Силата на меча - Roland & Trip

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu May 15, 2008 8:15 am

Sandy wrote:
– Млади Фронъс! Моят господар, Спарак Гнилия, Черния Чародей, Властелина на Фофтия, Повелителят на Двете Гъби, ме е научил на вашето изкуство. Приготви се да умреш!
– Какво изкуство?
– Превалил съм мнозина герои с тези два меча и ти няма да си нито първият, нито последният! Вдигни оръжие, ако смееш да ме срещнеш!
– Ама не, какво изкуство?
Точно това се питах аз! :shock: :lol:
Епизод 3, генерал Грийвъс...
Sandy wrote:
Спарак свали качулката си и под сенките се разкри добре познатото, обично на привидно и трагично умрелия старец лице.
– @_@
Това лицето на стареца ли трябва да бъде?
Ако питаш за първото изречение - да. Ако питаш за второто - не, това е реакцията на Фронъс.
Sandy wrote:Краят ме разочарова ужасно много. Освен, че диалога извадка от Империята е толкова пъти пародиран, че буквално ми се повръща от него....честно казано очаквах някакав голям обрат...
Истината е, че каквато и гавра да си направи човек със стандартния финал, той ще си остане стандартен. Затова решихме просто да ни се скъса лентата там. Иначе експлоатацията на диалога от Епизод 5 е ясно, че е клише, но мисля, че тук успяхме да добавим нещичко и от нас ;)
Sandy wrote:
.......се препъна в хлътнатинка по пътечката. Беше му леко на сърцето, макар да бе останал спомен от тъгата за падналите му другари. Меневив бе обвила кръшна ръка около лакътя му и когато той погледна надолу към лицето й, там прочете само най-чиста обич.
– Радвам се, че всичко свърши – каза красивата девойка.
– Да – отправи ясносин взор Фронъс към небето. После вдигна ръка и посочи. – Виж! Светлината изгрява.
– Колко е красиво! – прошепна Меневив.
И само катеричките в тревата и птичките, накацали по клоните на околните дървя, видяха как прекрасната й усмивка се плъзна по бузата й и влезе в едното ухо.
Тази сцена неможах по никакъв начин да я свържа с каквото и да е от разказа. И нали тази Мененив била отказала на Фронъс пред цялото село. :twisted:
"Не можах". Две думи. Иначе тази сцена е каквото следва след скъсаната лента. И Меневив очевидно не е Меневив, а е икономът на Спарак - Злрач. Истинската Меневив беше пленничка в кулата на Фофтия, явно там си е и останала, милата.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Thu May 15, 2008 1:59 pm

Предполагам, че е излишно да казвам добрите страни на разказа - забавен, с хумор, антиклише - вие затова сте го писали и сигурно ги знаете.
За мен главният недостатък на разказа е, че твърде много пародира второстепенни неща. Елементарната некадърност сама по себе си не е смешна.
Промъкнаха се бавно до стените на Забранения манастир. Отвътре се чуваха дрезгавите пиянски песни на разпътни жени. Янбли се изчерви под козината си. Фронъс се опитваше да не издава колко го е страх. Рицарят бе стиснал смело меча си.
Щеше да намери Меча, Който Беше Дълъг и да надвие Спарак Гнилия преди да е разпрострял омразата и отчаянието си по света. Щеше да го стори не само заради света, но и за да отмъсти за своя велик баща, а и за древния мъдрец Нитрам, който му бе въпреки всичко неговият Дядо, пазейки го.
Стръмната пътека го отведе до малка фермерска къща. Стадо от тъй познатите нему овце блуждаеше безпътно по полянката наблизо. Фронъс се умили, но се зачуди къде ли са стопаните. После се сети. Сигурно бяха в къщата. Извика:
– Хей! Има ли някой!
Вратата се отвори и от нея излезе мъж, преминал разцвета на силите си, но все още не. По лицето му играеше несвойствена усмивка, а в очите блещукаше странно пламъче, докато го оглеждаше. Младежът се постресна, ала в същия миг мъжът каза:
– Здравей, странниче! Южен Ибн-Хияо ми е името и днес е щастлив ден под моя покрив! С милата ми жена тъкмо тази сутрин се сдобихме с момченце! Тъй хубаво е нашето бебе, че не мога да му се наситя! – При тези думи жена на около тридесет и две години и четири месеца излезе от къщата, понесла на ръце шаващо бяло вързопче. – Но кажи, кажи, какво те води при нашата къщурка?
Фронъс знаеше, че не бива да издава светлата си мисия пред тези добри хорица, защото вече бе видял какъв ужас могат да причинят Злобойните на обикновените селяни. Добре, че Дядо не бе бил никак обикновен, а дори магьосник! Затова реши благородно да излъже:
Целият този пасаж пародира клишетата във фентъзито, но има само едно-две места със собствен хумор, останалото е "вижте колко зле може да се пише", което е показвано през целия разказ. И когато е само то не е достатъчно. По-надолу са примери за същото по друг начин:
Джордж дотича до Фронъс и с един удар посече пипалата, полазили по краката му. После, докато другите Зловещици се окопитят, сряза и въжето, след което му метна дрехите и изчака да се облече, за да вземе меча си и заедно да продължат боя, след което.
Ок, очевиден коректорски пропуск. Сам по себе си обаче той не е забавен.
– Гноми! Тръгваме на Похот!
Ако играта на думи не се връзва с действието нататък си остава поредната правописна грешка и толкова.

И за да не съм голословно критична
Къпинови храсти деряха ръцете му, а лютива коприва жилеше голите му прасци. Кожените му обуща бяха разкъсани от остри камъни, скрити под дългата мокра трева. Боеше се, че в това време може да простине ужасно.
– Великата Дъга! – прошепна Янбли с благоговение. – Пътят Нагоре!
– Забранения Манастир – погледна решително Джордж Ойкумен.
– А, малинки! – извика Фронъс и приклекна до един храст.
Ето как една идиотска очевидно клиширана сцена, може да се комбинира добре със собствен хумор на разказа.

Също така на моменти ми идва твърде физиологичен хуморът. Примерно безмерно ме кефи това, че Фронъс обича да размишлява за света... приклекнал, обаче Фофтия, Баран-Чеб и онождоблин са ми малко елементарни като хумор. Също така и заклинанията. Да, много е идейно да са прочетени наобратно ругатни, ма като станат по-нецензурни такива не става по-смешно.

Има го и моментът, че повечето хора няма да се сетят за една част от игрите на думи свързани с Цитаделата и Тучков.

Едит: Пък аз не разбрах, че Меневив е икономът, много завоалирано ми се вижда, дори след като го прочетох.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu May 15, 2008 2:08 pm

Е омг, усмивката й влиза в ухото, колко по-незавоалирано би могло да бъде? :shock:

За гномите и похотта си в грешка - свързано е с действието. Ония се бият голи и по... ерекция...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Sun May 18, 2008 3:13 pm

Някои от майтапите не ги разбрах, но те са горе-долу малък процент. Явно трябва да видя какво представлява тая Цитадела. Смях се доста, но най-вече на тези моменти, които идват от нищото:
Къпинови храсти деряха ръцете му, а лютива коприва жилеше голите му прасци. Кожените му обуща бяха разкъсани от остри камъни, скрити под дългата мокра трева. Боеше се, че в това време може да простине ужасно.
– Великата Дъга! – прошепна Янбли с благоговение. – Пътят Нагоре!
– Забранения Манастир – погледна решително Джордж Ойкумен.
– А, малинки! – извика Фронъс и приклекна до един храст.
Фронъс е идиот, това е очевидно, но според мен ще направите образа по-пълнокръвен ако вниманието му лесно се отвлича от незначителни неща както цитата по горе. Другото, което ми развали кефа, че наистина стана това, което очаквах да стане още след 3-4 параграф. Репликата за усмивката в ухото обаче ме успокои- браво, разчупили сте го. Само не разбрах, защо гномите са черни и високи, по смешно щеше да е ако си бяхте измислили някакава ламерска раса(наобратно четяща се). Другото е Джордж Ойкумен- фамилията от ойкуменизъм и ойкумене ли идва ? С риск, да се повторя само да кажа придадете малко повече разсеяност и внезапност на репликите на Фронъс.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Sun May 18, 2008 3:30 pm

Ами направихме гномите такива, защото одървен негър в общи линии е най-малко приличащото на гном нещо., а Джордж Ойкумен (както, ъм, доста други неща, всъщност...) е вътрешна шега.

А Фронъс е един доста фрагментиран персонаж всъщност, което може да се обясни с това, че е сложна личност, или че сме се ебавали нон-стоп на негов гръб. Тъй че разсеяността е само елемент от персонажа; от друга страна обаче аз свързвам тоя тип отвлеченост с идеята за поддържащ персонаж. Аз лично не бих искал да ми бутат в лицето персонаж, който постоянно се рее безконтролно насам-натам...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 3 guests