някакъв неозаглавен разказ - Stoly

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
BloodAti666
Commoner
Posts: 49
Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm

Post by BloodAti666 » Fri Mar 28, 2008 10:18 pm

То сега започна този кръг на Workshop-a, а вече има участници, които се интересуват кога е следващия...
Не вярвам да има вече определена дата. ;)
Wanna whole lotta love?

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28756
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Mar 28, 2008 11:14 pm

След около месец-месец и половина. Зависи колко бързо ще се изкоментират тези разкази.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Random
Ascendent
Posts: 3860
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Post by Random » Sat Mar 29, 2008 6:49 pm

Столи, малко ми е трудно да определя неозаглавеното ти творение като разказ, да не кажа невъзможно, но ето няколко насоки, по които можеш да мислиш, ако искаш да извлечеш нещо добро от него.

В този си вариант това си е есе. На тема "Какво се случва, когато мечтите се сбъднат?" Примерно. Един разказ се нуждае от история. Дори да е кратка импресия, етюд или просто щрих, трябва да има фокус, който да му придава самостоятелност като художествено произведение - бил той сюжет, идея, някакъв ярък образ, изборът е твой. Идеята ти на първо място е доста изтъркана. Същата тема е експлоатирана до болка по всякакви начини, но дори да приемем че нямаш за цел да впечетляваш с оригиналност, на историята ти й липсват измерения. Трябва да добавиш такива в текста. Може да стане по безброй начин - да изследваш характера и психиката на героя в условията на самота, да го пуснеш да търси изчезналите хора, да нашариш текста с ретроспекции към миналото, да завържеш любовна история между героя и кучето му, изборът си е твой, намирай вдъхновението и го хващай за опашката. Идеята ми е, че няма смисъл да пишеш "разказ" без цел и без посока. Трябва да се запиташ най-напред какво би било интересно на теб или на потенциалния ти читател и когато имаш някаква представа, да изследваш въпросното. Толкова по тази част. Когато напипаш някоя жилка в историята или самата идея и я облечеш в текст, вероятно ще има доста повече за коментиране. На тоя етап разказът изглежда като написан за 20на минути без никаква подготовка и обмисляне.

Още. Текстът ти трябва да намери чисто стилистично звучене. Цялостният му тон е почти делничен и незаангажиращ, все едно, че си го споделил в класа в училище или в пак в някое есе на не особено грабваща тема. Идеята на разказа ти, макар и доста изтъркана, в основата си е нещо доста необикновено и чуждно на ежедневието. Трябва да се опиташ да придадеш тази "странност" и на текста си. Вместо да описваш сцените в супермаркета, карането на чуждите коли, самоубийството (което на кого беше нужно, след като не е обосновано по никакъв начин и няма никаква функция в текста? това имам предвид именно под придаване на обем на идеята и историята - детайли, логика, взаимодействие, динамичност, богатство...), вземи ги опиши по начин, който да хваща вниманието и да е достатъчно необичаен за една такава смахната ситуация. Замисли се как би възприемал нещата в една тотална самота, по същия начин или ще много по-изострено? Няма ли да ти се набият в очи неща, за които досега не си си давал и сметка? Ами липсата на други неща? Старай се да откриваш характерното за всеки предмет и действие и по някакъв да го предаваш чрез текста, включително асоциациите, които въпросното нещо носи със себе си. В текста ти има някакви наченки на нещо подобно, но общо взето си доста далеч от някаква литературност и докато не произведеш нещо по-сериозно и погълнало повечко усилия, друго освен подобни абстрактни съвети не мога да ти предложа.

Последно, но не по-малко важно - правопис. Граматиката като че ли я владееш, но дали от бързане или не, си объркал доста думи. Израз на уважение е да си преглеждаш нещата, когато искаш да бъдат четени и коментирани от други хора, така че имай го предвид следващия път. Също така, слагай интервали след препинателните знаци.
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6351
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Sun Mar 30, 2008 4:46 pm

Със съжаление ще започна с това, че според мен написаното от теб е пълен провал и дори не е разказ. И аз го прочетох още в другия форум и останах с впечатлението, че ти самият не си кой знае колко влюбен в него, тъй че се надявам да не се обидиш :)

За щастие неозаглавеното ти нещо може да послужи за илюстрация на някои най-основни грешки при писането (на каквото и да било), които, не се съмнявам, са били посочени и от останалите критикуващи.

По-долу цитирам целия текст, в който съм вмъкнал някои корекции. С червено съм маркирал излишните според мен думи, със синьо съм добавял думи/варианти. С лилавеникаво съм коментирал разни други неща.
Хората мечтаят.Някои мечтаят за ново колело,други-да имат , за добри оценки,а трети-трети мечтаят просто да имат за дом и топлина.За какво мечтая аз?Мечтая един ден всички хора да изчезнат. Ще мога да ям,каквото искам,ще мога да гледам телевизия до когато (докогато) си искам и ще мога да издевателствам над някое цвете,колкото си искам.Никой няма да може да ми каже каквото и да е.
…Но какво се случва,когато мечтите станат реалност?



Започваш есеистично. Нямаме интересна история, действие, конфликт, а мисли на героя. За да оправдаеш подобно начало, мислите на героя трябва да са интересни - тези на твоя човек не са. Според мен е далеч по-добър вариант да почнеш с изречението от средата на параграфа "Мечтая един ден всички да изчезнат." По нататък желанията на главния герой са сравнително небезинтересни и донякъде хумористични, тъй че това ще е далеч по-добре.

Махнал съм последните две изречения, защото първото от тях е очевидна и тривиална мисъл (естествено, че никой нищо няма да му каже), а второто е по-добре да го няма, защото вкарва изкуствен драматизъм (звучи малко като обявлението в края на епизод от трийсетарски сериал - "И КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД С НАШИЯ СМЕЛ ГЕРОЙ? ЩЕ БИДЕ ЛИ ПОХИТЕН БЕЗРАЗБОРНО ОТ СЛУЗЕСТИ ВЛЕЧУГИ? ИЛИ ЩЕ НАМЕРИ СРЕД ТЯХ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ?).
По-нататък все пак ни е показано какво се случва, когато мечтите стават реалност.


Няколко думи за излишните думи и тромавите конструкции. Оттук нататък няма да им обръщам специално внимание, но опитай следното - когато напишеш нещо, скрий по някакъв начин всичко освен първия параграф. Разгледай го много внимателно, изречение по изречение, и разкарай всички излишни думи и всички повторения. После мини на втория параграф. И така нататък.


Повъргалях се в леглото още малко.Почувствах,че нещо пухкаво се доказва докосва до крака ми.Ритнах го.Е,оказа се,че е бил пуделът ми,именуван Сандвич. Той изквича и побягна нанякъде.Станах,преоблякаох се и влязах в кухнята.Нямаше закуска.Отегчен и отчаян,поради липсата на каквото и да е в корема ми (отчаян от липсата на храна/отчаян, с празен стомах/) пуснах телевизора,но се оказа,че няма картина. (Нямаше картина - така се получава като "Нямаше закуска" и звучи по-готино според мен Търси подобни еднаквости, когато можеш) Този ден
започва наистина ужасно-без телевизия и храна,тоест двете ми най-големи радости в този живот
. (Денят започваше ужасно - нямаше храна, нямаше телевизия, двете ми най-големи радости в живота) Изведнъж осъзнах колко е
тихо.Разходих се из апартамента,търсейки родителите си,но не ги намерих. (Нашите ги нямаше никъде в апартамента - така изречението е по-кратко, а и се подразбира от думичката "никъде", че пичът ги е търсил. Гледай да описваш нещата така, че информацията да се подразбира, а не да трябва да обясняваш надълго и нашироко какво става и защо) Може би (не може да кажеш "явно", защото това значи, че нашият е сигурен къде са и какво правят) бяха отишли пак до комшийте за да водят ожесточени спорове за проложението на констервите. (за да се дърлят с комшиите от чия страна на чия маза да стоят консервите - в твоя вариант звучи много официално и не изгражда ярък образ.) Както и да е. (Избягвай подобни вметки, все едно авторът не го е грижа много за това, което ни разказва. Би трябвало да го е грижа, нали затова ни го разказва?)

В тая част, използвай елементите, които си внесъл. Споменал си комшиите. Ами накарай твоя човек да отиде там, да се види с техните, да намери апартаментът им също празен, вкарай малко сетивни детайли (цигарата на комшията Рачо, която е започнала малък пожар и е подпалила смрадливите посеви марихуана в хола им, как нашият грабва поопърления Сандвич и един недовършен сандвич от чинията на бай Рачо и тича надолу да избяга от блока, и т.н., и т.н.)

Конкретиката е ЖИЗНЕНОВАЖНА.
Иначе не можеш да накараш читателя да повярва в историята ти, да повярва, че си струва да чете нещо, написано от теб.


Събота.Обичам този ден.Главната причина за това е липсата на учулище и многото свободно време,което ти остава. (Нашият човек не би тръгнал да си мисли колко хубав ден е съботата, ако току-що е открил, че всички хора са ИЗЧЕЗНАЛИ (Пуф!). А това той би трябвало да го осъзнае още като си погледне през прозореца на спалнята или в краен случай, докато слиза по коридора)

Отворих входната врата и отвън нахлу чистия пролетен въздух.Реших да намина до Стоян за да се пошматкаме заедно. Прекрачих прага и ми се стори,че нещо е много различно.Осъзнах го.Беше прекалено

тихо.Никъде не се виждаха хора.Нямаше ги противните клаксони и пищяши деца.
Заоглеждах се трескаво,но не видях никой.


Пребродих целия град.Никой не видях. Помислих си, Дали полудявам или е просто сън?Или и двете.По-скоро едното,но кое?Е,нека Реших да обърна нещата в моя полза,а не да се коря за това,що не мога да променя. (На доста места игриво-закачливия тон на разказвача не е особено на място)Отворих вратата на супермаркета и от вътре ме посрещна зловеща тишина (Стига с тая тишина, бя! Вземи вкарай малко конкретно описание на безлюдния супермаркер).Е явно сънят все още не искаше да свършва.Приближих се до От рафта с чипсове и грабнах една бройка и оранжева опаковка.Сметана.Ммм,става.Отворих пакета и награбих заблъсках лакомо съдържанието му в устата си,поглъщайки го лакомо.Ядох и ядох…Скоро пакета свърши.Награбих нов,този път с черна опаковка.Паприка. Явно този сън не бе толкова лош. Не беше лош тоя сън

Лутам се и се лутам.Опитах всичко.Карах чужди коли,играх си с чужди игри,виках и кращях без никой да ме укори. (Римата не е съвсем на място тук, според мен.) А как искам някой да ме укори.Нуждая се от това.Опитах се да общувам с кучета и котки,но
те не стават за събеседници.Говорих и със себе си,но винаги съм съгласен с събеседника си,така че не става.Искам да видя някой.Искам някой да ме види.

Последните две изречения са готини. Може да ги използваш като мотивация за това нашият човек да направи нещо абсурдно и запомнящо се (от читателя), вместо да прави простотията, която прави после. Също така може да комбинираш елементите, които си изброил в някаква сцена. Примерно забавна сцена, в която нашият човек се мъчи да кара автомобил и едва не се пребива, а после пък замалко не сгазва куче и се опитва да говори с него. Примерно. Или нещо от сорта.)

...
Една фигура скочи от тавана на блока.Тялото й се разби и сбъсъка със земята за миг раздра гробната тишина.После

звуците пак заглъхнаха.Чуваше се само вой на самотно куче,чийто стопанин е умрял.

Това не работи за мен по никой начин. Не си отива с това на разказа, твърде рязко е и е твърде лесно. Доста по-готино за мен би било да видя примерно нашият, върнал се в супермаркета, преял с чипс и разплакан от отчаяние. Или пък след неуспешни опити да говори с животните да седне до някое от тях и да почне да вие като куче.
...
Хората мечтаят.Някои мечтаят за ново колело,други-да имат добри оценки,а трети-трети мечтаят просто да имат дом и

топлина.За какво мечтая аз?Мечтая един ден всички хора да изчезнат.Ще мога да ям,каквото искам,ще мога да гледам

телевизия до когато си искам и ще мога да издевателствам над някое цвете,колкото си
искам.Никой няма да може да ми каже каквото и да е.
…Но какво се случва,когато мечтите станат реалност?

Цялата тази част е напълно излишна.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests