Упражнения 1

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28300
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun May 11, 2008 12:41 pm

Roland wrote:Кхъм, що умряхте всички?
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Sun May 11, 2008 1:21 pm

Point taken, Roland
Първа беше миризмата… Никога преди не я беше усещал, но знаеше, какво вещае. Учебниците често подвеждаха, но този път явно бяха прави. Тежката миризма на гнило и разложено сякаш преряза носа му и се заби директно в мозъка му. Пригади му се.

Теорията не го беше подготвила за това, а когато по-опитните го предупреждаваха, той винаги се хвалеше със здравия си стомах. Сега обаче едва успя да се наведе преди обядът му да се върне по обратния път.

Трябваха му няколко минути, за да свикне с новата още по-гадна комбинация от миризмите на смърт и повърнато. Вкусът в устата му го накара отчаяно да се разрови из дрехите си в търсене на ментови бонбони или дъвки. Уви, единствената му находка бяха 2 смачкани обвивки, които явно по инерция беше напъхал обратно в джобовете си, вместо да ги метне в най-близкото кошче. Накрая реши, че просто ще диша с отворена уста, така и другата миризма не се усещаше чак толкова силно.
Alexis, тук според мен няма какво толкова да се редактира. За мен задачата е ясно изпълнена, защото героят се намира в ситуация непосредствено преди да открие трупа. Само отначало това "пригади му се" нещо не ми се връзва. "Догади му се" по мое мнение е
по добрия избор тук. Обещавам да изкоментирам и другите парафрафи доколкото мога до края на деня, па току виж и другите се активизирали.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28300
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun May 11, 2008 1:22 pm

Не съм съгласен, защото освен ако фатално не греша, човекът очаква да види труп, а не го "открива".
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Sun May 11, 2008 1:55 pm

Въпрос на тълкуване на текста, ако нещо е умряло отдавна в някаква стая, просто няма как да не усетиш миризмата, преди да го откриеш. Като те удари в носа, първото нещо, което ще си помислиш е, че има труп. Това на мен ми действа като кукичка и е достатъчно за да ме накара да повярвам, че някъде из помещението има труп.
Първа беше миризмата… Никога преди не я беше усещал, но знаеше, какво вещае. Учебниците често подвеждаха, но този път явно бяха прави. Тежката миризма на гнило и разложено сякаш преряза носа му и се заби директно в мозъка му. Пригади му се
Мен това ме навежда на мисълта, че човекът се занимава(занимавал) с медицина, и е запознат с това как миришат труповете и следователни би трябвало да се доверим на оценката му. Не би ли трябвало да открие труп, след като стаята смърди така ?
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28300
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun May 11, 2008 2:15 pm

Ами не знам, аз получих усещане за контролирана среда - медицинска лаборатория примерно. Авторката е студентка по медицина бтв, може и затова да мисля така ;)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6341
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Tue May 13, 2008 7:15 pm

Значи, да си кажа първо за коментарите по моето нещо - Итилон е напълно прав в почти всички езикови забележки, Роланд ми ги сподели наживо почти същите възражения; тъй че аз нямам какво да кажа :) А за точказапетаите - не се използват, щото на никого не му пука как се използват. В качествените английски периодични издания примерно си ги има, а тъй като качествените периодични български неща не могат да им се качат на малкия пръст, се водя по англоезичните - не на последно място, защото точказапетаята не е езиковоспецифичен символ.
Иначе аз ги карам наедро-наедро, щото това е много субективен препинателен знак и още изграждам усет към него :)

Сега, понеже видях, че никой не е коментирал откъса на Роланд:

Както съм писал някъде по-долу, е хубаво да се поразвият някакви нефелни подсказки за това, което следва - времето и лицето, в което е разказана историята, помагат. Ако обаче се разчита само на клиширано-идеализираната ситуация, непредубеден човек (непредубеден аз, по-точно) не може да е съвсем сигурен дали той ще види труп или ще види как някой друг нагъва мацката на нашия върху катерушката. Също така, ако се разчита само на общата ситуация, тоя откъс трудно би се вкарал в контекст и би бил подходящ единствено за начало на история, а там нещата са по-лесни за автора, защото още не е задал правилата, по които ще се развива тя. Но ако се подсилят малко подсъзнателното безспокойствие, което витае в откъса, мисля, че би бил ефективен.
Лъч светлина се отрази в счупена бирена бутилка на асфалта и аз замижах, докато излизах от къщи. Следобедната жега бе напоила въздуха и в подобен ден самото време забавяше ход. Вървейки по тротоара, това смолисто време ме изпълваше със спокойствие, с мир, онази фалшива ин-ян увереност, че животът ти е точно такъв, какъвто трябва да бъде и че на този свят няма нищо по-съвършено от твоето персонално сега.
Логическата последователност в началото ми се струва по-удачна, ако сложиш излизането в началото на изречението - един вид това е общата ситуация (излизане от вкъщи), а сетивното възприятие е елемент от нея (насред излизането ми блесна стъклото). А самото стъкло не ми се струва твърде релевантен детайл - което принципно е ок да го има тук-таме, колкото да се трупне малко конкретика, за да си представи човек по-ясно ставащото. Обаче ти започваш с това и то малко се набива в очи, аз лично очаквах да го свържеш със общата сцена или с мислите на героя, примерно - "Ситно натрошените по улицата бутилки блещукаха мързеливо на следобедното слънце". С това едно стъкло някак даваш твърде ярък и силен фокус, който не е обаче релевантен.

Второто изречение - "такъв ден" вместо "подобен ден", че такъв на мен ми е по-невидима дума.

Трето - Ъъъ, малък граматически пропуск тук :mrgreen: Както си го написал, излиза, че смолистото време върви по тротоара, хехе. Мисля, че спокойствието може да го скипнеш, мирът предава идеята и е по-дзен думичка според мен :) А фалшивата увереност на мен доста ми хареса като foreshadowing елемент, може би трябва да вкараш още примерно един или два по-малки сублиминални подсказки- разказът от първо лице ти позволява подобен тон. Един вид тънко усещащ се между редовете "аз ква я мислех, пък тя ква стана" тон.
Нещо за "онази фалшива ин-ян увереност" - "онази" предполага, че нашият говори за нещо общо, за онази увереност, която понякога обзема всекиго преди той да се понесе, идилично и неусетно, право в ямата с лайна. Само си мисля, дали не можеш да го вкараш малко по-елегантно, да не е "онази", а личната си му увереност, и да я вържеш с обстановката някак. А може би така ше стане твърде дълго.
Персоналното "сега" може и да не е "персонално", така ми звучи малко като от реклама ;)
Разбира се, че нямах търпение да се видим, очаквах срещата с нея със смесица от копнеж и напрежение, които почти успяваха да нарушат покоя, който изпитвах в момента. Почти. Когато свърнех зад ъгъла, тя щеше да е там, насред малката детска площадка, вероятно седнала на катерушката или лениво люлееща се в люлката. Заспалата следобедна светлина щеше да блести като огън в червените й коси, а очите й - тези великолепни, чувствени злени очи - щяха да са затворени, сякаш следобедната горещина я зарежда с енергия така, както носеше спокойствие на мен.
Първото изречение ми звучи малко като отговор на някакъв въпрос в началото, а и въобще цялото "нямах търпение да се видим" се съдържа в "очаквах срещата със смесица от...". Драматичното "Почти" не ми се връзва логически с предното изречение. Подобни подхвърлени думички носят определена злокобност и аз повече си го представям като част от "Розовото прасе почти успя да разсее страховете ми от оранжавата лама. Почти." В твоите две изречение смисълът е полярно обратен и механизмът ми действа странно на съзнанието :)

Второто - дали "седнала на катерушката или лениво люлееща се в люлката" не може да се замени "...да седи на катерушката или да се люлее лениво на люлката."? А, и "вероятното" може и да се махне, мисля. Това, че предлагаш два възможни варианта какво би могла да прави, значи, че може и без тая дума.

Третото - хубаво ще е, според мен, да подбереш някакви други детайли за мацката, а не косата и очите, и без рапсодии за това колко са красиви :) Детайлът за начина, по който си е затворила очи и усещането, което създава у нашият, е чудесен - според мен ти трябва още един такъв, не е нужно дори да е физически, и си готов.
Подритнах счупената бутилка и пъхнах ръце в джобовете си. Част от мен искаше да побързам, да измина тези сто метра до ъгъла покрай стената на блока тичешком, да се втурна към площадката, за да стана по-бързо едно цяло с всичко онова, което този бавен следобед обещаваше. Друга част обаче, по-силната, по-съзерцателната част, тя искаше да се насладя на тези няколко крачки очакване и на слънчевото безвремие, разделящо последните няколко секунди мен от вечността на нашето ние. Засвируках си лениво и завих зад ъгъла.
С първото изречение малко се обърках за развитието на действието. В първия параграф описваш бутилката на асфалта пред входа, след това пишеш как нашият върви по тротоара, а сега - как сритва бутилката. Сиреч, той, разхождайки се по тротоара за тия два параграфа, е изминал само две-три крачки? Странно е, щото обявяваш как върви още в първия параграф и аз след това си го представям крачейки и изминавайки повече от 2-3 крачки.

Второто - "...искаше да побързам" ми е излишно, съдържа се в "да измина тичешком стоте метра..."

Третото - "по-съзерцателната част" ми идва малко обяснително, ясно, че е съзерцателна. Би могъл да започнеш изречението с описанието на това какво иска от него тази негова друга част, да я харектеризираш един вид и чак накрая да кажеш "тя беше по-силната в този миг", а може и както реших да сложиш точно тук някаква тънка подсказка, че нещо в нашия може би го е възпирало да стигне до фаталното място по-бързо (примерно да се изненада като види как глутница улични кучета се навъртат в другия край на улицата и хвърлят поглед към площадката зад ъгъла, хехе.) Това с "вечността ние" може и да не е толкова евокативно, три параграфа са все пак ;) Недостатъчно е мястото, за да развиеш толкова въздействащо връзката им, че да я характеризираш толкова силно :)
Накрая - някак цялото последно изречение ми излъчва лека нехайност от страна на нашия, а не настроението на дълбоко влюбен човек, изпаднал в транс от опияняващото време. [/quote]

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28300
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Wed May 14, 2008 10:43 am

Както съм писал някъде по-долу, е хубаво да се поразвият някакви нефелни подсказки за това, което следва - времето и лицето, в което е разказана историята, помагат. Ако обаче се разчита само на клиширано-идеализираната ситуация, непредубеден човек (непредубеден аз, по-точно) не може да е съвсем сигурен дали той ще види труп или ще види как някой друг нагъва мацката на нашия върху катерушката. Също така, ако се разчита само на общата ситуация, тоя откъс трудно би се вкарал в контекст и би бил подходящ единствено за начало на история, а там нещата са по-лесни за автора, защото още не е задал правилата, по които ще се развива тя. Но ако се подсилят малко подсъзнателното безспокойствие, което витае в откъса, мисля, че би бил ефективен.
Целта на упражнението е сцената ефективно да води до трупа, не да подсказва за наличието му ;) В смисъл, тук целта е да преценим дали текстът води добре до въпросния труп, а не дали дава следи, че има такъв. Поне аз така го разбирам. И съответно мисля, че контрастът си е съвсем легален подход.



Общо на моменти използвам повторения и ненужни допълнителни думички, защото се опитвам да симулирам лека хаотичност на мислите на героя, все пак за кво ми е иначе това първо лице? Неща като излишното според теб "спокойствие" и други подобни. Сега ще ги разкарам обаче, за да видя как ще стоят.
Логическата последователност в началото ми се струва по-удачна, ако сложиш излизането в началото на изречението - един вид това е общата ситуация (излизане от вкъщи), а сетивното възприятие е елемент от нея (насред излизането ми блесна стъклото). А самото стъкло не ми се струва твърде релевантен детайл - което принципно е ок да го има тук-таме, колкото да се трупне малко конкретика, за да си представи човек по-ясно ставащото. Обаче ти започваш с това и то малко се набива в очи, аз лично очаквах да го свържеш със общата сцена или с мислите на героя, примерно - "Ситно натрошените по улицата бутилки блещукаха мързеливо на следобедното слънце". С това едно стъкло някак даваш твърде ярък и силен фокус, който не е обаче релевантен.
За бутилката в началото - съгласен съм, че не трябва да е точно в отварящите думи, но за мен е атмосферичен елемент и не натоварва толкова много с очаквания. Дори като махна повторното й участие в третия абзац.
Драматичното "Почти" не ми се връзва логически с предното изречение. Подобни подхвърлени думички носят определена злокобност и аз повече си го представям като част от "Розовото прасе почти успя да разсее страховете ми от оранжавата лама. Почти." В твоите две изречение смисълът е полярно обратен и механизмът ми действа странно на съзнанието
Еми не знам, мисля, че това е до лично възприятие. Според мен конструкцията си е валидна както за драматизъм, така и за обикновено подчертаване, както е в случая, че всичко му е толкова наред на нашия, че нищо не може да му наруши кефа.
Накрая - някак цялото последно изречение ми излъчва лека нехайност от страна на нашия, а не настроението на дълбоко влюбен човек, изпаднал в транс от опияняващото време.
За мен двете не си противоречат. Когато на човек му е леко на душата, той може да си свирука съвсем спокойно, колкото и да е опиянен от любов и жега.


Eто и поправеният вариант:

---------------------------------------------------

Когато излизах от къщи, лъч светлина се отрази в счупена бирена бутилка на асфалта и аз замижах. Следобедната жега бе напоила въздуха и в такъв ден самото време забавяше ход. Докато вървях по тротоара, това смолисто време ме изпълваше с мир, с фалшива ин-ян увереност, че животът ти е точно такъв, какъвто трябва да бъде, и че на този свят няма нищо по-съвършено от твоето собствено сега

Нямах търпение да се видим, очаквах срещата с нея със смесица от копнеж и напрежение, които почти успяваха да нарушат покоя, който изпитвах в момента. Почти. Когато свърнех зад ъгъла, тя щеше да е там, насред малката детска площадка, да седи на катерушката или лениво да се люлее в люлката. Заспалата следобедна светлина щеше да блести по обърнатото й към небето лице, а очите й щяха да са затворени, сякаш следобедната горещина я зарежда с енергия така, както носеше спокойствие на мен.

Пъхнах ръце в джобовете си. Част от мен искаше да измина тичешком тези сто метра до ъгъла покрай стената на блока, да се втурна към площадката, за да стана по-бързо едно цяло с всичко онова, което този бавен следобед обещаваше. Друга част обаче, по-силната от двете, тя искаше да се насладя на тези няколко крачки очакване и на слънчевото безвремие, разделящо последните няколко секунди мен от очакващото ме ние. Засвируках си лениво и завих зад ъгъла.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6341
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Wed May 14, 2008 11:52 am

Целта на упражнението е сцената ефективно да води до трупа, не да подсказва за наличието му В смисъл, тук целта е да преценим дали текстът води добре до въпросния труп, а не дали дава следи, че има такъв. Поне аз така го разбирам. И съответно мисля, че контрастът си е съвсем легален подход.
Цел: Да се научим да пишем параграфи, които да загатват за шокиращото разкритие по-напред в историята и да карат читателя да иска да ги прескочи, но които въпреки това да задържат интереса ни сами по себе си посредством каквото му хрумне на автора.
Сиреч, да има подсказки При това достатъчно интригуващи, че да искаш да видиш какво става нататък, но пък сами по себе си параграфите да притежават нещо, което задържа интереса. Трябва да се създаде и да се контролира съспенсът, а разчитайки само на контраст, имаш шанс да въздействаш на някои читатели, които ще свържат перфектността с бедствие по-нататък. Мнозина обаче може и да не го направят.
А и този внезапен шок-елемент има доста ограничено приложение според мен - тази перфектност, от която тръгваш, е нещо, което изисква хубав контекст и градация, за да въздейства (както е нужен контекст и градация, за да въздействат реките сълзи или яростните крясъци). А няма как да ги получи, ако туй става само за начало. Шокиращите неща на мен поне ми въздействат, когато съм потопен в това, което чета. И тъй като цялата сцена се движи така: блаженство -> кошмар, то имам нужда от някои неща, които да представляват лека градация към тоя кошмар; именно, подсказки. Иначе съм дистанциран и от едното, и от другото. Развоя на събитията може да е шокиращ и смазващ за героя, но не е задължително да е такъв за читателя.
Общо на моменти използвам повторения и ненужни допълнителни думички, защото се опитвам да симулирам лека хаотичност на мислите на героя, все пак за кво ми е иначе това първо лице? Неща като излишното според теб "спокойствие" и други подобни. Сега ще ги разкарам обаче, за да видя как ще стоят.
Всъщност симулация на мислите е най-подходяща в трето лице ограничена перспектива, защото тогава нямаш филтър. Тук имаш - героят разказва нещо, случило му се в миналото. Симулацията на мисли тук стои малко нагласено, а героят-автор на историята - self-conscious. Не мисля, че ти е нужна имитация на хаотични мисли, защото това значи много къса психическа дистанция, а философстването на нашия пък маркира някаква дистанцираност от случилото му се тогава.
За бутилката в началото - съгласен съм, че не трябва да е точно в отварящите думи, но за мен е атмосферичен елемент и не натоварва толкова много с очаквания. Дори като махна повторното й участие в третия абзац.
Естествено, че може да остане, но имах предвид да е вързана някак с околната среда или ситуация. Абстрактно погледнато, вече си въвел елементите "входна врата", "ярък следобед" и " тротоар до улицата". Ако вържеш бутилката с нещо от тях, ще ми стои по стегната самата сцена. Сега е сякаш някаква камера се движи с нашия човек, зуумва внезапно на стъклото и след това сцената се разтваря в опиянените му мисли. Не е нужно да дава никакви очаквания, но така ми стои като snapshot, който не знам къде да го наместя в сцената даже във визуално отношение.
Еми не знам, мисля, че това е до лично възприятие. Според мен конструкцията си е валидна както за драматизъм, така и за обикновено подчертаване, както е в случая, че всичко му е толкова наред на нашия, че нищо не може да му наруши кефа.
Ок. Аз просто не видях смисъл от толкова драматично подчертаване (драматично в езиковия смисъл - хем повторение, хем изречение от една дума в текст, който обикновено си служи с дълги изречения).
За мен двете не си противоречат. Когато на човек му е леко на душата, той може да си свирука съвсем спокойно, колкото и да е опиянен от любов и жега.
На мен като на читател ми наруши атмосферата на текста, защото ми извика картина на някой гаврош, който с ръце в джобовете си свирука безгрижно, щото му е топло и коремът му е пълен. Цялата поза на нашия човек и това "лениво" ми стоят точно нехайно, което пък за мен се прехвърля и към отношението му към срещата. Защото в предните параграфи имаме лексика като "ин-ян", което носи привкус на източен дзен; имаме смолистото време, което пък мен ме подсеща за начина, по който виждаме нещата в сънищата си; имаме онова готино наблюдение на това как ще е затворила очи мацката; имаме бавния ритъм (като се замисля, заради него би могъл да върнеш онова "спокойствие" в третото изречение).
И това игриво засвирукване малко пропуква цялото нещо.

Ако си беше свирукал механично през цялото време някоя любима тяхна песен, която без покана му е скочила на устните, нямаше да ми пречи сигурно. Така, ако щеш самия звук, който си представям, като прочета за засвирукването, ме изхвърля един вид от атмосферата на нещото.


---------------------------------------------------
Когато излизах от къщи, лъч светлина се отрази в счупена бирена бутилка на асфалта и аз замижах. Следобедната жега бе напоила въздуха и в такъв ден самото време забавяше ход. Докато вървях по тротоара, това смолисто време ме изпълваше с мир, с фалшива ин-ян увереност, че животът ти е точно такъв, какъвто трябва да бъде, и че на този свят няма нищо по-съвършено от твоето собствено сега.

Тук се сетих нещо - излизането от къщи е малко абстрактно действие, а проблясването е много конкретен отрязък. Дали не може да конкретизираш и първото?

"Докато заключвах входната врата на излизане, крайчеца на окото ми улови отблясъка от счупено стъкло и примигнах. Слязох на тротоара и пътьом сритах строшената бирена бутилка на улицата. Тя иззвънтя звучно в примрелия следобед."

Така хем си казваш, че пичът вече върви и поставяш общия декор със споменаването на следобеда, който конкретизираш с описанието си по-нататък. В смисъл, тонът на пасажа за мен е такъв, че не си струва според мен да отдаваш пълнозначни глаголи на тия тривиални действия като излизането и вървенето му.
Нямах търпение да се видим, очаквах срещата с нея със смесица от копнеж и напрежение, които почти успяваха да нарушат покоя, който изпитвах в момента. Почти. Когато свърнех зад ъгъла, тя щеше да е там, насред малката детска площадка, да седи на катерушката или лениво да се люлее в люлката. Заспалата следобедна светлина щеше да блести по обърнатото й към небето лице, а очите й щяха да са затворени, сякаш следобедната горещина я зарежда с енергия така, както носеше спокойствие на мен.
Първото болднато нещо е като вървенето в първия параграф, може да го смениш с "Тя ме чакаше (влизаш примерно в мечтателност моуд и махаш "щеше"-то, той е сигурен, че тя го чака там) зад ъгъла, насред площадката, седнала на катерушката или в лениво люлеещата се люлка (тук върнах оригиналния вариант)"

Във второто болднато изречение си представих лицето й от някакъв блестящ материал Дали не можеш да вкараш детайл от друго сетиво? Как той си представя как ще усети напоената й с топлина коса/кожа, като я погали, примерно? Или нещо такова?
Пъхнах ръце в джобовете си. Част от мен искаше да измина тичешком тези сто метра до ъгъла покрай стената на блока, да се втурна към площадката, за да стана по-бързо едно цяло с всичко онова, което този бавен следобед обещаваше. Друга част обаче, по-силната от двете, тя искаше да се насладя на тези няколко крачки очакване и на слънчевото безвремие, разделящо последните няколко секунди мен от очакващото ме ние. Засвируках си лениво и завих зад ъгъла.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest