A Game of Thrones (HBO) [SPOILERS FOR THE SHOW]

[LFbg]

Бейлиш коучва Санса, тъй като се е заел с ролята на възпитаник. Въобще не става дума за несигурност или фукня в случая. Камо ли пък за гениалност.

Има склонност да си разказва автобиографията на курвите, защото ги вижда като идиотски миниончета, на които е господар. Дори тогава разговаря по-скоро със себе си отколкото с тях. А това, че обича да е център на внимание, въобще не му пречи, тъй като лъже и си измисля историйки. Демек не рискува нищо.

Оберин почна да ми става симпатичен. В началото бях доста резервиран към ебливостта му, но заради това, че във всяка сцена се чувства длъжен да ни напомни за нея, взе да ми импонира. Ха

Не мога да му усетя сантимента към Санса. Не знам дали се вижда като неин възпитател, нищо чудно да си прав. А това за лъжите му и измислянето откъде дойде? Не съм чел книгите...

Нищо ново под слънцето не е Оберин. По-скоро нов нюанс на герой, който ме съмнява да изкара много в историята, ама кой знае...
Мартин има много такива герои в стил "еб*м ти героя". Нормално -> сексът продава, а той човекът хич не е тъп.

Този Коул, ако не се лъжа така му беше името на мушмурока, дето трябваше да убие Бран, според мен леко се издъниха с него. Похабен герой. Има ли го в книгите?
А Бран защо не "облада" Ходор още от самото начало или когато нямаше никой край тях?

[Devoted of Slaanesh]

Случая със Санса е много прост - тя е единствената известна наследница на Зимен хребет и Севера към момента. Който я има, може да има претенции. Белиш, лорд на Харънхъл и Речните земи знае, че е глуповата и това е може би начина му да я привърже към себе си и да я спечели. В книгите е доста по-различно, може би не е зле да се прочетат.

[Jester]

Много ми е интересно как толкова лесно решавате, че еди кой герой си бил глупав. Има такива неща като възраст, темперамент и индивидуални преживявания, за които явно хич не ви дреме, а? Не мисля, че който и да било от Старките пращи с особена интелигентност, но айде да насерем клишето damsel-in-distress Санса, защото е твърде сантиментална. Жестокотийно.

[Marfa]

Ми литературният й първообраз е забележително тъпо девойче, чак дразнещо. В сериала са я пожалили. Така или инак, през нея Белиш има достъп до Зимен хребет, това е важното.

[Jester]

Ми не, не само това е важното. Стратегическото предимство, което Санса ще му донесе в стремежа му към власт, е само част от мотивацията му. Кат винаги му е била фикс-идеята за нещо, което е искал да има, а не е получил. Възможността да извае дъщеря й спрямо собствените си житейски разбирания го надървя. На Бейлиш му е голяма травма, че в детството си е бил третиран като мазно ауткастче и затова зад значителна част от действията му стоят таена омраза и потиснато желание да се докаже на всички.

"That's their game. Their rules. I'm not going to fight them. I'm going to fuck them. That's what I know. That's what I am. And only by admitting what we are can we get what we want." Тва, ако не е достатъчно. За разлика от Варис, Бейлиш е много по-съсредоточен в това да преебава за самото преебаване. Санса може да е един от най-стойностните му трофеи, ако я превърне в лукава интригантка. По този начин ще се подиграе с цялото родословно дърво, ще обезсмисли тяхната архетипна ценност - честта.

[Devoted of Slaanesh]

За твое сведение, Белиш се е прицелил в Железния трон, ни повече, ни по малко. Който го подцени - плаща жестоко. Санса е средство за него и само нишка от мрежата му заговори.

[Jester]

И какво от това? Не може да има повече от една цел ли? Това, че Санса е средство за него в един проект, само по себе си не изключва всички други негови интереси и желания.

[AlDim]

7-ми епизод беше с по-спокойно темпо от предишните, но пак имаше много култови сцени и важни събития. Сцените с Тириън в затвора бяха особено добри и кулминацията им с you-know-who беше невероятна. Случките в Eyerie бяха малко предвидими като цяло, но това не променя важността им и общия им ефект. Керъктър девелъпментът с Аря и Хрътката също ми хареса много. Интересно ми е как ще се развият нещата там. Няма да е щастливо със сигурност де...
Като цяло - много добър епизод, който доста явно билдва към пореден размазващ финал на сезона.

[Amelia]

Ухааааааааа.

Тоя епизод, мисля, отговаря на някои въпроси за лорд Бейлиш. Който малко по малко се превръща в следващия персонаж, който искам да видя мъртъв почти толкова, колкото Джофри. Всъщност, тоя е далеч по-зловреден от онова истеризирало и самозабравило се психопатче и се надявам в някакъв момент да си намери майстора и той. Побиват ме тръпки от тоя изрод.

Оберин Мартел
Тоя е епичен и доблестен по един твърде Нед Старкски начин и това ме прави неспокойна за бъдещето му.

В заключение искам да споделя, че коментирането на комерсиалността на Мартин от човек, който не е чел книгите му и си вади умозаключенията за Песен за Огън и Лед само от сериала, ме изпълва с всякакви форми на тъга и съжаление.

[Jester]

Жесток епизод. Хареса ми как абстракцията на повтарящия се мотив - миналото, което ни преследва и поглъща - накрая беше конкретизирана в нещо толкова неподлежимо на съмнения като законите за инерция и гравитация. И то с биографията на нещо доста по-статично от човешкия живот. Май вече всеки епизод са взели да го структурират около една обща идея, която постепенно се развива и накрая кулминира.

Амели, какво за Бейлиш бе? Какво толкова те шокира пък тук? Жалко, че още един от любимите ми герои, си офейка. Само Сърсей параноята остана за мен

[LFbg]

Ухааааааааа.

Тоя епизод, мисля, отговаря на някои въпроси за лорд Бейлиш. Който малко по малко се превръща в следващия персонаж, който искам да видя мъртъв почти толкова, колкото Джофри. Всъщност, тоя е далеч по-зловреден от онова истеризирало и самозабравило се психопатче и се надявам в някакъв момент да си намери майстора и той. Побиват ме тръпки от тоя изрод.

Оберин Мартел
Тоя е епичен и доблестен по един твърде Нед Старкски начин и това ме прави неспокойна за бъдещето му.

В заключение искам да споделя, че коментирането на комерсиалността на Мартин от човек, който не е чел книгите му и си вади умозаключенията за Песен за Огън и Лед само от сериала, ме изпълва с всякакви форми на тъга и съжаление.

Е, защо пък намразваш Бейлиш? Не трябва ли да е точно обратното...
Ти чела ли си книгите?
Идният понеделник няма епизодче, пък се очертава да е едно от най-интересните. Жалко.

[Trip]

Хаха, умиращият дедо, с който Аря си говореше за нищото, бил acclaimed актьор от пиеси на Бекет. Figures

[Marfa]

Леле! Много ми хареса епизодът! Са, да не му правя разбор, ама направо съм възхитена.

Обаче едно нещо все повече ми прави впечатление. Няма да слагам спойлери, щото не разкривам нищо от сюжета. Сега, в книгата по принцип фантазийният елемент няма Бог знае колко ярко присъствие, обаче в сериала пък хич го няма. Няма я дребната бабка, дето пророкува на Ария Червената сватба примерно или как Санса гради снежен замък. Няма го и шутът на Шайрийн, дето постоянно бълва пророчества. Интересно що така?

[Moridin]

А въпросната баба е и доста ключова, защото предрича Принца че ще е от рода на Ерис. И изввднъж ми щукна, че ако Денерис някак роди и нейното дете би изпълнявало това.. Но за две книги не го виждам кат участник

[Jester]

Все още се опитвам да разгадая какво е движещото мотивационно ядро на Мелисандра. Ясно, че умее да манипулира всички около нея, да мистифицира образа си, така че да всява страхопочитание повече с потайнственост отколкото с реални магии, да обяснява всичко по най-елементария начин ("It's the real thing or it's not. You only need a tongue to tell", "It's the real God or he's not. You only need eyes to see", "It's only flesh. It needs what it needs ), ама какво всъщност я дърпа? Интересно ми е, защото познавам същата вещица в реалния си живот, та не очаквах да има чак такова силно припокриване с някакъв фиктивен образ от Троновете.

Ако някой е по-наясно с нейната мисия, ще се радвам да ми я разтълкува. Може би твърде много се насилвам да намеря нещо твърде просто и еднозначно като водеща причина за нейните решения и действия? Мерси.