ШЕСТИ КРЪГ Второ упражнение: Текстове и дискусия

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Jun 07, 2008 5:29 pm

Вадичката е много добър тъч, веднага я добавям :mrgreen: И за другото си прав, мисля да махна изобщо Хитлер...



Хладилникът ми умира. Гледам го, милото, и направо ми се реве. Връстник е на Втората Световна и ако го погледнеш, ще си речеш, че наистина е прекарал живота си на някой фронт. И ми е някак терсене, като гледам олющените лепенки по нацапания с неясно какво сивкав капак. Един наполовина навит на руло Алф се опитва да ми се хили от дръжката. Помня кога го залепих там, някакси исках да изпъква сред количките от Турбо...
Отново изхриптява и стомахът ми се свива. Тъничка струя вода потича изпод левия му заден ъгъл. Като пенсионер на системи е. И сякаш видимо се е смалил, спаружил се е. Сигурно си въобразявам, но по някаква причина изглежда по-дребен, отколкото си го спомням. Хриптенето се повтаря, този път по-силно, и аз се отдръпвам. Нямам друг избор. За негово собствено добро е, но решението ми причинява физическа болка. Една сълза потича по бузата ми. Протягам ръка и издърпвам щепсела от контакта.
Сбогом...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Sat Jun 07, 2008 6:01 pm

Самотния слънчев лъч проникна през плетеницата от дъбови листа и освети малко петно от горската поляна. Малко преди да загасне се чу свирукането на лесничеят и скоро прегърбения му силует се мярна през дърветата. Пъдпъдъците гнездящи из тревата дори не му обърнаха внимание, бяха свикнали с него, защото редовно идваше да ги храни. Внимателно пристъпвайки между гнездата лесничеят стигна то преобърнатия, нашарен с петна от ръжда хладилник. Преди година той домъкна надраскания, с вече изпочупени етажерки и висящо гумено уплътнение "Мраз", с надеждата да направи някаква хранилка от него. Вместо това двойка кафяви пъпъдъци бяха свили гнездо в него и сега хладилникът, на когото липсваше вратичката ги пазеше от дъжд и вятър с наклепотените си стени.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

User avatar
Pugsley
Moderator
Posts: 3447
Joined: Wed Jun 22, 2005 4:14 pm
Location: Отзад
Contact:

Post by Pugsley » Sat Jun 07, 2008 6:30 pm

Пробвах на махна изречения 1,2 и 3 и да прочета текста и не ми се губи нищо от описанието на хладилника и атмосферата, така че според мен са леко излишни.
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Jun 07, 2008 7:30 pm

Съгласен. Не се търси описание на сцена, а на конкретен предмет. Също - ако това беше вкарано в някакъв контекст, описанието щеше да тежи много. Твърде много определения имаш в реално само две изречения. Според мен е хубаво да ги разпръснеш малко по-нашироко.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Zee
Adept
Posts: 212
Joined: Mon May 05, 2008 9:13 pm
Location: Sofia

Post by Zee » Sat Jun 07, 2008 9:15 pm

На мен пък ми харесва с точно тези начални изречения. Създава атмосфера (каквото и да значи това). И освен това указва местоположението на предмета - той е точно онова малко петно на горската поляна, осветено от слънцето.

Роланд, всъщност най-ясният знак, че хладилникът ти е тотално разнебитен е това, че героят плаче. Той смята, че умира, но защо - и с добавянето на вадичката, макар и така трогателна, не става чак толкова зле. Може би просто е имало лед в камерата, който се е стопил? Хриптенето или някакъв подобен звук, е нормално за Мразовците, например. Те си бръмчат постоянно, докато са живи.
( а защо му е на човек да рони сълзи за един хладилник? Аз оставам с впечатлението, че лир. герой е имал този уред през целия си съзнателен живот, та може би за това?...А и това смаляване, спаружване, точно все едно е бил дете и пораствайки е установил, че това, което е смятал за голямо, не е такова всъщност...)
Иначе всъщност е добро. Кратко и неутежнено от ненужна конкретика. :wink:

Ново двайсе от мен (бъкащо от конкретика :D )

Имало някога един мъж, който на смъртното си ложе извикал своя син-нехранимайко и му казал: Голям грях имам към тебе, сине. На нищо не те научих в тоя живот. Ти си мързелив, без професия. Нямам пари, нито имоти, които да ти завещая и не знам как ще се оправяш в живота без моята помощ. Само едно нещо ще ти оставя, дано ти помогне: долу в мазето има един хладилник... и в него е скрито... съкровище... - след тези думи издъхнал.
Синът му нетърпеливо се втурнал към мазето и там долу, в най-затънтения му ъгъл, зад купищата стари прашасали кашони с проядени от молци дрипи, счупени бебешки колички и трикраки столове, леко килнат настрана, стоял ТОЙ. Близо един човешки бой висок и метър широк. Бледозелената му обвивка проблясвала меко на светлината от покритата с паяжини лампа. Отблизо гледката не била толкова впечатляваща. Кръглата емблема, на която с красиво преплетени букви пишело "NE", била ръждясала, вратата му висяла на пантите си и когато я отворил широко, се чул звук, който подплашил няколко плъха. Младежът никога не бил чувал панти да скрибуцат така... А вътре в хладилника нямало нищо друго, освен няколко хлебарки, които се разбягали като подплашено стадо овце при появата на вълка. Миризма на отдавна превърнали се на прах варени яйца и на изпарило се преди десетилетия мляко изпълнила ноздрите му, когато заврял деликатния си нос вътре. Къде е? Сигурно го е скрил някъде в машинарията, помислил си той, защото знаел, че баща му много обичал загадките. Нетърпелив да го открие, той си донесъл чанта с инструменти и се заел да разглобява уреда. След два часа на пода лежали компресорът, термостатът, лампата и изпарителят, филтър-дехидраторът, капилярната тръба и другите части, но никакво съкровище не било открито. Накрая в най-дълбокия ъгъл открил бележка, на която пишело: "За да откриеш съкровището, хладилникът трябва да работи". Момъкът се заел да сглобява обратно всичко. След още двайсет часа включил щепсела в контакта и о, чудо! - разнесло се равномерно бръмчене и хладилникът проработил. Когато младежът отворил вратата и лампичката вътре светнала, тя разкрила намиращ се до нея надпис, който гласял: "Сине, аз вече мога да спя спокойно в гроба. Щом четеш това, значи от теб ще стане чудесен електротехник".

Приемам идеи и за по-оригинално завършващо изречение. :)

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Sun Jun 08, 2008 9:08 pm

Извинявам се за закъснението. Ето нещо и от мен:

Когато отворих вратата, той беше там. Не бях изненадан, въпреки че след всички тези години ми беше трудно да го позная. Някога бялата му повърхност, сега изглеждаше жълта. Гласът му, толкова нежен в спомените ми, бе изгубил прежната си звучност. “Бррррррр”, казваше той. “Рррррр”. Не! Нима такава е съдбата на великите?
- Как си, стари приятелю? – попитах аз и ръката ми го погали по карирания капак. – Колко много време мина!
- Рррррррррррр
- Да, знам. Не се сърди, нищо не можех да направя. Знаеш ли, всеки от нас има своето мъничко място във вселената. Но идва момент, когато... когато... е той вече не може да го заема. И след като не може да служи повече трябва да бъде заменен.
Вратата му се отвори рязко и едно развалено яйце полетя към главата ми.
- Хей, не прави така. Стига бе, пич, ти си само хладилник. Ние принадлежим към два различни свята. Нищо не може да се направи.

Не е кой знае какво, но не мога да кажа, че условието ми импонира особено. Sorry! С малко късмет, обаче, в дискусията ще се включа активно... ъъъ от утре. :mrgreen:

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 08, 2008 9:12 pm

Мм, не, че нещо, но и двете последни ентрита са "заигравка на тема стар хладилник", т.е. далеч от целта на упражнението. Знам, че то не е хипер интересно и забавно, но в крайна сметка работата не може винаги да е такава. Колкото и да не си личи, не е идеята да си играем и да се забавляваме само. Лично аз не получих ГРАМ идея за хладилника на Итилон, а този на Зий пак се загуби в бекграунда на желанието й да разкаже басня. Сами по себе си и двата текста са много хубави, ама... айде все пак карайте по упражнението, а на ОКОЛО него, пликс?
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Drake
Adept
Posts: 234
Joined: Fri Aug 27, 2004 5:07 pm
Location: Castle Discordia
Contact:

Post by Drake » Mon Jun 09, 2008 12:56 am

Крадецът пристъпяше бавно през кухнята, когато оглушително тракане зад него го накара да подскочи. На светлината на фенерчето установи, че източникът е малък хладилник. Изненадан, че датчикът за температура все още работи, се приближи да го огледа. Лепенките, покриващи на места олющения лак – повечето с лика на Георги Димитров и Ленин. Явно тук живееха пенсионери. Погледна от задната страна на хладилника – компресорът се тресеше и се удряше в ламарините, чудесно, обитателите на къщата са свикнали да спят на шум. Обърна внимание и на гуменото уплътнение на вратата – раздрано от нокти, повечето магнити бяха изпаднали – животно, най-вероятно котка се беше научило да си набавя храна. Пребори се със желанието си да отвори вратата – беше сигурен, че единственият начин да я затвори е със силен замах. Обърна гръб на хладилника и оглеждайки се за котка в краката си, потъна във вътрешността на апартамента.

User avatar
Drake
Adept
Posts: 234
Joined: Fri Aug 27, 2004 5:07 pm
Location: Castle Discordia
Contact:

Post by Drake » Mon Jun 09, 2008 1:51 am

Сега малко коментари. Отзад напред :)

@Itilon:
Останах с впечатление за жълт сърдит хладилник. Може би и обладан от зъл демон. Трябва да се опише малко повече защо вече не си върши работата, как точно изглежда, а реакцията му на подмяната да остане на заден план.

@Zee:
Готина идея, но моментът с чарколяците не допринася към описанието на хладилника. Може би по-добрия вариант е ако хладилникът не работи, а синът да знае че трябва да го поправи, тогава би могло да се включи подробно описание на частите и какво не им е наред. Примерно някоя тръбичка е ръждясала и фреонът е изтекъл или моторът на компресора е сдал багажа.

За първата ти идея: Също ми хареса. Единствения ми проблем е че фокусът е изцяло върху жената, а хладилникът е просто като фон и описанието му се подминава без да остави усещане.

@Rayko:
Хубава идея. Наблегни малко повече на хладилника, защото се губи спрямо описанията на природата.

@Roland:
Добре е описан хладилникът, само хриптенето ме притеснява. Не мога да си преставя хладилник, който хрипти, особено типа хрипове издаван от пенсионер на системи. Не ми се връзват.

@Pugsley:
(дребнавост)този хладилник български ли е или съветски? Щото ако е български няма как да е от двайста и плод на социализма, а това с перлата намеква за българска марка(/дребнавост)
Иначе, не е лошо описанието, като изключим, че не мога да си представя как ръждата превръща овалите в почти ъгли, а и скърцащите радиатори не ми харесват. Може би скърцаща помпа или компресор.

User avatar
Pugsley
Moderator
Posts: 3447
Joined: Wed Jun 22, 2005 4:14 pm
Location: Отзад
Contact:

Post by Pugsley » Mon Jun 09, 2008 12:52 pm

Drake wrote: @Pugsley:
(дребнавост)този хладилник български ли е или съветски? Щото ако е български няма как да е от двайста и плод на социализма, а това с перлата намеква за българска марка(/дребнавост)
Иначе, не е лошо описанието, като изключим, че не мога да си представя как ръждата превръща овалите в почти ъгли, а и скърцащите радиатори не ми харесват. Може би скърцаща помпа или компресор.

По дребнавоста казах, че просто не знам марки старил хладилници, но пък Перлата не е и хладилник, така че всичко е наред дет се вика просто си го смени в ума с нещо Съветско и древно.

За сметка на това на стари хладилници съм се нагледал и поне тези, които са с разнитемутамламарини винаги са хубавко закръглени отпред като са нови и с използването на вратата започват малко по малко да се деформират. Особено като човек я затваря набърже, а тя тежи като бронирана входна врата :D

А колкото до радиаторите ми то тва се вужда отзад. Дали е нешо под тях, което скърца или самите те, вече е въпрос на спацеиализаия.

И въпреки всичко си прав и шса постарая другия път да поразуча тва-онова.
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list

User avatar
Zee
Adept
Posts: 212
Joined: Mon May 05, 2008 9:13 pm
Location: Sofia

Post by Zee » Mon Jun 09, 2008 11:52 pm

Значи, първо отговорите:

Роланд, всички досега точно това правим - заиграваме се на тема стар хладилник и всеки е сложил по нещо, за да е интересно :wink: ( Аз взех насериозно забележките ти за първото ми откъсче и затова гледах да не се отклонявам от задачата при следващото. Затова втората си идея даже не я написах така, както смятах първоначално. По замисъл това не трябваше да е просто басня, а коан, разказван от дзен учител на младите монаси. Така че това е съкратената версия).

Дрейк, ако синът знае, че трябва да го поправи, се губи изненадата; той очаква съкровище, нещо материално, веднага... защото е мързеливец и досега е бил издържан от баща си. Така че таткото му погажда номер с цел синчето да научи достатъчно за хладилниците, за да може да се издържа в бъдеще с това. Разбира се, тази история нямаше да съществува, ако на младежа му беше хрумнало да потроши уреда с чук, вместо да го разглобява. :) . А пък частите... мислех, че всеки ще се сети именно от изброяването им, че нищичко не разбирам от устройството на хладилника и това е вид ирония...

А сега забележките/въпросите ми към:

Итилон - На героя му е трудно да познае хладилника, защото са минали години от последната им... ъъ, среща. Въпрос: на кого е служил през всичките тези години хладилника (след като този мъж не е бил наоколо) и защо се появява специално този човек, за да го разкара? Иначе заслужава да се отбележи, че само твоят хладилник е и субект, а не само обект на действието.

Дрейк - Само едно нещо - котката трябва да е доста едра, за да отваря вратата на хладилника. Магнитите преди тя да се научи да го прави ли са паднали? Понеже ми е трудно да си представя как една 3-4 килограмова котка успява да я дръпне. А иначе знам, че тези рошави любопитковци много ги бива да отварят разни врати, обаче хладилникът е друго нещо!

Райко - Без съмнение твоят хладилник е най-разнебитеният от всички дотук. И всъщност не се нуждае от допълнително описание. Фактът, че е вече извън човешкия свят и е станал на гнездо, е достатъчно красноречив. Той отдавна вече не е ел.уред, а само някакви телесни останки, скелет на ел.уред. Идеята много ми хареса. Според мен можеш да разкараш всякакви описания и да синтезираш всичко в едно единствено изречение.

User avatar
Drake
Adept
Posts: 234
Joined: Fri Aug 27, 2004 5:07 pm
Location: Castle Discordia
Contact:

Post by Drake » Tue Jun 10, 2008 8:50 pm

Дам, ясно че ще се развали изненадата :) Предложението ми беше просто идея как биха могли да се вмъкнат частите към описанието.
Що се отнася до котките, ще се изненадаш на какво са способни. Котката ми го беше направила този номер на стария хладилник. Бавно и методично се къса уплътнението докато изпаднат магнитите и после само леко се дърпа с лапичка :D

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests