Ловецът - Rayko
Posted: Tue Mar 25, 2008 7:14 pm
Град насред влажното и усойно блато.Къщи на подпори , плаващи баржи , превърнати в домове , салове с по два етажа , колиби построени в короните на дърветата.Въжени мостове свързваха повечето наколни жилища.Жителите му викаха Лайноград на шега , но нямаще нищо смешно във вонята , обвила като завеса поселището.Тук или развиваш имунитет към всички болести и зарази или умираш – дори сега в относителната хладина на здрача все още се носеха стоновете на болните.
Старият управник Финиъс се просна в удобния люлеещ се стол и размърда босите си палци.Трудно беше да напътсваш вечно
недоволния и кисел блатен народ , който живееше главно заради минаващите кервани , тръгнали на юг.Нечия лодка се удари в салът на който живееше Финиъс и го изтръгна от мислите му.
-A , Ангъс , радвам се че можа да дойдеш.-Бях наблизо , когато помощникът ти ме настигна.
-Моля , заповядай.
Рижия мъж се изтегна в другия наличен стол и качи обутите си в ботуши крака на масичката.
-Благодаря , Финиъс.
-Топъл ден беше днес. По-топъл от вчера.
-Aха.
-Имаме писмо от Вестмар.
-Откога си кореспондираме точно с Вестмар ?
-Някакъв оттам , Рейх има пътуващо позорище и искаше да вземе няколко от „митичните същества на блатата”.Дойде взе каквото взе и замина.Остави няколко доста добри пушки.Една двуцевка дванадесети калибър и една далекобойна с пружинно презареждане.
По-младият мъж се пресегна за торбичката с тютюн,взе си и инимателно започна да жвака.Сините му очи си взираха в
залязващото слънце , докато не го заболяха.Премести тютюна в другата буза и пъхна палци в колана си.
-Колко за двуцевката ? Със стария МакГийвър уцелвам жаба от осемдесетина метра.
-Да , дядо ти си знаеше работата.Все още няма майстор който така ловко да променя западните пушкала .Спомям си как веднъж веднъж поправи една карабина с пукната цев , ама така я поправи , че после я продаде на десеторна цена на един херцог.
-А МакГийвърът беше последното му произведение... Така и няма да разбера как е намерил баланса между силата на изстрел и отката.Та , говорехме за двуцевката - колко?
-Без пари , но при едно условие.”Пътуващото позорище на сладкодумия Рейх” е взело нещо , което не трябва.Най-умното
от люпилото.Самичко се е оставило да го натикат във фургона.След първия показ във Вестмар , то строшава металните , пръти убива двама , отнася трети и излита към покрайнините на града.Постоянно
създава проблеми-от една седмица в града е обявено бедствено положение – изчезват хора , стражата е безсилна.Куршум не го лови.Архонтът е определил награда за главата на летящия ужас.
-Сега ще кажеш , че трябва да го убия , та добрите хорица във Вестмар да могат отново да пращат по педтесетина охранника с керваните , и ние тук да не можем да намажем нито от златото им , нито от боеприпасите.
-Опило се е с кръв до немай къде , ако не го усмъртиш лошо ни чака ако реши да се върне при люпилото си.
-Добре , добре , дай ми три часа да се приготвя , ще тръгна с най-ранната баржа.
-Вече ти уредих баржа с екипаж.Тръгва когато си готов.
-И откъде знаеше , че ще приема , ако смея да попитам ?
-Забравих да ти кажа , че в градът е Антонио Борагос , благороднически син и най-известния ловец в познатия ни свят.
-Ще я видим тая работа.
Баржата се придвижваше по реката , доколкото позволяваше мудното й течение , на борда Ангъс внимателно проверяваше
екипировката.Нож , скрит в ботуша , няколко взривяващи се сфери , „МкГийвърът” преметнат на гърба.И раницата , най-вече раницата.След като се увери ,че всичко е на мястото си , мъжът разглоби пушката на основните й части , смаза я , сглоби я отново , провери дали патроните са сухи , зареди я , и взе точно три патрона в
джоба си.”Повече едва ли ще ми трябват”
Най-после Ангъс приключи с подготовката и се облегна на навесът , в който се държаха важните стоки като барут , които салът обикновено носеше.Погледът му шареше за нещо достатъчно дребно , което
да послужи за мишена.Гущерът лениво изтреля език и придърпа
тлъстата и сочна буболечка.”Твърде голям е” Хрускайки и мляскайки
влечугото продължи пътешествието си по дървото.Кората на кипариса заскърца,когато той се закатери към короната му.Стигна до
един клон,озърна се,после разпери ципите си и се зарея някъде надолу,към мрачната тъма на мочурищата.Мъглата се разтла по гладката повърхност на блатото и започна да обвива коренищата на
кипарисите.Валмата тежка пара започнаха да се кълбят около краищата на водоема..Задушните миризми на гнили растения и се
смесваха с облаците комари и създаваха рай,достоен единствено за
жабите.Крякането им те привестваше където и да отидеш из огромните блата.Нямаше място където да се скриеш от него,нямаше начин да
го заглушиш-след време просто свикваш се него.Бяха всякакви по размер и цвят-от огромните златисто-зелени брадавичести жабоци до лилавите мъничета с отровна кожа.
Последния лъч светлина проблесна върху влажната кожа на едно отровножълто жабче.Ангъс стреля.Досега салджиите само го бяха гледали , но като видяха резултата се изумиха.Ангъс даже не им обърна внимание.
След три дни излязоха от блатата и продължиха по широката река , водеща към Вестмар.Течението бързо ги носеше към целта им , но там където се образуваха тихи вирове Ангъс застрелваше по някой
бекас или рибояд.Ползваше арбалет(в блатото , където нямаха желязо патроните бяха кът) , а лодкарите придърпваха с куки
убитите птици.На четвъртия ден Ангъс се озова пред Вестмар-голям , с речно пристанище град , опасан с две стени.Досега бе идвал тук околко десетина пъти , но огромния размер на бастионите , кулите и
масивната цитадела отново го впечатлиха.По крепостната стена обикаляха аркебузери от градската стража , а пред градските порти се точеше обичайната колона от селяни и чужденци.Ангъс пререди
всички и се изпъчи пред лейтенанта и двамата алебардчици пред портата.
-Ти май си търсиш белята а , момко ?
-Чети.-подаде му омазненото вече писмо от архонтът на Вестмар.
-Изглежда в ред има си печат и всичко.Успех момче , мнозина опитаха , но то още диша.
Последните думи не стигнаха до ушите на блатния жител.Ботушите му с мека подметка безшумно се плъзгаха по калдъръма , а синкавия му поглед шареше по улицата.Почти нищо не се бе променило от
последния път , само на две-три врати забеляза черна боя.
Широките крачки му крачки го заведоха в цитаделата на града.Стражите го упътиха към приемната на архонта.
-Ей , тъкмо говори с другите ловци да знаеш !
Облечен в лилаво и бяло страж от личната охрана на архонта отвори
вратата.Ангъс за пореден път се смая.Навсякъде имаше шибани килими – по подът , по стените , дори на тавана.Бойни сцени , ловни
сцени , сцени с чукане – имаше от всичко.Гласът на архонта попречи на Ангъс да продължи с разглеждането:
-А , ето , че Ангъс от блатните хора е решил да се присъедини към нас.Добре дошъл.
-Добре заварили.
Блатарят се изтегна на свободния стол и поразгледа другите ловци.Набитият и облечен в ярки морскосини дрехи сигурно беше Антонио , но другият мъж с широкопола шапка и дълго кожено палто му беше непознат.Архонтът му ги представи- за Антонио бе познал , а другият бе някой си Джогдън , ловец на вещици.”Как се е издокарал обаче с дълга коса, широка шапка и огромно палто-при първия опит
влечугото все ще закачи нещо и край с него”
-Ангъс , съществото е от твоя край.Разкажи им за него , за да знаят срещу какво се изправят.
-Първо , огромна грешка , че вече е вкусило човешка ръв.Обикновено ние ги ограничаваме в територия където няма хора.Второ като голям и люспест гущер е , само че е лек и с крила.Ухапе ли те край с теб – в слюнката му има нещо , от което заразеното място позеленява и месото
окапва.Много бързи и хитри са , а този е най-бързия и най-лудия от цялото люпило.Дядо ми е убивал вече вкусил човешка кръв звяр , но засега е единствения.Забравете за обичайните номера – да заставате
на пусия или пък го примамвате. Повече от седмица е тук , изучило е до голяма степен походката на хората , как се държат при опасност и прочие.Нямате шанс.Плъзгането на подметките съпроводи излизането на Ангъс от стаята.Не ги излъга , главно защото искаше да са на равни
начала.На смрачаване стигна до страноприемница без табела , влезе , поздрави съдържателят и се просна на най-близкия нар.
Сутрешните снопове светлина проникнаха през малкото прозорче и разбудиха обраслият с рижа брада ловец.След като закуси и намери железар , който да му продаде прилична верига с кука , Ангъс се
насочи към по рядко населените части на Вестмар-богаташките.Хората гледаха с презрение опърпаният блатен жител , който с бинтове беше пристегнал ръцете и прасците си.Скромно наметало прикриваше
арсенала му.
„Ако съдим по слуховете предпочита да напада тук , където липсва глъчта и масите на бедняшките квартали.Разсъждавай , къде би искал да убиеш някой без да те забележат”
Цял ден обикаля богаташката част на Вестмар и откри три места , където атаката от летящия изглеждаше вероятна.Когато взе да се смрачава се покачи с куката на едно от тях – невисока кула ,
приземният и етаж беше кантора на търговци.Ангъс най спокойно извади манерка с вода и започна да отпива.Това че никой не
смееше да излиза по покривите доста го улесняваше-хората се бяха наплашили до крайност.”Дали ще разпознае пушката?Едва ли е чак толкова умно,обаче.”На сутринта се смъкна от кулата с празен стомах и с подути и кръвясали очи.Цяла нощ се бе взирал в тъмното с надеждата че ще го види докато е на три метра от него , ще извади пушкалото и прас-право между очите.Да ама не.Следващите три се
мести на различни места , но ефект никакъв.Подочу че благородния принц поставял животни на улиците и чакал прикрит зад стени , но безуспешно засега.
Градският пазар бе шумен , пъстър и разнообразен.Рижият ловец се разхождаше из него и чакаше да мръкне.Беше се потил в едни и същи дрехи близо седмица и вече чувстваше духовна близост и изнурените и грозни селяни , дошли да продават ряпа и картофи.Някакъв луд просяк крещеше как летящия дявол би наказание за греховете човешки и как настъпва последния ден на човечеството.Неколцина го
слушаха.Ангъс се спря и погледна плешивия и гърбав пророк.
-Той иде!Един по един ще отнесе всички грешници , а после блажените ще се възнесат в небесните селения!ТОЙ ИДЕ!
И наистина идеше.Черната точка в небето скоро се превърна в синкаво-зелено чудовище с ципести крила и люспесто тяло.
„Падна ли ми в ръце , пиле мое ?”Ангъс моментално смъкна наметалото и го хвърли към просяка-прокобник.Ръцето му не трепнаха , когато залегна с „МакГийвърът” в ръцете си и с трите патрона до левия си лакът.Летящият дявол вече си бе набелязал една руса жена на окло тридесет и пикираше към нея , когато Ангъс стреля.Перфектен изстрел право между гърдите на звяра.И никакъв ефект .”Мамка му , по-добре да опитам пак”С пръст на спусъка и с дясно око залепнало на окуляра
Ангъс се прицели за втори път.Тоя път опита номера с фъстъка”Цели се точно , момче , не обръщай внимание на какво става около теб.Представи си , че върху мишената ти има един мъничък фъстък и ти трябва да уцелиш точно него.”
„Хайде , фъстък не ме проваляй сега”
Димът от дулото още не бе излязъл , когато съществото нададе писък и сграбчи в люспестите си нокти злочестия ловец.Заключи захвата на краката си така , че плътно обгръщаше кръста на рижавия мъж.Започнаха да се издигат , когато Ангъс забеляза необичайно свирене”Странно , не съм ги чувал да свирят досега” После
съобрази , че звукът излизащ от крилото всъщност е вятърът , който минаве през дупката от „МакГийвърът” .”Голяма полза беше последния изстрел , няма що”Минаха градските стени и се насочиха към близкото село.Летящия гущер не даваше вид , че ще се обърне глава и ще
отхапе я ръка , я някое ухо.Слънчевите лъчи светеха право в сините очи на ловеца и му беше малко трудно да прецени на каква
височина са.Малките и големи ниви отдолу изглеждаха като кръпки на поовехтях юрган.”Какво ли стана с пушкалото?”-бръчка се появи на челото на блатаря.”Някой да го е откраднал досега.Ех , едва ли ще го видя повече”
-Ей , копелдак ти какво мислиш , дали са ми откраднали пушката ,а ? Естествено ти не можеш да мислиш , защото си просто едно извращение на природата , дарено само с инстинкт.Сега ще ти покажа какво различава човека от животното!
Ангъс отчаяно заблъска с единствената си освободена от хватката ръка.
-Майната ти ! Майната ти !
Грозната глава се обърна , а странично разположените клепачи
примигнаха.Помъчи се да стигне удрящата ръка , но Ангъс само това чакаше.Издърпа халката от една взривна сфера и я хвърли право в
пастта на влечугото.”Яж и да ти е сладко” Примигвайки съществото глътна сферата.
-Ха сега , ха сега , ха сега….
Гръмна…ама не просто гръмна а направо се разхвърчаха вътрешности от тумбака на гущерът и едно парче шрапнел се размина с главата на Ангъс , който пък полетя надолу.Виждаше как умъртвеното тяло
пропадна по бързо от него към някаква малка горичка.”Доста нависочко ме е отнесло”Ловецът разпори раницата , която до сега бе стояла непокътната на гърба му.Ушите му още бяха заглъхнали когато
въжетата завързани за платното от лодка се опънаха.Изпищя , тъй като рязкото дръпване бе извадило едно от рамената му от ямката.”Можеше да е много по зле”
Надолу , нейде по пътя в прахта яздеха конниците от Вестмар.Заковаха се на място като видяха как Ангъс плавно
парашутира към земята.
-От това ще стане прилична легенда.
И действително стана , главно защото Ангъс оцеля и разказа всичко главния библиотекар , който пък представи историята му в този й вид.
Старият управник Финиъс се просна в удобния люлеещ се стол и размърда босите си палци.Трудно беше да напътсваш вечно
недоволния и кисел блатен народ , който живееше главно заради минаващите кервани , тръгнали на юг.Нечия лодка се удари в салът на който живееше Финиъс и го изтръгна от мислите му.
-A , Ангъс , радвам се че можа да дойдеш.-Бях наблизо , когато помощникът ти ме настигна.
-Моля , заповядай.
Рижия мъж се изтегна в другия наличен стол и качи обутите си в ботуши крака на масичката.
-Благодаря , Финиъс.
-Топъл ден беше днес. По-топъл от вчера.
-Aха.
-Имаме писмо от Вестмар.
-Откога си кореспондираме точно с Вестмар ?
-Някакъв оттам , Рейх има пътуващо позорище и искаше да вземе няколко от „митичните същества на блатата”.Дойде взе каквото взе и замина.Остави няколко доста добри пушки.Една двуцевка дванадесети калибър и една далекобойна с пружинно презареждане.
По-младият мъж се пресегна за торбичката с тютюн,взе си и инимателно започна да жвака.Сините му очи си взираха в
залязващото слънце , докато не го заболяха.Премести тютюна в другата буза и пъхна палци в колана си.
-Колко за двуцевката ? Със стария МакГийвър уцелвам жаба от осемдесетина метра.
-Да , дядо ти си знаеше работата.Все още няма майстор който така ловко да променя западните пушкала .Спомям си как веднъж веднъж поправи една карабина с пукната цев , ама така я поправи , че после я продаде на десеторна цена на един херцог.
-А МакГийвърът беше последното му произведение... Така и няма да разбера как е намерил баланса между силата на изстрел и отката.Та , говорехме за двуцевката - колко?
-Без пари , но при едно условие.”Пътуващото позорище на сладкодумия Рейх” е взело нещо , което не трябва.Най-умното
от люпилото.Самичко се е оставило да го натикат във фургона.След първия показ във Вестмар , то строшава металните , пръти убива двама , отнася трети и излита към покрайнините на града.Постоянно
създава проблеми-от една седмица в града е обявено бедствено положение – изчезват хора , стражата е безсилна.Куршум не го лови.Архонтът е определил награда за главата на летящия ужас.
-Сега ще кажеш , че трябва да го убия , та добрите хорица във Вестмар да могат отново да пращат по педтесетина охранника с керваните , и ние тук да не можем да намажем нито от златото им , нито от боеприпасите.
-Опило се е с кръв до немай къде , ако не го усмъртиш лошо ни чака ако реши да се върне при люпилото си.
-Добре , добре , дай ми три часа да се приготвя , ще тръгна с най-ранната баржа.
-Вече ти уредих баржа с екипаж.Тръгва когато си готов.
-И откъде знаеше , че ще приема , ако смея да попитам ?
-Забравих да ти кажа , че в градът е Антонио Борагос , благороднически син и най-известния ловец в познатия ни свят.
-Ще я видим тая работа.
Баржата се придвижваше по реката , доколкото позволяваше мудното й течение , на борда Ангъс внимателно проверяваше
екипировката.Нож , скрит в ботуша , няколко взривяващи се сфери , „МкГийвърът” преметнат на гърба.И раницата , най-вече раницата.След като се увери ,че всичко е на мястото си , мъжът разглоби пушката на основните й части , смаза я , сглоби я отново , провери дали патроните са сухи , зареди я , и взе точно три патрона в
джоба си.”Повече едва ли ще ми трябват”
Най-после Ангъс приключи с подготовката и се облегна на навесът , в който се държаха важните стоки като барут , които салът обикновено носеше.Погледът му шареше за нещо достатъчно дребно , което
да послужи за мишена.Гущерът лениво изтреля език и придърпа
тлъстата и сочна буболечка.”Твърде голям е” Хрускайки и мляскайки
влечугото продължи пътешествието си по дървото.Кората на кипариса заскърца,когато той се закатери към короната му.Стигна до
един клон,озърна се,после разпери ципите си и се зарея някъде надолу,към мрачната тъма на мочурищата.Мъглата се разтла по гладката повърхност на блатото и започна да обвива коренищата на
кипарисите.Валмата тежка пара започнаха да се кълбят около краищата на водоема..Задушните миризми на гнили растения и се
смесваха с облаците комари и създаваха рай,достоен единствено за
жабите.Крякането им те привестваше където и да отидеш из огромните блата.Нямаше място където да се скриеш от него,нямаше начин да
го заглушиш-след време просто свикваш се него.Бяха всякакви по размер и цвят-от огромните златисто-зелени брадавичести жабоци до лилавите мъничета с отровна кожа.
Последния лъч светлина проблесна върху влажната кожа на едно отровножълто жабче.Ангъс стреля.Досега салджиите само го бяха гледали , но като видяха резултата се изумиха.Ангъс даже не им обърна внимание.
След три дни излязоха от блатата и продължиха по широката река , водеща към Вестмар.Течението бързо ги носеше към целта им , но там където се образуваха тихи вирове Ангъс застрелваше по някой
бекас или рибояд.Ползваше арбалет(в блатото , където нямаха желязо патроните бяха кът) , а лодкарите придърпваха с куки
убитите птици.На четвъртия ден Ангъс се озова пред Вестмар-голям , с речно пристанище град , опасан с две стени.Досега бе идвал тук околко десетина пъти , но огромния размер на бастионите , кулите и
масивната цитадела отново го впечатлиха.По крепостната стена обикаляха аркебузери от градската стража , а пред градските порти се точеше обичайната колона от селяни и чужденци.Ангъс пререди
всички и се изпъчи пред лейтенанта и двамата алебардчици пред портата.
-Ти май си търсиш белята а , момко ?
-Чети.-подаде му омазненото вече писмо от архонтът на Вестмар.
-Изглежда в ред има си печат и всичко.Успех момче , мнозина опитаха , но то още диша.
Последните думи не стигнаха до ушите на блатния жител.Ботушите му с мека подметка безшумно се плъзгаха по калдъръма , а синкавия му поглед шареше по улицата.Почти нищо не се бе променило от
последния път , само на две-три врати забеляза черна боя.
Широките крачки му крачки го заведоха в цитаделата на града.Стражите го упътиха към приемната на архонта.
-Ей , тъкмо говори с другите ловци да знаеш !
Облечен в лилаво и бяло страж от личната охрана на архонта отвори
вратата.Ангъс за пореден път се смая.Навсякъде имаше шибани килими – по подът , по стените , дори на тавана.Бойни сцени , ловни
сцени , сцени с чукане – имаше от всичко.Гласът на архонта попречи на Ангъс да продължи с разглеждането:
-А , ето , че Ангъс от блатните хора е решил да се присъедини към нас.Добре дошъл.
-Добре заварили.
Блатарят се изтегна на свободния стол и поразгледа другите ловци.Набитият и облечен в ярки морскосини дрехи сигурно беше Антонио , но другият мъж с широкопола шапка и дълго кожено палто му беше непознат.Архонтът му ги представи- за Антонио бе познал , а другият бе някой си Джогдън , ловец на вещици.”Как се е издокарал обаче с дълга коса, широка шапка и огромно палто-при първия опит
влечугото все ще закачи нещо и край с него”
-Ангъс , съществото е от твоя край.Разкажи им за него , за да знаят срещу какво се изправят.
-Първо , огромна грешка , че вече е вкусило човешка ръв.Обикновено ние ги ограничаваме в територия където няма хора.Второ като голям и люспест гущер е , само че е лек и с крила.Ухапе ли те край с теб – в слюнката му има нещо , от което заразеното място позеленява и месото
окапва.Много бързи и хитри са , а този е най-бързия и най-лудия от цялото люпило.Дядо ми е убивал вече вкусил човешка кръв звяр , но засега е единствения.Забравете за обичайните номера – да заставате
на пусия или пък го примамвате. Повече от седмица е тук , изучило е до голяма степен походката на хората , как се държат при опасност и прочие.Нямате шанс.Плъзгането на подметките съпроводи излизането на Ангъс от стаята.Не ги излъга , главно защото искаше да са на равни
начала.На смрачаване стигна до страноприемница без табела , влезе , поздрави съдържателят и се просна на най-близкия нар.
Сутрешните снопове светлина проникнаха през малкото прозорче и разбудиха обраслият с рижа брада ловец.След като закуси и намери железар , който да му продаде прилична верига с кука , Ангъс се
насочи към по рядко населените части на Вестмар-богаташките.Хората гледаха с презрение опърпаният блатен жител , който с бинтове беше пристегнал ръцете и прасците си.Скромно наметало прикриваше
арсенала му.
„Ако съдим по слуховете предпочита да напада тук , където липсва глъчта и масите на бедняшките квартали.Разсъждавай , къде би искал да убиеш някой без да те забележат”
Цял ден обикаля богаташката част на Вестмар и откри три места , където атаката от летящия изглеждаше вероятна.Когато взе да се смрачава се покачи с куката на едно от тях – невисока кула ,
приземният и етаж беше кантора на търговци.Ангъс най спокойно извади манерка с вода и започна да отпива.Това че никой не
смееше да излиза по покривите доста го улесняваше-хората се бяха наплашили до крайност.”Дали ще разпознае пушката?Едва ли е чак толкова умно,обаче.”На сутринта се смъкна от кулата с празен стомах и с подути и кръвясали очи.Цяла нощ се бе взирал в тъмното с надеждата че ще го види докато е на три метра от него , ще извади пушкалото и прас-право между очите.Да ама не.Следващите три се
мести на различни места , но ефект никакъв.Подочу че благородния принц поставял животни на улиците и чакал прикрит зад стени , но безуспешно засега.
Градският пазар бе шумен , пъстър и разнообразен.Рижият ловец се разхождаше из него и чакаше да мръкне.Беше се потил в едни и същи дрехи близо седмица и вече чувстваше духовна близост и изнурените и грозни селяни , дошли да продават ряпа и картофи.Някакъв луд просяк крещеше как летящия дявол би наказание за греховете човешки и как настъпва последния ден на човечеството.Неколцина го
слушаха.Ангъс се спря и погледна плешивия и гърбав пророк.
-Той иде!Един по един ще отнесе всички грешници , а после блажените ще се възнесат в небесните селения!ТОЙ ИДЕ!
И наистина идеше.Черната точка в небето скоро се превърна в синкаво-зелено чудовище с ципести крила и люспесто тяло.
„Падна ли ми в ръце , пиле мое ?”Ангъс моментално смъкна наметалото и го хвърли към просяка-прокобник.Ръцето му не трепнаха , когато залегна с „МакГийвърът” в ръцете си и с трите патрона до левия си лакът.Летящият дявол вече си бе набелязал една руса жена на окло тридесет и пикираше към нея , когато Ангъс стреля.Перфектен изстрел право между гърдите на звяра.И никакъв ефект .”Мамка му , по-добре да опитам пак”С пръст на спусъка и с дясно око залепнало на окуляра
Ангъс се прицели за втори път.Тоя път опита номера с фъстъка”Цели се точно , момче , не обръщай внимание на какво става около теб.Представи си , че върху мишената ти има един мъничък фъстък и ти трябва да уцелиш точно него.”
„Хайде , фъстък не ме проваляй сега”
Димът от дулото още не бе излязъл , когато съществото нададе писък и сграбчи в люспестите си нокти злочестия ловец.Заключи захвата на краката си така , че плътно обгръщаше кръста на рижавия мъж.Започнаха да се издигат , когато Ангъс забеляза необичайно свирене”Странно , не съм ги чувал да свирят досега” После
съобрази , че звукът излизащ от крилото всъщност е вятърът , който минаве през дупката от „МакГийвърът” .”Голяма полза беше последния изстрел , няма що”Минаха градските стени и се насочиха към близкото село.Летящия гущер не даваше вид , че ще се обърне глава и ще
отхапе я ръка , я някое ухо.Слънчевите лъчи светеха право в сините очи на ловеца и му беше малко трудно да прецени на каква
височина са.Малките и големи ниви отдолу изглеждаха като кръпки на поовехтях юрган.”Какво ли стана с пушкалото?”-бръчка се появи на челото на блатаря.”Някой да го е откраднал досега.Ех , едва ли ще го видя повече”
-Ей , копелдак ти какво мислиш , дали са ми откраднали пушката ,а ? Естествено ти не можеш да мислиш , защото си просто едно извращение на природата , дарено само с инстинкт.Сега ще ти покажа какво различава човека от животното!
Ангъс отчаяно заблъска с единствената си освободена от хватката ръка.
-Майната ти ! Майната ти !
Грозната глава се обърна , а странично разположените клепачи
примигнаха.Помъчи се да стигне удрящата ръка , но Ангъс само това чакаше.Издърпа халката от една взривна сфера и я хвърли право в
пастта на влечугото.”Яж и да ти е сладко” Примигвайки съществото глътна сферата.
-Ха сега , ха сега , ха сега….
Гръмна…ама не просто гръмна а направо се разхвърчаха вътрешности от тумбака на гущерът и едно парче шрапнел се размина с главата на Ангъс , който пък полетя надолу.Виждаше как умъртвеното тяло
пропадна по бързо от него към някаква малка горичка.”Доста нависочко ме е отнесло”Ловецът разпори раницата , която до сега бе стояла непокътната на гърба му.Ушите му още бяха заглъхнали когато
въжетата завързани за платното от лодка се опънаха.Изпищя , тъй като рязкото дръпване бе извадило едно от рамената му от ямката.”Можеше да е много по зле”
Надолу , нейде по пътя в прахта яздеха конниците от Вестмар.Заковаха се на място като видяха как Ангъс плавно
парашутира към земята.
-От това ще стане прилична легенда.
И действително стана , главно защото Ангъс оцеля и разказа всичко главния библиотекар , който пък представи историята му в този й вид.