Здравейте отново! Започвам по ред на номерата, за да не пропусна нещо.
Drake wrote:Има, но поставяш прекалено големи цели за нещо, което никой не може да ти го гарантира. Самият Сандерсън каза да пишеш за удоволствие, пък ако се продадеш - чудесно. И пак Сандерсън влиза в категорията ти за "след 10-15" години, тъй като толкова му е отнело. Английския пазар наистина дава повече пари, но пък конкуренцията е жестока, а и имаме чудесни преводачи.
Не мисля, че поставям чак прекалено големи цели. Гаранция няма за нищо в живота, всеки ден може да те уволнят и в нормалната работа. Въпросът е да имаш някакви цели и да си изградил план за постигането им.
Сандерсън е много комерсиален автор и ако си му гледал другите лекции, той обръща много сериозно внимание на това как да си намериш агент, редактор, да бъдеш публикуван, и т.н. Не си разбрал какво е имал в предвид с писането за удоволствие. Дори един въпрос от публиката беше свързан с това как да се балансират нещата и отговорът му беше, че без поне малко да ти е приятно това, което пишеш няма как да се получи. Но и да се обръща сериозно внимание на това, което се търси. Не знам дали знаеш каква е историята на първата му книга, която публикува. Той си скъсва задника да прави връзка с редактори, агенти и други автори. Ходил е да ги тормози и да се сприятелява с тях по всякакви конвеншъни. Не е седял просто да си мечтае и пише фентъзита за удоволствие.
Иначе казано, за да обърна метафората, няма как да започнеш да играеш в НБА ако само се събираш неделя с приятели да мяташ по няколко кошове. Нямам нищо против тези, които го разглеждат само като хоби или чисто артистично. Но това не е професионално.
Проблемът в България е, че пазарът е толкова малък, че дори жестоката конкуренция на запад дава по-голям шанс за успех.
Благодаря за Нано групата, ще я разгледам тези дни по-подробно.
Trip wrote:
@snk, по-общо на въпроса ти -- мисля, че трябва малко да конкретизираш казаното. Какво значи "да се стремят към писателската професия"? Как се случва това?
Да си плащаш тока, сипваш бензин в колата и т.н. с продажбите от книгите ти. Да имаш друга работа, не защото не ти достигат финансите, а защото ти е приятно да го правиш. Както например Сандерсън преподава, но за удоволствие.
Има любители и има професионалисти. Понякога любителите може дори и да изпреварват с уменията си някои професионалисти. Но ако не си вадят хляба с това, си остават любители. Пак казвам нямам нищо против писането като хоби.
Trip wrote:В по-материалистичен смисъл: писането "само на книги", като професия, няма как да работи без всички останали компоненти на едно професионално поприще: издатели, готови да те издадат и да ти платят; редактори, истински; читателска аудитория и места, където да се срещаш с нея, както и методи да я разгръщаш, и кой знае какво още.
Да, знам. Точно за това и не виждам България като подходящ вариант това да се случи.
Trip wrote:Професионалната реализация на англоезичния пазар, впрочем, не знам как си я визуализираш, но дори "успели" автори като Камерън Хърли говорят колко е мъчително човек да се храни изцяло от писането си -- и всъщност, невъзможно, дори за mid-list автор. (Освен ако не си готов да направиш компромиси с качеството си на живот и неща като семейство или дори връзка. Най-много домашен любимец - толкоз.)
Така е. Чел съм ѝ постовете. Ето още една статия, която илюстрира проблема -
http://www.salon.com/2015/01/25/sponsor ... omes_from/
Но реалността за българските стандарти, този път ни дава сериозен бонус. За да се изхранва един български писател, не е нужно дори да е mid-list, достатъчно е да бъде bottom feeder. Сметката съм я правил. Говорил съм с чужди автори и те са ми се чудили в каква туземска държава живея, за да са ми достатъчни тези пари. А това е наистина постижимо.
Trip wrote:Ако се обърнем към творческата страна на нещата -- стремежът да пишеш е различен от стремежа "към писателската професия". Второто е един набор от маркери: издал си книга, някой те е рецензирал, взел си може би някакви пари, може би си говорил по БНТ или БНР, направил си "представяне". Първото е вътрешен порив, непрестанен като вълнение и като него не спира сам към собствената си инерция да допринася с всеки тласък. Там няма маркери, а една непрестанна борба с езика, от която излизаш с някакви отломки на страницата; гледаш ги и пренаписваш, докато ги събереш в подобие на къща, или на заслон, или на катедрала. Помисли, в този смисъл, каква е борбата с езика, когато е чужд. Помисли какво е нужно, за да излезеш изобщо от нея, камо ли с нещо на страницата, камо ли зидано право и здраво, камо ли такова, че да се издигне над всичко останало. Не казвам "Невъзможно е". Казвам да помислиш какво е нужно.
Абсолютно. Всеки път кървя над страницата дет се вика. Различните хора имат различни цели. Моята цел не е да напиша "The next Great American Novel!" Това не означава, и че не подбирам тухлите. И отново - нямам проблем с хората, за които това е чисто артистично начинание.
Trip wrote:И отново по темата "какво е нужно" и какво е да се стремиш "сериозно", като ще намеся Хипертекст: встрани от това през колко време пускаме разкази -- надяваме се да зачестят, -- най-много бих се зарадвал не на това, което ще одобря, а на следното -- когато дадем оценката си и настъпи моментът за отговор и науча кой е авторът, той да се окаже същият този, който ни праща редовно - през седмица, две, три. Не от чекмеджето отпреди 5 години, не хрумки или скици, а неща завършени, мислени, пък ако ще и неуспешни.
Искрено ще се зарадвам да науча, че си такъв човек, а още повече -- ако събереш и група хора, способни и стремящи се към това, повече отколкото към "професионална" реализация.
С удоволствие бих го правил това, но наистина искам да се концентрирам повече в другата насока. Нека не изкарваме парите мръсна дума. Ако нямах нужда да се изхранвам, щях да ви пращам всяка седмица по разказ. Не е като да ми липсват идеи или вдъхновение.
Random wrote:Впрочем има хора и у нас, които се стремят сериозно към писателска професия, макар и наистина да е нужна малко по-тясна дефиниция на това понятие. Включително хора, които пишат фантастика: Владимир Полеганов, Петър Тушков, Мартин Петков, Мартин Колев, Елена Павлова (посочвам само такива автори, които съм чел). Да, никой от тях не се занимава само с писане, но, както Трип е написал горе, това и на запад рядко се случва -- авторите обикновено се принуждават да работят още нещо, което им докарва сигурни доходи. А на англоезичния пазар конкуренцията наистина е убийствена. Така че с писане човек може да се занимава сериозно и в България, но не може да си прави илюзии, че ще му е лесно. Дори като успее, пак ще му е много трудно. Но наличието на въпросните множество поддържащи фактори е ключово (екосистемата, за която говори Трип). В това отношение Хипертекст е опит да покажем един набор от добри практики, с надеждата други хора да прихванат от тях. Нужни са още доста подобни инициативи и инициативни хора, така е.
Наистина не искам никой да обидя или пък някой да се почувства обиден. Нямам предвид, че хората, които седят и пишат и се борят в артистичен смисъл със страницата, са несериозни.
А дали има хора, които са седнали и са казали сериозно "Ок, какво е нужно да направя, за да се изхранвам от това нещо?" И не са се обезкуражили, погледнали са през FUD-а, и са намерили някаква истина. Никъде не става въпрос, че е лесно. Но не е невъзможно, а и не е чак толкова трудно.
tigermaster wrote:Имам, да, обаче самоиздаване без никаква реклама - а за това нямам нито умения, нито ресурси - продажби нямам на практика никакви. Докато разказът ми беше оставен за свободно сваляне, имах известно количество даунлоуди, но след това...
Това е все едно си сготвил една пица, застанал си на Попа, раздал си няколко парчета на случайни хора, на другата половина си сложил цена от един лев обаче минувачите не са ти обръщали внимание или най-много са се чудили какъв е този човек насред площада. Извод - не е възможно с пицария да се печелят пари.
Не се прави така. Нужен е бизнес план.