Post
by Martix » Sun Aug 09, 2020 2:39 am
Legion Season 2
Май са му рязали бюджета в движение, защото с напредването на сезона качеството спада по всички показатели. Започват едни рикапове и директно преповтаряне на стари сцени. Сценарият и диалозите стават все по детински, а визуалните mind-фъкарита стават все по-елементарни и лишени от въображение.
Като цяло оценката е положителна, но това не е сериалът, който беше в първи сезон.
Първите 5 епизода са много добри. Да, всичко е крадено от където падне. Из базата се носят аудио съобщенията на "Welcome to Night's Vale", шефа говори с гласа на GladOS, самата база силно напомня на Oldest house от Control, само че ако беше режисирана от Линч и снимана в мазе. Но все пак всичко работи. Историята се заплита умело, актьорите се раздават, а диалозите са on-point, пълно е със запомнящи се сцени, и изобще потенциалът хвърчи към тавана. След това следва един, няма как иначе да го кажа, пълнежен епизод. Там нищо не се случва, нито историята, нито героите се променят, селд това този епизод не е reference-нат по никакъв начин в остатъка от сезона. Абе пълен пълнеж. Дори като фенсървиз не работи особено добре. Единственото готино нещо там беше споменаването на историята за вавилонската кула, която ми помогна да хвана една от многото сценарни хитрости, разхвърляни из сезона, а именно начина по който Shadow King-а говори, превключвайки на различни езици в речта си, като метафора на прикритите му намерения и склонността към манипулация, as opposed to Дейвид, който винаги казва каквото мисли и не вдява чужди езици.
След това до края на сезона всичко добро се разваля, героите започват да се държат като аниме протагонисти(да се чете, емоционална незрялост тип дързост и красота), историята завършва с мощно изпърдяване, морализаторските сцени тип "не губете времето в социални мрежи, а излезте и се запознайте с хора" и "не горете вещици" прекрачват границата и от готини винетки се превръщат в още един начин да си пълним епизодите с content.
+ един от най-добре звучащите сериали, които си спомням. Страхотен саундтрак, и още по-страхотни звукови ефекти.
+ актьорите, играещи злодеите в този сезон, до един са страхотни - специална похвала за Navid Negahban, който прави shadow king ролята на живота си.
+ множество добри идеи и препратки, разхвърляни из епизодите.
+ в първите няколко епизода диалозите са добри, неща крайно рядко срещано в телевизията, където диалозите най-често са tool на авторите да изтискат повече времетраене от епизода.
+ metastorytelling. Това е малко stretch, но тъй като из епизодите са разхвърляни всякакви идеи и случки, отвреме навреме нещо залепя и се чудиш дали е нарочно, или е просто случайност. Ще дам тъп пример. По-рано споменах че в средата на сезона има епизод пълнеж, и след него качеството пада. Та, не е голям спойлер да кажа, че в този епизод се споменава възможността да съществуват паралелни вселени, в които героите да са взели други решения и историята да се е променила, най-често към по-лошо. И бАМ, ето ти метасторителинг, точно след този епизод историята(и цялостно, сезона) се променя към по-лошо, заради глупавите решения на героите, все едно сме попаднали в една от тези паралелни вселени...
- винаги е лошо, когато първата половина е по-добра от втората. Още повече, когато бюджета бива срязан. Тук имаме и двете. Благодарение на белите листи с текста накрая и още едно две неща, които няма да спойля, си припомних епичния край на оригиналното Евангелион аниме със страниците от манга, които прожектираха вместо сцени, които не са могли да анимират.
- реалния свят изглежда като епизод на Twin Peeks на гъби. Айде, за сънищата на Дейвид разбирам, но нямаше никаква сценарна причина базата на Дивизия 13 да изглежда като ниво от Psychonauts.
- сезонът работи изцяло на Dream Logic, и по тази причина е incomprehensible. Нищо не се развива логично. Силите на всички намесени мутанти са неограничени и в двете посоки (особено тези на Дейвид) и сценаристите правят с тях каквото си искат. В един момент героите водят епични магически сражения на континенти разстояние един от друг, а в следващия момент се случват някакви психични мозъчни промивки на сантиметри от Дейвид, и той не усеща нищо. За съжаление тази Dream логика не се среща само в сънищата, а и в реалната физическа част на сезонът, и това оставя доста кофти вкус у всеки, опитал за проследи действието. Не е възможно да се сетиш какво ще се случи, ако всеки път се случва нещо random, не свързано по никакъв начин с предишните сцени, или свързано по най-глуповатия начин.
- милениалската пропаганда не беше поднесена особено умело, да не кажа че се стовари като дънер върху горката история, която нямаше как да поеме и тая тежест и просто се строполи след дървото.
- will they won't they връзката на Дейвид и Сид и емоционалната незрялост на двамата би стояла чудесно в някое аниме.
- последния епизод не предвещава нищо добро за трети сезон, освен ако не го гледате просто като много дълъг музикален клип (което аз kinda правя, dance-off-ите бяха един път). Защо изобщо правят мултисезонни сериали като имат история за един, и след това просто ще преразказват същата история колкото пъти им позволи зрителския интерес. На никой герои не му е позволено да се промени и развие и винаги накрая статуквото трябва да се рестартира. Плс ноу мор.
7/10
Айде, мятам се на трети сезон като посъбера сили.
There are no rules! I'm gonna get you!
) ми остави много, много приятно впечатление. Интересно представя зараждането на гейминг индустрията, с някои лични истории вкарани за цвят помежду големите стъпки напред. Препоръчвам на всеки с дори бегъл интерес към видео игрите. 
