Упражнения 1

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28207
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Tue Apr 22, 2008 6:53 pm

Alexis wrote:Първа беше миризмата… Никога преди не я беше усещал, но знаеше, какво вещае. Учебниците често подвеждаха, но този път явно бяха прави. Тежката миризма на гнило и разложено сякаш преряза носа му и се заби директно в мозъка му. Пригади му се.

Теорията не го беше подготвила за това, а когато по-опитните го предупреждаваха, той винаги се хвалеше със здравия си стомах. Сега обаче едва успя да се наведе преди обядът му да се върне по обратния път.

Трябваха му няколко минути, за да свикне с новата още по-гадна комбинация от миризмите на смърт и повърнато. Вкусът в устата му го накара отчаяно да се разрови из дрехите си в търсене на ментови бонбони или дъвки. Уви, единствената му находка бяха 2 смачкани обвивки, които явно по инерция беше напъхал обратно в джобовете си, вместо да ги метне в най-близкото кошче. Накрая реши, че просто ще диша с отворена уста, така и другата миризма не се усещаше чак толкова силно.
Така, значи, на първо място не мисля, че текстът си изпълнява функцията. Т.е. той не води до климакса на намирането на трупа, понеже намиране... ъм... няма. Човекът явно е наясно, че го чака труп, да не говорим, че както си го написала, е възможно дори ВЕЧЕ да се е сблъскал с него и просто това да е написано преди момента на тези абзаци. Поне такава е моята гледна точка на читател. По същата гледна точка, ако аз не знам, че следва откриване на труп, тези пасажи не ме насочват наникъде. Стоят ми статично и не ме подготвят с нищо, защото циклят върху възприятията на героя от миризмата.

Няма как да промениш това, без да напишеш нещо съвсем друго и изцяло наново, но според мен трябва първо да изясниш ситуацията (не става ясно дали героят ти е детектив, или студент по медицина), и второ - да намериш начин да поведеш читателя към грешно заключение - например че очаква трупът да е на животно или дори след като в първия го удря миризмата, още във ВТОРИЯ да намери трупа на животното, така че да подадеш грешни следи на читателя, а после примерно да лседват петна от кръв по земята. Това в случая, че не е студент по медицина героят, защото тогава е неспасяемо и абзаците просто не изпълняват изискването на упражнението, поради липсващата кулминация.

Оттам нататък критики по самия текст. Лично за мен първият ти параграф тежи много. Началното ти изречение ме оставя леко объркан. Какво ще рече "първа" беше миризмата? Първа в какво? А втори и трети има ли? Ако имаш предвид, че преди всичко друго, свързано с трупа, се е появила миризмата, трябва да е "първо". После, "гнило и разложено" в конкретния случай за мен е тафтология. Да, думите са различни, но де факто казват едно и също в тази ситуация и утежняват текста. Още, лично предложение - избягвай "сякаш", излишно е, а и почти няма контекст, в който да е нужно. Един вид худ-лит паразитка си е тва ;)

Вторият параграф пък изведнъж завършва игриво (връщането на храната по обратния път). Ясно ми е, че си търсила по-интересен начин да го кажеш, но истината е, че при сериозен описателен текст, едно простично "повръщане" работи по-добре. Още повече, че конкретно този случай е малко разточителен откъм думи и просто не е особено вървежен.

Трети параграф. Ненужна е думата "комбинация", много е стерилна и "математическа". Човекът е шокиран, най-малкото сетивно (вони му, милия), така че да кажеш "още по-гадна" и "смърт и повърнато" от една страна, и "комбинация" от друга, е малко твърде рязка смяна на регистър. При второто изречение текстът ще е по-елегантен, ако изобщо разкараш това с вкуса. Самият акт на посягане към ментови бонбони вече ни показва, че не го кефи кво усеща в устата си. В общи линии това трябва да е правило при писането - когато можеш да не кажеш нещо, по-добре е да не го казваш, освен ако не гониш специфичен "бароков" стил или нещо друго от сорта, за да избягваш смисловит тафтологии.


Rayko wrote:Стичащата се пот влизаше в очите на Клитъс и го караше да примигва. Шапката върху бръснатата му глава отдавна беше прогизнала, а обедното слънце не изглеждаше готово за залез. Надигнал коса в ръце Клитъс косеше полу-изсъхналата люцерна, която криво-ляво си беше проправила път между плевелите.След около час болката от изгорялата кожа подсказа на Клитъс, че трябва да си почине.
Подсвирквайки си, човекът се отправи към кладенецът под дебелия орех в края на полето.В съседното царевично поле цяло ято от гарвани се бореше с огромно плашило.Докато го разкъсат Клитъс беше преполовил пътя до кладенеца.Някакъв човек се беше излегнал на гърбом към жътваря.Когато острият, напукан ботуш го побутна, тялото му се извърна и се видя, че главата му е на попара.
Ок, първо, тоя тескт не постига целта на упражнението. Не само защото има труп, но и защото нищо в абзаците дотогава не подготвя читателя за откриването му. Не знам какво друго да кажа по тая точка, трябва по някакъв начин да подскажеш, дори на чисто рационално ниво. Примерно аз съм се опитал в моя абзац (първия) да си играя с клиширана конструкция, която с прекрасността си подсказва на читателя, че на героя ще му се случи нещо ужасно. Не знам дали съм успял, това вие ще кажете, но това ми беше целта.

Второ, харесват ми няколкото детайла като плашилото. ОБАЧЕ има някои текстови... странности. Първо, косата ти е преебана. Ясно ми е, че си направил героя бръснат, за да не объркаш читателя, но пак чисто визуално аз веднага си представих... косми. Уви, контекстът не помага винаги. Съветът ми е или да сложиш едно/половин изречение сетинг ПРЕДИ това, или просто да я членуваш. Като имаш "косата" и нямаш "си", читателят ще стопли много по-бързо, а тук е и на място.

Страннее ми и това, че Клитъръс страда от изгоряла кожа, обаче в следващото изречение си подсвирква. После, КЪДЕ е тая изгоряла кожа? Щото не пишеш да е гол до кръста или нещо от сорта, и тъй като тъкмо преди туй си ни занимавал с косата, аз повече бих очаквал мазоли по ръцете или общо изгаряне, или пък болка в кръста, уотевър, но като напишеш "изгорялата кожа", едно че не е особено добро по принцип (не звучи добре просто), и второ, че трябва да поясниш де точно е таз изгоряла кожа. Последно - трупът. Без него. Така ще си спестиш свръх всичко и няколкото стилистични безумия в двете изречения. Няма израз "на гърбом", има само "гърбом". Второ, как се лежи "гърбом"? Човек може да СТОИ гърбом, не да лежи така. Може да лежиш по лице, по гръб и на една страна, КОЯТО вече евентуално да е обърната с гръб към наблюдателя. Второ, "глава на попара" is a big no-no. It is suspended until further notice. It's totally O.U.T. It has to go. Totally. Really. Ужасно е. ДОРИ да не беше, няма дистанция на планетата, от която да видиш лежащ човек и да НЕ видиш, че главата му е... "на попара". Пък и ВСИЧКО това да не беше така, е малко твърде игриво като за този текст.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28207
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Tue Apr 22, 2008 6:56 pm

Ох, той пък редактирал, малкият гамен... Е, горното си важи и за останалото, а що се отнася до атмосферичността, с която си сменил трупа, според мен тя още повече затлачва текста и съвсем го прави безпосочен. Т.е. ок е, но твърде много вече разсейва и се губи всякаква климактична градация.


Сега продължавам нататък...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28207
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Tue Apr 22, 2008 8:08 pm

За всеобщо читателско съжаление проблемите ми с текста на Трип бяха единствено на ниво стил и понеже в момента той седи на бюрото до мен, ги обсъдихме лайв. Сори, мейтс :mrgreen:

Morwen wrote:Камен пъхна ключа в бравата и го завъртя. Мразеше посещенията по задължение при леля Мария всеки месец. Предпазливо отвори скърцащата врата и влезе в полутъмния коридор.
Коридорът изглеждаше почти като миналия месец - запуснат и мръсен. Леля Мария гледаше четири котки и малко пуделче, а беше трудноподвижна, така че в къщата винаги беше мръсно и миришеше на препикано. Днес като че ли миришеше по-зле и от преди.
Камен викна името й, но никой не се обади. Една котка се промуши през вратата вляво и се стрелна покрай него. Той бутна вратата и още една от котките панически побягна към коридора, като пътем се удари в краката му. На земята имаше преобърната чиния с натрошени твърди маслени бисквити.
- Лельо Мария! - изкрещя Камен, усещайки как в него се надига вълна на паника. - Къде си?
В отговор чу само изквичаване на куче. Тръгна по посока на звука и влезе в спалнята.
Леля Мария седеше на креслото с дистанционното на телевизора в ръка. Лицето й беше неестествено бяло и застинало в странна, почти учудена физиономия. Камен разтреперан извади мобилния си телефон и автоматично набра бърза помощ, макар да му беше ясно, че отдавна е късно.
Този текст перфектно си върши работата да подготви читателя за срещата с трупа, поне според мен. Малко е твърде очевиден обаче, т.е. сочи ти с голям назидателен пръст в посоката на бедната леля Мария, споминала се в креслото. Яка картина бтв, изкефи ме. Ся, трябваше да я няма в текста, но при теб конкретно тя не е елемент, който кара останалото да работи, тъй че мисля, че е все тая, че си стои.

Принципно подходът, който си избрала, няма как да не е показен и директен, уви, тъй че не мисля, че мога да ти дам конкретни съвети как да го изтъниш. Единствено бих те посъветвал да сложиш мисли на героя, които да успокоят ситуацията до степен текстът да не крещи "ОМГ, СМЪРТ!". Тук обаче рискуваш да вкараш неща, ирелевантни за текста, които ще го направят скучен, а и трябва да намериш начин да вкараш съспенса. Може би посредством прекъсване на тези мисли с наблюдение от сорта на обърнатата чиния?

Както и да е, ще карам по конкретни текстови детайли, като предварително предупреждавам, че съм умишлено дребнав или по-скоро подробен. Мисля, че няма да имаш против.

Първото изречение боли. Излишна информация с много думи. Словоредът е тежък. Според мен трябва да вкараш детайлността, че посещенията са "по задължение" в ново изречение, като някакъв детайл на отношението на героя към ситуацията. Детайлите никога не вредят. Ей на обърнатата чиния виж как ти работи. Може и ежемесечността да е под формата на "ежемесечните посещения", а не "всеки месец". Това още на тема лекота на текста.

Второто изречение ме бие със симетрия. Действие, прилагателно, съществително, действие, прилагателно, съществително. Принципно когато имаш в едно изречение повече от веднъж такова комбо, трябва да разчупиш текста с някакви други думички, които да нарушат квадратността, иначе стои като по схема. Бтв, има случаи, когато може умишлено да избереш именно такъв схематичен подход, за да си играеш с ритъм. Този обаче не е такъв, нали?

Третото изречение ми е твърде мъгляво. Няма никакво описание, освен че е запуснат и мръсен. И двете са абстрактни. Какво значи "запуснат коридор"? По какъв точно начин е "мръсен"? Мисля, че ще спечелиш от вкарването на няколко конкретни предмета там, за да ни създадеш по-ясна картина. Не е нужно да е дълго, просто няколко точни думички. Още - защо "почти" като миналия месец? За нас коридорът е такъв, какъвто ни го опишеш, ние не знаем какъв е бил миналия месец, а и ти не ни казваш. Вероятно правиш връзка с това, че има нещо гнило в Дания, и то малко понамирисва, обаче това не си личи от текста. Описанието е визуално, тъй че трябва да разберем с какво този месец е различен от миналия. Най-добре просто убий думата ;)

Изречението с чинията също е неясно. Леля Мария е мъртва с дистанционно в ръка и в креслото. Значи чинията я е съборила някоя от котките. Откъде я е съборила? Къде е стояла преди това? Какво друго има в стаята? Каква функция има стаята? Такива неща. Въпрос е на няколко думи, не на някакви дълги и тромави описания.

Пряката реч вони. Камен не обича да ходи при леля си. Вижда я веднъж в месеца "по задължение". Това значи, че или не я обича особено, или му е по-скоро безразлична. Защо "изкрещя" тогава? Защо "паника"? Според мен в ситуацита, която си ни описала, е по-логично да се надигне "объркване" и да "извика отново той". Това според мен също би намалило директността на текста.

И последното ми е по-скоро ирелевантно, но малко ме спъва в това да си представя картината. Проблемът ми идва и от това, че не обясняваш каква е стаята с чинията. А именно - откъде минава Камен, за да влезе в "съседната" стая? И защо бабиерата има кресло и телевизор в спалнята? Принципно хората са свикнали да свързват и двете, особено в комбинация, с хол, трапезария или нещо подобно. При положение, че използваш друга ситуация, е хубаво да отбележиш, че тя има голяма къща, примерно, или нещо друго, което да не ме накара да се зачудя що има кресла в спалнята.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28207
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Tue Apr 22, 2008 8:31 pm

Itilon wrote:Дори при оскъдната светлина в сградата стълбите изглеждаха по-стръмни, отколкото би ми допаднало. Заизкачвах се бавно, придържайки се за парапета. Спрях в края на първата редица стъпала. Сега наляво, после по коридора, а някъде в края му трябваше да се намира целта ми.

Струваше ми се, че нещо не е наред. Беше прекалено тихо и нито една лампа не светеше. Затърсих ключа по стената, но и след като го натиснах нищо не се промени. И защо по дяволите не се чуваха никакви шумове? Та тук живееха хора.

Продължих напред, опипвайки стената с ръце. Първа врата. Още една. Ето я третата - тази, която ми трябваше. Бутнах я с ръка. Както и очаквах, не беше заключена. Въпреки това, обаче, потъна само на няколко сантиметра навътре и после опря в нещо. Направих опит да се вмъкна през пролуката.
И този абзац си изпълнява функцията от упражнението, но и с него имам малко проблеми. И той, като онзи на Морви, ми е твърде директен. Причините са две - ситуацията е толкова "ОМГ, в мрачна къща съм и нещо ще се случи! Труп!", че читателят леко му засмъдява в носа. Нужен е грим, за да се прикрие очевидността.

Вторият проблем е онова, което Джон Гарднър споменава в една от книгите си - вкарване на напрегнати мисли на героя, с надеждата да полепнат почитателя, вместо той да се суспенсира от ситуацията като такава. Подобни хватки просто не работят добре. В твоя случай има допълнително усложнение, защото нямаш подходящото лице и време за целта. Актът "разказване", който предполага комбото първо лице/минало време, за мен лично носи дистанцираност, която не позволява възкликвания и силни емоции на героя. Просто не е логично, нали онова се е случило вече? Не се случва в момента. И късата психологическ дистанция мен ми пречи, вместо да ме потапя в атмосфера.

Вратите не потъват. Чисто глаголно не потъват. :mrgreen:

Stoly wrote:Очакваше го среща в тъмните подземия на Таар-Азор, където щеше да се реши съдбата не на един човек, а на цяла нация. Съдба лъжаща тихо в ръцете му и чакаща. Факлите, наредени по стените леко пропукваха мрака и му даваха възможност да вижда. Да вижда пътеката пред себе си. Пътеката, която го водеше към главатаря Вестрок.
Плъхове тичаха по пода и стъпките и цвърченето им разкъсваха мрака като страшни чудовъщни нокти.
Пред взора му се показа вратата. Край на пътеката- време за избор. Той открехна бавно вратата обзет от лоши предчуствия. Предчуствия, които го измъчваха и си играеха със съзнанието му. Дървената врата изскърца шумно и звукът го скова. Миризма на гнило и леш се прокрадна до ноздрите му. Той продължи в тъмния коридор, който се беше открил пред него.
Ъм... абе... начи... Ситуацията, която си избрал, може да продължи във вечността и отвъд нея. Съответно текстът ти просто не води до трупа, щото както си го написал, единственият начин нашият да се натъкне на труп, е... ами да се спъне в него.

И един съвет. Оттук и до края на времето - НЕ ПОВТАРЯЙ думи. НИКАКВИ. НИКЪДЕ. Peace :)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Stoly
Adept
Posts: 236
Joined: Sat Dec 08, 2007 9:32 pm

Post by Stoly » Tue Apr 22, 2008 10:00 pm

Roland wrote:И един съвет. Оттук и до края на времето - НЕ ПОВТАРЯЙ думи. НИКАКВИ. НИКЪДЕ. Peace :)
:lol: мислех, че звучи готино.
Image

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Tue Apr 22, 2008 10:04 pm

Роланд, за мой голям срам няма нещо от това, което казваш, с което да не мога да се съглася. :oops: За съжаление, аз съм от постоянно редактиращите, така че най-вероятно ще си поиграя и с тези параграфи в някой от следващите дни. Въпреки че е спорно, че могат да сработят, ако запазя структурата. Може би без втория параграф!

Ти какво би използвал вместо "потъва" в случая? :roll: Друг глагол в същото изречение (за какъвто не се сещам, обаче)? Или различна структура - нещо, което трябваше да направя, но мързел, мързел... Така де, аз съм човекът написал втория параграф. Очевидно съм мързелив.

Ако нета ми не се скапе пак, след малко ще коментирам написаното от останалите! :arrow:

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Tue Apr 22, 2008 10:57 pm

Очакваше го среща в тъмните подземия на Таар-Азор, където щеше да се реши съдбата не на един човек, а на цяла нация. Съдба лъжаща тихо в ръцете му и чакаща. Факлите, наредени по стените леко пропукваха мрака и му даваха възможност да вижда. Да вижда пътеката пред себе си. Пътеката, която го водеше към главатаря Вестрок.
Плъхове тичаха по пода и стъпките и цвърченето им разкъсваха мрака като страшни чудовъщни нокти.
Пред взора му се показа вратата. Край на пътеката- време за избор. Той открехна бавно вратата обзет от лоши предчуствия. Предчуствия, които го измъчваха и си играеха със съзнанието му. Дървената врата изскърца шумно и звукът го скова. Миризма на гнило и леш се прокрадна до ноздрите му. Той продължи в тъмния коридор, който се беше открил пред него.
Столи, пише се "лЕжаща", "чудовИщни" и "предчуВствия". Съдбата вярно май може да се каже, че лежи в ръцете на някого, но тихо? Факлите не могат да пропукват мрака, да не говорим, че от изречението ти излиза, че дават на същия този мрак възможност да вижда.

Господаря Вестрок да не е някакъв географски обект, та пътеката да води към него? Силно се съмнявам, че пред взора ти може да се покаже нещо, но всъщност за това не съм сигурен. И все пак "очите" си е легитимна дума. "Погледът" - хъм, май също. Той открехва вратата, запетайка, обзет...

Също на мен лично не ми допадат разни апокалиптични изречения в стила на първото. Нито пък повторенията на едни и същи думи в края на предишното и началото на следващото изречение. Какво ще ти стане, ако кажеш: "Да вижда пътеката пред себе си, която го водеше..." и т.н.?

Стилистика няма да коментирам, но ако наистина мноого се стараеш (и не се дразниш на хората, които те критикуват) имаш откровени шансове да стигнеш и до там. :twisted:
Стичащата се пот влизаше в очите на Клитъс и го караше да примигва. Шапката върху бръснатата му глава отдавна беше престанала да го пази, а обедното слънце не изглеждаше готово за залез. Надигнал коса в ръце Клитъс косеше полу-изсъхналата люцерна, която криво-ляво си беше проправила път между плевелите.След около час болката от изгорелия врат на косачът му подсказа че трябва да си почине.
Влачейки крака, човекът се отправи към кладенецът под дебелия орех в края на полето.В съседното царевично поле цяло ято от гарвани се бореше с огромно плашило.Докато го разкъсат Клитъс беше преполовил пътя до кладенеца.Слънчевите лъчи проникваха през продупчената сламена шапка и дразнеха голия му череп."И тая година реколтата е мижава, а лордовете ни скубят последните пера.Самодивските обещания за дъжд хич не се оправдаха.Мамка им мръсна...Разбойниците се размножават като зайци в горите.Ей го на вече трима отидоха да просят помощ в града и още ги няма."Сам не усети кога стигна до кладенеца.
Райко, това с обедното слънце, което не изглежда готово за залез не мога да го разбера. На мен ми звучи като "синьото небе не беше червено". В смисъл, очеизбождащо е и няма нужда от него. "Коса" и "косеше" ме дразнят горе-долу по същата причина. Ми с коса ще коси, с джобно ножче ли? :lol:

Пише се "изгорелия врат на косачА", а пред изречението, от което е този цитат, трябва да оставиш интервал. Технически погледнато болката не е ОТ изгорения врат, а ПО него. Имаме болка от удара, падането и т.н., и болка по ръцете, в корема и пр. "КладенецА". В това изречение аз бих написал "орехово дърво", но май не е болка за умиране.

Не е нужно да казваш "ято от"! Ято гарвани! Глутница вълци! Стадо овце. Пасаж риби! След това изречението с разбойниците и следващото изобщо не ги разбрах. Трима разбойници ли са отишли да просят помощ в града? И как се размножават в гората. Ако не го мислиш буквално, глаголът ти не е много на място. "Множат се" или нещо такова ще стои по-добре според мен. :D

Сложи някакви интервали след точките, ако искаш! :D

И още нещо. Аз наистина съм написал клише, от което е очевидно, че нещо гадно ще стане. Но пък в твоя текст няма дори намек за това. В смисъл след последното изречение можеш да сложиш каквото си поискаш. Може да е труп. А може Клитъс просто да си легне.

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Wed Apr 23, 2008 9:03 am

Трип, само да вметна две неща за правописа, които си пропуснал. Пише се "здание" (но "сграда" вярно) и малко по-надолу пред "люспи" би трябвало да е съюзът "с", не "със". 8-)

В ето това изречение:
Огнян чувстваше, че би я видял от другата страна, можеше ли да погледне вътре през тях.
не съм съвсем сигурен, че говориш за гората, и изобщо не знам какво искаш да кажеш. В смисъл, вече знаем, че има гора от всички останали страни - ако погледне през прозорците със сигурност ще я види. Другото, което ми се стори странно, е конструкцията. На английски стои добре, мисля, на български не съвсем. Или поне не за мен.

Като споменах структура, имаш още една заемка от английското изграждане на изреченията - разделянето на части, които нямат нищо общо помежду си, с точка и запетая. Не че на български не се прави, просто съм го виждал ужасно рядко, а в твоя случай е адски често.
Странният старец отпреди час все наричаше мястото "гара" и не отговаряше на въпросите на Огнян кой и дали някой живее там сега и какво знае за хората, които някога бяха живели и загинали в къщата.
Пред второто "и" трябва да има запетая, иначе излиза, че въпросът е какво знае за хората, онзи който живее там. Аз бих махнал и повторението на "живее", "живели", но предвид факта, че е едно от малкото, не ме дразни истински.
...бледата привечерна аура...
Абе не знам, може и да става, но все си мисля, че "аура" има различно значение, не на светлина.

Освен това ми се струва, че с втория параграф малко си хитрувал, тъй като всъщност в него имаме описание на срещата на Огнян със стареца (което е поглед в миналото) и връщане към настоящето с влизането му в къщата. Аз бих го разбил на два параграфа, може би три. Имам и малък проблем с фокуса. Говориш за стареца, после имаш две описателни изречения, а след това като се връщаш към него използваш "той" ("той се смръщи"). Не знам как да ти обясня - просто не ми звучи добре.

А btw, горното "той" - онова, отнасящо се до Огнян - ми стои малко излишно.
Отляво на стената, между вратите слабата светлина от небето оформяше през кръглите дупки плоски бледи луни .
Ъъъ, кои кръгли дупки? Тези между вратите? На прозорците? (Да де, които и да са, защо кръгли?)
Върху първата от плоските луни Огнян видя чифт черни отпечатъци от мънички длани, единия малко зад другия, тъй че приличаха на стъпки.
Ето това повторение бих го избегнал.
Той доближи стената; дланите бяха отпечатани в кръв, обезцветена от бледата светлина, като върху лист хартия.
Ако дланите са отпечатани В кръв, това не значи ли, че фонът им е кървав, а не самият отпечатък?
Следите продължаваха по стената, над вратите и по другите светли кръгове; между тях стаите бяха празни – никой не живееше тук.
Между следите, стената, вратите или другите светли кръгове?

За това се сещам на прима виста. По начало има нещо, което ме притеснява в параграфите ти като цяло, но ще ми трябва време да помисля как точно да го обясня. Така че толкова за сега. :mrgreen:

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28207
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Wed Apr 23, 2008 9:16 am

Itilon wrote:Роланд, за мой голям срам няма нещо от това, което казваш, с което да не мога да се съглася. :oops: За съжаление, аз съм от постоянно редактиращите, така че най-вероятно ще си поиграя и с тези параграфи в някой от следващите дни. Въпреки че е спорно, че могат да сработят, ако запазя структурата. Може би без втория параграф!

Ти какво би използвал вместо "потъва" в случая? :roll: Друг глагол в същото изречение (за какъвто не се сещам, обаче)? Или различна структура - нещо, което трябваше да направя, но мързел, мързел... Така де, аз съм човекът написал втория параграф. Очевидно съм мързелив.

Ако нета ми не се скапе пак, след малко ще коментирам написаното от останалите! :arrow:
Ами може да се открехва или дори просто отваря :) Иначе да, мисля, че вторият абзац може да хване пътя или да го смениш с някое друго описание на къщата...


Едно уточнение - стиловите критики нека все пак са на второ място след тези по изпълняването на упражнението. За стил си говорим в разказите достатъчно, тук важното е води ли ни сцената до откриването на трупа. Прочее, по повод критиката към Райко - не е нужно нещо в текста да подсказва, че ще има труп, важното е дали тя води добре към него. Ние трябва да гледаме по-скоро като хора, знаещи, че това ще се случи, и анализиращи текста, а не да чакаме котвички.
And you can't dance with a devil on your back...

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Wed Apr 23, 2008 9:36 am

Прочее, по повод критиката към Райко - не е нужно нещо в текста да подсказва, че ще има труп, важното е дали тя води добре към него.
Да де, но текстът на Райко може да отведе навсякъде. А котвичките са заложени в самата задача. Ако нищо не ни подсказва за трупа, защо не е просто "Напишете три параграфа"?

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28207
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Wed Apr 23, 2008 9:40 am

Чакам да видя коментара ти за моя първи текст, той е опитът ми да отговоря на въпроса ти.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13459
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Wed Apr 23, 2008 9:42 am

Странният старец отпреди час все наричаше мястото "гара" и не отговаряше на въпросите на Огнян кой и дали някой живее там сега и какво знае за хората, които някога бяха живели и загинали в къщата.
Пред второто "и" трябва да има запетая, иначе излиза, че въпросът е какво знае за хората, онзи който живее там. Аз бих махнал и повторението на "живее", "живели", но предвид факта, че е едно от малкото, не ме дразни истински.
Не съм съгласна, двете и-та не са части от еднородно изречение ("не казваше и кой живее, и какво става" примерно).
И като сме започнали с Емо...
Огнян му се струваше, че той е единственият - и постоянен - обитател на депото; то бе празно, когато Огнян пристигна, а за половиният час, който той прекара в стаичката на стареца, - в която имаше легло и покрит със люспи загоряло котлон на земята, - там не спря нито един трамвай. До прозореца имаше масичка, а на нея бяха купища загубени лични карти и оръфани карти за транспорта; под нея старият бе пръснал още, незнайно защо. Докато разговаряха, Огнян разсеяно премяташе няколко от тях из ръцете си; лампата на масичката нямаше крушка и в бледата привечерна аура всичките хора на снимките си приличаха.
...
Светлини не се появиха, докато той вървеше в падащата нощ; нямаше такива и когато пристъпи в къщата. Първият етаж беше обширен и празен, почти като чакалня на гара; на него нямаше прозорци.
Странна ми е конструкцията с точка и запетая и ново изречение. Не неправилна, не дразнеща, но странна и набиваща се на очи, когато е в три последователни изречения и още две после. А за последното според мен едно "и" вместо точката и запетайката би звучала далеч по-естествено. Аурата също ми стои малко претенциозно.

За мен главният проблем (който може би не е реален проблем) е, че аз не схванах за какво става дума. Схванах, че е зловещо, че ще има труп, но не и откъде падна този труп. Може би идеята е това да е част от голямо цяло и няма нужда. Но от чисто любопитство - чий всъщност е трупът и какво прави там правнукът на Бойчо Огнянов?
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Wed Apr 23, 2008 9:44 am

Итилион,
Хм аз мислех, че това изречение действа като кукичка поне малко. Смисъл все е нещо. А и понякога е по хубаво да има някакъв рязък контраст между съраундинга и трупа. Не във всяка запусната къща има труп, така както не всяко слънчево поле е 100% осигурено срещу намиране на трупове.
Разбойниците се размножават като зайци в горите.Ей го на вече трима отидоха да просят помощ в града и още ги няма.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Wed Apr 23, 2008 11:12 am

Чакам да видя коментара ти за моя първи текст, той е опитът ми да отговоря на въпроса ти.
Всъщност нямам особен коментар. Насилената идиличност би трябвало да действа добре, струва ми се, тъй като текстът ще заложи на контраста. От друга страна, предполагам (но само предполагам), че на първи прочит читателят ще остане stunned от появата на трупа. Нищо не би го подготвило за такава, дори на подсъзнателно ниво. Обаче, ако предварително знаеш, че ще има труп, някои неща изпъкват - увереността, че животът е съвършен; думи като копнеж, покой и заспала; наклонената вечност; и обещаващият следобед мисля. :lol:

И тук забележките ми са по-скоро стилистични. :twisted: Но ще ги споделя по-нататък и то само в случай, че има нужда.

EDIT: Морвен, двете и-та наистина не са част от еднородно изречение. Но изречението след второто "и" продължава предишното просто изречение, което е разкъсано от вмъкнатото (Той попита /1/ и /2/). Доколкото си спомням вмъкнатите по този начин прости изречения се отделят със съюз, запетая или съюз и запетая. В случая бих предпочел съюз и запетая, за да покажа, че Огнян е попитал тези две неща: 1. Дали някой живее там; и 2. Какво знае старецът за предишните обитатели на къщата. Според мен без запетаята въпросите звучат така: 1. Дали някой живее там; и 2. Какво знае този някой за предишните обитатели на къщата.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28207
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Apr 25, 2008 10:17 am

Кхъм, що умряхте всички?
And you can't dance with a devil on your back...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest