ShadowDance

Сега си чета по-нагоре в темата съм изключително съугласен с теб, че сериалът със сигурност не може да се разглежда като уестърн. Ти си прав, че ХБО в 90% от качествените си сериали взимат един сетинг или сериал и започват да си правят експерименти с него, които (с много малки изключения) са успешни. В светлината на тези разсъждения съм съгласен за трупащото се напрежение, но горе-долу дотам. Просто при мен посредственото впечатления от конкретния актьор доминира и отдавам неспособността му да ми донесе и други усещания по-скоро на него самия.

Едно от нещата, които страшно ми допадат като сетинг - непринадлежността на Дедууд към държавата, благодарение на която виждаме какво се случва в едно малко затворено общество. Този, който е изпечен манипулатор ще може винаги да доминира, като се притеснява малко или не съвсем много за последиците от действията си. Много е интересен епизодът с началото на "самоуправлението" в града, в който И. Б. Фарнъм предлага да е кмет и абсолютно никой не му противоречи дори за миг - толкова на всички не им пука за нещо като орган на държавна власт и толкова са откъснати те от нея.

Като се замисля - Дедууд е може би най-интересният за интерпретация сериал, който съм гледал. Със сигурност не най-добрият, но се поддава на толкова много различни разсъждения за отношенията между героите и "смисълът на всичко", че можем да определим само тези, които го разглеждат като "уестърн" като грешни. Най-малкото няма дори един класически мотив от общопризнатите уестърн-сюжети.

Както бях казвал и в темата за ХБО, Дедууд е сериал за изграждането на цивилизация от хаоса - нещо подобно на бандите на Ню Йорк.

Довърших първи сезон. Последният епизод беше убиец от-до, дори смея да твърдя, че намерих Алма Гарет за секси

Защо досега не съм изгледал тоя сериал не знам, честно. Захапвам втори сезон при първа възможност.

4ти епизод на втори сезон - мъката около бъбречните камъни на Ал беше просто омфг, размазах се как Дан и Трикси беряха душа какво ще се случи

Значи ще ме разбереш, когато в един момент ми дойде до гуша и изцепя в съседната тема, че Троновете са нещо като Тру Блъд, само че не ЧАК толкова тъпо?

Аз пък даже ще се и съглася...

Дано не забатачат като Тру Блъд и те.

Прекалено голям фен съм на героите и света, за да ви разбера, но обещавам поне да не ви троля толкова

На втори сезон съм вече и продължавам да се мъча със сериала. Страшно е добър обаче се опасявам, че е прекалено интелигентен за мен. Прекалено много интриги, които ми минават през очите, без да знам какво става, пропуснати диалози (въпреки че се концентрирам напълно) и накрая завършвам всеки епизод с фрустрацията, че съм схванал само 40-50% от целия им трафик на пусита, опиум и граждански титли.

Двата епизода с бъбречния камък бяха толкова добри, че и аз усетих някаква болка от цялата "операция".

Булък е honourable като Нед Старк + неприятна физиономия и досадна избухливост. Поне Олифънт да можеше да играе. Свиква му се де.

Фарнъм вади най-готините бисери обаче, когато се притесни за кожата си. "Why, even in Richardson, my chef, my eyes see a beloved household pet somehow walking upright."

Е споко, не си единствен, те нали затова го спряха.

Изгледах и финала. Абе като цяло втори сезон, като че ли беше по-лек за смилане главно защото бях запознат с каста и имаше 3-4 главни сюжетни линии, които се развиваха във всеки епизод. Не знам колко много ще науча за изграждането на цивилизацията от хаоса, но определено си запълних речника с нови интересни думички. Диалогът става все по-засукан с латинизми.

Spoiler: show

Джордж Хърст си го представях много по-страшен обаче. Поне Уолкот беше отстранен, че ми беше страшно неприятен с това как не мога да отгатна какво си мисли никога. Затормозваше ми мозъка.

Последно Трикси за Ал ли работи или както й щукне?

Интересно е, че Ал си има една любима курва за лапане и друга за пенетрация.

Накрая не разбрах какво става с участъка на Гарет и какво ще прави Хърст, за да го изкупи от нея... Аман

Да си пусна и тук линк към мнението за сериала:

http://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/deadwood/

Жалко наистина, че четвърти сезон не се случи, след повторното гледане се убедих още повече колко е голям този сериал и колко още по-голям можеше да е, ако Милч си беше доразвил гениалните проблясъци за естеството на цивилизацията.