някакъв неозаглавен разказ - Stoly

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

някакъв неозаглавен разказ - Stoly

Post by Roland » Tue Mar 25, 2008 6:51 pm

Хората мечтаят.Някои мечтаят за ново колело,други-да имат добри оценки,а трети-трети мечтаят просто да имат дом и топлина.За какво мечтая аз?Мечтая един ден всички хора да изчезнат.Ще мога да ям,каквото искам,ще мога да гледам телевизия до когато си искам и ще мога да издевателствам над някое цвете,колкото си искам.Никой няма да може да ми каже каквото и да е.
…Но какво се случва,когато мечтите станат реалност?

Повъргалях се в леглото още малко.Почувствах,че нещо пухкаво се доказва до крака ми.Ритнах го.Е,оказа се,че е бил пуделът ми,именуван Сандвич.Той изквича и побягна нанякъде.Станах,преобляках се и влязах в кухнята.Нямаше
закуска.Отегчен и отчаян,поради липсата на каквото и да е в корема ми пуснах телевизора,но се оказа,че няма картина.Този ден
започва наистина ужасно-без телевизия и храна,тоест двете ми най-големи радости в този живот.Изведнъж осъзнах колко е
тихо.Разходих се из апартамента,търсейки родителите си,но не ги намерих.Явно бяха отишли пак до комшийте за да водят ожесточени спорове за проложението на констервите.Както и да е.

Събота.Обичам този ден.Главната причина за това е липсата на учулище и многото свободно време,което ти остава.Отворих входната врата и отвън нахлу чистия пролетен въздух.Реших да намина до
Стоян за да се пошматкаме заедно.Прекрачих прага и ми се стори,че нещо е много различно.Осъзнах го.Беше прекалено тихо.Никъде не се виждаха хора.Нямаше ги противните клаксони и пищяши деца.Заоглеждах се трескаво,но не видях никой.

Пребродих целия град.Никой не видях.Дали полудявам или е просто сън.Или и двете.По-скоро едното,но кое?Е,нека обърна нещата в моя полза,а не да се коря за това,що не мога да променя.Отворих вратата
на супермаркета и от вътре ме посрещна зловеща тишина.Е явно сънят все още не искаше да свършва.Приближих се до рафта с чипсове и грабнах една бройка и оранжева опаковка.Сметана.Ммм,става.Отворих пакета и награбих съдържанието му,поглъщайки го лакомо.Ядох и ядох…Скоро пакета свърши.Награбих нов,този път с черна опаковка.Паприка.Явно този сън не бе толкова лош.

Лутам се и се лутам.Опитах всичко.Карах чужди коли,играх си с чужди игри,виках и кращях без никой да ме укори.А как искам някой да ме укори.Нуждая се от това.Опитах се да общувам с кучета и котки,но
те не стават за събеседници.Говорих и със себе си,но винаги съм съгласен с събеседника си,така че не става.Искам да видя някой.Искам някой да ме види.
...
Една фигура скочи от тавана на блока.Тялото й се разби и сбъсъка със земята за миг раздра гробната тишина.После звуците пак заглъхнаха.Чуваше се само вой на самотно куче,чийто стопанин е умрял.
...
Хората мечтаят.Някои мечтаят за ново колело,други-да имат добри оценки,а трети-трети мечтаят просто да имат дом и топлина.За какво мечтая аз?Мечтая един ден всички хора да изчезнат.Ще мога да ям,каквото искам,ще мога да гледам телевизия до когато си искам и ще мога да издевателствам над някое цвете,колкото си
искам.Никой няма да може да ми каже каквото и да е.
…Но какво се случва,когато мечтите станат реалност?
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Vash
Paragon
Posts: 609
Joined: Fri Jan 27, 2006 12:17 am
Location: София

Post by Vash » Thu Mar 27, 2008 12:28 am

Съжалявам, но коментарите ми са доста негативни. Разказът ти има потенциал, но си го изпуснал изцяло.
Идеята е интересна, но не е развита. Още след първия параграф си създадох очаквания какъв ще е разказът и те се оправдаха изцяло. Толкова кратка история мога да харесам само при много въздействащ край, а твоят не впечатлява с нищо. Препоръчвам да го смениш с нещо което изненадва или шокира. Например на героя да му се даде ново желание и той пак да направи някаква необмислена грешка.
Разказът ти е изцяло ръшнат. Дори при този сюжет могат да се добавят много неща. Съвсем си изпуснал детайлите. Има едно основно правило в литературата – show, don’t tell. Естествено и при това трябва да има баланс, но в този разказ той липсва. На местата където има малко повече детайли те са напълно безмислени за ситуацията – например моментът в който героят яде чипс. Фактът, че всички хора са изчезнали създава доста по-интересни възможности. Добави описания на празни улици, катострофирали коли, паднали самолети, каквото и да е. Така може да покажеш по-ясно реакцията на твоя герой. Въобще в разказа ти най-много липсва конкретика.
И да, най-неприятно е именно как си описал моментът в който героят стига до самоубийство. Най-интересното за мен би било как той се променя психически, но това си го пропуснал напълно. Скука, чувство за загуба, отчаяние – всичко това това би трябвало да настъпва постепенно и да променя начина по който героят гледа на нещата около него. И изречението „Една фигура скочи от тавана на блока.” е доста объркващо. Помислих си, че това е някакъв друг човек. Всъщност това не би било зле, създава предпоставка за по-добър край.
Правиш много граматически грешки. След препинателни знаци винаги се слага интервал. Също така има много повторения. Всяко от първите четири изречения притежава думата „мечтая”. Някои изречения са доста тромави: Ще мога да ям,каквото искам,ще мога да гледам телевизия до когато си искам и ще мога да издевателствам над някое цвете,колкото си искам. и Този ден започва наистина ужасно-без телевизия и храна,тоест двете ми най-големи радости в този живот. На някои места пишеш точка вместо въпросителна - Дали полудявам или е просто сън.Или и двете. Също така правиш стилистични грешки като смяна на времената - Tози ден започва наистина ужасно-без телевизия и храна,тоест двете ми най-големи радости в този живот. Предполагам че това са грешки от бързане. Имам чувството, че си бързал да напишеш разказа и си го пратил без да го погледнеш втори път. Ако в действителност имаш проблем с това няма да е зле да погледнеш тази тема - http://forums.rpgbg.net/viewtopic.php?t=7284. Тук са написани някои основни граматически правила. Въобще не искам да те обидя с това . Много хора имат неяснотии с тези неща.

"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Thu Mar 27, 2008 9:20 am

Не знам дали е по правилата да разделя коментара си на две части, но просто нямам достатъчно време, за да ти кажа всичко, което искам наведнъж :oops:. Затова тук ще разгледам разказа ти от стилистична гледна точка, а когато се поосвободя ще коментирам сюжета (доколкото го има) и хода на действието (пак доколкото имаме такова).

Нека започна с това, което вече съм казвал и което, макар да звучи прекалено буквалистки, ми се струва важно. :mrgreen: След препинателните знаци се поставя интервал.

На второ място, аз бих написал този разказ в сегашно време. Съображенията ми за това са, че разказите в първо лице, ед. ч., минало време обикновено представляват истории, които главните герои разказват на някой друг. В случая героят ти умира (май), а и да не беше така, нали на света не е останал никой? На кого ги говори тези неща тогава?

По-долу ще коментирам отделни пасажи от текста, които ми се струват показателни за най-честите ти грешки! :twisted:
Хората мечтаят.Някои мечтаят за ново колело,други-да имат добри оценки,а трети-трети мечтаят просто да имат дом и топлина.За какво мечтая аз?Мечтая един ден всички хора да изчезнат.
Прекалено много повторения си направил за три изречения. Ето как можеш да промениш този текст към по-добро:

"Хората мечтаят. Някои за ново колело, други - да имат по-добри оценки, а трети - просто за дом и храна. Какви е моята мечта ли? Един ден всички да изчезнат."
Но какво се случва,когато мечтите станат реалност?
Не е задължително лошо, но по-добре да не започваш изречения с "но" в БЪЛГАРСКИ текст, освен ако не си напълно сигурен, че това е наложително. В случая не е така!
Е,оказа се,че е бил пуделът ми,именуван Сандвич.
"Оказа се, че е пуделът ми Сандвич" е напълно достатъчно. "Именуван" строи изключително тромаво в това изречение. Малко офф: пудел на име Сандвич :lol: :o?!?
Явно бяха отишли пак до комшийте за да водят ожесточени спорове за проложението на констервите.
Ето това изречение е личният ми любимец, защото не само му липсва особен смисъл, но и е пълно с грешки (btw имаш адски много правописни грешки, които няма да си играя да ти посочвам - има речници все пак, има и spell check, има си начини).

Пише се "комшиите", "приложението" и "консервите" (в случай, че правилно съм отгатнал последните две думи :wink:).
Е,нека обърна нещата в моя полза,а не да се коря за това,що не мога да променя.
Друго любимо изречение! "Не да се коря за това, що не мога да променя" ми звучи като извадено от (псевдо-)епична поема и въобще не се връзва със стила на подобен разказ. Така че "което" на мястото на "що" ще свърши по-добра работа.

Накрая да посоча, че завършекът в трето лице по този начин ме хвърли в известен размисъл дали главният герой не е видял друг човек да скача. След краткотраен спор със себе си стигнах до извода, че не е така :mrgreen:. За всеки случай, не би било лошо да преработиш този момент.

И няма смисъл да затваряш историята по начина, по който си го направил. Това е въпрос на авторов избор, но аз лично се дразня да чета един и същ параграф два пъти за по-малко от десет минути.

EDIT: Чакай, че се сетих в последния момент. Какво значи да издевателстваш над някое цвете? :roll:
Last edited by Itilon on Fri Mar 28, 2008 9:09 am, edited 1 time in total.

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Thu Mar 27, 2008 10:08 am

Не знам дали знаеш , че това с идеята всички да изчезнат е малко клиширано.Лично аз съм гледал няколко сериала в които главния герой си пожелава всички да изчезнат , те го правят.Няколко дни той е доволен и т.н. но накрая съжалява , че няма с кой до общува , с кой да прави секс , с кого да гледа мач.Аз ти бях прочел разказа още като беше в Имаджинейшъна , сега го прочетох пак , но ефекта е същия.Още в началото се разбира какво ще последва след като героя споделя мечтата си.А това , че разказът има есеистична-аз форма , като само към края е в трето лице според мен е един плюс за толкова кратичко произведение.Правописни и пунктоационни грешки имаш , но лично мен те не ме дразнят , но все пак е добре да се коригират.Това , което ме гложди е , че идеята е използвана многократно и се разбира на часа какво ще стане в края.Може би ще е по-добре ако измениш края на текста , така , че да е по-неочакван.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

User avatar
Stoly
Adept
Posts: 236
Joined: Sat Dec 08, 2007 9:32 pm

Post by Stoly » Thu Mar 27, 2008 10:50 am

1 Действително доста бързах да го напиша.15 минути за целия разказ.
2 Съжалявам за правописните грешки с който изтормозих съзнанията ви.Ще ги поправя в скоро време.
3 Завършека-да,това е главният герой.На мен лично ми се стори не лоша идея да сменя от първо на трето."Чуваше се само вой на самотно куче,чийто стопанин е умрял." С това се опитвам да подкажа,че е главния персонаж,макар че надали има само един човек с куче :D .
4 Един разказ съм чел с подобна история-Невидимият човек.Не знаех,че го имало и по сериални и т.н.
5 Виждам,че сте доста скиптични,но това е първият ми опит за разказ.Ще се усъвършенствам.Време има.
6 Издавателстване над цвете=физическо и психическо насилие над храст :D .
7 Опитвах се да го направя кратък,но явно не му отива.
8 Епизода с чипса ще го махна и ще метна малко пусти улици.х10.
9 Ще коригирам,съобразявайки се със забележките ви,но като си довърша другия разкраз,който май е доста по-успешен.Не бих отказал да турите по едно предложение или някоя друга забележчица за него - http://www.starlighter.info/forum/viewtopic.php?t=3211

10 Ами относно интервала след припинателните знаци - преди ми се караха,задето съм го поставял и таман почнах да отвиквам да го слагам и сега се оказа,че се слага.Готино.
11 Благодаря за забележките.Ще ги имам впредвид,докато коригирам.
Image

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Thu Mar 27, 2008 1:48 pm

Така, няма да чета чуждите коментари, затова предварително се извинявам, ако има повторения с тях.

Ще започна с граматиката. Да, знам, че не е меродавна за нищо и дори прекрасен разказ може да е написан с грешки на всяка втора дума. Но когато човек чете разказ, това неминуемо прави впечатление. Хайде, да речем, че запетайките са сложни, но като си напишеш текста мини за 5 минути един спелчек или го прочети пак. Противното е неуважение към четящите и абсолютно ненужно разваляне на разказа. Граматиката е важна. Да напишеш раказ с очеизбодни правописни грешки е все едно да отидеш на интервю за работа по гащи. Интервюто за работа не е за да ти оценяват дрехите, но липсата им ще бъде отчетена като голям минус.

Второ, за самия разказ. На мен всъщност идеята с изчезналите хора ми харесва, пък дори да е изтъркана (а това, че е употребявана някъде не означава непременно това). Другото, което ми харесва е, че си успял да изградиш цялостна история с идея, завръзка и разръзка. Много начинаещи писатели започват да пишат нещо без идея как ще свърши и го продължават на някакви разнородни изблици на вдъхновение, които стоят като кръпки. При теб не е така.

Това, което не ми харесва в него е, че историята ми изглежда малко повече като есе, отколкото е приемливо за един разказ. За това донякъде способства и първият (и последният) абзац, в който обясняваш какво ще стане нататък и каква е основната идея. И особено въпросът "Но какво се случва,когато мечтите станат реалност? ' изглежда като завършек на въведение в научно-популярна статия. Моят съвет е да разкажеш нещата напълно от гледната точка на героя, но без части, в които той се изявява като... разясняващ ситуацията. Нека читателите наблюдават как историята се разплита, а не половината да е сервирана в началото. Покажи им как той осъзнава, че това е изпълнена негова мечта, а не им го казвай като факт, който по аксиома е така. И още нещо - не би било лошо да дадеш някакво обяснение защо мечтата се е изпълнила. Или ако не дадеш, поне да покажеш колко много я желал и защо. Щото това "искам да гледам телевизия по цял ден" не ми се вижда достатъчна мотивация това да ти е мечта, а не просто някакво мимолетно желание.

По отговорите ти.
1 Действително доста бързах да го напиша.15 минути за целия разказ.
И защо така? Няма смисъл да пишеш, ако ще го правиш на галоп. И да беше отделил 5 минути да му оправиш поне очебийните грешки...
3 Завършека-да,това е главният герой.На мен лично ми се стори не лоша идея да сменя от първо на трето."Чуваше се само вой на самотно куче,чийто стопанин е умрял." С това се опитвам да подкажа,че е главния персонаж,макар че надали има само един човек с куче .
Е, ако достатъчно силно намекнеш, че си последният останал човек, ще е ясно, въпреки че все пак третото лице създава двуумене. Можеш накрая да сложиш и едно изречение в първо лице, макар на някои смяната на лицата да може да не им хареса.
5 Виждам,че сте доста скиптични,но това е първият ми опит за разказ.Ще се усъвършенствам.Време има.
Сигурна съм и ти желая успех. И се пише скептични, като заговорихме за усъвършенстване. :)
8 Епизода с чипса ще го махна и ще метна малко пусти улици.х10.
Аз пък нямам нищо против епизода с чипса, по-скоро сложи и някакви други, да няма човек чувството, че точно чипсът е движещата сила. И не непременно пусти улици, леко клише са. Може и други магазини, нечий дом...
10 Ами относно интервала след припинателните знаци - преди ми се караха,задето съм го поставял и таман почнах да отвиквам да го слагам и сега се оказа,че се слага.Готино.
Който ти се е карал за интервала след прЕпинателните знаци, можеш да го пратиш да си скъса дипломата от четвърти клас. Сериозно.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19282
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Thu Mar 27, 2008 2:16 pm

Не се извинявай, идеята е дори да има повтаряния - значи нещо е съществена критика и всички го забелязват ;)

Даже е в правилата по възможност да не се четат чуждите критики преди да напишеш първата своя.
This is it. Ground zero.

User avatar
BloodAti666
Commoner
Posts: 49
Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm

Post by BloodAti666 » Thu Mar 27, 2008 4:33 pm

Първо ще напиша абзац по абзац какво мисля, а най-накрая цялостното ми мнение.
Първи абзац:
Доста повторения си допуснал, добре е да ги няма, защото така се набиват на очи и лично на мен не ми допадат. Също така е прието за нещо, като "правило" да се слага разстояние след всяка една запетайка и точка. Ето например мнението, което пиша сега е написано, като има по един "space" след всеки препинателен знак. :)

Втори абзац:
"нещо пухкаво се доказва до краката ми" - не мисля, че тук правилно употребената дума е "доказва".
"пуделът ми, именуван Сандвич" - според мен е излишно "именуван" в този случай, главната буква на Санвич сама по себе си доказва, че е име.
"Той изквича" - не знаех кучетата да квичат, моля поправи ме, ако греша. По-подходящо ми се струва "изджафка" или нещо подобно.
"тоест двете ми най-големи радости в този живот" - не ми звучи добре. Може би "тоест двете най-големи радости в моят живот".
"Явно бяха отишли пак до комшийте за да водят ожесточени спорове за проложението на констервите.Както и да е." - имаш доста правописни грешки в първото изречение, а и защо им е на родителите ти да водят ожесточени спорове с комшиите за приложението на консервите?! Някак си не ми се връзва. Това "Както и да е." накрая също ми се струва излишно, според мен ще е по-добре без него.

Трети абзац:
"многото свободно време,което ти остава" - няма ли да е по-добре "многото свободно време, с което разполагаш"...
"Прекрачих прага и ми се стори,че нещо е много различно.Осъзнах го." - "Осъзнах го." ми се вижда използвано по лош начин на това място. Дали няма да е по-добре да го замениш с "Разбрах какво е то".

Четвърти абзац:
Има някои правописни грешки на места, но предполагам, че другите ще ги изброят, пък и нямам още много време за да ти ги кажа всичките. Общо взето този абзац за сега ми допадна най-много на фона на първите три. Въпреки това, все още е далеч от това да ми се хареса.

Пети абзац:
"без никой да ме укори.А как искам някой да ме укори." - "А как искам някой да го стори." щеше да е по-добре за да може да се избегне повторението.
Този абзац беше горе-долу приличен, но започвам да мисля, че няма начин героят ти да е по-отегчен от мен в този момент.

Шести абзац:
"Една фигура скочи от тавана на блока.Тялото й се разби и сбъсъка със земята за миг раздра гробната тишина.После звуците пак заглъхнаха.Чуваше се само вой на самотно куче,чийто стопанин е умрял. " - бих го пренаписал така: "Една фигура скочи от покрива на блока, тялото й се разби на пърчета от сблъсъка със земята. В този миг глухия звук от удара раздра гробната тишина. А после отвоно всичко стана тихо, чуваше се само воя на самотно куче, чийто стопанин бе умрял."
Някак си целия абзац ми е доста неразбираем, но схванах идеята. Този път ми допадна това, че до известна степен държиш читателя в неведение и си описал нещата от трето лице.

Седми абзац:
Допада ми това, че си повторил първия абзац, така разказа изглежда по-завършен от всякога.

Цялостно впечатление:
Ако изгладиш всички грешки и пренапишеш някои от абзаците, мисля, че разказа няма да е толкова лош. Доста е кратък, а такъв разказ трудно може да впечатли читателя, трябва уменията ти да са на много високо ниво.
Темата за "последния останал човек на Земята" е доста клиширана вече. Разбира се, има автори, които могат и от най-изтърканата идея да направят страхотно произведение. Уви, ти не си успял. Още от първи абзац разбрах какво ще последва в следващите, а пък от втори, трети и четвъри вече подозирах как ще свърши разказа.
На места сменяш времената от минало в сегашно и така правиш разказа още по-неприятен за четене.
Ако това е някои от първите ти разкази, не се тревожи справил си се задоволително. Пред вид моите първи разкази (не, че сега съм много по-добре, де), които бяха също доста клиширани, глуповати и изпълнени с грешки, бих казал, че си се справил направо перфектно.
Опитай да го пренапишеш и отново го пусни в този форум, само, че в "Imaginations From Other Sites", защото не можеш два пъти да участваш с един и същи разказ в Workshop-a.
Ако критиката ти ми се е сторила прекалено груба, съжалявам, не съм го целял, но просто съм такъв човек, който обича да си казва всичко направо... Хич да не се обиждаш, но е добре наистина да помислиш над това, което съм ти казал. Имам чувството, че разказа е написан за не повече от двадесет минути, а и не си го прочел след това, прав ли съм? Ако е така, извинен си.
Продължавай с писането, колкото повече опити правиш, толкова по-добри резултати ще постигнеш, време колкот искаш! ;)
Също така се придържай към едно правило, което на няколко пъти съм виждал в критиките на kalein - ПНК, или казано по друг начин - показвай, не казвай! :)

Е, това беше от мен, малко се поувлякох, но нищо сега критиката ми изглежда по-полезна. :)
Wanna whole lotta love?

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Thu Mar 27, 2008 4:57 pm

Само едно уточнение
"Той изквича" - не знаех кучетата да квичат, моля поправи ме, ако греша. По-подходящо ми се струва "изджафка" или нещо подобно.
Кучетата определено квичат. Като ги ритнеш, от болка, от страх, от нещо девето... Явно не си имал кучета около себе си :)
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Vash
Paragon
Posts: 609
Joined: Fri Jan 27, 2006 12:17 am
Location: София

Post by Vash » Thu Mar 27, 2008 5:04 pm

Абе "скимтят" не е ли по-правилна дума? Не е прасе това все пак.

"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."

User avatar
BloodAti666
Commoner
Posts: 49
Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm

Post by BloodAti666 » Thu Mar 27, 2008 5:13 pm

Аз наистина съм нямал кучета около мен, но надали и щях да ги ритам или да им причинявам болка за да "квичат". Подкрепям Vash и според мен "скимтят" е правилната дума, въпреки, че написах друго в критиката ми. :roll:
Wanna whole lotta love?

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu Mar 27, 2008 5:20 pm

Ок, втори опит. Пиша без да съм чел нищо от темата, каквито са и правилата. Ако трябва, след като наваксам с чуждите постове, ще дописвам в нов пост...

Така, значи, този разказ е доста повече есе на свободна тема, отколкото реално художествено произведение, и в крайна сметка не ми хареса особено. Причините са доста, ще се опитам да ги изредя горе долу систематизирано. Държа да стане ясно, че в нито един момент от предстоящото излияние нямам за цел да обиждам, да се заяждам или да се подигравам. Целта ми е само да помогна. Та:

1. Граматика, пунктуация и правопис.

Да, знам какво си казваш, четейки тия редове. "Оф, да бе, поредният, дето ше ми дудне за тия дреболии." Еми не са дреболии. Базови са. Примерите за това напоследък се нароиха в съседния форум. Не можеш да композираш музика без да познаваш нотите, не можеш да си добър математик, без да познаваш цифрите и да умееш да умножаваш и делиш примерно. И нещо повече - кривите правопис и граматика вредят на впечатлението на читателя, ДОРИ в абсурдния вариант, в който ти си неграмотен, но иначе супер кадърен автор. Колкото и да се опиташ да се абстрахираш от грешките в един текст, те те дразнят и украсяват вусещането ти за съдържанието по начин, който не е много ласкателен за автора.

Конкретни съвети не мисля да ти давам, защото проблемите ти са най-разнообразни и смятам, че са въпрос на това сам да седнеш да се пообразоваш в правилата за писане на български език. Единственият ми съвет е на ниво форматиране - след точка, запетайка, удивителен и въпросителен знак, двоеточие, многоточие, точка и запетайка задължително винаги има интервал. Същото важи и за затварящите скоби и кавички.


2. Сюжет и структура.

За сюжет в разказа ти е трудно да се говори, доколкото той е по-скоро картина, отколкото история, а и е твърд кратък, за да си позволи нещо повече, но при все това имам някои критики към сюжета ти и начина, по който си го оформил.

А) Използването на първия ти абзац като последен е безумно. Текстът ти не е достатъчно дълъг, за да си го позволиш, та това е повече от 1/5 от целия разказ! И ти я повтаряш. Особено предвид съдържанието на въпросния абзац (за това ще пиша в частта за стила), си вкарваш много тежък автогол и вместо драматично да наблегнеш на идеята си, изнервяш и без това изнервения читател.

Б) Самоубийството в точно този разказ е напълно ненужно и нещо повече - вредно. Освен това на чисто структурно ниво е предадено адски зле.

Първо, изведнъж сменяш гледната точка. От първо лице скачаш на трето. Това създава у читателя яркото и доста трудно премахващо се впечатление, че случващото се е нещо, което героят вижда, а не такова, което се случва на него. Каквато и концепция да стои зад тази промяна (а без да се обиждаш, струва ми се, че не стои никаква), употребата й е грешка и спъва текста.

Второ, чисто на ниво внушение самоубийството не работи. Разказът ти дотогава е почти комичен, къде умишлено, къде не. Тонът ти е лек, остроумничещ (макар и честно казано не особено острумен) и просто не предполага подобно развитие. В един момент нашият нагъва чипс, в следващия обяснява как не било интересно да си лафи с котки и кучета, а в следващия се хвърля от покрива? Нелепо. Не си дал никаква база подобно действие да ни се стори обосновано, да не говорим да ни въздейства на емоционално ниво. По този начин разказът ти звучи като виц, а не мисля, че целта му е това.

Един съвет как би могъл да избегнеш горното - знам, че самоубийството е първият завършек на подобна история, за която си се сетил. От опит знам колко удобно е да си трепеш героите. Почти измъкване си е от страна на автора. Проблемът е, че, нека повторя, за да въздейства толкова драстичен развой на събитията, той трябва да се подготви предварително. Така че смятам, че можеш да помислиш за алтернативни реакции на героя си. На мен като читател например много повече би ми въздействала сцена, в която героят ти просто сяда на някой бордюр, подбира лакти на коленете си и обхваща глава с ръце. Тhe End. Добре описана, тази сцена може да действа изключително силно на емоционално ниво - много повече от в крайна сметка доста тривиалното самоубийство.


3. Стил.

Без излишни предисловия ще ти кажа, че текстът ти е много зле стилово. Основното, което личи от него, е че не си вложил почти никаква мисъл в самото му писане. Основните му два проблема са тривиалността и огромното количество излишни думи. Започвам отзад напред:

А) Ненужните думи наистина са тежък проблем. При всяко произведение, където разточителният стил не е конкретно търсена цел (какъвто случаят тук определен не е, а ако е - не би трябвало да бъде), авторът трябва да се стреми към това да предаде мисълта си максимално очистена от плява. Ето ти някой и друг пример за проблемите в това направление в твоя разказ:
Почувствах,че нещо пухкаво се доказва до крака ми.
Кому е нужна тая сетивност? В зависимост от желанието си можеш да махнеш както "почувствах, че", така и "докосва" (което, надявам се, си имал предвид, нежели "доказва". Ти изобщо чел ли си го тоя разказ след като го написа?). Ако си почувствал нещо пухкаво до крака си, то очевидно се докосва до него, нали? Ако пък нещо пухкаво се докосва до крака ти, то ти очевидно го чувстваш, да? Като цяло сетивните описания е хубаво да се избягват. "Видях/почувствах/помирисах/усетих, че" рядко всъщност са нужни на кой да е текст и само го утежняват.
Е,оказа се,че е бил пуделът ми,именуван Сандвич.
"Е"-то в началото е максимално излишно, да не говорим, че в този контекст е използвано и погрешно. Подобна конструкция предполага нещо в предните изречения. Например "Зачудих се какво може да е. Марсиански травестит? Бабка-кавалерист? Лелката от електрото? Е, оказа се, че е..." Без подобна обосновка подобно флиртуване с читателя само дразни.

Бележка под линия - не можеш да използваш "че е бил". Какво искаш да кажеш, че това, което се търка в крака ти, преди е било пуделът ти Сандвич, но сега е зелена еуглена? Ако ще си разговорен, махни "е"-то и остави само "бил". Ако не, махни "бил". Плюс още един дребен детайл - аз лично бих съгласувал рода с пухкавото нещо от по-предното изречение, а не с пудела, т.е. "оказа се, че (пухкавото нещо) е билО пуделът ми", щото иначе се получава леко спъване в четенето.
Той изквича и побягна нанякъде.
Не, стига бе? Ама нанякъде ли побягна наистина? В смисъл, не побягна наникъде? Сигурен?
Отегчен и отчаян,поради липсата на каквото и да е в корема ми пуснах телевизора,но се оказа,че няма картина.
Опитвам се да формулирам за себе си по колко точно начини е дефектно това изречение и все се провалям... На първо място не схващам дори на чисто смислово ниво какво ми казваш с това "отегчен". Как точно човек, който става от сън и вижда, че няма закуска, е "отегчен" от това? Айде, "отчаян" по бива, макар и пак да е ужасно силно. "Поради липсата на каквото и да е в корема ми" обаче мен лично определено и ме отегчава, и ме отчайва. Това са десет думи за нещо, което можеш да кажеш с три-четири. "Отегчен и отчаян от глад", "Отегчен и отчаян от липсата на храна", "Отегчен и отчаян от празния си стомах"... Вариантите са безкрайни. Почти колкото дължината на този, който ти си избрал... Още - напълно излишно е последната част от изречението изобщо да е в него. Кому е нужна тая продължителност на събитията да е все на едно и също място? Защо не е "...пуснах телевизора. Нямаше картина/Оказа се, че няма картина". Отново - варианти бол.

---------------------------------------------

Мога да продължавам с примерите, почти всяко изречение от разказа ти подлежи на подобен анализ и има сходни проблеми. Надявам се обаче, че ще можеш на базата на примерите, които ти дадох, да се опиташ да анализираш текста си и сам. Определено има много мъртва тежест, а при толкова кратко произведение като това, подобно нещо е недопустимо. Мисли за излишните думи като за камъка, който трябва да се премахне от скулптора, за да оформи своята статуя.

Б) Нека сега си поговорим за тривиалността.

а) Първият ни и супер ярък пример за нея е още отварящото ти изречение. Има едно доста базово неписано правило при писането, което гласи, че започнеш ли художествен текст с просто изречение, то задължително ще сграбчи вниманието на читателя. Неизбежно е просто. Съответно е много важно какво точно се съдържа в това просто изрчение. Ти започваш с "facts of life" тривия, толкова стандартна и клиширана, че читателят може да се откаже още на нея. Никога няма да забравя първото изречение от Stations of the Tide на Майкъл Суонуик:
The bureaucrat fell from the sky.
След подобно начало нямаш друг избор, освен да продължиш да четеш настървено. След началото на твоя разказ си заспал.

Моят съвет в това направление е да пробваш с подхода на същия този Майкъл Суонуик. Заеби всякаква мисъл за сюжет, за идея и дори за това дали ще пишеш разказ, повест или десеттомна многология. Просто пиши начала. Първи изречения. Каквито ти хрумнат. Напиши тридесет за една седмица и виж кое от тях наистина сграбчва, кое е наистина оригинално, кое работи. После ти остава само да видиш каква история работи пък с него.

б) Второто изречение е също толкова гъгниво, колкото и първото. Скучно изброяване на болезнено тривиални примери за мечти. "Ново колело"? "Добри оценки" (кой изобщо мечтае за добри оценки, за бога?!)? "Дом и топлина"? Puhlease! Това са тотално първите неща, които са ти хрумнали при писането, и не си си дал дори десет секунди да помислиш дали не можеш да ни предложиш нещо по-оригинално.

Бележка под линия: крайна безвкусица е това повтаряне ("а трети - трети...") в стил стар мъдрец, който е понякога твърде мъдър, а сега кима мъдро, докато говори мъдрости. Спестявай си го по-добре.

Дори ако се абстрахираме от съдържанието обаче, структурата е осъдително скучна. Списък. Изброяване. Индекс. Б8, петата врата вляво, при г-жа Сухарова, за да попълните формуляр Щ39. Защо не я поразчупиш? Защо не помислиш за малко асиметрия в текста? Ето ти например друг вариант:
Някои мечтаят за ново колело, да имат добри оценки, просто за дом и топлина. Други - за кътче в планината, където да се уединят сами с мислите си, далеч от гмеджта и хаоса на големия град. Някои мечтаят за смърт.
Не претендирам за никакво качество на текста, а примерите са случайни, но нека ги разгледаме по-внимателно.

На първо място, избегнали сме конструкцията "някои, други, трети, пети, осемнайсти". Това не ти е списък с покупки, нали?

После, трите изречения имат напълно различна конструкция, пълна липса на симетрия. Първото е близо до твоето, но поокастрено от излишната дървеност. Просто изброяване на примери. Второто сменя ритъма - не повтаря "мечтаенето", защото вече става ясно за кое действие се говори в текста, но по-важното - вместо да продължава изброяването, предлага само един пример, но пък по-подробно развит. Третото рязко сменя тона не само с темата си, но и чрез повтарянето както на "някои", така и на "мечтаят", което те оставя с усещането, че си почнал нещо ново, нещо, което отново изисква да се обявят параметрите на задачата. Това поставя фокуса върху съдържанието, показва, че то е различно от другите две.

Разбира се, ти не си длъжен нито да следваш примерите ми, нито дори да се водиш от тях. Те са само нещо, имащо за цел да ти покаже, че структурата на текста въздейства както на смислово, така и на емоционално ниво, и вместо да си строиш къщичката с квадратни кубчета, можеш да пробваш да добавиш към тях триъгълници и дори пръстени. Разнообразието е нещо, което никога не е вредило точно в литературата, а и те спасява от това да отегчиш читателя до смърт, което иначе, сори, че пак ще го повторя, първите ти две изречения активно се стремят да постигнат.


--------------------------------------

Така, за толкова се сещам в момента. Мисля, че засегнах всичко, което ми се затри вчера, пък и други неща ми дойдоха наум, докато го пишех.

Въпреки колчиеството критики и това, че текстът ти в крайна сметка хич не ми хареса, има нещо, което определено ми се понрави много - фактът, че при все че поне за мен е очевидно, че изобщо не си вложил мисъл в написването на разказа, първата тема, която ти е хрумнала, е била тази своеобразна басня, а не Епична Трилогия За Смел Герой, Магия И Древно Зло. Да, факт е, че нито темата ти е особено оригинална, нито подходът ти към нея, но пък си я предпочел пред гняста, в която се хвърлят 19 от всеки 18 новоизлюпени тийн-автори.

Смятам, че ако положиш солидно количество усилия и вложиш многократно повече мисъл в процеса на писането, би могъл да се развиеш много над нивото, което демонстрираш тук. Надявам се, че ще го направиш :)
Last edited by Roland on Thu Mar 27, 2008 6:20 pm, edited 1 time in total.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu Mar 27, 2008 5:54 pm

Кучетата си квичат кат стой та гледай :) Плюс, че дори да не квичаха, думата се използва в художествени текстове в този контекст постоянно ;) Нека топикът не се превръща в спор точно по ТОЗИ въпрос.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Stoly
Adept
Posts: 236
Joined: Sat Dec 08, 2007 9:32 pm

Post by Stoly » Thu Mar 27, 2008 7:25 pm

Блогодаря за съветите.Явно е доста зле положението,ама има време за да се науча да го правя по-добре.
Image

User avatar
Sandy
Smallfolk
Posts: 16
Joined: Fri Jan 04, 2008 9:58 pm

Post by Sandy » Thu Mar 27, 2008 10:37 pm

Здрасти! :mrgreen:
Явно много си бързал да напишеш разказа и да го пратиш, защото си допуснал доста правописни и пунктуационни грешки (повечето явно са по невнимание споко! :wink: ) и малко ме човърка нервите, това че изреченията са прилепени.
За напред е хубаво да избягваш изречения от по две или три думи, защото така изглежда ужасно грозно, а и тиретата в първият абзац са доста ненужни.
Другото много неприятно е това, че на места има много повторения.
Опитах се да общувам с кучета и котки,но
те не стават за събеседници.Говорих и със себе си,но винаги съм съгласен с събеседника си,така че не става.
виках и кращях без никой да ме укори.А как искам някой да ме укори.
А думата мечтая я има 5 пъти в първите 2 реда. :?

Края много не се свързва с комедийното настроение на разказа (смисъл, че кучето се казва Сандвич, а родителите спорят за положението на консервите :D )

Разказа ми беше приятно забавен, а пък и това с чипса ми е детска мечта. :oops: Идеята ти обаче е много клиширана, но пък от друга страна за първи път я виждам с отрицателен край! :) Не се отказвай да пишеш и реализирай още такива идеи :idea: :mrgreen:

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest