Ида и вещицата - Itilon

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

Locked
User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28554
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Ида и вещицата - Itilon

Post by Roland » Wed Mar 26, 2008 2:26 pm

Имало някога една фея. Макар да се подвизавала в това си качество от много години, тя малко приличала на онези феи, за които си свикнала да слушаш. Първата голяма разлика била, че нямала крила. Втората била, че компенсирала липсата им с много, ама много мръсен език,
(който авторът ще се постарае да не предаде, защото възпитанието, което е получил, го задължава две неща: 1. никога да не ругае в присъствието на дами и 2. винаги да пие две чаши ром с една чаша натурален сок.)
Но основното, по което нашата фея се отличавала от колежките си в бранша, било че напоследък се занимавала предимно с прехвърлянето на разни неща или пък индивиди от нашия свят в този на приказките. Така например, когато любимият ти Тигър (онзи, който все повтаряше “I Love You”, “I Love You”) трябвало да открие приятеля си Заек във Вълшебната страна именно тя му помогнала да стигне дотам.
Това, разбира се, било незаконно, тъй като властите съвсем естествено го квалифицирали като контрабанда (а в случая с Тигър от известно време се водело разследване за нелегална имиграция). Затова и на феята постоянно й се налагало да се изплъзва изпод лапите на зорките агенти от НСБОП.
Последната дейност била извънредно трудна и изисквала непрекъсната бдителност, богато въображение, както и чифт резервно бельо за случаите, в които служителите на полицията са нахлули в тайната ти квартира, докато си бил на пазара за домати, и са иззели всичко, което може да послужи като доказателство. Допълнителни трудности за феята създавал фактът, че била принудена непрекъснато да сменя името си.
Именно за това авторът, който иначе знае как се казва тя в действителност, реши, че за тази история ще използва кодовото име Ида.

***

Може би ще се запиташ за какво й било на Ида да се занимава с нелегална дейност особено при положение, че това строго противоречало на Кодекса на феите. Възможно е авторовите недомлъвки по темата да те доведат до извода, че тя всъщност правила всичко, което правила, водена от доброто си сърце. Навярно ще си помислиш и че се изживявала като един съвременен Робин Худ на двата свята, който помагал на бедните вълшебни създания да измъкнат себе си и своите ценности от суровата и бездушна стоманенобетонна реалност.
За съжаление, подобен извод не би имал нищо общо с действителността. Истината е, че Ида се смятала за жертва на обстоятелствата (което, обаче, въобще не я оправдава). Принудена от суровите ипотеки в Кралството на Оз да работи на две места, за да изплати скромния си дом, тя все успявала да се оправи някак, докато един хубав ден една от онези бури, за които си чела по приказките, не вдигнала къщата й във въздуха, само за да я стоваря върху коравата глава на вещицата Бризинхера.
Така Ида се изправила пред банкови искове, съдебно преследване от страна на Бризинхера за много голяма сума и сложни застрахователни процедури (чиято цел била единствено да докажат, че застраховката й изобщо не може да бъде отнесена към станалото). Уплашена за бъдещето, нашата фея се поддала на паниката и избягала в София, където се надявала, че никой не ще я открие.
За нещастие, изобщо не станало така.

***

Три месеца след като се преместила в София Ида вървявала бавнично по трамвайните релси на Графа и се чувствала щастлива. Часът би могъл да се определи като много късен или пък много ранен в зависимост от гледната точка, но определено не предразполагал към мисли за тъмното минало. Въпреки това ние ще се спрем на него за момент, колкото да споменем, че след като се промъкнала покрай имиграционните власти, феята успяла относително незабелязано да се влее в бурния живот на големия град.
От несъмнена полза за тази цел се оказали семейните бижута, които измъкнала изпод носа на съдия-изпълнителя и които били достатъчни за годишния наем на един малък апартамент на ъгъла на Графа и Алабин (буквално на 10 метра от Съдебната палата). След като проблемът с настаняването бил решен, Ида решила и този с доходите като се хванала на работа в една новинарска агенция. Всичко било временно, разбира се – само докато страстите в страната на Оз поутихнели и феята успеела да се завърне у дома.
Но, както трябва да ти е станало ясно, тази конкретна вечер (или сутрин, ако предпочиташ) на Ида въобще и през ум не й минавало за кралството Оз. Авторът би могъл да прекара дълго време в разсъждения защо било така, впускайки се в напълно излишни подробности за сребърната луна, блещукащите звезди или лекия ароматен бриз, идващ някъде от посока канала.
Истината, обаче, била по-друга. Тривиалната й страна включвала два големи джина, шест текили и малък Бекс, а възвишената била символизирана от един млад господин на име Иван (или Жоро – Ида така и не успяла да си спомни на сутринта), който нежно я държал за ръката и с леко пружиниране се придвижвал отстрани на трамвайните релси,
(а ако не си настроена толкова романтично, несъмнено ще забележиш, че и държането за ръката, и пружиниращата походка издавали известната несигурност на човек изпил три водки с портокалов сок, девет текили и неопределено количество бира в сложна комбинация от заведения, започваща със Строежа и приключила в Алкохол.)
- Нощта е прекрасна, нали? – казал Иван/Жоро. Е, всъщност казал: “Ношш… ша е краснаа, а?”, но Ида все още свиквала с Магията на превода и не успяла да хване тънкия нюанс.
- Да – отговорила тя. Така си било.
Сетне с известно неудоволетворение констатирала, че е стигнала до входа на къщата, в която живеела.
- Благодаря, че ме изпрати! – казала тогава и лекичко целунала Иван/Жоро по бузата.
Той направил опит да я прегърне или може би да я сграбчи за задника, но преди да прецени кое от двете ще има по-добър резултат, се оказал съвсем сам на тъмната улица. Тъй че изругал тихичко, както се полага в подобни случаи, после го направил малко по-силно, а след това опитал да изрита близката кофа за боклук. Последното, обаче, не му се отдало, най-вероятно заради негативното въздействие на погълнатия спирт.
При това Иван/Жоро успял да запази равновесие в първия момент, сетне преценил, че няма смисъл и се стоварил на паважа, а петнайсетина облагородяващи минути по-късно се надигнал и се запътил в посока НДК, за да изчезне завинаги от нашата история.

***

Тук му е мястото авторът да спомене, че макар и с мръсен език, Ида била романтична душа,
(за доказателство – никога не си позволявала да псува пред джентълмените, които харесвала,)
а пък и съвсем слабо се ориентирала в любовните нрави на новото място. Разбира се, за нея не било никакъв проблем да открие приятния младеж на следващата сутрин и поради тази причина не си направила труда да вземе номера му например. А що се отнася до това да го покани вкъщи – е, да кажем, че порядките в страната Оз били доста консервативни.
Което в този случай спасило живота на Иван/Жоро.

***

След като оставила изпращача си на входа, Ида буквално се понесла нагоре по стълбите. Чувствала се толкова лека и изпълнена с живот, че краката й (сякаш) не докосвали земята. Всичко това, обаче, приключило на третия етаж, пред апартамент 15 Б, в който между другото феята живеела.
Вратата му била леко открехната. Колкото и да била пияна, Ида със сигурност помнела, че не само не я оставила в това състояние, но дори я заключила и превъртяла ключа два пъти, както било редно в големия град. Пиянството й в случая допринесло единствено за това да придаде на ситуацията допълнителен драматизъм.
Така че феята извадила вълшебната си пръчица с движение, което било резултат от продължително гледане на Междузвездни войни и още по-продължителни сухи тренировки пред огледалото. Сетне се привела към земята и с кълбо влетяла в апартамента (понеже много обичала филмите за Джеймс Бонд). В резултат праснала коляното си право в дивана, който гледал към вратата.
- Мамк… - започнала Ида, но сетне бързо сложила ръката си на устата, като при това успяла да задейства вълшебната пръчица и картината на отсрещната стена избухнала в сини пламъци.
Изправяйки се доста тромаво, феята пропуснала да забележи разположената на пътя й саксия и за втори път в последната минута се озовала на пода. Точно в този момент лампите в апартамента светнали от само себе си и Ида осъзнала няколко неща едновременно.
Първото било, че от тези дънки вече нищо не става. Второто, че вълшебната пръчица излетяла от ръката й в посока към близкия фотьойл, където пък удобно се озовала в нечия друга ръка. И накрая, тази ръка се оказала прикрепена към тяло и то не чие да е, а тялото, принадлежащо на най-големия й враг след съдия-изпълнителя и питейните заведения.
- Бризинхера – казала Ида невярващо.
- Да, Бризинхера – потвърдила Бризинхера с по-голяма степен на увереност. – Как си, момичето ми?
- Оправям се някак – отвърнала Ида, опитвайки се да възстанови спокойствието си. Усетила, че гласът й леко трепери.
- Как ме намери? – продължила тя.
Междувременно успяла и да се изправи и да замени компрометиращата за всяка млада дама поза на пода с по-сигурна позиция пред стъклената маса в средата на стаята. На масата имало доста солиден пепелник, останал от предишния наемател на апартамента (тъй като Ида не пушела, а както повечето обитатели на вълшебния свят предпочитала да вари разни забранени билки на чай или пък в най-лошия случай да ги поставя в малките кексчета, които били кулинарния й шедьовър).
Феята скрила пепелника с тялото си, след което опитала тежестта му с ръка. Щял да свърши работа.
Ако, разбира се, Бризинхера й оставела някакъв шанс. Още в момента, в който хванала пепелника, Ида с огромно учудване осъзнала, че крайниците са престанали да я слушат. След секунда вещицата насочила към нея собствената й вълшебна пръчка и я повдигнала, напълно парализирана, на десетина сантиметра във въздуха.
- Не си в положение да си играеш с мен, момиче – твърдо заявила Бризинхера.
- Добре, добре – щяла да се съгласи Ида, ако изобщо можела да помръдне устата си.
В случая обаче тя не издала и звук. На свой ред Бризинхера явно допуснала, че са постигнали консенсус по въпроса и пуснала феята, която за трети път в последните пет минути тупнала на пода,
(но по задник, за разлика от предишните два случая.)
- Властите те търсят, Ида – казала вещицата. – Аз също те търсих. С доста по-голям успех от тях, както можеш да забележиш. Не смея да твърдя, че положението ти е розово. Затънала си в дългове, а и направи опит да избягаш от правосъдието. Очаква те затвор и то задълго.
Може би си мислиш, че моментът бил идеален за един от онези язвителни отговори, които превръщат филмите в блокбъстъри, а книгите в класика, която се преподава до затъпяване на десетина поколения младежи и девойки между осми и десети клас. Авторът също смята така, но за съжаление Ида въобще не била на мнението и на двама ви.
Честно казано, тя била прекалено уплашена, за да може изобщо да мисли.
- Какво искаш от мен ? Няма пари. Нищо нямам.
- Виждам – отвърнала Бризинхера и тъй като сарказмът не й бил чужд, добавила – погледни се само в каква дупка си отседнала. Крайно неподходящо за една млада дама. Няма да е лошо да поразтребваш по-честичко, не смяташ ли?
Ида пропуснала последната забележка покрай ушите си, понеже точно в този момент била заета с третото поредно изправяне.
Със скорост, която окото не може да проследи, вещицата станала от фотьойла и се озовала зад гърба на феята. С дясната си ръка хванала Ида за косата и дръпнала главата й назад, а лявата плъзнала от бузата към врата й. И макар феята да не осъзнала това в момента, дългите лакирани в черно нокти оставили след себе си съвсем тънка кървава диря.
- Нито ти, нито аз искаме да попаднеш в ръцета на властите, миличка – много тихичко прошепнала Бризинхера в ухото на Ида – ще бъде срамота да пропилееш младостта и очевидния си талант в затвора. Но дългът си е дълг и той трябва да бъде платен. Шшшт, не говори. Да речем, че имам работещо решение на малкия ни проблем. Да речем, че те помоля да ми направиш няколко услуги. Дребни услуги. Щом приключиш с тях, аз ще забравя за теб, ти ще забравиш за мен и на двете ни няма да се налага да намесваме полицията.
- За какви услуги става дума? – попитала още по-тихичко тихичко Ида, която вече била на ръба на истерията.
- Ооо, нищо особено. Просто трябва от време на време да отнесеш разни неща на разни места, до които аз нямам достъп.
- Това не е ли незаконно? Става дума за нещо незаконно, нали?
- Зависи от гледната точка. Моята е, че ти вече си извън закона и единственият начин да стане по-лошо е да не приемеш предложението ми.
След като Бризинхера изсъскала това тя пуснала Ида, която отново се озовала на земята. Вещицата бодро се насочила към външната врата като по пътя хвърлила вълшебната пръчка на онзи диван, който авторът спомена по-горе.
- Не искам да оставаш с впечатлението, че те насилвам. Помисли си! Имаш време до утре сутрин. Тогава ще се върна и можем да обсъдим подробностите.

***

Секунди по-късно в стаята останала само Ида. Тя направила пореден опит да се вдигне от пода, но се отказала, тъй като тялото й най-сетне реагирало на болезненото докосване от ноктите на вещицата и очите й се напълнили със сълзи. Феята поставила длан върху лявата си буза и после я погледнала с премрежен поглед.
Цялата била в кръв.
And you can't dance with a devil on your back...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest