Професионалният спорт - за и против

За най-важните акценти в кърлинга и турнирите по спортно оригване!

Moderator: Moridin

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 5:58 pm

Да, не смятам, че служайният Джордж Доу има за какво да се гордее със Шекспир, ако той не може да върже две правилни изречения(ако може, може просто да е доволен от себе си), но по случайност се е родил в неговата държава. Говорехме за национална гордост... Смяташ ли, че руснаците по принцип са по-добри композитори и писатели, защото имат тези имена? И нека пак - а трябва ли да се срамуваме национално по тази логика, след като футболният ни отбор има доста големи излагации след 94-та?
Джордж Доу го прави. И се срамуваме от излагациите на националния отбор, ако не и до степен да си режем вените. И винаги е имало по целия свят "Джордж Доу", който "го" прави и той представлява едно 90% от хората. И винаги е имало "ние", които да се "срамуваме" от излагациите на "националния отбор". Замести кавичките с всичко - спорт, музика, литература - всичко. И не разбирам защо обсъждаме как трябвало да бъде една черта на човешкия характер, която е ИЗНАЧАЛНА. Ебахти, че то на нея са базирани повечето политически системи. Съгласили сме се 250 души да определят какво е България. Преди това из Европа са го определяли 10 души - кралят и неговите съветници. И хората са се празнили на факта, че краля им е по-висок от другия крал и ебе по-дълго. В смисъл, всеки тук може да напише половин чаршаф причини това да е така. И къде е проблемът в това, не мога да разбера?!?
Last edited by Trip on Fri Jul 24, 2009 6:05 pm, edited 1 time in total.

User avatar
Елица
Sorcerer
Posts: 385
Joined: Wed Jul 12, 2006 12:53 pm
Location: на работа

Post by Елица » Fri Jul 24, 2009 5:59 pm

а трябва ли да се срамуваме национално по тази логика, след като футболният ни отбор има доста големи излагации след 94-та?
Ми не трябва, и това е готиното :)

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 6:01 pm

Относно великите спортни постижения - върхово спортно постижение >>>>> добре написана песен ени дей, така мисля аз. Да, световни шампиони има всяка година. И всеки световен шампион е постигнал нещо, многократно по-добро и заслужаващо възхищение от всеки, изкомпозирал една хубава песен. Понеже колкото и да е незабележителен един световен шампион, поставен до предишния/следващия (а това реално не е така), той Е забележителен, поставен до един човек, изкомпозирал хубава песен.
Ако тоя човек не спира да композира хубави песни в продължение на 20 години или изкомпозира велика песен, тогава нещата вече са съизмерими. Няма бивши световни/олимпийски шампиони. Всеки световен шампион остава в историята. Всяка хубава песен - не.

Да не говорим, че значимото спортно постижение е безспорно. Това хубава/велика ли е една песен е спорно.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri Jul 24, 2009 6:07 pm

Малко оффтопик на дискусията ви, но да кажа, че чистият професионален спорт е пълна илюзия. Истинският проблем е, че крайното отричане и забрани водят до тотално невежество и дивашки експерименти със здравето на спортистите, които лесно могат да им се спестят, ако взимането на стимуланти се разреши официално, при контрол естествено. И без това всичко е толкова относително. Ефедринът го рекламираха масово в Америка като ефедра, преди да го забранят.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Jul 24, 2009 6:08 pm

Мога да ти изпиша цял чаршаф неща, които някога са били повсеместни, а сега се счита за от непрактични до вредни. Някога всичко е било на феодален принцип, мисля, че сме минали този етап. 240 души определят законите на България, да. Само че за разлика от краля и неговите съветници, не се определят по наследствено право и са критикувани. И тук пак би имало някакъв смисъл да си горд, понеже поне ти си избрал ей онзи човек, преборил корупцията някъде си, примерно.
А проблемът е, че Стамат се чувства по-велик от Ханс, щото Трифон Иванов е забил такова воле на техния вратар, уау. Но всъщност това нищо не променя нито в Стамат, нито в Ханс.
Вземете се разберете трябва ли да се срамуваме или не, аз лично отказвам и не виждам защо аз би трябвало да чувствам срам, че Бербатов не е бил във форма или не са им дали достаъчно високи премии, или нещо трето.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 6:19 pm

Morwen wrote:Мога да ти изпиша цял чаршаф неща, които някога са били повсеместни, а сега се счита за от непрактични до вредни. Някога всичко е било на феодален принцип, мисля, че сме минали този етап. 240 души определят законите на България, да. Само че за разлика от краля и неговите съветници, не се определят по наследствено право и са критикувани. И тук пак би имало някакъв смисъл да си горд, понеже поне ти си избрал ей онзи човек, преборил корупцията някъде си, примерно.
А проблемът е, че Стамат се чувства по-велик от Ханс, щото Трифон Иванов е забил такова воле на техния вратар, уау. Но всъщност това нищо не променя нито в Стамат, нито в Ханс.
Вземете се разберете трябва ли да се срамуваме или не, аз лично отказвам и не виждам защо аз би трябвало да чувствам срам, че Бербатов не е бил във форма или не са им дали достаъчно високи премии, или нещо трето.
Морви, никой не говори за теб. И не говорим за повсеместни "неща", а за черта от човешкия (as in the human race) характер, останала непроменена от 4000-ната година пр. Хр. и отпреди това, та досега. Ти ако щеш се срамувай, макар че използваш твърде неточна дума, а аз се вързах. Няма такова нещо като срам. Има раздразнение, което се родее с това да гледаш как американецът стои и не може да ти посочи Европа на картата, камо ли България, примерно, и те пита държавата ти в Африка ли се намира. Невежеството му би трябвало да е ирелевантно за това как се чувстваш, но не е. Загубата на футбол - също. Да не изпадам в подробности как пък точно футболното разпределение на силите имитира политическото такова, защото е така.

А аналогията с монархията и 250-е депутати я развиваш в погрешната посока. Какво значение има наследственото право и заслугите, щом очевидно мисленето ни е такова, че да смятаме, че кои да е 250 човека са достойни да бъдат лицето на България? 250 = 1. Как става това? 11 = 1. Как става това? Еми става. И е неизбежно. И не е глупаво, и определено не е само негативно.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Jul 24, 2009 6:28 pm

Емо, само за протокола, 240 са. И не са избрани за да са лицето на България, а за да вършат работа. Да, важна, отговорна, реномирана работа - но все пак работа. Депутат е длъжност, а не титла или призвание и депутатите не са равни на държавата.

Ок, може би сме размили термините. Но обратното на гордост си остава срам. Защо ако успехите са повод за гордост, провалите не предизвикват обратното? И пак - това с чертата от човешкия характер... смятам, че човешкият характер има своя логика и никоя негова черта не съществува ей просто така, щото я има пък. Ако е така, отмира. :?
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Jul 24, 2009 6:30 pm

А кой е лицето на държавата, Морве? Президентът? Щото той е един, таковата. Премиерът? И той е един. Що тогава Бербатов да не ни е лице? Или Минчо Минчев?
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19282
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Fri Jul 24, 2009 6:34 pm

Морви, според мен ти отричаш изобщо понятието национална гордост, защото то има смисъл точно във вида, описан от мен и Емо.
А проблемът е, че Стамат се чувства по-велик от Ханс, щото Трифон Иванов е забил такова воле на техния вратар, уау. Но всъщност това нищо не променя нито в Стамат, нито в Ханс.
Тук много грешиш. Променя доста неща и точно за това Германия за малко не е завладяла половината свят. Но ти изхождаш от някаква формалистка позиция за правилно и грешно, вместо от практически-психологическата. Националната гордост е ПОЛЕЗНА за една нация и изобщо няма значение колко е логически и морално оправдана. Мен ми е интересно ти какво точно искаш за Българя - да имаме хора, които обичат родината си и искат да сме известни и тачени по света; или да нямаме такива хора, но да сме спокойни, че поне и те не са заблудени овце, които не могат да отсеят логическия абсурд на това да се гордееш с Радичков.

Е аз да ти кажа предпочитам първото. И то не става без национална гордост (тип тази от Бербатов и Достоевски) и в това съм убеден.

Иначе и ти можеш да спреш да се гордееш с Пенчев и постиженията му по принцип. Защото разликата между двете е чисто формална, разстоянческа и количествена, но определено не и качествена. Ако някой близък ще те изпълва с гордост, какво значение има дали той е от твоя народ или от твоята къща? Или от твоя биологичен вид, или от твоя свят?

Твоята логика ми се струва заключена в това да се гордееш само със собствените си постижения. Изненада - доста хора нямат чак толкова много такива, дори да броим съвсем абстрактно личните. Да ги обречем на доживотна депресия ли?
Last edited by Moridin on Fri Jul 24, 2009 6:35 pm, edited 1 time in total.
This is it. Ground zero.

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9513
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Fri Jul 24, 2009 6:35 pm

Или Минчо Минчев?
Минчо Минчев не е ли известен габровски цигулар? Защото ако за същия говорим цяло Габрово бие чело пред него макар че процента на музикантите /цигулари в Габрово имащи нещо общо с музиката клони към 0.001%
Което показва същата иначе алогична но човешка гордост от постигнатото от някой който е представител на дадена общтност.

П.С. Редактиръл съм съм веднъж поста.
Last edited by RRSunknown on Fri Jul 24, 2009 6:39 pm, edited 1 time in total.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 6:37 pm

Morwen wrote:Емо, само за протокола, 240 са. И не са избрани за да са лицето на България, а за да вършат работа. Да, важна, отговорна, реномирана работа - но все пак работа. Депутат е длъжност, а не титла или призвание и депутатите не са равни на държавата.

Ок, може би сме размили термините. Но обратното на гордост си остава срам. Защо ако успехите са повод за гордост, провалите не предизвикват обратното? И пак - това с чертата от човешкия характер... смятам, че човешкият характер има своя логика и никоя негова черта не съществува ей просто така, щото я има пък. Ако е така, отмира. :?
Депутатите в много, при това важни, отношения, са равни на държавата. Футболист от световна класа също е длъжност - професия и статут, заслужен от самия футболист и от никого другиго. И отново, и отново ще повторя - това няма значение. Няма значение как СА нещата. Има значение фактът, че хората виждат малка група от други хора като такива, които да възхваляват и които да разпъват на кръст. И когато я възхваляват, хората несъзнателно се съединяват, приобщават се към нея или приобщават нея към себе си. Затова "Давайте, българи-юнаци!" -> "Тоя мач ме кара да съм горд, че съм българин!". Обратното предизвиква обратната реакция. Повторих го поне 3 пъти, а ти продължаваш да задаваш същия въпрос. Да, провалите водят до някаква форма на срам, особено когато срещнеш на улицата представител на феновете на другия отбор.

И както казах поне 3 пъти, това е изконна расова особеност, и не, не съществува сама по себе си, и да, казах преди един пост, че всеки тук може да изреди чаршаф причини тя да е толкова вкоренена в същността ни и да диктува живота ни по абсолютно фундаментални начини. Тя не подлежи на изкореняване. Тя Е. Това е. Спортът Е религия, в някаква степен. Така както политиката е религия, в някаква степен. Създаването на религии ни е специалитет. За това говоря.

User avatar
thunder
Forsaken
Posts: 3376
Joined: Wed Jan 21, 2004 2:18 pm
Location: София

Post by thunder » Fri Jul 24, 2009 7:25 pm

Morwen wrote:И нека пак - а трябва ли да се срамуваме национално по тази логика, след като футболният ни отбор има доста големи излагации след 94-та?
Да се срамуваме? Защо? Мислиш ли че ми пука с колко националния е паднал от Испания преди 11 години или Чехия преди 9? Или как сме направили равен с Черна Гора миналата година? Хората не са ЧАК такива идиоти, за бога. Като паднем - некво кофти е за малко и после - дреме ти. Това са някакви хора, които гледаме по телевизията или дори наживо, но животът ти не се върти около тях. Много малко хора приемат футбола и спорта така, той е и забавление все пак. Защо да помня нещо, което не ми е приятно? Да не съм някакъв мазохист? И още повече - защо да го помня, когато хич не засяга пряко! Естествено има достатъчно хора, които ще ти скочат на бой защото си обидил Левски, но те са по-скоро изключение (шумно изключение, но изключение :))
Scalpel. Sponge. Magic Wand!

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Sat Jul 25, 2009 12:03 am

Емо, всичко това с расовите особености е ок, защо аз и все пак някои другия нямаме, след като е расова особеност? Друга раса ли сме?

Аз пак казвам - не мисля че можеш толкова лесно да теглиш черта между институционализараното народно представителство, нужно за управлението на държавата и това, че има хора, които емоционално се самоопределят чрез отбора, който подкрепят. И понеже едното бачка (заради закон, иначе повечето хора не харесват парламента), това прави и другото правилно.

Симеоне, хубаво Бербатов е добро попадение, но уви, случайно. Той може да е лице не защото рита много добре, а защото става за лице. Но добре ли представи Стоичков България като лице? Испанските съдии знаеха какво значи "мамата"... Наистина. Ся, той хубаво беше лице, но силата му си оставаше в краката :?

Всъщност нямам нищо против викането за избрания отбор, но когато както каза Бойко Борисов, се стигне до "националните ни герои от Левски до Стоичков", това е прекалено. Както и когато това, че един човек има по-точна левачка от друг става, обединяващо звено на нацията (докато цялата държава вървеше към дъното).

Тънди, логично е когато нещо има такова значение в едната посока, то да го има и в другата. Иначе позитивизмът е хубава философия, но не може едното да е извор на национална гордост (която не секва вече 15 години след световното), а обратното да е извор на... нищо.

Бтв, мисля, че сме на път да отцепим тема от отцепената тема.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19282
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Sat Jul 25, 2009 4:38 am

Както и когато това, че един човек има по-точна левачка от друг става, обединяващо звено на нацията (докато цялата държава вървеше към дъното).
малко по-добре да има някакво обединение на нацията, отколкото просто да се сринем в дъното на пълната депресия, а? което се опитвам да кажа изначално. продължавам да твърдя, че национална гордост тип тази от Левски и Стоичков (защото разлика наистина има само в мащаба, сори) е ТОЧНО ТОВА, което е нужно на България, за да стане нормална държава. Сега липсва доста. Но и този ми коментар замина неотговорен де..

Иначе ще се изненадаш колко малко чужденци знаят какво не му е наред на Стоичков. Цяла Барселона беше ВЛЮБЕНА в него точно когато псуваше по терена. Вика му се темперамент. На теб не ти харесва, на доста им харесва, а САМО заради Стоичков ОГРОМНО количество чужденци знаят името България.

По-нататъшните му простотии са известни главно в България. Хората по света са наясно, че никой не е вечен. И Ван Бастен не успя като треньор. Ефектът от личността на Стоичков е безусловно положителен за нашия имидж като нация.
(която не секва вече 15 години след световното)
и пак все едно е нещо лошо! удивително!!!!
но не може едното да е извор на национална гордост (която не секва вече 15 години след световното), а обратното да е извор на... нищо.


и кой казва, че не може? ето че работи при Тъндъра :mrgreen: Или пак търсим тук някакво вселенско равновесие? питам се ти на страната на българския народ ли си, или на страната на вселенското равновесие? :twisted: Емо пък поддържа, че има срам - но пак ниска цена за ползите от националната гордост. Та не виждам защо трябва да се разбираме дали ТРЯБВА да се срамуваш или не. Срамувай се ако така чувстваш нещата, само плз не збаранявай на сънародниците си да се гордеят, ок?

Пак да питам, че нещо се скипна - ти срамуваш ли се от издънките на Пенчев и гордееш ли се с постиженията му, и каква е разликата в ситуациите?
This is it. Ground zero.

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Post by Amelia » Sat Jul 25, 2009 6:22 am

Попрочетох темата, попотресох се и идвам да кажа, че ако не сме имали Министерство на спорта, се радвам, че сега имаме.

Наука (+ образование), изкуство, спорт - това са трите основни направления, с които човечеството се занимава и те ТРЯБВА да имат министерства. На тях трябва да се гледа сериозно. Те трябва да се развиват. За тях трябва да се заделят пари.

Аз не спортувам професионално, а напоследък за съжаление и непрофесионално, макар че съм имала периоди на по-активен живот. Удоволствието да правиш нещо с тялото си е неописуемо. Не съм се състезавала със спорт, но съм се състезавала с други неща - еуфорията от състезанието и, дай боже, победата са нещо, което осмисля всякакви страдания и усилия преди тях. А професионалният спорт е изразът на човешката нужда от съревнование. Просто е по-физически. И като такъв, почива на биология, биохимия и т.н. и има различни нужди. Това не го прави вреден. Правят го вреден незнаещите, а те слава богу, са по-малко от знаещите. Бтв, всички ще умрем някога. Болшинството от нас няма да умрат здрави и спортът няма да им е виновен за това. Емо го каза - occupational hazards. Дали ще са разтегнати мускули и счупени кости или изгорени ретини и тендовагинит - все е гадно. Дали ще ти гръмне сърцето от стероиди, или от офисен стрес - също. Дали ще си прецакам ставите от клякане или стъргане по 8 часа с лъка по струните - също. Не можеш да избягаш - всеки от нас страда от професията си.

В този ред на мисли, аз съм химик. Разливала съм по себе си, поглъщала съм, вдишвала съм всякакви екзотики по време на образованието си. Ако не се бях насочила към теорията и сега щях да съм в контакт с опасни вещества всеки ден. Сега пък съм пред екрана по 16 часа на ден, щото и професията и хобитата ми го изискват. Защо моето занимание да се счита за Добро, а това на някой спортист - не? Защо моето да си има министерство и глас в управлението на страната, а това на някой спортист - не? Защо моето не се третира като опасно (е, някога получавах вредни, хубави времена бяха) и хората не мрънкат против него? Това, което аз правя допринася (ебентуално) за личното ми и общото добро. Спортистът не прави ли същото, след като толкова много хора по земята обичат спорта в няква форма дори само като зрители?

За бога, аз гледам спортни и маршъл артс състезания по-често отколкото театър примерно. Когато познаваш добре един спорт, можеш да му се наслаждаваш на изпълнението по същия начин като на музикално произведение. "Въй, тоя къв як финт направи! Уау, каква хубава стратегия! Леле, какъв ъпер-кът!" Красиво е просто. Изкуство. За мен следователно би било по-изгодно да имаме по-добри спортни отбори отколкото артисти. Спортът е също толкова важен за мен от позицията на зрител, колкото симфоничната музика, изложбите и т.н. културни мероприятия. Той в крайна сметка си е култура, макар и по-органична.

Бтв, вие как си представяте непрофесионален спорт без професионален такъв??? Не, сериозно, нещата са взаимносвързани. Защо в Бг никой не играе крикет? Условия за тва има. Но хората не познават този спорт и не чувстват нужда да го практикуват. Ако нямахме никви професионални спортове, кво щяхме да правим? Особено в днешно време, когато не се налага да развиваш здрава физика копаейки на нивата? Може би щяхме да открием джогинга и рано или късно да стигнем пак до леката атлетика, защото просто ни е такава природата - състезателна. И т.н., цикълът се завърта. Така че няма кво да убиваме 1/3 от човешкото си, поради някви странни съображения. Ако Морви не желае да практикува спорт - нейно право е. Нека ходи да учи, рисува, пее, уотевър (с което ще си наебе очите, гърлото, белите дробове и евентуално, ще се натрови, но това е друга песен).Друг ще желае и ще има нужда да бъде култивиран някак, което няма да стане ако го няма професионалния спорт и произлезлите от него функции и структури.

Да не говорим, че го има и моментът с онова прекрасно пиянство на един народ, на което бях свидетел през 94-а. Тогава се съдрахме да ритаме с кеарталните хлапаци. Беше мега яко! През годините съм ходила на някой друг мач - мизериите обикновено се правят от ултрасите на съответния отбор. Те са една шепа хора, но пък са постоянни в простотията си. Не е като целия стадион и всички запалянковци да са изверги. Аз на изверги съм се нагледала и по разните метъл-концерти, на които съм ходила.
Тук гледам огромните пълчища калгарианци, изливащи се на всеки мач на хокейния Калгари Флеймс. Еми завиждам им, баси!

ПП. Що се отнася до мустакатите тежкоатлетки - не знам кой от коя кухня си черпи сведенията, но аз съм си говорила с ендокринолози и имам познати лекари на разни национални отбори. Крехки пустинни рози по принцип не се захващат с такива спортове. Жените, които се захващат с тях си имат предразположеност към тези неща, барабар с космалака и едрата костна структура. Треньорите така си ги подбират.
И бтв, аналогията с кафето и зобът е доста правилна. Щеше да е задължително да зобиш, ако зобът не беше незаконен. Както виждате, има допинг контроли, забрани и сериозни наказания. Ако някой лъже и се наебва с това, си е лично негов проблем. Не е като да е задължителна и позволена масова практика.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests