Когато си заминат внезапно, е голям шок за всички... За мен са като дечица, за децата ми са като братя и сестри, мъката е голяма за всички
Преди 3 години си замина единия ни котарак, при изключително нелеп инцидент... Не можех да дойда на себе си с дни, само заради останалите, които не се отделяха от мен, успях да се съвзема. След него един след друг ни напуснаха още двама, само че те бяха с тумори и имахме време да се подготвим психически, че си отиват. Все се утешавам с мисълта, че колкото и дълго да са живяли, са били обичани и обгрижвани максимално. Ужасно кратко живеят тези животни на фона на човешкия живот и просто е неизбежно да се сблъскаме с тази болка. Гушкайте си останалите котаци!