ШЕСТИ КРЪГ Първо упражнение: Текстове и дискусия

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Drake
Adept
Posts: 234
Joined: Fri Aug 27, 2004 5:07 pm
Location: Castle Discordia
Contact:

Post by Drake » Thu May 22, 2008 6:57 pm

Млад мъж, да го наречем Том, в униформа на летец, пълзи през пустинята. Обмисля кое е мираж: зданието или растителността и тръгва към растенията с идеята, че където има трева има и вода. Успява да се добере до растителността, където припада. Когато се събужда, установява, че се намира в грубо скована колиба. Излиза да се поразходи, забелязва, че растенията са доста странни, но не е специалист. Пресреща го мъж на средна възраст, който се представя като учен, на име Алън. Става ясно,че героят ни е спасен. Алън разказва за опитите си да създаде генно модифицирани растения, които издържат без вода. Денят минава, вечерят скромно, ученият обещава на Том на сутринта да го закара до някой град.
На следващия ден, Том се събужда вързан за легло в нещо като лаборатория. Алън се оказва призрак, който се опитва да накара душата на Том да излезе от тялото, за да му го вземе.
Алън недоволства, че като призрак не може да напусне областта и се надява, че взимайки тялото, това ограничение ще отпадне.
Процедурата успява, Том, вече като призрак, се опитва да се сбие, но открива, че му е трудно да манипулира физически обекти. Алън му се присмива и споменава, че е тренирал дълго време, докато успее да влияе на реалния свят. Ученият заминава. Нашият герой, останал сам, раглежда околността и изследва изоставената сграда. Открива, че е била военна база и е имало голяма експлозия. Вечерта Алън се връща и се оплаква, че ограничението важи и за физическото му тяло. Том злорадства и заминава да изследва света, в новото си амплоа на призрак.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu May 22, 2008 7:21 pm

Марф, въпросът е да се съобразим с декора такъв, какъвто е даден, а той е - привидно гола пустиня.

Пъгс:
Trip wrote:Условия:

Нашата задача ще е да вземем този декор и да измислим начална ситуация на кратък разказ, както и неговото сюжетно развитие оттам нататък до края.

Зий, сигурна ли си, че не можеш да отговориш на въпросите, без да *написваш* нещата, за които те пита Емо?;)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Thu May 22, 2008 8:03 pm

Морви, сценарий на филм е един формат, в който можеш да си издръжиш текста по упражнението. Симеон е ползвал някакъв такъв формат и даже такава терминология, ама си е казал, че го прави ей така. Виждаш, че другите не са го направили като него и са дали достатъчно неща, върху които да се зададат въпроси. Зий примерно е дала само основна ситуация и някакви насоки за сюжет, Пъгсли също, както и повечето други. Желателно е да измислим цялостен сюжет, за да получим по-пълен коментар, но иначе може да го оформиш както си щеш.

Зий, това са въпроси, които ти помагат да си изградиш някаква по-ясна картина в съзнанието като писател. :wink: Каква част от тая картина ще ни покажеш накрая, вече си зависи от теб. Но когато си взела разни най-различни въпроси под внимание, разказът ти няма да страда от недомислици, пък ако ще и да представлява 10% от всичко, което си го родила като ситуация и закономерности в света, където се развива действието. За мен лично е важно. Виж и в темата на Йоан Владимир какво е казала във връзка с това упражнение. :wink:

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Thu May 22, 2008 9:07 pm

Ще започна със собствената си интерпретация по темата, а след това ще коментирам и написаното от другите.

Вече съм споменавал, струва ми се, че никога не ми се е случвало да измислям определен сюжет предварително. За мен писането е по-скоро откривателска дейност. За това се замислих какво ми предлагат посочените условия.

Първо, веднага си представих, че пустинята е пясъчна. В резултат на това почти всякакви скалисти или растителни образувания, които в съзнанието си бих свързал с полупустинен пейзаж (извън посочените), просто ги няма. Какви са тези храсти наляво в такъв случай? За мен, те говорят, че се намираме в края на пустинята - недалеч от тях тя преминава в савана или нещо подобно. Значително по-далеч се виждат очертанията на планинска верига.

Надясно са руините. Град? Аз бих заложил по-скоро на малко укрепление. Горе-долу единствената ми причина за това е, че многото хора събрани на едно място изискват много вода. Разбира се, възможно е руините да принадлежат на град, разположен край древното корито на пресъхнала река, и отнесен от пустинята. Но аз, ако и автор, не знам дали е така. Героят ми може би знае, обаче най-вероятно не. За всеки случай, ако знае нещо, вероятно рано или късно ще ми го разкаже.

Той е мъж и е сам. Бяга от нещо. Не знам точно от какво; наясно съм единствено, че идва от вътрешността на пустинята и е преследван. Преследвачите му са трима - той ги е зърнал далеч назад от някакво подобие на хълм тази сутрин. Те имат ездитни животни, а той не. Затова бърза.

Обаче, идва вечер и героят ми има нужда от място, където да се подслони, да се скрие, да се наспи и да си почине. За мен е очевидно, че ще се насочи към руините, най-малкото защото те предполагат по-голям шанс вътре в тях да се намира кладенец или друг водоизточник, и второ понеже те ще му осигурят укритие. Към момента нямам причина да се тревожа за преследвачите - те едва ли ще видят руините преди падането на мрака и следователно ще спрат сред пустинята. Тримата имат нужда от светлина, за да виждат следите на моя герой.

Последните разсъждения са предимно спекулативни, естествено. Всъщност той няма начин да разбере с каква скорост се придвижват предследвачите му и дали няма да го настигнат преди падането на нощта.

И така, героят се насочва към руините. Тук ми се въртят едни много класически прелитащи лешояди и... изследването ми приключва. Разбира се, мога да спекулирам с вероятната среща с нещо чудовищно, криещо се в руините (в добрата традиция на Хауърд) или пък да завъртя историята около отношенията на беглеца с преследвачите. Защо яздят след него? Може би е откраднал нещо важно от тях? Артефакт с вълшебна мощ? Строго секретни технологични тайни? А е възможно и историята да ме изненада и да поеме в напълно неочаквана посока.

Но, поне аз не мога да отговоря на всичките си въпроси преди да започна да пиша. Чисто практически, това означава, че ще допълня видяното досега в оставащите девет дни до края на упражнението.
Last edited by Itilon on Thu May 22, 2008 9:56 pm, edited 1 time in total.

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Thu May 22, 2008 9:55 pm

Пъгсли, думата е "преценява"! :mrgreen:

Ето това изречение ме хвърли в размисъл:
Хубавото е че Санд си има храна и преценя, че търсения от него човек е сам и извън закона, освен това добре запасен от тримата доверчиви идиоти, които е отарашил в предишния град и няма нужда да се домогва до нова храна и неприятности, но пък няма нищо което да го защити от нощния студ и Лошите Момчета (малък вид пакостливи хранещи се с плът Пловдивски рапери-влечуги), така че най-вероятно е драснал към сиво-безличното здание, което си след кратка консултация с дедуктивните си способности нашия герой определя като изоставено.
Затова да попитам: кой е запасен с храна и кой е драснал към зданието?

Wind Wild, това момиче детето от по-горе ли е или някакъв друг, току-що въведен персонаж?
В крайна сметка може групата да се разцепи на две и коато тези, отишли до оазиса влязат в руините откриват момичето, което се е освободило и е изпопребило половината група.
Ъъъ, Трип, мозайка - мозайки - мозайките... :lol:

Морвен, ако Хари си мисли, че десетина ядрени бомби могат да унищожат света, то от самото начало е ясно, че нещо с него не е наред. Изобщо, повечето неща, които си спомня, са много сериозни кукички в тази посока. Не че е проблем де, но се чудих дали това искаш или се стремиш към неочакван финал.

EDIT: Къде изчезнаха руините от условието? :oops: Чак сега загрях, че в едната посока всъщност имаме здание. Но предполагам, че нищо не пречи да са руини на здание или, че героят ми по-горе още не знае дали са населени.

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11232
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Post by Marfa » Fri May 23, 2008 9:15 am

Роле, ама тя и каменистата пустиня си е привидно гола. Просто пустиня не е равно на безкрайна пясъчна повърхнина. Поне не само. Може да е безкрайна пясъчна повърхнина с камъни тук-таме по нея. И пак ще си бъде съвсем гола. Сори за намесването. :roll:
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri May 23, 2008 10:07 am

Морвен, ако Хари си мисли, че десетина ядрени бомби могат да унищожат света, то от самото начало е ясно, че нещо с него не е наред. Изобщо, повечето неща, които си спомня, са много сериозни кукички в тази посока. Не че е проблем де, но се чудих дали това искаш или се стремиш към неочакван финал.
Хари не знае колко точно бомби могат да унищожат света и не знае колко са пуснати. Има кукички, че е бил параноичен на тема атомни бомби (чел е кви ли не глупости за тях), така че това просто принципно е бил страх, който го е измъчвал. Освен той не знае дали става дума за целия свят, но не може да достигне друга част от него заради липсата на провизии ("Опитал се е и да намери други хора, но е открил, че пустинята е непреодолима с количествата храна и течности, които може да си набави. "). Ся, идеята е по-скоро да не е очевиден финал, но след като го прочетеш да си кажеш "да бе, то е логично да е така".
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Zee
Adept
Posts: 212
Joined: Mon May 05, 2008 9:13 pm
Location: Sofia

Post by Zee » Sat May 24, 2008 5:53 pm

Признавам, че нямах отговор на всички въпроси и първоначалната ми реакция беше: Каква я мислех, тя каква стана! Аз очаквах, че като начало ще се заемем с крушите, но се оказа, че скицирам натюрморт! (От което, Трип, разбираш, че съм чела размислите на Иоан Владимир, както и предполагам всеки друг в този подфорум).

1. Каналите са останали, но не се виждат от толкова далече. Част от тях са затрупани или запушени от свлечени през вековете камъни и земна маса. Че е имало цяла мрежа от канали се вижда най-добре от птичи поглед. В градините е имало беседки, а в околностите някоя и друга стопанска постройка, но всички те са били твърде паянтови, за да оцелеят през вековете.

2. Голямото сухо плато (ГСП) е разположено в обширна планинска местност на надморска височина около 1000 - 1300м. Ако човек изкачи някой от върховете и се огледа, всичко, което ще види ще бъдат само планини. Те не са много високи и на пръв поглед изглеждат голи. Растителността е рядка и нискостебленна, доколкото я има.
Малобройните жители на ГСП са останка от по-многобройно население, обитавало местността преди векове, когато е била в разцвет религията почитаща бога на смъртта.
Скотовъди са - отглеждат главно кози. Жителите на планините са слаби, жилави, тъмнокоси и тъмнооки, но не са с дръпнати очи.
Неомъжените жени покриват главата си с шалове, а ергените носят калпаци. Това е вид почит към бога на смъртта (който е и повелител на нощта), чиито култ изповядват. Женените хора ходят с открита глава, освен ако не им е студено:-) Но тази традиция е едва от няколкостотин години.

3. Мозайките и рисунките. На много от тях е изобразена любимата Му съпруга и прародителка на всички жрици. Нейният образ в червени сватбени одежди; пак тя в градините, заобиколена от придворни дами и деца; или сама как седи в беседка, заобиколена от цъфнали дървета и цветя и свири на арфа; тя бродира; тя преде; тя кърми бебенце; учи друго да ходи; и т.н... Впрочем всички те са рисувани много след като тя е умряла. Но самият бог на смъртта не се вижда на картините. Защо?
През вековете някои от жриците, интересуващи се от изкуство, са обяснявали тази липса така: "Животът е рисунка върху платното на Смъртта". Това е сентенция, изписана на сводове и колони в сградата. Идеята е, че богът на смъртта (БС) присъства като фон, като оттенък, той е в самата скала (платното), той е в цветовете, материалите от които е направена или нарисувана. Той е в сянката на нарисувания обект, в напъпилият цвят на дървото или в падналият на земят плод. И всъщност го има на всяка една рисунка/мозайка.

4. Богът на Смъртта (БС) владее душите на хората в отвъдният свят - т.е., преди зачеването им и след смъртта. Жриците му са и акушерки - помагат при раждането, защото то е опасно и за двамата участници - майката и детето. Всеки човек се ражда и умира, пребивава в отвъдното и пак се ражда - това е вечният кръговрат на живота. Когато живее на този, "белия свят", човекът е като рисунката от платното. От отвъдното идва и пак там ще се върне. Жриците помагат този кръговрат да съществува.
Хората, които обитават ГСП и са последователи на този култ, уважават жриците, но и се боят ат тях заради властта, която се предпалага, че имат върху живота и смъртта. Бедните хорица никога не са виждали самия БС, а само жриците му. Абстрактнана идея за бога им е чужда, но жените, които му служат са нещо реално.

5. Съществува поне още един бог - богът на Живота, светлината и деня (БЖ) - и той е съперник на БС. Двамата са като денят и нощта, като слънцето и луната (леле!). Простолюдието си обяснява смяната на сезоните с борбата за надмощие между тях. През зимата, когато денят е къс, БС е по-силен, през лятото властва БЖ. Пак вечният кръговрат, във всяко денонощие и сезон.

6. Дърветата. Преди два дни и аз не знаех какви са. И все още не са ми напълно ясни. Но все пак: само на мъртвородени деца са.
Докато са в утробата, те са в един междинен свят, който е като посредник между отвъдното и живота. Пътеката обаче е еднопосочна. Ако нещо се случи, каквото и да е, и тялото умре по време на пътуването, душата не може да се върне веднага обратно при БС. Тя е потеглила към белия свят, но не е стигнала. Извън кръговрата е. За да се върне в кръговрата трябва да престои извество време в нещо като чистилище. Това е специално място, което не е във властта нито на БС, нито на БЖ. В тази част на света жриците на БС знаят как да използват това място. По други места хората е възможно да не знаят - и техните мъртвородени никога няма да получат втори шанс. Но пък е възможно там и да нямат нужда от това.
Заравянето на децата в земята и порастването на дървата символизират точно този процес - раждането - преминаването от смъртта към живота, от нощта към деня, от земята към слънцето. Това е един вид имитация на кръговрата и самата имитация е тяхната молитва да бъдат върнати обратно в него.
Дърветата растат, остаряват и кората им се набръчква като старческа кожа. Когато паднат и се превърнат в прах, значи са се върнали в отвъдното и отново са в кръговрата.

7. Защо се раждат мъртви децата на тази жрица? Ми, едната причина е, че напоследък обитателите на зданието са силно намалели и всички са роднини в някаква степен. Така че децата й са плод на кръвосмешение. А ако и нейните родители са били роднини, и техните също... с две думи, поколението е нежизнеспособно.
Другата причина, и смятах да я загърбя или премълча, защото щеше сетинга да стане дразнещ е, че напоследък БС е доста позападнал, а пък БЖ е в много силна позиция. В толкова силна, че от известно време нощи няма. (Споменаването на раждането от предишната нощ да се игнорира). От няколко месеца или седмици слънцето не се е скривало. То обикаля над хоризонта като един безкраен залез, който не настъпва. Това не е станало изведнъж; предполагам, че е отнело доста години и вярата в БС и жриците му постепенно е намалявала, а също и жизнеността на поколението му. Голямото плато навремето не е било сухо, пустинята не е съществувала, а планините наоколо не са били голи. Висящ е въпросът дали отслабването на БС е причинило упадъка в рода на жриците или обратното.

Но аз не възнамерявах да пиша епично фентъзи насред този декор. Просто всеки път, когато се вглеждах в условията на упражнението виждах:" Нашата задача ще е да вземем този декор и да измислим начална ситуация на кратък разказ", и някак си не обръщах внимание на "както и неговото сюжетно развитие оттам нататък до края."
Така че за сюжетното развитие нататък знам твърде малко и то е, че е кратко и клиширано. Все пак имам чувството, че съм спазила условията, защото и други от участниците не знаят какво се случва накрая в техните импровизации.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat May 24, 2008 6:00 pm

Съжалявам, че нямам време сега да изчета текстовете и да се включа в дискусията, ще се опитам да го направя утре.

По повод условията - това, че и другите не са обърнали внимание, не променя фактите ;) Не се заяждам, просто основната идея на упражнението е именно сюжетът, а не началната постановка, тъй като най-често именно в сюжета се отварят пробойните, които създават конфликт с декора.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun May 25, 2008 10:38 am

Drake wrote:Млад мъж, да го наречем Том, в униформа на летец, пълзи през пустинята. Обмисля кое е мираж: зданието или растителността и тръгва към растенията с идеята, че където има трева има и вода. Успява да се добере до растителността, където припада. Когато се събужда, установява, че се намира в грубо скована колиба. Излиза да се поразходи, забелязва, че растенията са доста странни, но не е специалист. Пресреща го мъж на средна възраст, който се представя като учен, на име Алън. Става ясно,че героят ни е спасен. Алън разказва за опитите си да създаде генно модифицирани растения, които издържат без вода. Денят минава, вечерят скромно, ученият обещава на Том на сутринта да го закара до някой град.
На следващия ден, Том се събужда вързан за легло в нещо като лаборатория. Алън се оказва призрак, който се опитва да накара душата на Том да излезе от тялото, за да му го вземе.
Алън недоволства, че като призрак не може да напусне областта и се надява, че взимайки тялото, това ограничение ще отпадне.
Процедурата успява, Том, вече като призрак, се опитва да се сбие, но открива, че му е трудно да манипулира физически обекти. Алън му се присмива и споменава, че е тренирал дълго време, докато успее да влияе на реалния свят. Ученият заминава. Нашият герой, останал сам, раглежда околността и изследва изоставената сграда. Открива, че е била военна база и е имало голяма експлозия. Вечерта Алън се връща и се оплаква, че ограничението важи и за физическото му тяло. Том злорадства и заминава да изследва света, в новото си амплоа на призрак.
Така, тук откривам поне един явен конфликт със сетинга, имам и доста други въпроси...

1. Защо Том е с униформа на летец? Как е попаднал в пустинята? Защо няма вода и храна?

2. Къде е тази колиба? Не се вижда от мястото, където започва разказът, така че явно е много далеч. Как се е озовал там?

3. За какво са му на Алaн растения, които издържат без вода? В пустинята има растения, които траят с много малко, каква практическа полза има от такива, които изобщо нямат нужда?

4. Къде е тази "нещо като лаборатория"? Под дървената колиба?

5. Как така се "оказва" призрак Алан? Какво му се е случило, та се е опризрачил? Защо е прикован към тази местност? Защо ограничението важи и за тялото му? КАК е попречило това ограничение на тялото да напусне местността?

6. Как точно се е научил Алан да манипулира физически обекти? Как прави транзита в чуждото тяло и как изгонва душата му? Вони на магия, а нямаш магия в описанието, което си дал.

7. Каква е била тази експлозия? По какво разбира Том, че се е случила? Ако е имало експлозия, как разбира, че сградата е била военна база? Как е свързано това с растителността и Алан?

8. Защо Том не се опитва да си върне тялото? Как така просто се примирява и тръгва да експлоърва? Защо за него не важи ограничението, което важи за Алан? Какво става с Алан, след като той вече има физическо тяло?
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun May 25, 2008 11:13 am

Морви, много ми харесва това, което си направила, няма да е лошо да го напишеш в реален разказ. Единственият ми проблем е, че не е нито фантастика, нито фентъзи всъщност, но важното е, че работи. Имам обаче един въпрос - ЗАЩО той изначално е ял от растението и ако това растение е типично за местността, в която живее, защо не е знаел, че е халюциногенно?


Между другото, хора, пускайте още идеи. Не е нужно да се ограничаваме с по една :)

Но най-вече - довършете си сюжетите, които сте започнали :)
And you can't dance with a devil on your back...

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Mon May 26, 2008 12:19 am

Роланд, имам няколко въпроса, които ме глождят от известно време. :D

1) От историята ти разбираме, че минната колония съществува от три години и през цялото време има инциденти, но защо Земята се заинтересува от тях чак сега?

2) Защо местният лекар е толкова некадърен, че не успява да постави диагнозата, която Джейн изнамира за отрицателно време?

3) Най-големият ми проблем е с растителността наблизо. Ако представителите й са влечугоподбни създания защо не се движат (а те очевидно не се движат, иначе хората щяха да забележат това)? Не разбирам и как Джейн е първия човек опитал да изреже парче от някое от растенията (съдя, че е първия по отговора на въпросните растения). Хората са любопитни създания и за мен е невъзможно за три години да не са направили нещо подобно.

4) Защо местната форма на живот отговаря на лекото порязване на един от представителите й с откровено смъртоносна атака, но не реагира по същия начин на извличането на веществото, с което се храни?

5) Според мен няма логика да взривят сградата. Сетингът е футуристичен, така че в нея със сигурност се правят видео/3D записи на станалото. Най-сигурния начин Земята да бъде предупредена е тези записи да й се изпратят или сградата да се остави, за да могат спасителните екипи, които неминуемо ще пристигнат (защото сме хора все пак) да установят с какво си имат работа. Ако открият само руини, откъде ще разберат, че разрушението не е резултат от бунт или терористичен акт, или нещо от сорта?

Май имаше и още, така че ако се сетя ще пиша! :mrgreen:

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Mon May 26, 2008 9:02 am

Itilon wrote:1) От историята ти разбираме, че минната колония съществува от три години и през цялото време има инциденти, но защо Земята се заинтересува от тях чак сега?
Защото инцидентите са изолирани, а алчната корпорация, която държи комплекса заедно с военните, не се вълнува особено от живота на работниците. Но когато са се понатрупали, са решили да видят какво, аджеба става.
Itilon wrote:2) Защо местният лекар е толкова некадърен, че не успява да постави диагнозата, която Джейн изнамира за отрицателно време?
Защото не му е минало и през ум да проучва растенията навън. Той е военен, не особено компетентен и е мислел, че става въпрос за някакви гъбички, които обаче не е можел да открие.
Itilon wrote:3) Най-големият ми проблем е с растителността наблизо. Ако представителите й са влечугоподбни създания защо не се движат (а те очевидно не се движат, иначе хората щяха да забележат това)? Не разбирам и как Джейн е първия човек опитал да изреже парче от някое от растенията (съдя, че е първия по отговора на въпросните растения). Хората са любопитни създания и за мен е невъзможно за три години да не са направили нещо подобно.
Това са ИЗВЪНЗЕМНИ влечуги :mrgreen: Не се движат, защото такъв им е видът - стоят и си кльопат минерали (йеа, райт). А дотогава наистина не са изследвани, тъй като военните нямат интереси в ботаниката и си копат кротко минералите.
Itilon wrote:4) Защо местната форма на живот отговаря на лекото порязване на един от представителите й с откровено смъртоносна атака, но не реагира по същия начин на извличането на веществото, с което се храни?
Реагират спорадично на това, че им копаят камънаците, защото не са особено разумни и възприемат за заплаха само онези, които са стигнали твърде близо до тях в копаенето (има и подземни индивиди). Нападат чак когато някой ги наранява физически (Джейн).

Itilon wrote:5) Според мен няма логика да взривят сградата. Сетингът е футуристичен, така че в нея със сигурност се правят видео/3D записи на станалото. Най-сигурния начин Земята да бъде предупредена е тези записи да й се изпратят или сградата да се остави, за да могат спасителните екипи, които неминуемо ще пристигнат (защото сме хора все пак) да установят с какво си имат работа. Ако открият само руини, откъде ще разберат, че разрушението не е резултат от бунт или терористичен акт, или нещо от сорта?
Хмм, мисля, че записи не се правят, тъй като колонията не е съвсем официална. Засекретена е един вид и се очаква на Земята да не е масово известно съществуването й, за да не се стигне до въоръжен конфликт с други заинтересовани фракции. Така че те може и да пратят помощ, но тя няма да знае срещу какво е изправена и ще влезе в базата, където ще си вземе мощно. Освен ако не я завари разрушена, в който случай изобщо няма да се приземи. Всъщност ДОРИ да пазят записи, това е основният аргумент за взривяването.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
grellian
E'lir
Posts: 194
Joined: Fri May 25, 2007 7:48 pm

Post by grellian » Mon May 26, 2008 9:54 pm

Сетинг: Светът е разделен на няколко части. Главен континент ще бъде Брайтос – аналог на Стария свят тук – най-древните известни цивилизации са били разположени на него. Религиозната, светската и другите власти и на петте континента са в ръцете на няколко владетели, които ежемесечно се събират на кралски съвет, за да обсъждат копането на канали и такива ми ти работи. Истинската сила обаче я държат гилдиите. Най-влиятелната от тях ще бъде Магьосническата, въпреки че броят на практикуващите е значително намалял с изчезващите запаси от магическа искра у чираците. Освен тази, има още стотици, даже хиляди гилдии, обхващащи всяка сфера, например гилдия на кожодерите, риболовците, алпинистите...
Разказът ще се развива на Брайтос, в една от малкото територии, които не са добре изследвани. Континентът в по-голямата си част е покрит с гори, но точно там е пустинен регион. Някогашните тучни полянки и високи широколистни дървета сега са заместени от безкрайни бели пясъци и тук-там по някое изродено растение или кактуси.

Предистория: Кулата, към която се е отправил главният герой, е обект на докадки и въпроси от векове – там е било седалището на първата гилдия на магьосниците и има легендарен статут. Малко се знае, поне от обикновенните хора, докато магьосниците не смеят да пристъпят в близост до нея, защото там заклинанията им се изкривяват в нещо чудовищно. Няма нито един завърнал се, освен няколко напълно луди, които с бръщолевиците си само разпалват интереса. Все още обаче никой не се е впускал в голямо пътешествие дотам. Единични случаи през последните сто години на дирещите слава, като Х например, или богатство се броят на пръстите на двете ръце.
Историята ни връща почти петстотин години назад, когато първите трима магьосници, случайно занимаващи се с алхимия, откриват щит, около който се трупа положителната енергия от хората. Щитът започва да блести все по-силно и по-силно, докато търсенето услугите на тримата намалява до минимум, а броят на гневните посетители достига застрашаващи величини. Тогава, след почти година мизерия и благоговейно гледане на щита, единият, в изблик на ярост, въпреки слабостта си, удря щита и го разбива на парчета. Придобива някакви сили, а също и другите двама, които са били в същата стая. Оттогава в света на петте континента се пуска магическата сила. Има спекулации дали те наистина са открили магията или предишните цивилизации са били по-развити в това отношение.
Та, тримата започват да опознават силите си и решават да издигнат Кула, която да докаже на света новите им умения. В средата на плодородна долина те вдигат с магическите си сили огромно здание, което ще бъде пътеводна светлина на поколения магьосници.

Разказът: Главният герой е маг, който с голяма бързина се изкачва по йерархията на магьосниците. Амбициозен и с големи умения, мечатата му е на път да се изпълни- да стане първият, който ще преоткрие Кулата – някогашния център на гилдията, а и е поблазнен от историите за метала, който ще го направи богат и всемогъщ.
След дълго пътуване, в далечината вижда разрушеното здание и недалеч растителността.
Подкарва камилата, опитва се да стигне по-бързо, за да се приюти в останките – нощите в пустинята са студени, пък и чувства, че мощта му намалява с приближаването до Кулата. Х не се притеснява за опасностите – занимавал се е с алхимия, има няколко много опасни отвари и формули за такива, в пътническата си торба крие не само магически свитъци и книги. С желание всичко се постига и кракът му стъпва пред някогашните стени на Кулата в дебрите на нощта. Решава да запали огън и утре да се впусне в проучване, защото се е появило някакво подозрение или притеснение, което го гложди отвътре.
На сутринта открива раницата си раздрана, но нищо не липсва. Притеснително само по себе си, това нахлуване не безпокои много героят, който вярва, че някое нощно животно съвсем спокойно може да си е похапнало хартия през нощта. Почувства вълни от болка, когато минава навътре към Кулата, но постепенно усещането намалява.
Тръгва по улиците, водещи към Кулата. Не намира никакъв признак на живот. Стига до някогашната главна врата, отваря я, но вижда разрушението и се отказва. Тогава подушва зловоние, идващо отдолу, и поразчиства част от отломките. Открива затрупано стълбище, но няма да може да справи с отломките сам. Затова употребява стопяваща светлина (някакъв алхимичен трик, още не съм го доизмислил). Открива се стълбище и той слиза по него…

-----

Звучи особено „оригинално”, нали? Така е, като се самозакопавам така. ;) Ще продължа с текста и по-късно ще коментирам чуждите.
Главната идея е, че в подземията няма да има безценен метал, а пуснато на свобода заклинание, което засилва възприятията, прави заразения издръжлив и силен, но съкратява живота му. Х ще се изправи срещу заплахата, ще бъде заразен и ще успее да се справи благодарение на племето, обитаващо земята под растителността. Не знам как все още, но това ми се върти в ума. Няма да се спаси, за жалост – и тайната на Кулата ще остане заровена с него. Само оредялото племе ще знае истината, но членовете му не могат да предприемат нищо.

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Mon May 26, 2008 10:14 pm

Грелиан, имам един куп проблеми със сетинга ти (без да броя този, че според мен той до голяма степен е ненужен и не виждам как ще успееш да го вкараш в историята за магьосника). Понеже става дума за фентъзи свят и няма отпратки към нивото му на развитие, ми е чудно как владетели от пет континента ще успеят да се събират всеки месец. Фентъзи световете обикновено са базирани на нашето средновековие/античност, а повярвай в този период няма никакъв начин дори кралете на съседни държави да направят това, заради разстоянията.

Дори да приемем, че кралете пътуват с магия, средните векове отговарят на едно определено състояние на духа. По онова време няма как да накараш множество различни владетели да разрешават проблемите си мирно (дори и сега това е невъзможност), особено през толкова чест интервал от време (нашият еквивалент на твоите сбирки ООН се събира веднъж в годината за период от няколко дни; преди нея конгресите на великите сили са се провеждали през интервал от няколко години).

Могъществото на гилдиите навсякъде предполага някакъв вид унификация на света, която е възможна единствено при огромен информационен обмен (по-голям от този, който се извършва в нашата действителност). Има и още, но ми е интересно дали ще успееш да откриеш мотивирано решение на проблемите, които споменах дотук. :mrgreen:

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 9 guests