Началните 15 минути в кинематографично отношения бяха най-великолепната сцена, показвана досега в сериала. Музиката беше разкошна, напрежението се покачваше много готино, въобще всичко беше феноменално.
Но последствията, последствията от тях.......
МИЛАТА МИ КРАЛИЦА!!! Моята прекрасна, умна и добра кралица, моята изящна роза... Почивай в мир, скъпа кралице! Винаги ще останеш най-обичаната, my once and future queen!
Ужасно беше. Добре че го гледах в компанията на любимите си хора.
Иначе след това епизодът тръгна рязко надолу, с някои изключения. Томен беше ВЪРХОВЕН, така постъпва истински крал, на който са му отнели Марджери. Велик, велик, велик!
Пристигането на Сам и Джили беше чудесно, с глас се смях! И после библиотеката... Толкова много рафтове, етаж след етаж, книги, книги, книги... останаха ми очите. Истински епичен, надъхващ момент. Превъзходна сцена.
Но останалото беше ефтън фен-сървиз и ме дразнеше. Нищо друго епично, силно или надъхващо. Сцената, в която Церсей мъчи монахинята, както и моментът с Аря и Фрей ми бяха доста евтини. Накрая корабите и драконите за момент ми се сториха яки, но нещо сякаш липсаше, че да изглежда сцената истински епична и надъхваща. Ако Дани летеше поне за малко върху някой от драконите... Всъщност много слаб епизод за Дани. Нищо надъхващо не направи, както в почти всеки финал преди това. Мисля, че трябваше нейните сцени миналата седмица, които бяха върховни, да бъдат тук. Можеше да изрежат разговора й с Тирион и някои от другите неща в епизода.
Церсей на трона беше отвратително. Идвай, идвай Дани!
Разкритието за Джон беше съсипано от две неща: 1. Младият Нед Старк е ужасен и няма никакво екранно присъствие, 2. Сцената я бутнаха на абсолютно случайно място, не е важна за историята точно в този момент и няма последствия от нея.
Със Санса беше странно... Няма да си кривя душата, зарадвах се да я видя в гората, да седи там сред снега и дърветата, мило ми стана... Но разговора й с Петир беше странен, нещо липсваше, просто можеха още малко да барнат репликите и щеше да се получи наистина интересен диалог. Но ми хареса реакцията й при провъзгласяването на Джон и уплахата й, като видя усмивката на Петир... А самият Джон е ужасно дърво, за нищо не става тоя актьор. Трудно ми е да повярвам, че не е син на младия Нед Старк.
И така... Общо взето ужасен фен-сървир. Чувството за фен-фикшън, което имах в първите 4-5 епизода, и което беше позатихнало, тук се върна с пълна мощ...