За природата, стреса и докъде може да доведе човек бисептола

neven_che · Post by **neven_che** » Wed Feb 18, 2004 10:00 am

и аз да си кажа ...
"там горе някъде в някоя планина" просто не е за мен. няма да мога да се справя - като започна да се замислям как ще ми се налага да си набавям някакви жизненонеобходими продукти и ще трябва да си сека дърва за топлене (планина е все пак) ... ами ... истинския живот сред природата не предполага по-малък стрес от тоя в града; докато тук има кой да се грижи да ти достави насъщния прясно изпечен в магазина, сред природата, ако не говорим разбира се за туризъм, well ... мисля че няма кой.
всъщност е и въпрос на навик ... честно казано бих могла без телевизия и без радио, примерно, но без компютъра - никак. пътуването само по себе си за мен е стрес, попадането на непозната територия - също. освен това ще откача ако не се виждам и не говоря с хора (един дядо, или дядо в комплект с внука му ... няма да ми стигнат). ако бях свикнала да живея по друг начин ... може би щях да съм за. не че не мога да свикна - въпросът е че не искам - сега засега не го смятам за необходимо

p.s. не мога да плувам и не обичам да се пека на плажа през лятото, обаче не мога без мисълта за морето - като знам че е някъде там на 15 минути път и се чувствам по-добре; дявол да го вземе - красиво е. когато няма туристи, няма работещи капанчета "бира-скара", когато нямя чалга, когато е студено и водата е кристално чиста е ... повече от красиво дори ... който го е виждал знае за какво става дума ...

Ghibli · Post by **Ghibli** » Wed Feb 18, 2004 10:58 am

Да :) Има приказни дни, когато можеш да видиш едва ли не всяка песъчинка по дъното на два метра дълбочина, а слънцето блести в очите и животът е хубав.

Marfa · Post by **Marfa** » Wed Feb 18, 2004 11:41 am

А пък аз искам да живея в малка къщичка в планината, сред разни вековни гори, да има сърнички и еленчета, и зайчета и птички, да няма и кьораво извънземно дето да ми вади душата, и ако може, да си имам и нет. И наоколо да растат ягодки и малинки. И да има водопад. И през зимата да има дълбок пухкав мек бял сняг и коминът на къщичката да пуши и да ми е топло, пък през лятото да е прохладно, щото ненавиждам да ми е горещо. И не ща никакъв стрес! Ма нито един, хич! Е те т'ва искам:)))

Post by **Roland** » Wed Feb 18, 2004 1:09 pm

Ма моля ви се, аз не мразя морето, обожавам го, особено гореописаната картинка :) А привечер със силен вятър и светкавици... красота :) Мразя цялата курортна концепция и кесенето по плажа, просто ме убива психически и физически.

Lubimetz13 · Post by **Lubimetz13** » Wed Feb 18, 2004 2:04 pm

На мен пък най-неприятно ми е да подскачам с ококорени очи по горещия, наситен на фасове пясък като капка олио във врял тиган, и в този миг на откровение и единение с Вселената някоя случайно прелитаща дребнозарядна ракета земя-земя, маскирана като плажна топка да ме нокаутира. Скапва ми се цялото удоволствие от газенето в нажеженото пясъчно бунище...

neven_che · Post by **neven_che** » Wed Feb 18, 2004 3:35 pm

Любимец, това май разбрахме че никой не го обича? или който го обича страда от някакъв ... странен мазохизъм

Морето съществува и извън летния сезон, а дори и през него съществува и под формата на разни по-диви, нетуристически плажове. Камен бряг примерно

това там е друго нещо и няма нищо общо с ... плажорските истории

Tais · Post by **Tais** » Wed Feb 18, 2004 7:09 pm

Marfa · Post by **Marfa** » Wed Feb 18, 2004 7:25 pm

А аз ся се сещам за едно етюдче на Тутурутка от старите й добри (респективно) времена - мома в бяла премяна, т.е. тениска, пристъпва на пясъка точно кат е нажежен до бяло. Естествено изписква и отскача оттам като както правилно се изрази по-горе Любимец, пуканка в тиган. Вади обаче иконка от дисагите си почва с отработени нестинарски танци да припка по пясъка, докато се добере до удобно местенце за плажуване:))) Свежо си беше:)

traveller · Post by **traveller** » Wed Feb 18, 2004 8:24 pm

Свежо си звучи наистина. И в предния пост го изразих и сега го казвам не мога да си представя как някои няма да иска да живее сред природата стига да има възможност. Пък момичетата тук на които такива "страшни" задължения като цепенето на дърва им се струват много тежки да си намерят по един мъж дето да хем да върши тая работа хем да им топли и завивките нощем.

Icy Dawn · Post by **Icy Dawn** » Wed Feb 18, 2004 8:49 pm

Мда-а-а... Това с топленето на завивките си е хубаво нещо, не че аз се плаша от цепенето на дърва, но това е друг въпрос! А сега по същество: Не знам дали бих могла да прекарам повече от седмица далеч от цивилизацията - мозъкът ми има нужда да се занимава с разни работи. Сега например ми е едно такова смотано, че трябва да си стоя вкъщи, че ми иде да захвърля лекциите по ЕМ през терасата и да пратя света по дяволите

Та така... Иначе природата е хубаво нещо ако я споделиш с приятели след сесия за около седмица - ето това на това казвам ДА!!!, но съвсем да се оттегля от света - НЕ, Благодаря

Ghibli · Post by **Ghibli** » Wed Feb 18, 2004 9:07 pm

Welcome, stargazer :)

Tais · Post by **Tais** » Wed Feb 18, 2004 9:11 pm

thunder · Post by **thunder** » Wed Feb 18, 2004 9:20 pm

Аз като ходя на почивка обикновено не "почивам" особено

има разтоварване и разтоварване все пак

На морето лежа на плажа и чат-пат си поплувам малко (ако не ме мързи "малко" е километър и нещо, но на море по-принцип ме мързи), а нощем забиваме по заведенията.
Зимата е подобно, но още по разтоварващо

Идеалната почивка е на Банско - цял ден ски, после едно много добро похапване в някоя механа, после пак по нощен живот.
И зиме, и лете направо забравям за всякакви дребни подробности като новини, вестници, телевизия и т.н - страхотно е

Прибирам се недоспал, но разтоварен от стреса. Остава само да си отспя и почивката е завършена

Просто си избивам наведнъж за следващите месеци без особено активен социален живот и така до следващата почивка

Таз зима още не съм разпускал като хората, трябва да се взема в ръце

Invisible Child · Post by **Invisible Child** » Wed Feb 18, 2004 10:36 pm

много интересно...
особено това за медитацията. И изобщо, хора, как да се отдадеш на философски размисли, като няма Хора, които да те провокират?
Аз лично знам, че някога, ако порасна, искам да имам една хубава голяма къща на някой остров полутропически (от онези Кубинските, да речем), да ходя за риба, да имам високо бюро, на което да пиша прав, даже ако не ме мързи може и да рисувам, но през голямата част от времето да мисля мисля мисля и да разбирам... хората. и живота. но тогава ще бъда стар, много стар (поне някъде на около милион. няма значение години или пари, всъщност :))) ех, спомени. и ако има нацистки подводници, ще ги гоня с яхтата си. морето е прекрасно.

Клио, Мерси, и аз се надявам да не бъда :))
/me се признава, че всъщност едно време се казваше Avel, така че някои може би си спомнят за него.

За природата, стреса и докъде може да доведе човек бисептола

Who is online