Ловецът - Rayko

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Ловецът - Rayko

Post by Roland » Tue Mar 25, 2008 7:14 pm

Град насред влажното и усойно блато.Къщи на подпори , плаващи баржи , превърнати в домове , салове с по два етажа , колиби построени в короните на дърветата.Въжени мостове свързваха повечето наколни жилища.Жителите му викаха Лайноград на шега , но нямаще нищо смешно във вонята , обвила като завеса поселището.Тук или развиваш имунитет към всички болести и зарази или умираш – дори сега в относителната хладина на здрача все още се носеха стоновете на болните.
Старият управник Финиъс се просна в удобния люлеещ се стол и размърда босите си палци.Трудно беше да напътсваш вечно
недоволния и кисел блатен народ , който живееше главно заради минаващите кервани , тръгнали на юг.Нечия лодка се удари в салът на който живееше Финиъс и го изтръгна от мислите му.
-A , Ангъс , радвам се че можа да дойдеш.-Бях наблизо , когато помощникът ти ме настигна.
-Моля , заповядай.
Рижия мъж се изтегна в другия наличен стол и качи обутите си в ботуши крака на масичката.
-Благодаря , Финиъс.
-Топъл ден беше днес. По-топъл от вчера.
-Aха.
-Имаме писмо от Вестмар.
-Откога си кореспондираме точно с Вестмар ?
-Някакъв оттам , Рейх има пътуващо позорище и искаше да вземе няколко от „митичните същества на блатата”.Дойде взе каквото взе и замина.Остави няколко доста добри пушки.Една двуцевка дванадесети калибър и една далекобойна с пружинно презареждане.
По-младият мъж се пресегна за торбичката с тютюн,взе си и инимателно започна да жвака.Сините му очи си взираха в
залязващото слънце , докато не го заболяха.Премести тютюна в другата буза и пъхна палци в колана си.
-Колко за двуцевката ? Със стария МакГийвър уцелвам жаба от осемдесетина метра.
-Да , дядо ти си знаеше работата.Все още няма майстор който така ловко да променя западните пушкала .Спомям си как веднъж веднъж поправи една карабина с пукната цев , ама така я поправи , че после я продаде на десеторна цена на един херцог.
-А МакГийвърът беше последното му произведение... Така и няма да разбера как е намерил баланса между силата на изстрел и отката.Та , говорехме за двуцевката - колко?
-Без пари , но при едно условие.”Пътуващото позорище на сладкодумия Рейх” е взело нещо , което не трябва.Най-умното
от люпилото.Самичко се е оставило да го натикат във фургона.След първия показ във Вестмар , то строшава металните , пръти убива двама , отнася трети и излита към покрайнините на града.Постоянно
създава проблеми-от една седмица в града е обявено бедствено положение – изчезват хора , стражата е безсилна.Куршум не го лови.Архонтът е определил награда за главата на летящия ужас.
-Сега ще кажеш , че трябва да го убия , та добрите хорица във Вестмар да могат отново да пращат по педтесетина охранника с керваните , и ние тук да не можем да намажем нито от златото им , нито от боеприпасите.
-Опило се е с кръв до немай къде , ако не го усмъртиш лошо ни чака ако реши да се върне при люпилото си.
-Добре , добре , дай ми три часа да се приготвя , ще тръгна с най-ранната баржа.
-Вече ти уредих баржа с екипаж.Тръгва когато си готов.
-И откъде знаеше , че ще приема , ако смея да попитам ?
-Забравих да ти кажа , че в градът е Антонио Борагос , благороднически син и най-известния ловец в познатия ни свят.
-Ще я видим тая работа.

Баржата се придвижваше по реката , доколкото позволяваше мудното й течение , на борда Ангъс внимателно проверяваше
екипировката.Нож , скрит в ботуша , няколко взривяващи се сфери , „МкГийвърът” преметнат на гърба.И раницата , най-вече раницата.След като се увери ,че всичко е на мястото си , мъжът разглоби пушката на основните й части , смаза я , сглоби я отново , провери дали патроните са сухи , зареди я , и взе точно три патрона в
джоба си.”Повече едва ли ще ми трябват”
Най-после Ангъс приключи с подготовката и се облегна на навесът , в който се държаха важните стоки като барут , които салът обикновено носеше.Погледът му шареше за нещо достатъчно дребно , което
да послужи за мишена.Гущерът лениво изтреля език и придърпа
тлъстата и сочна буболечка.”Твърде голям е” Хрускайки и мляскайки
влечугото продължи пътешествието си по дървото.Кората на кипариса заскърца,когато той се закатери към короната му.Стигна до
един клон,озърна се,после разпери ципите си и се зарея някъде надолу,към мрачната тъма на мочурищата.Мъглата се разтла по гладката повърхност на блатото и започна да обвива коренищата на
кипарисите.Валмата тежка пара започнаха да се кълбят около краищата на водоема..Задушните миризми на гнили растения и се
смесваха с облаците комари и създаваха рай,достоен единствено за
жабите.Крякането им те привестваше където и да отидеш из огромните блата.Нямаше място където да се скриеш от него,нямаше начин да
го заглушиш-след време просто свикваш се него.Бяха всякакви по размер и цвят-от огромните златисто-зелени брадавичести жабоци до лилавите мъничета с отровна кожа.
Последния лъч светлина проблесна върху влажната кожа на едно отровножълто жабче.Ангъс стреля.Досега салджиите само го бяха гледали , но като видяха резултата се изумиха.Ангъс даже не им обърна внимание.

След три дни излязоха от блатата и продължиха по широката река , водеща към Вестмар.Течението бързо ги носеше към целта им , но там където се образуваха тихи вирове Ангъс застрелваше по някой
бекас или рибояд.Ползваше арбалет(в блатото , където нямаха желязо патроните бяха кът) , а лодкарите придърпваха с куки
убитите птици.На четвъртия ден Ангъс се озова пред Вестмар-голям , с речно пристанище град , опасан с две стени.Досега бе идвал тук околко десетина пъти , но огромния размер на бастионите , кулите и
масивната цитадела отново го впечатлиха.По крепостната стена обикаляха аркебузери от градската стража , а пред градските порти се точеше обичайната колона от селяни и чужденци.Ангъс пререди
всички и се изпъчи пред лейтенанта и двамата алебардчици пред портата.
-Ти май си търсиш белята а , момко ?
-Чети.-подаде му омазненото вече писмо от архонтът на Вестмар.
-Изглежда в ред има си печат и всичко.Успех момче , мнозина опитаха , но то още диша.
Последните думи не стигнаха до ушите на блатния жител.Ботушите му с мека подметка безшумно се плъзгаха по калдъръма , а синкавия му поглед шареше по улицата.Почти нищо не се бе променило от
последния път , само на две-три врати забеляза черна боя.
Широките крачки му крачки го заведоха в цитаделата на града.Стражите го упътиха към приемната на архонта.
-Ей , тъкмо говори с другите ловци да знаеш !
Облечен в лилаво и бяло страж от личната охрана на архонта отвори
вратата.Ангъс за пореден път се смая.Навсякъде имаше шибани килими – по подът , по стените , дори на тавана.Бойни сцени , ловни
сцени , сцени с чукане – имаше от всичко.Гласът на архонта попречи на Ангъс да продължи с разглеждането:
-А , ето , че Ангъс от блатните хора е решил да се присъедини към нас.Добре дошъл.
-Добре заварили.
Блатарят се изтегна на свободния стол и поразгледа другите ловци.Набитият и облечен в ярки морскосини дрехи сигурно беше Антонио , но другият мъж с широкопола шапка и дълго кожено палто му беше непознат.Архонтът му ги представи- за Антонио бе познал , а другият бе някой си Джогдън , ловец на вещици.”Как се е издокарал обаче с дълга коса, широка шапка и огромно палто-при първия опит
влечугото все ще закачи нещо и край с него”
-Ангъс , съществото е от твоя край.Разкажи им за него , за да знаят срещу какво се изправят.
-Първо , огромна грешка , че вече е вкусило човешка ръв.Обикновено ние ги ограничаваме в територия където няма хора.Второ като голям и люспест гущер е , само че е лек и с крила.Ухапе ли те край с теб – в слюнката му има нещо , от което заразеното място позеленява и месото
окапва.Много бързи и хитри са , а този е най-бързия и най-лудия от цялото люпило.Дядо ми е убивал вече вкусил човешка кръв звяр , но засега е единствения.Забравете за обичайните номера – да заставате
на пусия или пък го примамвате. Повече от седмица е тук , изучило е до голяма степен походката на хората , как се държат при опасност и прочие.Нямате шанс.Плъзгането на подметките съпроводи излизането на Ангъс от стаята.Не ги излъга , главно защото искаше да са на равни
начала.На смрачаване стигна до страноприемница без табела , влезе , поздрави съдържателят и се просна на най-близкия нар.

Сутрешните снопове светлина проникнаха през малкото прозорче и разбудиха обраслият с рижа брада ловец.След като закуси и намери железар , който да му продаде прилична верига с кука , Ангъс се
насочи към по рядко населените части на Вестмар-богаташките.Хората гледаха с презрение опърпаният блатен жител , който с бинтове беше пристегнал ръцете и прасците си.Скромно наметало прикриваше
арсенала му.
„Ако съдим по слуховете предпочита да напада тук , където липсва глъчта и масите на бедняшките квартали.Разсъждавай , къде би искал да убиеш някой без да те забележат”
Цял ден обикаля богаташката част на Вестмар и откри три места , където атаката от летящия изглеждаше вероятна.Когато взе да се смрачава се покачи с куката на едно от тях – невисока кула ,
приземният и етаж беше кантора на търговци.Ангъс най спокойно извади манерка с вода и започна да отпива.Това че никой не
смееше да излиза по покривите доста го улесняваше-хората се бяха наплашили до крайност.”Дали ще разпознае пушката?Едва ли е чак толкова умно,обаче.”На сутринта се смъкна от кулата с празен стомах и с подути и кръвясали очи.Цяла нощ се бе взирал в тъмното с надеждата че ще го види докато е на три метра от него , ще извади пушкалото и прас-право между очите.Да ама не.Следващите три се
мести на различни места , но ефект никакъв.Подочу че благородния принц поставял животни на улиците и чакал прикрит зад стени , но безуспешно засега.

Градският пазар бе шумен , пъстър и разнообразен.Рижият ловец се разхождаше из него и чакаше да мръкне.Беше се потил в едни и същи дрехи близо седмица и вече чувстваше духовна близост и изнурените и грозни селяни , дошли да продават ряпа и картофи.Някакъв луд просяк крещеше как летящия дявол би наказание за греховете човешки и как настъпва последния ден на човечеството.Неколцина го
слушаха.Ангъс се спря и погледна плешивия и гърбав пророк.
-Той иде!Един по един ще отнесе всички грешници , а после блажените ще се възнесат в небесните селения!ТОЙ ИДЕ!
И наистина идеше.Черната точка в небето скоро се превърна в синкаво-зелено чудовище с ципести крила и люспесто тяло.
„Падна ли ми в ръце , пиле мое ?”Ангъс моментално смъкна наметалото и го хвърли към просяка-прокобник.Ръцето му не трепнаха , когато залегна с „МакГийвърът” в ръцете си и с трите патрона до левия си лакът.Летящият дявол вече си бе набелязал една руса жена на окло тридесет и пикираше към нея , когато Ангъс стреля.Перфектен изстрел право между гърдите на звяра.И никакъв ефект .”Мамка му , по-добре да опитам пак”С пръст на спусъка и с дясно око залепнало на окуляра
Ангъс се прицели за втори път.Тоя път опита номера с фъстъка”Цели се точно , момче , не обръщай внимание на какво става около теб.Представи си , че върху мишената ти има един мъничък фъстък и ти трябва да уцелиш точно него.”
„Хайде , фъстък не ме проваляй сега”
Димът от дулото още не бе излязъл , когато съществото нададе писък и сграбчи в люспестите си нокти злочестия ловец.Заключи захвата на краката си така , че плътно обгръщаше кръста на рижавия мъж.Започнаха да се издигат , когато Ангъс забеляза необичайно свирене”Странно , не съм ги чувал да свирят досега” После
съобрази , че звукът излизащ от крилото всъщност е вятърът , който минаве през дупката от „МакГийвърът” .”Голяма полза беше последния изстрел , няма що”Минаха градските стени и се насочиха към близкото село.Летящия гущер не даваше вид , че ще се обърне глава и ще
отхапе я ръка , я някое ухо.Слънчевите лъчи светеха право в сините очи на ловеца и му беше малко трудно да прецени на каква
височина са.Малките и големи ниви отдолу изглеждаха като кръпки на поовехтях юрган.”Какво ли стана с пушкалото?”-бръчка се появи на челото на блатаря.”Някой да го е откраднал досега.Ех , едва ли ще го видя повече”
-Ей , копелдак ти какво мислиш , дали са ми откраднали пушката ,а ? Естествено ти не можеш да мислиш , защото си просто едно извращение на природата , дарено само с инстинкт.Сега ще ти покажа какво различава човека от животното!
Ангъс отчаяно заблъска с единствената си освободена от хватката ръка.
-Майната ти ! Майната ти !
Грозната глава се обърна , а странично разположените клепачи
примигнаха.Помъчи се да стигне удрящата ръка , но Ангъс само това чакаше.Издърпа халката от една взривна сфера и я хвърли право в
пастта на влечугото.”Яж и да ти е сладко” Примигвайки съществото глътна сферата.
-Ха сега , ха сега , ха сега….
Гръмна…ама не просто гръмна а направо се разхвърчаха вътрешности от тумбака на гущерът и едно парче шрапнел се размина с главата на Ангъс , който пък полетя надолу.Виждаше как умъртвеното тяло
пропадна по бързо от него към някаква малка горичка.”Доста нависочко ме е отнесло”Ловецът разпори раницата , която до сега бе стояла непокътната на гърба му.Ушите му още бяха заглъхнали когато
въжетата завързани за платното от лодка се опънаха.Изпищя , тъй като рязкото дръпване бе извадило едно от рамената му от ямката.”Можеше да е много по зле”
Надолу , нейде по пътя в прахта яздеха конниците от Вестмар.Заковаха се на място като видяха как Ангъс плавно
парашутира към земята.
-От това ще стане прилична легенда.
И действително стана , главно защото Ангъс оцеля и разказа всичко главния библиотекар , който пък представи историята му в този й вид.
And you can't dance with a devil on your back...

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Sun Apr 13, 2008 3:29 pm

От къде да започна? От къде...

Разказът ти не ми хареса по ред причини, най-малката от които е граматиката. Затова ще поговоря първо за нея. Предполагам, ако си чел коментарите към другите разкази, знаеш за препинателните знаци - за тях няма да ти повтарям.

Имаш проблем с пълния и краткия член. Например тук
Нечия лодка се удари в салът на който живееше Финиъс и го изтръгна от мислите му.
трябва да бъде "Нечия лодка се удари в сала...". Ето в това изречение пък
Рижия мъж се изтегна в другия наличен стол и качи обутите си в ботуши крака на масичката.
си направил обратната грешка. Правилно е "Рижият мъж..." и т.н. Изобщо примерите са много, така че не е лошо да попрочетеш повече именно по този въпрос. :twisted:

Другото, което ми направи впечатление, е странният начин, по който формулираш изреченията си. Двете елиптични изречения в началото са повече, отколкото мога да понеса, да не говорим, че напомнят повече за въвеждащия текст към някакъв комикс.

Ще дам няколко допълнителни примера!
Мъглата се разтла по гладката повърхност на блатото и започна да обвива коренищата на кипарисите.Валмата тежка пара започнаха да се кълбят около краищата на водоема..Задушните миризми на гнили растения и се смесваха с облаците комари и създаваха рай,достоен единствено за жабите.Крякането им те привестваше където и да отидеш из огромните блата.
Тук имам няколко основни проблема. Пише се "разстла". Повторението може да бъде избегнато. Най-вече, обаче, описанието е прекалено тромаво. Имаме поредица изречения започващи с гущера, преминаващи през мъглата в блатото и достигащи до жабите. Нещо като игра, в която стартираш всяко следващо изречение с последното, което си споменал в предишното? Освен това, краят на пасажа ми казва, че крякането на задушните миризми те приветства, където и да отидеш.
По крепостната стена обикаляха аркебузери от градската стража , а пред градските порти се точеше обичайната колона от селяни и чужденци.
Това изречение по странен начин противопоставя селяните на чужденците. То всъщност ми казва, че сред последните няма селяни.
Навсякъде имаше шибани килими – по подът , по стените , дори на тавана.Бойни сцени , ловни сцени , сцени с чукане – имаше от всичко.
Тук аз не бих използвал "шибани" (но това е въпрос по скоро на личен избор) и бих се опитал да избегна досадното повторение. Най-интересни са ми сцените с чукане. За ковашки сцени ли става дума? Ако искаш да кажеш това, което си мисля, може би трябва да замениш чукането със секс.
След като закуси и намери железар , който да му продаде прилична верига с кука , Ангъс се насочи към по рядко населените части на Вестмар-богаташките.
"По-рядко" се пише с тире. Самото изречение ми се струва тромаво. Мисля, че би стояло по-добре по подобен начин: "След като закуси и намери железар, който да му продаде прилична верига с кука, Ангъс се насочи към рядко населените богаташки квартали на Вестмар".

Давам ти само няколко примера (а мога да спомена още доста) като идеята ми е да помислиш малко повече върху това какво казваш и най-вече как го правиш. Например, аз на твое място бих разбил много от тромавите сложни изречения на по-прости.

Правописните ти грешки са малко и затова няма да ги коментирам отделно. По-скоро искам да обърна внимание на сюжета, но тъй като той ще ми отнеме повечко време, ще го направя в някой от следващите дни.

P.S: Трябва ли изрично да споменавам, че не искам да те обидя по никакъв начин? :mrgreen: Така си е! :D

User avatar
Vash
Paragon
Posts: 610
Joined: Fri Jan 27, 2006 12:17 am
Location: София

Post by Vash » Sun Apr 13, 2008 7:14 pm

Ще започна със сюжета.
Струва ми се странно, че викат точно „стария управник”, за да се справи с положението. След като е управник би трябвало да изпрато някой подчинен, пък и след като е стар се предполага, че би трябвало да има има вече по-способни от него.

Единственият пълноценен елемент от сюжета е този с чудовището. Хубаво е, има конфликт, който се развива до логичен завършек. Но само един елемент не е достатъчно за добра история. Има и нещо от сорта на „човекът от народа vs. сноб от елита”, но той е напълно излишен, освен ако не го развиеш повече. Препоръчвам да го направиш, а може и да добавиш още нещо. В този си вид сюжетът е твърде праволинеен.

Героите ми изглеждат като пълни клишета. Главният герой е реднек, който е по-силен отколкото изглежда. Ловците не са описани дори дотолкова, че да мога да си ги представя ясно, но вероятно са прехвалени хора от елита. Лично на мен за да ми е интересен един образ той трябва да има черти на характера, които поне малко се противопоставят. Също така препоръчвам да свържеш характера с историята, т.е да добавиш някакви морални избори, които да са важни за развитието на сюжета. Естествено не всяка история има нужда от добре развити персонажи, това е просто лично предпочитание.

Също така няма да е зле да опишеш по-добре града, тъй като явно искаш да покажеш контраста между него и блатото.

Текстът ти се нуждае от много сериозна проверка. Грешките доста затрудняват четенето. При препинателните знаци забелязвам, че не слагаш интервал след точка, но затова пък го правиш преди и след запетайка. Това се прави само при тире май. Иначе интервал се слага само след препинателния знак. Правиш и други граматични грешки свързани със запетаи и не само. Има и правописни грешки. Освен това често по средата на изреченията текстът продължава на нов ред без причина. Това се случва често по форумите, но се оправя за пет минути.

Не бих могъл да покажа всички грешки в текста. Ще ти обърна внимание само на някои неща:
Трябва да слагаш параграф при настъпването на някаква промяна. Например:

Трудно беше да напътсваш вечно недоволния и кисел блатен народ , който живееше главно заради минаващите кервани , тръгнали на юг.Нечия лодка се удари в салът на който живееше Финиъс и го изтръгна от мислите му.
Преди „Нечия лодка...” имаме размишленията на главния герой и изведнъж се появява някой друг.

...Едва ли е чак толкова умно,обаче.”На сутринта се смъкна от кулата с празен стомах и с подути и кръвясали очи.
Героят е на покрива и чака. В следващето изречение вече е минала цяла нощ. Като е на един и същ параграф звучи доста объркващо.

Често променяш гледната точка от страничен наблюдател към мислите на героя.
Навсякъде имаше шибани килими – по подът , по стените , дори на тавана.Бойни сцени , ловни сцени , сцени с чукане – имаше от всичко.
Използване на груби изрази би било оправдано само ако целият текст е от гледната точка на героя, а той не е.
Димът от дулото още не бе излязъл , когато съществото нададе писък и сграбчи в люспестите си нокти злочестия ловец.
Ей това е типично „страничен наблюдател”.

По-младият мъж се пресегна за торбичката с тютюн,взе си и инимателно започна да
жвака.Сините му очи си взираха в залязващото слънце , докато не го заболяха.
Премести тютюна в другата буза и пъхна палци в колана си.

Напълно излишно описание, което не помага за нищо. Освен това звучи страшно тромаво, както голяма част от разказа. За какво ни е да знаем, че си е преместил тютюна от едната в другата буза?

"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."

User avatar
Sandy
Smallfolk
Posts: 16
Joined: Fri Jan 04, 2008 9:58 pm

Post by Sandy » Mon Apr 14, 2008 10:14 pm

Забелязвам, че явно не си редактирал разказа след като си го написал, защото има голям брой правописни грешки, пропуснати запетайки, липсващи букви, повтарящи се думи, символи и т.н. Но това бързо ще се оправи с една по-задълбочена редакция. :wink: Много е дразнещо, че има липса на разстояние между изреченията, а при запетайките слагаш и от двете страни, а при тиретата не слагаш никъде. Леко си се объркал с интервалите според мен.
Трябва да поработиш повече над диалозите. В началния диалог едвам се разбира кой коя реплика казва, а и има споменати към още 2-3 персонажа, за които после абсолютно нищо не се казва.
-A , Ангъс , радвам се че можа да дойдеш.-Бях наблизо , когато помощникът ти ме настигна.
-Моля , заповядай.
Рижия мъж се изтегна в другия наличен стол и качи обутите си в ботуши крака на масичката.
-Благодаря , Финиъс.
-Топъл ден беше днес. По-топъл от вчера.
-Aха.
-Имаме писмо от Вестмар.
-Откога си кореспондираме точно с Вестмар ?
Значи, доколкото разбирам Финиъс кани Ангъс на сала му и Ангъс му благодари. Но ти си го написал все едно, Ангъс кани него на лодката му, след което Финиъс благодари на себе си за поканата. :shock:
А Вестмар е град нали ? Защото от началния диалог оставам с впечетлението, че е човек.
Трудно беше да напътсваш вечно
"напътсТваш" Ако пишеш разказа на Уърд, той има спел чек, който е хубаво да използваш. ( аз винаги го правя :) )
И наистина идеше.Черната точка в небето скоро се превърна в синкаво-зелено чудовище с ципести крила и люспесто тяло.
Изведнъж авторът казва, че "чернаТА точка в небето се е превърнала в чудовище", а преди това не се споменава някой да я е забелязал или казал нещо за нея.
Летящият дявол вече си бе набелязал една руса жена на окло тридесет и пикираше към нея ,
На окло тридесет какво ? Въобще споменаването на години (ако това имаш впредвид) ми се струва ненужно.
-Ей , копелдак ти какво мислиш , дали са ми откраднали пушката ,а ? Естествено ти не можеш да мислиш , защото си просто едно извращение на природата , дарено само с инстинкт.Сега ще ти покажа какво различава човека от животното!
Тук се казва, че звярът е примитивно животно и въобще не мисли, а само няколко пасажа преди това Ангъс казва на другите ловци, че съществото разучава походката на хората, как действат при опастност и т.н. И между другото защо не се споменава за опитите на другите ловци да хванат чудовището. Има едно изречения за опита на Антонио, а за другия ловец нищо не се казва.

Малко е комично спокойствието на Ангъс, докато влечугото го е вдигнало стотици метри над земята,а той се безпокои, че някой ще му открадне пушката, вместо да го е грижа за живота си. Накрая спасяването му с парашут е много отникъде. :lol: Поне трябваше да се каже какво има в раницата още в началото или поне да се се спомене, че героят набутва плътното от лодката си в нея.

Това, което ми харесва в разказа ти е, че има много описания, но за жалост те са много тромави и на моменти неразбираеми. Ще е хубаво да ги редактираш подробно и не само тях, но и целия разказ преди да го пращаш тук. (това е нещо, което аз взех като бележка за себе си :mrgreen: )
Beatles MANIA!

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Mon Apr 14, 2008 11:00 pm

Всичко е взето под внимание, преди седмица си намерих програма, която поправя грешки(пак благодарение на форума). Пунктоацията и граматиката също съм редактирал( най-накрая зацепих как требе да се прави, тъй като в първия си разказ въобще не слагах място между запетайките , та във втория си реших да се олея с тях...) Разбрах също, че лошия правопис и пунктоация не говорят добре за автора,затова предварително се извинявам.Разказът не е замислен като нещо адски амбициозно, мъча се да правя уърлд билдинг, но след редакцията да се надяваме,че ще го позакърпя оттук таме.

Vash@
стопли ми се сърцето, като разбрах ,че си зацепил ,че е реднек :D
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Tue Apr 15, 2008 1:54 pm

СЮЖЕТ

Чакай да видим какво съм разбрал от твоя разказ! :D

От град, наречен Вестмар искат помощ, за да се справят с някакъв вид дракон. За да участва в лова, от блатата поема излишно самоуверен ловец. Той така и така се навива да направи това, но въпреки всичко Финиъс му предлага допълнително предизвикателство.

Няколко неща: от първия диалог не ми стана съвсем ясно, че Рейх е минал през блатата, откраднал е дракона (гущера, whatever), върнал се е във Вестмар и чак после пристига съобщението от града. В смисъл, разбира се, но поне в моя случай на втори прочит и чак след като бях напреднал в историята. Последните няколко реплики в диалога ми идват малко излишни.

После Ангъс поема през блатата. Той е толкова уверен в себе си, че решава, че ще убие животното само с 3 патрона (което нито един разумен ловец не би направил). Тренира като стреля по жаба. Малко след това установяваме, че всъщност патроните са кът за блатните хора и Ангъс лови храната с арбалет. Въпросът, който си задавам, е как така има куршуми да стреля по жаби, а няма такива, когато става въпрос за ХРАНА? Не ми се струва съвсем логично.

После имам малък проблем с резкия контраст между излишната самоувереност на моменти на нашия ловец и пълната му неувереност в други. Притеснява ме и това, че будува четири последователни нощи и въпреки това е свежарка при набега на дракона на пазара. Не разбирам как става ясно кого си е набелязало животното.

Особено много ме тревожи зверското сработване на deus ex machina накрая на разказа. Поне според мен, този край не е обоснован (или поне подкрепен) от хода на действието.

Основно бих ти препоръчал да намалиш подробностите. :D В този си вид много елементи са излишни - тренировките на ловеца, част от първоначалния диалог, лудият човек на пазара, някои реплики на Ангъс. Други пък объркват. Самият разказ сигурно би могъл да стане много добър, но аз не бих се наел да кажа точно как. :D

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Tue Apr 15, 2008 2:17 pm

И за пореден път ще започна с правописа.
Първо, виж в темата за граматиката кога се пишен пълен и кратък член, имаш крещящи грешки там. Също и къде се слага запетайка, понякога пропускаш. Второ, пред препинателен знак не оставяш интервал, оставящ интервал след него. Не знам кой ти е казал, че точките се пишат, така че и двете изречения да са залепени за тях, а запетайките - така че около тях да има необятни празни пространства, но е много погрешно.

Като цяло историята хем е клиширана, хем не е разказана като клише. Т.е. успяваш да притъпиш клишето с начина си на изразяване. Има хубав странен свят, който е някакво нетипично фентъзи и създава атмосфера. На мен разказът ми хареса главно заради това и това, че беше всъщност сравнително кадърно разказан.

Все пак имаш някои излишни встъпления и участници в действието. Примерно Антонио Борагос, който беше споменаван неколкократно, но така и нямаше никаква роля и не беше обяснено защо е важен за Ангъс. Разни стражи, такива неща...

И конкретни неща за поправяне...
Град насред влажното и усойно блато.Къщи на подпори , плаващи баржи , превърнати в домове , салове с по два етажа , колиби построени в короните на дърветата.
Баржата се придвижваше по реката , доколкото позволяваше мудното й течение , на борда Ангъс внимателно проверяваше
екипировката.Нож , скрит в ботуша , няколко взривяващи се сфери , „МкГийвърът” преметнат на гърба.
Докато първото безглаголно изречение е на място, тъй като е описание, второто е някак излишно като отделно изречение. Аз бих го конструирала като "...проверяваше екипировката - нож, скрит в ботуша...".
Рейх има пътуващо позорище
Доколкото знам тази дума я има само в сръбския език и на български звучи меко казано смешно.
Последния лъч светлина проблесна върху влажната кожа на едно отровножълто жабче.Ангъс стреля.Досега салджиите само го бяха гледали , но като видяха резултата се изумиха.
Стои малко изкуствено това с изумлението, освен това резултатът може да е какво ли не, примерно малкото жабче да си е сменило цвета на лилав, уточни, че имаш предвид точния изстрел.
На четвъртия ден Ангъс се озова пред Вестмар-голям , с речно пристанище град
По-скоро "голям град с речно пристанище".
Навсякъде имаше шибани килими – по подът , по стените , дори на тавана.Бойни сцени , ловни сцени , сцени с чукане – имаше от всичко.
И защо килимите са шибани? някой ги нашибал с пръчка? А чукането е на форми от ковано желязо? Излишно използваш циничен начин на изразяване, който не се връзва с останалата част на разказа, а в случая с килимите и сексуалните сцени е и излишен.
На смрачаване стигна до страноприемница без табела , влезе , поздрави съдържателят и се просна на най-близкия нар.
Звучи така като че ли дълго е пътувал до тази страноприемница, а в пристанищен град би трябвало да са под път и над път. Също така създаваш впечатлението, че едва ли нме от входа се е хвърлил на нар точно срещу него.
Ако съдим по слуховете предпочита да напада тук , където липсва глъчта и масите на бедняшките квартали.
"Масите" е израз ползван в пропагандни речи и социологически проучвания, но съвсем не на място в художествен текст. "Тълпите" примерно, би стояло далеч по-адекватно.
Това че никой не смееше да излиза по покривите доста го улесняваше-хората се бяха наплашили до крайност.”Дали ще разпознае пушката?Едва ли е чак толкова умно,обаче.”На сутринта се смъкна от кулата с празен стомах и с подути и кръвясали очи.Цяла нощ се бе взирал в тъмното с надеждата че ще го види докато е на три метра от него , ще извади пушкалото и прас-право между очите.Да ама не.
Слагай по някой нов ред при тези прескачания във времето от по няколко часа.
-От това ще стане прилична легенда.
И действително стана , главно защото Ангъс оцеля и разказа всичко главния библиотекар , който пък представи историята му в този й вид.
Някак финалът ми изглежда написан набързо и твърде приказен (и това се превърна в легенда), за да бъде поставен точно на това произведение, което не е съвсем класическо фентъзи.

Имаш и една генерална грешка в диалозите.
Почти навсякъде те са от вида
- (реплика на А)
- (реплика на Б)
- (реплика на А)
- (реплика на Б)

Далеч по-добре би било понякога да имаш и конструкции от рода на
- (реплика на А) - каза А.
- (реплика на Б) - отговори Б.
- (реплика на А) - почти се задави от изненада А.
- (реплика на Б)
Донякъде това важи и за мислите на героя, които внезапно изскачат по средата на текста като пряка реч.

И накрая малко сбъркани думи.
разтла - разстла
изтреля - изстреля
по рядко - по-рядко
най спокойно - най-спокойно
Сравнителната и превъзходната степен се пишат с тире, и се пише "зс", когато коренът започва със с, а представката е из, раз,без и т.н.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Stoly
Adept
Posts: 236
Joined: Sat Dec 08, 2007 9:32 pm

Re: Ловецът - Rayko

Post by Stoly » Tue Apr 15, 2008 2:42 pm

Историята не е лоша, но не е и кой знае какво. Просто как един пич отрепва някакъв гущер. Но на места доста си противоречеше. Например това:

Roland wrote:Цял ден обикаля богаташката част на Вестмар и откри три места , където атаката от летящия изглеждаше вероятна.Когато взе да се смрачава се покачи с куката на едно от тях – невисока кула ,
приземният и етаж беше кантора на търговци.Ангъс най спокойно извади манерка с вода и започна да отпива.Това че никой не
смееше да излиза по покривите доста го улесняваше-хората се бяха наплашили до крайност.”Дали ще разпознае пушката?Едва ли е чак толкова умно,обаче.”
Значи гущерът е достатъчно умен за да преценява къде ще атакува, а не да мели безразборно, но не е достатъчно умен за да познае пушката.

Roland wrote:Летящият дявол вече си бе набелязал една руса жена на окло тридесет и пикираше към нея , когато Ангъс стреля.Перфектен изстрел право между гърдите на звяра.И никакъв ефект .”Мамка му , по-добре да опитам пак”С пръст на спусъка и с дясно око залепнало на окуляра
Ангъс се прицели за втори път.Тоя път опита номера с фъстъка”Цели се точно , момче , не обръщай внимание на какво става около теб.Представи си , че върху мишената ти има един мъничък фъстък и ти трябва да уцелиш точно него.”
„Хайде , фъстък не ме проваляй сега”
Димът от дулото още не бе излязъл , когато съществото нададе писък и сграбчи в люспестите си нокти злочестия ловец.
Ъм, нали гущерът нападеше жената?


На места историята куцаше:
Roland wrote:-Той иде!Един по един ще отнесе всички грешници , а после блажените ще се възнесат в небесните селения!ТОЙ ИДЕ!
И наистина идеше.Черната точка в небето скоро се превърна в синкаво-зелено чудовище с ципести крила и люспесто тяло.
Гущер= Апокалипсис?
Roland wrote:Ангъс се прицели за втори път.Тоя път опита номера с фъстъка”Цели се точно , момче , не обръщай внимание на какво става около теб.Представи си , че върху мишената ти има един мъничък фъстък и ти трябва да уцелиш точно него.”
„Хайде , фъстък не ме проваляй сега”
Този начин на стреляни ми звучи шантаво. Значи е по- лесно да уцели фастък отколкото огромен летящ гущер? I don`t think so.

Roland wrote:Какво ли стана с пушкалото?”-бръчка се появи на челото на блатаря.”Някой да го е откраднал досега.Ех , едва ли ще го видя повече”
Само да спомена, че героят си мисля това, докато е нейде из небесата, хванат от гигантски гущер. МОже да си помисли къде му е пушкалото, но да се вайка, че сигурно някой вече го е откраднал в тази ситуация не е особено подходящо.

Roland wrote:-Колко за двуцевката ? Със стария МакГийвър уцелвам жаба от осемдесетина метра.
Поне според мен това има не подхожда на фантастично оръжие.

На доста места си сбъркал членуването:Летящия гущер не даваше вид , че ще се обърне глава и ще отхапе я ръка , я някое ухо.

Предполагам, че е от бързане/ недоглеждане, но да спомена, че гъщерЪТ е извъшващия действието => пълен член.

Героите не ми харесват. Не е логично управник да ходи да се бие- за това той си има подчинени. И какво стана с онази групичка, която щеше да лови съществото?
Диалозите на места куцат.
Като цяло ми е доста трудно да определя дали ми харесва или не. Имаш доста двусмислици и историята не е кой знае какво, но за сметка на това пишеш много красиво.


EDIT: Quote:
Навсякъде имаше шибани килими – по подът , по стените , дори на тавана.Бойни сцени , ловни сцени , сцени с чукане – имаше от всичко.

Мда, това не си е на мястото. Не може в целия разказ само в едно изречение да пишеш от гледната точка на героя.
Image

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Tue Apr 15, 2008 3:04 pm

Само да вметна за Столи. Доста хищници са достатъчно "умни", за да могат да преценят къде и как да атакуват. Има такива, които ловуват по групи, има такива, които организират засади. Навярно, ако на няколко пъти се сблъскат с огнестрелни оръжия и оцелеят, повечето хищници ще си изградят рефлекс да се страхуват от тях. Това, обаче, е по-скоро предположение. Сто процента сигурно е, че нито едно живо същество, колкото и интелигентно да е, няма да разпознае пушката, която вижда за първи път, като заплаха (поне не като действаща надалече такава).

Пич, имаме много хубав пример с ацтеките и инките, които са били доста развити, но пак не са разпознали и не са могли да се справят с огнестрелните оръжия. :D

Вторият ти пример с гущера и апокалипсиса също не е ама ИЗОБЩО коректен. Ако огромно чудовище започне да яде жителите на София, ще видиш как ще се нароят един куп хора, обявяващи края на света. Тях ги има и сега по дяволите! :mrgreen:

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Tue Apr 15, 2008 9:33 pm

Stoly ,
гущерът не е апокалипсис, но просто винаги ми е забавно с луди и побъркани съпорт лица, които крещят неадекватно.Може би трябва да намаля така наречените излишни описания, но пък чувствам,че точно в някой неадекватен пасаж по-добре се изяснява историята.Също така Итилион доста точно отоговори на останалите въпроси за пушките.

Ангъс се прицели за втори път.Тоя път опита номера с фъстъка”Цели се точно , момче , не обръщай внимание на какво става около теб.Представи си , че върху мишената ти има един мъничък фъстък и ти трябва да уцелиш точно него.”
„Хайде , фъстък не ме проваляй сега”
Този начин на стреляни ми звучи шантаво. Значи е по- лесно да уцели фастък отколкото огромен летящ гущер? I don`t think so.
Това уж е номер, с който се съсредоточаваш да стреляш концентрирано и точно.

Морвен ,
За всички съм съгласен, само да отбележа, че позорище наистина го няма в моя тълковен речник, но го бях прочел в Песен за Огън и Лед и ми хареса думата.

Итилион ,
Някои ловци наистина си вземат нечетно число патрони, вярват ,че е на късмет.Дуо ексмахината (в даскало така ни учат, че се казвало) или deus ex machina значело помощ отгоре, а тук не идва някакъв архангел крещящ"the power of Christ compels you" .Да присъства по скоро като късмет, но на мен края най ми допада и него не бих го променил.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Wed Apr 16, 2008 9:54 am

Райко, чете се деус икс (може би "екс") макина. Не знам какво ви учат, но ако е така, както казваш, ситуацията е трагична. :( Освен това терминът вече - от няколко века най-малко - не означава онова, което си написал. Deus ex machina е всеки завършек, който не се подчинява на вътрешната логика на разказа. В този смисъл е и доста удобен похват за хора, които нямат желание да мислят. :mrgreen:

User avatar
Stoly
Adept
Posts: 236
Joined: Sat Dec 08, 2007 9:32 pm

Post by Stoly » Wed Apr 16, 2008 1:50 pm

Rayko wrote:Stoly ,
гущерът не е апокалипсис, но просто винаги ми е забавно с луди и побъркани съпорт лица, които крещят неадекватно.Може би трябва да намаля така наречените излишни описания, но пък чувствам,че точно в някой неадекватен пасаж по-добре се изяснява историята.Също така Итилион доста точно отоговори на останалите въпроси за пушките.
Не ги махай, на мен описанията ми харесват. Сега, като се замисля, този човек, който говореше за отмъщението на бог or whatever it is не е лоша идея. Оттеглям тази забележка.
Според мен, наистина пишеш много добре, но историята не е кой знае какво.(Между кой, знае и какво има ли тиренца?)
Last edited by Stoly on Wed Apr 16, 2008 7:38 pm, edited 1 time in total.
Image

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Wed Apr 16, 2008 1:52 pm

Няма тиренца.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Wed Apr 16, 2008 2:01 pm

НаИстина!!! 8-)

User avatar
Maledictus
Warmage
Posts: 1190
Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
Location: In the middle of the Danse Macabre
Contact:

Post by Maledictus » Thu Apr 17, 2008 12:41 pm

Spoiler: show
Deus ex machina!
Чете се "деус екс махина! (може и "маКина", зависи дали се водиш по старо- или ново-латинския, но "х" е по-редното.). "И влиза Господ!" :mrgreen:

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 12 guests