Post
by tigermaster » Thu Oct 15, 2026 6:21 pm
Благодаря.
Последните десет години, откакто са ми в живота, котките са ми създали ужасно много ядове - и не бих ги заменил за нищо. Донесли са ми и немалко радост, все пак, а и е интересно да видиш как една група котета, отгледани от бебета горе-долу толкова еднакво, колкото е възможно, в крайна сметка порастват и развиват различни характери. Локи не обичаше да показва слабост и болка - иначе сигурно щяхме да го усетим навреме и да го спасим. Брат му Тико в това отношение е съвсем различен. Той като беше хептен малък - на два-три месеца, ако и толкова - се качи на едно дърво, падна от него и се удари зле, та после не можеше да ходи със седмици. И го гледахме вкъщи като болно детенце - и сега той ако има някакъв проблем, ще окрещи света. Казва си, като го боли. По-рано тази година на него му трябваше лечение, обаче сега е добре - освен дето май все още е в траур. Много се е разлигавил.
Майка им като роди следващото поколение котета, до голяма степен ги отгледа Тико. Само дето не ги кърмеше. Учеше ги на разни неща, носеше им хванати по двора животни (което беше...), топлеше ги, пазеше ги и така нататък, и те докато бяха малки, вървяха в редичка след него по цял ден.
После ни се натресе Ринсуинд (имам в момента трима герои на Пратчет вкъщи - Тико, Ринсуинд и един огромен оранжев Керът), когото съм споменавал по-назад в темата, и Тико го осинови мигновено. Даже веднъж Локи се опита да изсъска на малкото, а Тико му плесна един задвратник и само дето не му каза да внимава в картинката. Та в крайна сметка Тико и Локи отгледаха Ринсуинд и той се привърза доста към тях. Сега е на шест годинки. Откакто Локи си отиде, той настоява да е около мен през цялото време. Не знам защо. Даже в момента спи до мен.
