Професионалният спорт - за и против

За най-важните акценти в кърлинга и турнирите по спортно оригване!

Moderator: Moridin

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 3:56 pm

Т.е. целта на спорта е да победиш някого, а не да се развиваш? Колко антиспортен е олимпийският принцип...
И не знам защо ми говориш за ключовия елемент на професионалния спорт, когато аз говоря за идеята на спорта като цяло.
Олимпийският принцип е поетичен лозунг, предназначен за хората, които не са професионални спортисти. Идеята на спорта като цяло не е една и не са две. Ако го практикуваше активно и се интересуваше от него, щеше да знаеш това. ;)

И ако искаш, ще ти дефинирам един принцип, основопологащ за спорта, както и за по-голямата част от човешките начинания принципно - никой не прогресира, опитвайки се просто да "се справи (възможно най-)добре" с това, което прави. Той прогресира, опитвайки се да е ПО-ДОБЪР от нещо/някого, дори този някого да е той самият. ПО-ДОБЪР ОТ. Това е принципът на спорта, тъй като той е най-изчистената форма на човешко усилие и съревнование. Или за да цитирам един друг олимпийски принцип, ненасочен към неделните джогъри - "По-високо, по-бързо, по-далеч."


Едит: И да, може в съвремието това да звучи малко глупаво и наивно, но ИМА хора на този свят, посветили живота си в неговия ежедневен и неежедневен аспект не на това да свършат работата си компетентно и да получат заплата, а постоянно да предизвикват себе си и останалите около себе си. И аз смятам, че това е добре. Величието на един Достоевски е очевидно за твърде малко хора. Величието на един спортист е очевидно за много повече.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Jul 24, 2009 4:01 pm

А доколкото Морви мястото и е в кухнята, щото не разбира... Аз пък не мога да разбера защо въобще спориш за спорт, при положение че явно не се интересуваш от него. Приеми, че това, че спортът съществува и факта, че не те интересува не означава че няма много други хора, които всъщност му се кефят. За чий спориш ТОЧНО с тези хора, при положение, че мнението ти е ясно, че няма да се приеме? Аз мога да разбера позицията ти, въпреки че не я приемам. Много ли е трудно да ми отвърнеш със същото?
Добре, Тънди, може би тук е моментът да се сетиш, че не написах това в спортния форум, за да докажа на всички спортни фенове колко са неправи, а беше моята гледна точка във връзка с друг пост. Не е като да съм си умирала да го предизвиквам този спор.
Емо говореше за професионалния спорт, целта му е да се състезаваш, защото това ти е професията
Ок, именно по причината спомената от Емо (или по-скоро последствията от нея) точно професионалният спорт не ми харесва.
А върху какво да си градим гордостта, че сме българи? Хората още помнят 94 година. Говоря си с някакви чужденци и ТЕ също го помнят. Защо да не се гордеем с това? Тези успехи не ни ли носят радост?
Защото това че играч от нашата националност е вкарал кожено кълбо в мрежа на играчи от тяхната националност не прави с нищо националността по-добра или по-лоша, боя се. Не казвам, че не може да е повод за разговори или дори носталгия, но гордост... И след като това е повод за гордост, трябва ли да се срамуваме от 6:1 от Испания и прочие неуспехи?

Емо и величието на Сталин също...

Ок, приемам, че аз не мога да разбера величието на един спортист, поради, което участието ми в спора е неадекватно.
Last edited by Morwen on Fri Jul 24, 2009 4:05 pm, edited 1 time in total.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 4:04 pm

Morwen wrote:
А доколкото Морви мястото и е в кухнята, щото не разбира... Аз пък не мога да разбера защо въобще спориш за спорт, при положение че явно не се интересуваш от него. Приеми, че това, че спортът съществува и факта, че не те интересува не означава че няма много други хора, които всъщност му се кефят. За чий спориш ТОЧНО с тези хора, при положение, че мнението ти е ясно, че няма да се приеме? Аз мога да разбера позицията ти, въпреки че не я приемам. Много ли е трудно да ми отвърнеш със същото?
Добре, Тънди, може би тук е моментът да се сетиш, че не написах това в спортния форум, за да докажа на всички спортни фенове колко са неправи, а беше моята гледна точка във връзка с друг пост. Не е като да съм си умирала да го предизвиквам този спор.
Емо говореше за професионалния спорт, целта му е да се състезаваш, защото това ти е професията
Ок, именно по причината спомената от Емо (или по-скоро последствията от нея) точно професионалният спорт не ми харесва.

Защото това че играч от нашата националност е вкарал кожено кълбо в мрежа на играчи от тяхната националност не прави с нищо националността по-добра или по-лоша, боя се. Не казвам, че не може да е повод за разговори или дори носталгия, но гордост... И след като това е повод за гордост, трябва ли да се срамуваме от 6:1 от Испания и прочие неуспехи?
Не, не прави националността по-добра или по-лоша. Така както фактът, че имаме 5-има истински добри живи писатели на кръст не ни прави илитерати. Но подобни неща са корелатив, при това с ключово значение в политическите и социологически процеси в една страна и взаимоотношенията й с друга. Футболният мач пък е един доста по-мащабен форум на изява на такива национални корелативи от "Дивите разкази" на Хайтов.

И да, ние СЕ срамуваме от 1:6 от Испания и подобни резултати са в голяма степен причина за това как хората виждат футбола ни сега, а това влияе върху самочувствието им неизбежно.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 4:08 pm

Емо и величието на Сталин също...
Не знам схвана ли въобще по какви линии направих аналогията.
Ок, приемам, че аз не мога да разбера величието на един спортист, поради, което участието ми в спора е неадекватно.
Да, както казах още във втория си пост в темата. И не е неадекватно, а неразбираемо и демонстриращо позиция, намираща се на извънземна почва спрямо повечето хора тук, които всъщност се интересуват от спорт и не гледат снизходително на него. Не че ти е забранено ти да гледаш така на него. Просто наистина е извънземно, при това не само от чисто субективна гледна точка, струва ми се.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Fri Jul 24, 2009 4:32 pm

А аз честно казано дори не разбирам позицията на Морви, твърде ми е нереална :) no offence meant де, затова и не се намесвам в "основния" спор, просто ми е твърде странно :)

все едно аз да башна музиката като такава, защото мнозинството рок музиканти са (не)осъзнати наркомани. Няма значение какви са хората, а какво е сътвореното. Спортният успех е нещо също толкова абстрактно и естетическо, колкото и картината на Пикасо (моля да не се хващате за сравнението, а да гледате общо на нещата). И също толквоа повод за гордост, щастие, величие, всички следващи от изкуството неща.

Морви съвсем безпристрастно ми изглежда ненужно агресивна срещу самия спорт (не толквоа срещу спорещиет), което отдавам или на някакво неизвестно нам събитие, или на синдрома "един срещу много" или не знам на какво друго.

кажи с какво точно трябва да се гордее един народ, което е по-важно от спортните успехи на базово ниво.
This is it. Ground zero.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Jul 24, 2009 4:39 pm

все едно аз да башна музиката като такава, защото мнозинството рок музиканти са (не)осъзнати наркомани.
Ако за писането на хубави песни и за по-големи продажби наркотиците помагаха и индустрията го изискваше, щеше да имаш някакво право на аналогията... Както и ако песните в повечето жанрове се мереха главно по силата на гласа на вокала...
кажи с какво точно трябва да се гордее един народ, което е по-важно от спортните успехи на базово ниво.
Първо според мен гордостта на национален принцип много рядко е оправдана. Второ, може да се гордее с нещо, в което е участвал - национална черта, която народът (разбирай много хора в страната) притежава или примерно икономически разцвет, който е постигнал.Също и победа във война, ако все пак тя се е случила при това поколение (и е била поне донейде справедлива).

Може ли като минахме спорта да не обсъждаме Морви само, ще ви замоля...
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 4:49 pm

Ако за писането на хубави песни за по-големи продажби наркотиците помагаха и индустрията го изискваше щеше да имаш някакво право на аналогията...
Наркоманията (и други злоупотреби) е за много музиканти пряко следствие и неделима част от лайфстайла, който играе ключова роля в имиджа, който пък е отговорен сигурно за едно 75% от продажбите на повечето популярни изпълнители. Така че помагат, да. Не директно, както в спортовете, но също толкова силно. И е също толкова лесно - и неоправдано - човек да пренесе неприязънта си към техните пороци в неприязън към музиката им. Музиката бтв е много по-валиден пример за лоши role model-и, отколкото спорта.
А професионалният спорт, за разлика от популярната музика, поддържа неизменно високо ниво, което поне за мен е бая голям плюс в негова полза.

А ако, давайки този отговор, предполагаш, че коя да е индустрия "изисква" злоупотреби от хората в нея, хич не мисля, че си на прав път.
Първо според мен гордостта на национален принцип много рядко е оправдана. Второ, може да се гордее с нещо, в което е участвал - национална черта, която народът (разбирай много хора в страната) притежава или примерно икономически разцвет, който е постигнал.Също и победа във война, ако все пак тя се е случила при това поколение (и е била поне донейде справедлива).
И двата болднати примера са на неща, в които огромни групи хора по дефолт НЕ участват/не притежават. Но според теб човек би могъл да се гордее с тях. Защо да не се гордее с резултат от футболен мач, в който също не е участвал?

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Fri Jul 24, 2009 4:54 pm

Morwen wrote: Може ли като минахме спорта да не обсъждаме Морви само, ще ви замоля...
сори сори :? просто ми беше странно :) няма повече
This is it. Ground zero.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Jul 24, 2009 5:04 pm

И двата болднати примера са на неща, в които огромни групи хора по дефолт НЕ участват/не притежават. Но според теб човек би могъл да се гордее с тях. Защо да не се гордее с резултат от футболен мач, в който също не е участвал?
И двата болднати примера са неща, в които повечето хора от дадена нация участват (има изключения, при които в дадена страна внезапно откриват половината световен петрол, ама не е често). Като минимум несравнимо много пъти повече хора участват.
Наркоманията (и други злоупотреби) е за много музиканти пряко следствие и неделима част от лайфстайла, който играе ключова роля в имиджа, който пък е отговорен сигурно за едно 75% от продажбите на повечето популярни изпълнители. Така че помагат, да. Не директно, както в спортовете, но също толкова силно. И е също толкова лесно - и неоправдано - човек да пренесе неприязънта си към техните пороци в неприязън към музиката им. Музиката бтв е много по-валиден пример за лоши role model-и, отколкото спорта.
А професионалният спорт, за разлика от популярната музика, поддържа неизменно високо ниво, което поне за мен е бая голям плюс в негова полза.
Или пък им пречат, защото дават лош пример на тийнейджърите, които са огромната аудитория за новите звезди. 70-те минаха преди известно време :) Както и да е, наркотиците по никакъв начин не водят до по-добро пеене, допингът пряко води до по-добро тичане и т.н. Ако имаш предвид, че при професионалният спорт винаги има някой, който да играе добре, и при музиката винаги има добри песни. Да не говорим, че при професионалният спорт и неизменно високото му ниво го имаше Сеул'88, където имаше огромни като количество и като обхват допинг скандали.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Jul 24, 2009 5:16 pm

Ок, мисля, че споменах нещо за корелативи. С отричането гордостта от спорта като такъв отричаш гордостта, предизвикващ всеки един човек/малка група хора у техните сънародници. Отричаш гордоста у Шекспир и Милтън. Отричаш гордостта от Данте, Галилей и Джордано Бруно. Отричаш гордостта от Райна Кабаиванска и Георги Христов. Отричаш ВСИЧКО това. Странно е. Странно.

Още по-странно е, че за теб гордостта тип "Тоя един/тия единайсет човека са мноу яки и са от моята държава, затова ще съм горд, нищо, че нямам нищо общо с тях или това, което правят" е валидно да бъде заместена от гордостта тип "българите се водят гостоприемни -> поне няколко милиона от тях трябва да са такива (макар че няма как да съм сигурен, но щом така се говори!), което си е бая -> аз ще съм ГОРД, въпреки че аз не съм такъв". Не разбирам с какво едното е по-различно от другото. Vicarious pride и в двата случая.

А музикантите не пишат по-добри песни, но продават повече -> постигат целта на комерсиалната музика. Което е еквивалентно на целта на професионалния спорт, която е да биеш останалите. 70-те може да са минали, но пък на мен ми се налага да чета доста жълти издания, вкл. чуждестранни, като част от работата си. Лошата слава е слава.

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 9053
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Post by The Dragon » Fri Jul 24, 2009 5:23 pm

Наркотиците водят до по добро пеене. Амфетамините и коката помагат на музикантите да правят турне от 80 локации за 3 месеца и всяка вечер да са в страхотна форма.

Само да вметна.

А ако не взимаш правилната химия и в правилните дози няма да затичаш по-бързо.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Jul 24, 2009 5:35 pm

Още по-странно е, че за теб гордостта тип "Тоя един/тия единайсет човека са мноу яки и са от моята държава, затова ще съм горд, нищо, че нямам нищо общо с тях или това, което правят" е валидно да бъде заместена от гордостта тип "българите се водят гостоприемни -> поне няколко милиона от тях трябва да са такива (макар че няма как да съм сигурен, но щом така се говори!), което си е бая -> аз ще съм ГОРД, въпреки че аз не съм такъв". Не разбирам с какво едното е по-различно от другото. Vicarious pride и в двата случая.
По-често ще се среща случая "аз съм горд, че съм такъв също и че близките ми хора са такива." А и ако 4 милиона от 7 са някакви, това може да значи нещо за страната, докато ако 3 души от 7 милиона са такива, това най-вероятно е просто случайност
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Jul 24, 2009 5:38 pm

Ъм, Морви, великите спортни постижения ежегодно са доста повече от великите песни, излизащи годишно. В пъти и пъти. Да не говорим като има Олимпиади. Знам, че си плюя на сферата така, ама е факт все пак.

Бтв, за мен пък е тотално ирелевантно да се гордея с нещо, което по-голямата част от народа ми представлява. Всъщност дори не мога да се сетя за такава "черта", която да не е пълна измама. Какво, че българите сме по-умни от западняците? Не сме. Че сме по-гостоприемни? Не сме. По-ученолюбиви? Не сме. Защо да не се гордея с човек, постигнал нещо значимо, щом е произлязъл от моя народ? Струва ми се напълно естествено. Наистина ли англичаните не бива да се гордеят с Шекспир? Или руснаците с Достоевски и Чайковски? Или германците с Брамс, а австрийците с Моцарт? Наред с милион други имена де... И да, спортните имена не са носители на култура и изкуство, но не е имало епоха в световната исория, когато спортът да не е бил фактор. Може САМО да забавляват, това не ги прави по-малко валидни поводи за гордост от творците.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Jen
Paragon
Posts: 645
Joined: Thu Mar 29, 2007 12:06 pm
Contact:

Post by Jen » Fri Jul 24, 2009 5:42 pm

Аз само искам да добавя още едно "за", което лично мен особено ме е впечатлявало винаги, макар че спорът е вече в по-друга посока.

Професионалният спорт създава усещане за общност. И това щеше да е чудесно, дори и ако беше всеки път задължително свързано с национален, или шовинистичен елемент. А то определено не е.

Един от най-ярките и най-емблематичните ми спомени от Барселона е как тълпи (с огромен процент женско присъствие, бтв) се събират на Ноу Камп още сутринта в деня на мача – пеят клубните песни, развяват знамена, рисуват си лицата, или просто се мотат насам–натам – с единствената цел да бъдат заедно, щото иначе няма никаква причина да зависиш на стадиона осем часа преди мача. Или друг пример – в хотелско лоби в Израел се бяха събрали сериозно количество хора от всякакви националности да гледат мач Челси – Манчестър Юнайтед. Два часа бяха достатъчни за оформянето на две малки компактни групи от феновете на двата отбора и една голяма – феновете на играта. Не знам дали има друго нещо, което в такава степен и така лесно да може да превръща вълненията на стотици единични човечета в синергия по посока някаква обща кауза, която при това е с нулево лично значение.

Има и още нещо - победата е някакъв изконен, естествен адреналинов фактор. Често човек няма как да си го набави сам и затова си го взима отвън. Пък в спорта победите са в най-задоволителния за тази цел вид - не изискват насилие и жертви, а могат да бъдат изключително красиви.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Jul 24, 2009 5:52 pm

Ам, аз защо точно са велики? Какво ги прави велики, ане просто добри? Да, всяка година има световни шампиони. Ама то е неизбежно... Рекордите, примерно са по-редки, както и песните, които остават.

Симеоне, не говорим за конкретна черта в момента. Това е един много дълъг и много страничен разговор (или спор). Но ако би имало такава, би имало смисъл да се гордеем с нея.

Да, не смятам, че служайният Джордж Доу има за какво да се гордее със Шекспир, ако той не може да върже две правилни изречения(ако може, може просто да е доволен от себе си), но по случайност се е родил в неговата държава. Говорехме за национална гордост... Смяташ ли, че руснаците по принцип са по-добри композитори и писатели, защото имат тези имена? И нека пак - а трябва ли да се срамуваме национално по тази логика, след като футболният ни отбор има доста големи излагации след 94-та?
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 14 guests