ShadowDance

Много ме кефи как се пишат тука дисертации по "логичност" (любим лаф в няколко теми, забелязвам) за сериал, изграден от символизъм и умишлена сатира. Имам епично разкритие за всички логикофили - Бъфивърс няма претенции за реализъм. Get over yourselves.

Знам, че правиш разлика между вътрешна логика и реализъм, от първото винаги има нужда освен ако не иде реч за тотална пародия от рода на Саут парк, примерно. Особено във фентъзи/сай-фай жанра. Освен това си говорим до голяма степен доколко консистентни са героите, така че там "реализмът" съвсем не играе. Знам, че сериалът не е реалистичен, никога не съм и искал да бъде такъв. So get off your high horse.

Защо те баннаха, ако не е тайна?

Просто форумът беше безумно строг в това отношение, банваха наред. Даже и не помня точно за какво беше, но беше абсолютна дреболия - май казах, че аргументът, на който възразявах е проява на "insane troll logic".

Съгласна съм за Джайлс. Каква е истинската причина да го махнат? Актьорът е имал някаква друга роля и е трябвало временно да си ходи?

Искал е да прекарва повече време със семейството си в Англия. Разбираемо, но трябваше да измислят някаква смислена причина героят му да се оттегли, а не Whedon Daddy Issues Volume 5458.

А другото е несъзнателно, съвсем естествено е да забравиш всички глупости, които си си мислил, и чак когато ти покажат предмета, да си спомниш.

Не мисля, че работеше баш така амулета, но let's agree to disagree.

Matrim wrote:Честно казано и за мен това би бил далеч по-логичния вариант, но сценаристите са дали куп интервюта, в които категорично заявяват обратното - че е отишъл с ясното намерение да си върне душата.

Излиза, че е по-добре човек да не чете интервюта на автори...

Ghibli wrote:

Matrim wrote:Честно казано и за мен това би бил далеч по-логичния вариант, но сценаристите са дали куп интервюта, в които категорично заявяват обратното - че е отишъл с ясното намерение да си върне душата.

Излиза, че е по-добре човек да не чете интервюта на автори...

Безкрайно логично е това предвид образа му. Спайк през цялото си съществуване е бил fool for love. Всичко, което е правил като човек и после като вампир, е подчинено на любовта му към различните жени в живота му. Първо ква-беше-там-оная, дето й посвещаваше поезия, после Друсила, после Бъфи. И той постоянно се променя с цел да им пасне по-добре. Естествено, че щом Бъфи иска вампир с душа, той ще се бори с демони, за да постигне това и да бъде с нея. Спийкинг ъв вътрешна логика, нищо не е по-добре издържано от това решение.

Ще се съглася със Симеон. Спайк е един от най-добре изградените персонажи в тоя сериал и това, че сам отиде да си върне душата е абсолютно ин керъктър. Той откакто съществува иска да бъде обичан. И е романтичен до глупост, като доста поети. И обича като поет - с пълна отдаденост и много мелодрама. Аз затова го считам за инхерентно добър, защото през целия си живот, дори като вампир, е бил способен на искрена любов - към майка си, към Друзила, към Бъфи. И не получи подобна любов от нито една от тея ужасни пачи (освен майка му докато беше човек), заради което е my baby и ще си го обичам аз.

Изгледайте Fool for love епизода пак. Сцената в края, когато Спайк отива да застреля Бъфи, но я вижда разплакана и от гнева му не остава и следа, е едно от най-красивите и характероизграждащи за Спайк неща в тоя сериал. Да не говорим, че играта на Джеймс Марстърс в тоя момент просто отвява. Човек може в лицето и очите му да види всичката тая болна и комплексна любов, дето от време на време даже избива в омраза. ЕСТЕСТВЕНО, че Спайк ще иде сам да се бори за душата си като някакъв епичен герой от легенда, защото романтичната му поетична натура го кара да се държи по тоя начин.

Спайковата линия е цялата един дълъг redemption, който приключва с окончателния и безвъзвратен триумф на Спайк над Ейнджъл в оная серия от пети сезон на Ейнджъл, където двамата се биха. Там вече става ясно кой е по-качествения от двамата, в морално отношение.

Иначе Уедън има отвратителния навик да навира героите си в някакви tough melodrama shitz, за да им изгради характера. Той им вика perils. Чела съм му интервюта, в които сам си казва, че е нужно да има perils, за да има character development. Това за мен е сериозен проблем в уменията му на писател и причината всеки негов сериал да избива в пресилени мелодрами. Затова и съм някак щастлива от факта, че Файърфлай спря преди да почнат яките сапунени изпълнения. Но Спайк е някакво боговдъхновение, което май си живее свобствен живот и което дори на Уедън скапаните похвати за керъктър девелопмент не могат да развалят.

Почнах Бъфито, след 10-тина години размотаване.
До началото на 2-ри сезон съм, засега е забавно, но възрастните актьори, играещи деца, ме дразнят (само Alyson Hannigan е пич, искам да и щипна бузките), формулата всеки епизод за себе си също е морално остаряла. Единственото нещо, което е top notch, е писането на Джос Уидън, владее ги диалозите и пъновете тоя човек, много е голям.
Жалко, че не съм го гледал като е било време, ще видим дали се оправя нататък. Засега не live up-ва на хайпа.

Оправя се. Първи сезон е нелепа бутафория и аз никога не си го пускам, като си преизглеждам Бъфито. Но нататък нещата се променят бая. Пак има монстър оф дъ уик епизоди, но като цяло си имаме и добре обособен файнъл бос, с който ни занимават цял сезон.

Га бях пробит тийн го гледах и много се радвах. Даже последните 2 сезона мисля ги следях в реално време, мъчех ги на немски, ма се тая. После го припомних, че да омета Ангел, след като му прекратиха живота и беше ясно, че мога да го изгледам за 1 седмица. Много зле ми се стори на второ гледане, докато Ачо беше истината. Още тая некви топли спомени от 4-ти сезон. Помня и колко малоумен беше в началото си петият сезон. Оправи се някъде 7-8 епизод.

А за бъфката, на второто преминаване освен Зандър, Спайк и Аня май за никой друг не ме еняше. Между другото не знаех, че по този сериал има хайп

трубадур wrote:Между другото не знаех, че по този сериал има хайп

Рече той в 74 страничната тема.

Има хайп и то не само в този форум. Сериалът е крайъгълен камък на феминизма в попкултурата и даже се изучава в разни университети. Иначе при последното ми преизглеждане на Бъфи и Ейнджъл, което беше преди година, мисля, стигнах до извода, че Бъфи е по-якия от двата сериала. Щото дори при всичките си кусури, си остава докоснато от гения заглавие. Ейнджъл е по-добре изпипан, но по-обикновен сериал. Самият Ейнджъл е по-скучен и недоразвит образ от Бъфи, която е някакъв много рядко истински и добре направен персонаж. За тея седем сезона тя порастна от някво зажмуцано тийн кукле до истински силна жена, с всичката епика, умора и печал, които вървят с това да си мъдър и бит от живота войн и лидер. Докато Ейнджъл си цикли там в неговия доста скучен и стереотипен редемпшън. Редемпшъна на Спайк е доста по-интересен. То това може да се държи и на актьорската игра - Дейвид Бореаназ е дръвце. Джеймс Марстърс е бог.

Martix wrote:

трубадур wrote:Между другото не знаех, че по този сериал има хайп

Рече той в 74 страничната тема.

да не е а съм ги чел, то хората обсъждат какви ли не глупости до края на света, не че и аз не се правя на ударен в момента, знам гийковете колко се радват на Жош, който винаги ми е бил доста посредствен във всяко едно отношение, и ся го раздавам некъв куул и над нещата, щото не ме еня за еднотипните му простотии

За мен двата сериала винаги са били някакви там евтинджоси с чудовища, но с приятни герои. Да ги изгледам целите означава, че не са дъното. Но са ми до неща като Чародейки и Зина. Обаче гръбнакът на подобен тип сериали не позволява и кой знае какви висини да достигнеш и май само първите 5 сезона на Свръхестествено изстискаха максимума от такъв формат. Но гледай, де, щом ти допадат на Уидън диалозите едва ли ще останеш разочарован. Както Амелията вика в следващите сезони винаги се набира някакъв олигофрен (или групичка такива), че да имаме централен конфликт.

Amelia wrote:То това може да се държи и на актьорската игра - Дейвид Бореаназ е дръвце. Джеймс Марстърс е бог.

QFT! Гледал съм само 3-4 епизода със Спайк до сега, но определено е improvement спрямо Angel, чиито highlight до момента е как в някакъв епизод каза, че е прекарал столетия във "honing his brooding skills"

А това с липсата на endgame босове не е точно нещото, което ми пречи (сезон едно си имаше the Master). По-скоро ме боли от липсата на consequences от каквото и да е действие от един епизод в друг. И пълната липса на опасност за главните герои. Ясно, че има 7 сезона и няма да убият някой важен, но сериала дори не се опитва да скрие това, и в този смисъл го гледам по-скоро като театрална постановка.

О, има реални consequences и някои се натрупват в продължение на сезони точно като в реалния живот. Нататък ще има и смърт на главни. И в Ейнджъл също убиха няколко главни.

Ще видим, никога не дропя дори тъпи сериали (макар че съм this close с Doctor Who needs a reboot, а Mad Men е on indefinite hold).
А и Бъфи има предимството, че е интересен и минава бързо + лафчета.

Изгледах аз Тру Детектив и ме удари внезапно една носталгия и си пуснах някъде началото на пети сезон на Бъфи, ей така.
Обичам тоз сериал и ми липсва усещането да го гледам за първи път! Но и на втори си е все така епичен! Стигнах до момента, в който Райли се чупи, и бях все така хепи от факта