За природата, стреса и докъде може да доведе човек бисептола

[Clio]

Ами... надявам се да ми простите загубеното за прочитане на находящото се по-долу творение време

Мислех си онзиден, бидейки в 22:30 все още на работа, болна с гнойна ангина... та мислех си, значи, за стреса. Знам, изтъркана тема, но имам желание да споделя пък ;р В процеса на усилената ми мисловна дейност се включваха понятия като “живот сред природата”, “чист въздух”, “забързано ежедневие”, “стрес”, “стрес на квадрат” и пр. клишета, но не това е важното (вярвам можете да запълните празнините)... това, което исках да ви питам (мда, имало и такова нещо, стигнахме дотам накрая ;р), е – вие като млади хора /или по-скоро въпреки че сте такива/ чувствате ли се уморени? Дотяга ли ви понякога градския живот? И ако някой ви предложи ей сега, в този момент, да отидете да живеете някъде наистина сред природата, на спокойствие и тишина, където да се стремите да постигнете мъдрост и извисеност на духа чрез разговор с тревите и орлите, например, ще се замислите ли изобщо? А когато го отхвърлите (защото не ми се вярва някой млад човек да приеме ;р), няма ли поне малко да съжалявате?
Знам, твърде много въпроси станаха, но не намерих друг начин да изразя идеята си Защото аз твърде често съм си мечтала някой стар дядо китаец да ме вземе нейде из китайските планини и дните ми да минават само в тренировки и размисли за “същносттта на ффселената” и “есенцията на духа” И все пак малко ме съмнява, че дори подобна възможност някога да се появи, бих я приела Освен ако, кхъм, стария дядо няма и симпатичен внук в добавка ... но това друга тема, да.

Та какво мислите вие?

[Demandred]

Никога не ме е привличала перспективата за постоянен живот сред природата. Твърде много съм свикнал с градския живот и постиженията на цивилизацията. В планината винаги ми писва за около седмица-две. А пък перспективата за безкрайни трениворки и наставления под ръководството на някой взискателен дядко никак не ме привлича.

[turin]

[Roland]

Хех, тая тема сме я бистрили май ;)
За мен градът е живот. Не просто градът, а големият, забързан, шумен и стресиращ град. Пловдив вече ми е малък, имам нужда от мащабите на София и нагоре.
За почивка все още смятам, че от планината няма нищо по-смислено, но ми стигат няколко дни в годината, за да съм щастлив. Няколко дни на пълно разпускане, а след това обратно в гюмето :)
Виж, морето като средство за почивка не мога да го разбера. Циганията е по-голяма, кесенето по плажа е абсурдна досада (плуването не се брои, ма то пак е за който може :Р), а всички морски курорти са до един по-малки от София и като такива са ми досадни и нямам какво да правя там. И след като пред перспективата да изгубя 6 часа, висейки по плажовете, бих предпочел цяла нощ в "Чалгатрополис", общо взето на море повече се изморявам, отколкото тук през най-работните периоди.
Което не че беше по темата, ма що пък да не просветля народа с мнението си ;) Мен засега стресът само ми помпа адреналин, не ме натоварва. И не щото не съм подложен, а просто защото някак ми е приятно да съм под напрежение. Пък ако има и трафик и компютри, животът е изпълнен със съдържание :) Пък дядовците в Тибет просто не знаят какво изпускат :Р

[Bragir]

hm, mi prirodata si triaa kat neobhodimost, ma da re4em malko ot wikenda da shtakne 4owek izwan grada, ina4e sku4no stawa, ne sam swiknal na spokoistwie da sedia ele puk bez pc. 4owek triabwa da balansira mejdu dejstwenosta i umozritelnoto ziapane na orlowia polet. nenam, taka ili ian4e cialata rabota e wreme da minawa i da se mahame.

[Neon]

Стресът е приятен само когато е малък и краткотраен.Например една сесия от 1 месец.Но ако имаш сесия от 4 месеца с изпит на всеки две седмици психясваш...И като се добави постоянното човъркане в човешки трупове и психясало зяпане на ангиографии,кардиографиии и всякъкви други снимки от компютъра...лудост.Бесен стрес,който вреди на здравето и душата ти !Не не бих повторил този семестър за нищо на света и направо същалявам колегите ,които не са издържали на стреса.Край на касапството!Тази вечер ще купонясваме с професорите по анатомията и колегите и ще се натряскаме с Лизоформин!!!!

[Random]

Ми сресът е лошо нещо. Ма си е част от ежедневието. малко трудно си се представям да живея самотно в планианата... няма нет... няма телевизия... информационна пустиня. Ужас! Иначе е много яко да разтоварваш по няколко дни на месец някъде извън шума и мръсотията на града. Наистина се чувствам малко самотно понякога в града, но никога не бих го заменил. Дори искам да живея в по-голям град, по-сложен, по-неразбираем. А морето съкс отвсякъде!

[Havelock Vetinari]

Като се замисля, наистина най-ценното за мен в града е информацията. А да ида в планината определено съм навит, но със всички необходими ресурси, щото само с въздух и дъждовна вода не си е работа. Иначе стресът си е гадория на макс, но това е цената за удобствата в градски условия.

[Invisible Child]

Стресът е ужасно животоспасяващ.
Планината е много прекрасна и ако дойде гореспоменатия дядка, ще поставя единствено условие горе да има PC + сателит (или някаква друга форма на Интернет доставка), след което с радост ще припна подире му. И само от време на време ще слизам вечер в СФ, за да се любувам на крастотата й. ма като се замисли човек, трябват си и хора. Не може без хора. Хората са стадни животни и им трябват други хора, за да се чувстват пълноценни. Да сте виждали щастлив тибетски монах?
Уморени? хмммм. не знам.

ПП: колко е хубав първия пост! Йеееах, здрасти.

[Clio]

...трябват си и хора...

Хора! Кви хора бе, хора! Има човек - има проблем; няма човек - няма проблем ;ррр
Който работи с хора ще ме разбере като кажа, че те са поправимо зло :Р Само дядковците и симпатичните им внуци стават ;рр


П.П. Здравей, Невидимо дете :) Надявам се да намериш интересности в скромния ни форум и да не си съвсем "невидимо" ;)

[Lubimetz13]

С риск да бъда изтормозен от градолюбците, обявявам, че нямам нищо против да си кисна нейде из Камчатка во век и веков. Само дето искам да пропусна частта с допотопните монаси и родата им. А и да не се лъжем...къде-къде по-приятно е да живееш в тундра с 0,2души/кв.км население, но в компанията на кредитна карта с 20 милиарда финикийски знаци актив и частен самолет, отколкото да делиш покрив само със снимката си и надпис "Издирва се" отдолу на четиридесет езика...А и София не е особено голям град в сравнение с градове като Лион или Истанбул ( с Истанбул със сигурност:)), които дори не са столици, а пак са по-големи от китния ми роден градец. Опитах се да кажа, че София не бива да се смята за гига-мега-хипер метрополизиран многомилионен образец за урбанизиран динамичен комуникационен глобализиран център ( оплетох се, ама карай...), какъвто всъщност не е :D Толкова. Който каквото схване :Р

[Skywalker]

Stresut,ax stresut.Zashto li se 4uvstvam v sushtoto polojenie

Ami i tozi vupros si ima dvata poliusa,v planinata e po-spokoino,po-4isto,abe,moje da se kaje e po-priatno za jiveene.Ne bix imal ni6to protiv,za edna sedmica vakanziika niakade,bez nikoi okolo mene,no i taia rabota si iska grijite,niama da iadem treva i kloni de .
No puk ot druga strana,otdelen-i ot civilizaciata,bez priateli,bez subesedni-ci.Napravo tribva da ostavi6 vsi4kite si zanimania tam otkadeto si do6ul.A i tova ne e mnogo dobre.

Abe niama ugodia v toIA JIVOT!

[traveller]

Ей тва е от трудните за мен теми. Не че нямам какво да кажа, просто не мога да опиша съвсем точно това което ми идва отвътре в отговор. Мислели ли сте някога колко хубаво щеше да е ако можехме да общуваме не само с думи а и с усещания? Но като става въпрос за стреса имам точна теза по въпроса - не съм от хората, които изпитват кой знае колко стрес и въпреки че знам прекрасно колко е трудно да не се сблъскаш с него когато живееш в големия град и контактуваш с много хора или пък работиш с такива, ( което е много яко ако си социален тип, но пък има и разни неприятни последици, стреса е една от тях, които работи на такава работа знае)обаче една важна част от всичко е и въпрос на нагласа, то и затова много хора завиждат на непукистите. Това дето не се разбира от другите е че всеки може да стане такъв. Обаче и тва не се приема толкова лесно - как сега ако ти си човек, който цял живот се е панирал от какво ли не и преживявал тежко всеки скандал или лоша дума от скъп човек или пък си е съсипвал нервите и психиката с несправедливостите на живота, изведнъж да разбереш колко лесно е да захвулиш всичко и да станеш като непукистите, на които си се чудил как успяват вечно да са спокойни. Ами на това място с фанфари пристига идеята за медитационната практика (за която впрочем най-голям принос имат индийците, не китайците въпреки че съм чувал и това). Вижте, аз живея сред природата голяма част от досегашният ми съзнателен живот - живял съм и в града, продължавам да го правя и от време на време когато имам повод за това. Чуствам се свързан с нея, трудно мога да си представя как бих могъл да живея продължително време сред панели и мръсен въздъх, за мен да прекъснеш връзките с майката природа е все едно да прекъснеш връзка с родителите си и да забравиш колко са ти нужни понякога. Медитацията, независимо от школата, която упражнява някои от аспектите и тълкуването на методите по пътя на просветлението може да обясни съвсем просто всичко това, което имам впредвид като стане дума за моето разбиране за стреса и един от възгледите, към които са се стремяли хората упражняващи тези техники от векове е следният - впрочем направо ще цитирам една мъдра мисъл. Както се казва в Диамантената сутра:

"Всички явления са като
сън, илюзия, мехур, сянка,
като свежа капка роса и проблясване на светкавица.
Така трябва да гледаш на тях."

Всеки може да cxване идеята и ако иска да потърси и той пътя към неговото истинско аз скрито някъде дълбоко в него и идеята за истинската същност на света около нас. "Нещата придобиват смисъл единствено чрез промяната'' - тва също го беше казал някои. Пък на когото тва му се струва глупост или нещо от сорта може винаги да си знае, че не животът управлява него, а той управлява живота си чрез гледната си точка за нещата. И това ще има ли в живота му cтрес или не също си зависи главно от него.

[Ghibli]

Аз съм от рядко срещания (така излиза) вид животни, които биха заменили всеки град за малка китна колибка, в която да мога да се отдам на мързел, съзерцание и философски размисли за живота, вселената и най-добрия начин за пържене на риба. Колибката трябва да е на море или в краен случай на планина (между другото, морето не съкс, морето рулез и който не е съгласен да си ходи на планината, тъкмо няма да ми пренаселва недокоснатите плажове и закътаните скалисти заливчета... но да не се увличам :). Сред природата се чувствам истински свободна, така, както ми е трудно да се почувствам в града и още повече в София - това мръсно неуредено място (съжалявам, но си е така - няма красота в този град). В София ценя само две неща: здравното обслужване (няма как, друго си е да имаш десет специализирани болници) и културния живот - кината, концертите... А без кино дори може да се мине, ако имаш интернет. В такъв случай мога да живея и насред тундрата. Е, не съм чак юнабомбър, приятно ми е донякъде и в града сред хората :)

[Roland]

Рандъм, ти си от моята малка, но спретната партийка на мразещите мозъчноклеткоубиващото кесене на слънце по плажовете :)

Не, а кой изобщо я бута София за голям град? Бил съм и в Мон Реал все пак, имам идея кво значи големина. София си е таман :)

И наистина нищо лошо в пълното разпускане в планината или в китна малка колибка сред гората... за макс една седмица в годината.