всичко беше тип-топ. Продължих да се усмихвам непрекъснато - и точно тва ми спаси (донякъде) лицето и възможността изобщо да го правя (усмихването). Та така. :) Универсално е. Трябва да видите героите ми в "Танц с вятъра" през кви неща минават чрез същата тая практическа философия. :wink: (Всъщност точно тва е името й.)

* а точно тогава ми се случиха и една камара други гадости, всичко накуп, както казват
Last edited by shayhiri on Mon Jun 23, 2008 12:12 am, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Post by tigermaster » Sun Jun 22, 2008 2:12 pm

Morrowind wrote: И както е казано не на едно място - не се страхува само глупецът.
Някакси не съм съгласен с това. Широко разпространено е схващането, че ако го няма страхът, човек ще започне да прави какви ли не тъпотии - например да тръгне да скача по покривите или да бърка в огъня. Не мисля, че е точно така. Не бъркам в огъня, защото знам, че ще се изгоря и няма да ми хареса. Не защото ме е страх от него. Ако ме е страх от огъня, няма да мога да го използвам. Мисълта ми беше, че човекът избягва опасностите не защото го е страх, а защото знае, че са опасни и не е добре да рискува.

Колкото до моите страхове... Не ги знам всичките. Имах някакъв страх от високото, но не се е проявявал от бая време. Чувствам се твърде некомфортно в тесни пространства - дали е страх или нещо друго не знам, но е неприятно. Изпитвам страх да не нараня някого без да го желая. Да не загубя любим човек. Да не причиня болка на някого, на когото държа. И още. Не знам...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 30 guests