ShadowDance

Абе хубаво е момчето, бе, споко. Просто предпочитах да го гледам с дрехи.

аз много си падах по него като бях на 14 и той играеше стоунър в пропаднало братство и ходеше със Съмър от Рик и Морти и най-големият му враг беше един пич, който беше Натаниел. Като го видях в сериала избухнах от смях, щото играеше тоталната противоположност.

Инае мен любимият ми сторилайн на Натаниел е тоя със затворничките, които накрая го заобичват изцяло заради действията му и целите ебавки около white savior crap И ми харесва, че докрая на сезона той продължава да го прави и му харесва, както и че е одобрен от затворничките.

И една приятелка го изгледа наскоро, но се оплака, че Ребека е мега дразнещия персонаж, което донякъде разбирам, но според мен Ребека е един от най-добре развитите женски персонажи евър. Въпреки, че бих държала на повече развитие в четвърти сезон вместо квадрата. Спокойно можеше да е триъгълник, щото новият Грег беше толкова ненужен и смотан (а Скайлър ми е симпатичен принципно)

Глупости пълни. Целият четвърти сезон е катарзис и развитието е повече от всички досегашни сезони взети заедно.

Минавам да кажа, че възраждането на темата тук ме провокира да го почна пак и ей, наистина го обожавам този сериал! Стигнах до към края на втори сезон и явно бях in a good place с появата на Натаниел и любимия ми епизод после със Санта Ана уинд, та ми подпочнаха контракциите и се наложи да прекъсна!

Изгледах и аз четвърти сезон. Малко лирическо отклонение, но ми е много трудно да подхвана нещо, сред като веднъж съм го спряла. А когато гледах CXG, имаше само 3 сезона. И въпреки, че знам песните от новия сезон наизуст, така и не бях седнала да гледам самите епизоди. Този уикенд го бинджнах и като цяло съм доста доволна.

Като се има предвид, че е последен сезон, доста ме радваха всичките прептаки към предишни случки и песни. Ефектът всеки път, когато някой герой просто си говори и изведнъж осъзнаваш, че това е текстът на някоя песен, беше супер. И въпреки че го повториха като похват доста, не беше до степен да омръзне (макар че това е може би защото обичам тези песни толкова много). Песните, естествено, продължават да държат високото ниво. Даже се изненадах колко харесах епизодът с котките, понеже това е една от песните, които като санта ана вятъра не работи много добре самостоятелно. Единственото нещо, което не беше както трябва, беше новият Грег. Прекалено беше позитивен този човек! Не че беше зле или дразнеше, просто не може да се сравнява с оригиналния Грег и май даже нито една от неговите песни не ми е останала в главата. It was a shitshow foreva

Не знаех, че последният епизод е концертът, така че краят ми дойде малко изненадващо един епизод по-рано и после не мислех да гледам концерта, но накрая все пак го гледах (бях си се нагласила за още един епизод) и беше яко. Чак ми се прииска да го бях хванала на живо по някакъв начин. Забравих вече колко песни каза "Ребека", че са написали за сериала, ама близо 200 и от тях толкова много да са толкова добри, включително и от последния сезон..

Та, така.. ще дойде денят да довърша и the good place и доста други неща (може би)

Супер сладкото интервю на Рейчъл и мъжа ѝ при Сет Майърс, в което тя говори за раждането и чете еротична поезия, която е писала на 12

Прочетох мемоара на Рейчъл Блум, дето излезе преди два месеца - I Want to Be Where the Normal People Are. И като казвам "прочетох", имам предвид изслушах. Тя си чете сама аудиокнигата, пуска бъзици за фонтовете, ПЕЕ ПЕСНИ и въобще, супер препоръчвам тоя формат!

Също така книгата е супер и си заслужава сама по себе си.

И аз я изслушах най-накрая. Разкошна е. Накрая е малко тъжна и си поревах, но още повече ме накара да станвам Рейчъл.

Това, което ме накара да я уважавам още повече е, че тя не е lean in girlboss, а че наистина се опитва доколкото ѝ е по силите да бори системата.

Боже, тая жена заслужава 30 пъти повече внимание от това което получава.

Според мен Ребека не би трябвало да избира никого. Защото единия олицетворява незрялостта й, втория - зависимостта, третия - нарцизисма и неуважението към хората, отмъстителността, от която никой не печели.

Музиката бе... като за мюзикъл, който ми се гледа Изживяване само по себе си.

Но обожавам:



И Хедър!!!

On that note...