Животинка
Moderator: Moridin
Ако ще е извергче, ще е само наш'то извергче.Amelia wrote:Зоро щеше да каже благодаря, ако устата му не беше пълна с някви произволни неща. Това куче дъвче ВСИЧКО.
Пенчев, не го осиновихме, ами си го купихме, щото Александър настоя да вземем бебе. Сега това решение ни излиза през носленцето и на двамата...
- Spoiler: show
Re: Животинка
Да факин хорор.
Начи, прибирам се в 4 и нещо от работа и кво да видя - Зоро ме гледа с влажен поглед и ми върти опашка. ВЪРХУ КАНАПЕТО. Exercise pen-a му со се кучешко легло, дог пад, храна, вода, играчки, етц. си стои заключен в трапезарията, така както Сашко го е оставил (само минус кучето в него, нали) като е излязъл за работа около 3 часа преди аз да се прибера. Едно самотно лайненце стои върху друго дог падче в хола, културно изсрано така че да не е на мокета.
Седя си аз и си гледам въпросния пен, който е висок два пъти колкото Зоро и ме обземат всякакви параноични мисли. Хазяите ли са влизали в къщи? Щото много е ревал? Сам ли е прескочил? Как може да прескочи нещо толкова високо? Как се е озовал на канапето върху което поне до снощи все още не можеше да се качи сам? Ако хазяите са го извадили, що не са му отворили вратата на кошарата, за да може да си стигне до водата и храната?
Реших да си направя експеримента да го оставя в пен-а и да се скрия в стаята. Квичане. Както Сашо казва: The song of his people is so sad, so sad... Чува се дрънкане на метална решетка, все едно някой я блъска и хапе. Няма и 10 минути по-късно, къщата потъва в тишина. Отварям вратата на стаята и нашия е навън и възторжено се целеустремява към мен.
Еми дотук сме, батета, с тая клетка, щото нашичкият се е научил да се катери по нея и да си излиза кат пич. Сега ще купуваме няква или по-висока или покрита. Аз го знаех, че е катерач, щото съм наблюдавала как се изкатерва по dog crate-чето си и оттам скача на леглото ни. Ама върху крейта има кърпа, за да му прави тъмно и да му създава усещане за леговище. Та успяваше някак да излази по кърпата. В пен-а само по пръчките се е набирал... Ебаси животното. Още не ми е ясно как се е качил на канапето, ама щом е успял да се изкатери по клетката си, не виждам кво би могло да го спре...
Начи, прибирам се в 4 и нещо от работа и кво да видя - Зоро ме гледа с влажен поглед и ми върти опашка. ВЪРХУ КАНАПЕТО. Exercise pen-a му со се кучешко легло, дог пад, храна, вода, играчки, етц. си стои заключен в трапезарията, така както Сашко го е оставил (само минус кучето в него, нали) като е излязъл за работа около 3 часа преди аз да се прибера. Едно самотно лайненце стои върху друго дог падче в хола, културно изсрано така че да не е на мокета.
Седя си аз и си гледам въпросния пен, който е висок два пъти колкото Зоро и ме обземат всякакви параноични мисли. Хазяите ли са влизали в къщи? Щото много е ревал? Сам ли е прескочил? Как може да прескочи нещо толкова високо? Как се е озовал на канапето върху което поне до снощи все още не можеше да се качи сам? Ако хазяите са го извадили, що не са му отворили вратата на кошарата, за да може да си стигне до водата и храната?
Реших да си направя експеримента да го оставя в пен-а и да се скрия в стаята. Квичане. Както Сашо казва: The song of his people is so sad, so sad... Чува се дрънкане на метална решетка, все едно някой я блъска и хапе. Няма и 10 минути по-късно, къщата потъва в тишина. Отварям вратата на стаята и нашия е навън и възторжено се целеустремява към мен.
Еми дотук сме, батета, с тая клетка, щото нашичкият се е научил да се катери по нея и да си излиза кат пич. Сега ще купуваме няква или по-висока или покрита. Аз го знаех, че е катерач, щото съм наблюдавала как се изкатерва по dog crate-чето си и оттам скача на леглото ни. Ама върху крейта има кърпа, за да му прави тъмно и да му създава усещане за леговище. Та успяваше някак да излази по кърпата. В пен-а само по пръчките се е набирал... Ебаси животното. Още не ми е ясно как се е качил на канапето, ама щом е успял да се изкатери по клетката си, не виждам кво би могло да го спре...
Re: Животинка
Моля те, НАПРАВИ КЛИПЧЕ!!!!!!!
МОЛЯ ТЕ!!!!!!!!!!!!!!!
МОЛЯ ТЕ!!!!!!!!!!!!!!!
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви 
Уук.
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви Уук.
Re: Животинка
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Re: Животинка
Сложихме вчера Зоро в pen-а му за малко. Той със замах се качи на клетчицата си вътре и се изстреля над оградата като сърна със засилка все едно е нищо. Вкарахме го директно в клетката, изскимтя веднъж, но се почувства виновен и си затрая. Междувременно му сложихме чаршаф върху pen-а, за да не може да изскача повече. Днес го прибирам там и отивам на доктор. Прибирам се два часа и нещо по-късно и на вратата ме посреща една извънредно възторжена животинка. Pen-ът го бях оставил с вид на диамант, но го намирам с вид на хармоника. Иначе чаршафът си стои все едно нищо не е било. А до колонките стратегически седят две лайнца.
Сега нашият герой е гроги и си дреме сладко.
Сега нашият герой е гроги и си дреме сладко.
Re: Животинка
Ндаааааааааа. Знам я печалната истина за кучетата твърде добре. 
Иначе на Зоро му зашихме червения покрив към клетката и сега вече не може да изскача. Но понеже клетката е подвижна и няма как да я забием в балатума, докато кучето се бори за свободата си, успява да я деформира в секви форми и да си намали още повече личното пространство. И си разсипва всичката вода и храна по пода. Олигофренче. Надявам се да вземе да свикне да стои в нея в недалечно бъдеще, щото няма кой знае къв избор и без това.
Вчера, докато чистех разпиляната по пода храна, извергът ми извади стелката от обувката и почна да я разкъсва с доволна физиономия на пода. Яде бой със стелката по гъза в последствие. Мисля, че вече разбира, че е сгафил като му кажем, че е лошо куче.
Вчера също така го мерихме на кухненското кантарче - вече е кило и четиристотин грама. Наддал е 200-ина грама за последните 2 седмици. И почти изправи ушите. Почва да прилича на миниатюрно кученце, вместо на бебе.
Марфе, снимали сме клипче как скача и се катери по клетката (безуспешно, щото се беше напукал с храна и му тежеше гъза), ама не знам Александър кога ще го качи някъде.
Иначе на Зоро му зашихме червения покрив към клетката и сега вече не може да изскача. Но понеже клетката е подвижна и няма как да я забием в балатума, докато кучето се бори за свободата си, успява да я деформира в секви форми и да си намали още повече личното пространство. И си разсипва всичката вода и храна по пода. Олигофренче. Надявам се да вземе да свикне да стои в нея в недалечно бъдеще, щото няма кой знае къв избор и без това.
Вчера, докато чистех разпиляната по пода храна, извергът ми извади стелката от обувката и почна да я разкъсва с доволна физиономия на пода. Яде бой със стелката по гъза в последствие. Мисля, че вече разбира, че е сгафил като му кажем, че е лошо куче.
Вчера също така го мерихме на кухненското кантарче - вече е кило и четиристотин грама. Наддал е 200-ина грама за последните 2 седмици. И почти изправи ушите. Почва да прилича на миниатюрно кученце, вместо на бебе.
Марфе, снимали сме клипче как скача и се катери по клетката (безуспешно, щото се беше напукал с храна и му тежеше гъза), ама не знам Александър кога ще го качи някъде.
Re: Животинка
Не изтървайте момента да го дресирате и научите на правилните навици. Ако го направите, няма да имате нужда от клетки. Ако разчитате да го храните и каквото стане, стане, то ви чакат неприятни дни и за вас, и за приятелите ви.
Това го казвам, като човек, на който един от добрите приятели има две недресирани хъскита и кучетата са буквално пълен ад. Като малки бяха cute and innocent, но като порастнаха станаха същински прасета. В тях не може да се стъпне, кочина е, кучетата тормозят гостите му, при разходки са адски неприятни, едното е агресивно към други кучета, и двете дърпат напред яко, правят си каквото искат. Изобщо кучетата му поставиха една неприятна преграда между нас, защото никой не иска да излиза на разходки с тях, какво остава да му ходи на гости.
Има много инфо по въпроса с какви похвати кучето може да се дресира, как да се научи къде да ака и да пишка, да не прави пакости, как да се разхожда и т.н. Тея неща може да са малко досадни, особено сега като му се радвате, но ще ви спестят много главоболия и неприятности в бъдеще.
Само с аху-иху няма да се получи, особено в случай, че кучето е с по-палав характер.
Това го казвам, като човек, на който един от добрите приятели има две недресирани хъскита и кучетата са буквално пълен ад. Като малки бяха cute and innocent, но като порастнаха станаха същински прасета. В тях не може да се стъпне, кочина е, кучетата тормозят гостите му, при разходки са адски неприятни, едното е агресивно към други кучета, и двете дърпат напред яко, правят си каквото искат. Изобщо кучетата му поставиха една неприятна преграда между нас, защото никой не иска да излиза на разходки с тях, какво остава да му ходи на гости.
Има много инфо по въпроса с какви похвати кучето може да се дресира, как да се научи къде да ака и да пишка, да не прави пакости, как да се разхожда и т.н. Тея неща може да са малко досадни, особено сега като му се радвате, но ще ви спестят много главоболия и неприятности в бъдеще.
Само с аху-иху няма да се получи, особено в случай, че кучето е с по-палав характер.
Re: Животинка
Споко, не сме го оставили на самотек. Животното постоянно е в състояние на дресировка докато сме в нас, а в клетката стои за по няколко часа докато е сам в къщи, защото в момента е твърде малък и не трябва да бъде оставян без надзор на свобода, където може да сдъвче и глътне нещо фатално. Няма и 3 месеца още (роден е на 2ри май). Ние го взехме едва преди две седмици. Научи си името преди броени дни. На тая възраст не можеш да разчиташ, че ако се е държал по един начин за 5 минути предишния ден, то ще се държи пак така и на следващия ден, така че дори да ми е демонстрирал добро поведение в хола, няма да го оставя извън клетката, ако не съм наоколо.
В къщата, от която го взехме, пикаеше навсякъде и родителите му вървяха след него и облизваха пода. Не беше живял сам никога до тоя момент - вечно с кучета и хора около него. Спеше с родителите си и сестрите си, където завари. Нямаше никакви граници на поведението си. Откакто сме го взели, за няма и седмица се научи да пишка и ака върху дог падовете си и в 90% от случаите си върши работата именно там. Невинаги ги нацелва перфектно - понякога краката са му върху пад-а, ама гъза му стърчи навън и съответно трябва да чистим мокета. Но поне се опитва. Има ги и инцидентите извън пада, но те се случват 1-2 пъти дневно. Почна да пишка по команда, когато го пусна от леглото през нощта или го сложа на пад-а след като не е пишкал няколко часа. Свикна да си спи в малкото крейтче, което сега му е като safe place - вчера като го нашляпах със стелката си, се завря там. Мога да го заключвам там нощно време, но честно казано и двамата спим по-добре ако той е в леглото при мен. Вече може да изкара 6+ часа на нощ преди да му се допишка, доака, дояде, етц.. Не мога да го оставям без храна, защото тая порода е склонна към хипогликемия и докато е бебе трябва непрекъснато да има достъп до храна, иначе може да умре. Това доста преебва стандартния модел на кучешка дресировка, ама какво да се прави...
Научи "не" и спря да ни хапе ръцете и краката силно - като му кажеш "не" почва вместо това да те ближе. Преди стискаше със зъбите до кръв. Ако дъвче нещо и му кажеш "не", спира да го дъвче. Ама трябва да си там и да го гледаш, щото ако не си, ще си го дъвче. Има моменти, в които се лигави и излиза от контрол като се заиграе и тогава го заключвам в голямата клетка, за да охлади малко страстите. Научи се и че докато реве и вдига шум няма да бъде пуснат да излезе от клетката (или от крейтчето). За съжаление, когато не сме в къщи той осъзнава, че е сам и започва да буйства - вероятно има лека форма на separation anxiety, с която се опитваме да се преборим като го оставяме сам за кратки интервали от време и не правим големи сцени с целувки, прегръдки, сълзи и сополи на излизане и прибиране. В момента го уча на командата "на място", но тя му е по-трудна. Ще почна да го уча и на "ела тук" и "легни". Не държа да знае много команди, ама тея са ми важни за контрол. Като научи "легни", мога така да му охлаждам страстите вместо да го заключвам в клетката.
Опитвам се да го свикна да си понася нашийника (той е тип жартиер през врата и гръдния кош, а не само на врата) и той това го приема като престъпление срещу себе си и в мига, в който му го сложа ляга някъде и не мръдва часове наред. Спря да се бори срещу него и да се опитва да го махне, но просто е ужасно нещастен като е вързан. Надявам се като почнем да излизаме на разходка интересния свят навън да го разсейва от неестественото усещане по тялото и да почне да го приема. За момента като закача и каишка на жартиера вече хептен се препарира. Ще го уча на тея неща навън след втората ваксинация, то се е видяло. Лакомства и благи думи не помагат изобщо в случая, а олдскуул метода да го оставиш докато свикне backfire-на. Не смея да го оставя с каишката докато е в клетката, че ще вземе да се закачи и удуши с нея.
Опитваме се да го социализираме - важно е за чухуахуа-тата, щото те лесно могат да се превърнат в малки социопатчета иначе. Така че засега каним хора в къщи, даваме им да го гушкат и пипат, да му дават лакомства и т.н. За момента обича всички - дори ветеринарката. С кучета ще го социализирам като му бият и втората ваксина и почна да го извеждам. Сега пак го извеждам, но го нося на ръце - правим по някое кръгче около блока, гледаме гълъбите и другите кучета, такива ми ти работи.
В къщата, от която го взехме, пикаеше навсякъде и родителите му вървяха след него и облизваха пода. Не беше живял сам никога до тоя момент - вечно с кучета и хора около него. Спеше с родителите си и сестрите си, където завари. Нямаше никакви граници на поведението си. Откакто сме го взели, за няма и седмица се научи да пишка и ака върху дог падовете си и в 90% от случаите си върши работата именно там. Невинаги ги нацелва перфектно - понякога краката са му върху пад-а, ама гъза му стърчи навън и съответно трябва да чистим мокета. Но поне се опитва. Има ги и инцидентите извън пада, но те се случват 1-2 пъти дневно. Почна да пишка по команда, когато го пусна от леглото през нощта или го сложа на пад-а след като не е пишкал няколко часа. Свикна да си спи в малкото крейтче, което сега му е като safe place - вчера като го нашляпах със стелката си, се завря там. Мога да го заключвам там нощно време, но честно казано и двамата спим по-добре ако той е в леглото при мен. Вече може да изкара 6+ часа на нощ преди да му се допишка, доака, дояде, етц.. Не мога да го оставям без храна, защото тая порода е склонна към хипогликемия и докато е бебе трябва непрекъснато да има достъп до храна, иначе може да умре. Това доста преебва стандартния модел на кучешка дресировка, ама какво да се прави...
Научи "не" и спря да ни хапе ръцете и краката силно - като му кажеш "не" почва вместо това да те ближе. Преди стискаше със зъбите до кръв. Ако дъвче нещо и му кажеш "не", спира да го дъвче. Ама трябва да си там и да го гледаш, щото ако не си, ще си го дъвче. Има моменти, в които се лигави и излиза от контрол като се заиграе и тогава го заключвам в голямата клетка, за да охлади малко страстите. Научи се и че докато реве и вдига шум няма да бъде пуснат да излезе от клетката (или от крейтчето). За съжаление, когато не сме в къщи той осъзнава, че е сам и започва да буйства - вероятно има лека форма на separation anxiety, с която се опитваме да се преборим като го оставяме сам за кратки интервали от време и не правим големи сцени с целувки, прегръдки, сълзи и сополи на излизане и прибиране. В момента го уча на командата "на място", но тя му е по-трудна. Ще почна да го уча и на "ела тук" и "легни". Не държа да знае много команди, ама тея са ми важни за контрол. Като научи "легни", мога така да му охлаждам страстите вместо да го заключвам в клетката.
Опитвам се да го свикна да си понася нашийника (той е тип жартиер през врата и гръдния кош, а не само на врата) и той това го приема като престъпление срещу себе си и в мига, в който му го сложа ляга някъде и не мръдва часове наред. Спря да се бори срещу него и да се опитва да го махне, но просто е ужасно нещастен като е вързан. Надявам се като почнем да излизаме на разходка интересния свят навън да го разсейва от неестественото усещане по тялото и да почне да го приема. За момента като закача и каишка на жартиера вече хептен се препарира. Ще го уча на тея неща навън след втората ваксинация, то се е видяло. Лакомства и благи думи не помагат изобщо в случая, а олдскуул метода да го оставиш докато свикне backfire-на. Не смея да го оставя с каишката докато е в клетката, че ще вземе да се закачи и удуши с нея.
Опитваме се да го социализираме - важно е за чухуахуа-тата, щото те лесно могат да се превърнат в малки социопатчета иначе. Така че засега каним хора в къщи, даваме им да го гушкат и пипат, да му дават лакомства и т.н. За момента обича всички - дори ветеринарката. С кучета ще го социализирам като му бият и втората ваксина и почна да го извеждам. Сега пак го извеждам, но го нося на ръце - правим по някое кръгче около блока, гледаме гълъбите и другите кучета, такива ми ти работи.
Re: Животинка
Word! Звучи добре! А дано всичко се получи, както трябва. Дресировката на кучета ми е доста интересна за наблюдаване, доста съм се загледал по Cesar Millan последно време. Страхотна зарибявка!
Re: Животинка
Амели! Направете му ей такива снимки, че да шашкате народа с гигантското си чихи 
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви
Уук.
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви Уук.
Re: Животинка
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 29 guests