Пеещият проход - Rayko (OLD 4)

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Пеещият проход - Rayko (OLD 4)

Post by Roland » Sun Jan 27, 2008 5:44 pm

Пеещият проход

Сняг покриваше дивите и непристъпни чукари през повечето време от
годината.Тук господстваха студените зими-краткотрайните лета идваха и си отиваха без да оставят своя отпечатък върху земята.Силуетът на колосална планина доминираше над всички нейни сестри и техните братовчеди-хълмовете.Огромното земно възвишение гордо се извисяваше над негостоприемната тундра,показвайки силата и могъществото което само природата може да сътвори.От незапомнени времена блещукащите й шапки напомняха на хората къде свършват границите на тяхния свят и откъде започва светът на дивото и
непознатото.
Отрядът на Торвин се състоеше от двадесет и пет мъже готови на всичко за да открият злана жилка.Яздеха дребни кончета,купени от Скрежоград-последния бастион на човешка цивилизация в това
отдалечено кътче на света.Самият Торвин живееше в горите,опасващи градът -преживяваше като продава кожи на търговците
от Скрежоград.При последното си пребиваване там разбра,че някакви южняци търсят водач,който да ги преведе през необятния северен лес.Заплащането си беше добро,пък и траперът познаваше добре горите.И друг път беше превеждал групи като тяхната,но странно защо никоя от тях не се бе върнала.Дъбовете и леските скоро отстъпиха място на плътна армия от борове.Посивелият трапер разбираше как някой външен лесно би се изгубил тук.Накъдето и да се обърнеш боровете те притискаха,острите им върхове се люлееха от вятъра,а кафявите иглички покриваха животинската пътека с дебел килим .Навсякъде бе едно и също,само редките поляни позволяваха
някакъв ориентир.Мъхът по скалите,доколкото ги имаше позволяваше на ловецът да води отряда право към Стенещият проход-мястото откъдетозлатотърсачите започваха истиското приключение.Един от
омотаните в кожи ездачи застигна траперът и го сръчка:
-Ей,колко още?
-Вие момчета май нямата търпение да намерите златото,а?
-Аха.Казвам ти Крейг има предчувствие.А той разбира от тези неща.
-А Крейг знае ли че никой не се връщал от Стенещия,че да потвърди?Горяните и отшелниците говорят за планински
духове,великани и какви ли не чудатости.
-Питах колко остава Торвин- не поисках приказка за лека нощ.Запази си историите за лагерния огън и без това цяла нощ слушаме хъркането на Крейг.Златотърсачът продължи да се оплаква в същия дух,но ловецът беше престанал да слуша.Смъкна се от седлото и се отдалечи от групата.Гърбавия му нос задуши студения въздух,а очите му се взряха в небесата.След около километър се натъкнаха на първите преспи и на натежалите от белота борове.Беше стар сняг,поне на около две седмици,но на Торвин картинката му стана ясна.Колоната беше спряла,мъжете си подаваха пиячка и ругаеха лошото време.Старият трапер разхлаби карирания си шал и се обърна към тях:
-Знаете ли,Стенещия ще е затрупан доста време.Докато стигнем ни остават пет дена,после ви оставям да търсите за каквото сте дошли.
Започнаха да мърморят помежду си,накрая Крейг,който минаваше за най-отракан, отметна назад гуглата си и погледна ловеца в очите:
-Има достатъчно запаси за да издържим зимата-два или три дена не са от значение.Сега ако си свършил с размотаването ,нека продължим,златото не чака никого.
„Да,бе така като ви гледам без шейни и само с три товарни коня до две седмици ще сте подвили опашки в посока Скрежоград.Ако оцелеете и толкова де.”А на глас просто се изхили,и помоли да извинят стария глупак за бръщолевенето му.
Нярк се беше разположил удобно в едно „гнездо” в клоните на громна елха,кацнала на една от скалите,съставляващи Каменния водопад.Доволно предъвквайки ивицата сушено месо,той огледа
скрежасалата равнина под себе си.Вчера пак бе натрупало в проходите,но бригадите несъмнено се бяха справяли и с по лошо.Смяната му беше на привършване,но все пак се взря за последно през далекогледа.О,чудо на чудесата-в далечния южен край на
равнината,тук таме осеяна с кафеникави храсталаци се мержелееха някакви фигури.По издутите мускули на Нярк премина тръпка.Без съмнение около две дузини човеци си проправяха път през
равнината.До два дена щяха да са в Прохода,където Великата песен се извисява в небесата,или накратко Пеещия проход.Джуджешкото
наименование беше Срог.Доста от думите в езика им бяха кратки и ясни.Дори и собствените им имена-само благородниците си слагаха по някое „иъс” или „ий”.Погледнато от практическа страна много
по лесно е да крещиш в битка някое кратичко двусрично име отколк
ото такова,което ти преобръща езика наопаки докато го изречеш.
Докато се смъкваше по ледясалата въжена стълба,Нярк отново се изуми от натрапчивостта и наглостта на човешкия род.
”Хората си изпотрошиха краката да идват тук.Никой не се връща и все пак те продължават да прииждат.Сякаш са слепи за всичкия студ,глад и нищета.Виждат само драгоценните ни руди.Алчни са,в това
съмнение няма.”Долу,сред кафявите коренища на елата
един черен як предъвкваше купчинка слама.Тези издържливи животни пристъпваха със сигурна крачка през най каменистите и изронени пътечки.Тук горе джуджетата ценяха повече сигурността отколкото бързината.”По добре бавно отколкото въобще”,помисли си чернобрадкото,докато оседлаваше якът.След около три завоя
пътечката се разшири и Нярк застана очи в очи с новата смяна-русоляв хлапак на около стотина години,който почтително
отдаде чест и отби своето животно.Едно от копитата на яка изрита едно камъче,което стремително се затъркаля по обраслите с драки урви,продъжаващи до безкрай.Страшият огледа младока.По големите очи и леко заострените уши лесно се разбираше,че в тоя преобладаваше самодивското.
-Редови съгледвач Дирк готов да поеме стражата ,сър!
„Казват че имат удивително нощно зрение.Е,тая вечер ще му трябва”
-Долу в равнината има хора.Наблюдавай ги внимателно,войниче.Главния стражник ще иска пълен отчет утре сутрин.Аз отивам да уведомя Рогачите.
След няколко часа якът стигна до стъпалата на първия сигнален пост в областта за която Нярк отговаряше.Чернобрадото джудже се смъкна от седлото и разкърши снага.Изкачи стъпалата до площадката
и отвори вратата на вградената в скалите стаичка .Вътре го очакваха вечно начумерения Мют и дъртия Скрез.На Скрез му оставаше една година до пенсия,а за джуджешките стандарти това си беше
кажи-речи вдругиден.
-Палете сигналния,в равнината има хора.Около две дузини са.
-Ех,пак ли?
-Да,пак.Явно не са си научили урока.
Докато чаткаше кремъка и праханта,Скрез се извърна към Мют:
-Драсни една черта.
-Колко стават?-полюбопитства Нярк.
Тежкото длето заработи в синхрон с чука на Мют.Беше си чисто удоволствие да го гледаш,дори и когато просто дълбае в скалата.
-Таз ми е триста и шейсетата откак съм на служба ,сър,тъй да знаете-белобрадкото беше запалил огъня и чакаше за отговор от сигналния пост в другия край на дерето,разделящо двата скални масива.



Стражникът извади лулата си,натъпка я и поиска праханта.Докато вдишваше първите арматни валма,Мют се намъкна в стаичката и излезе с манерка,пълна с вкусна бира.Хмелът вирееше в някои от
долчинките из планината,а кланът на русолявия и кисел Мют се славеше с отличните си пивовари.
-Наздраве ,Нярк.
След като отпуши манерката,отпи и примлясна Нярк просто не се сдържа:
-Абе как бирата ти е толкова сладка а ти вечно си толкова намръщен сякаш ти е изчезнал талантът.(Това се равнява на човешкото „сякаш са ти потънали гемиите”.От незапомнени времена Пантеонът на
боговете беше дарил всяко едно джудже с един от Великите таланти- Майсторлък, Сила и Вяра.В зависимост от това доколко джуджето упражнява своя талант,той се разрастваше и разсрастваше.Понякога
се случваше талантите да се смесят-такъв бе случаят при Рогачите,верски фанатици готови да умрат в битка за боговете
на планината.Някои казваха че те дори не се бият за крал и родина,а по скоро угаждаха на Кървавия Пантеон.)Светлото джудже поприглади брадата си и просто сви рамене.Стария наблюдател се обърна към стражника,позакашля се малко и изхриптя с дрезгавия си глас:
-Бригадите са почистили прохода,до ден ония,рогатите ще са готови.
-Идеално.Както винаги беше удоволствие за мен да се побъбрим, но както се казва дългът ме зове.Ще се видим на пира по случай Есенните Занаяти,стария Фрост ще си взема чирак.
-Тоя път колко ще го изтърпят?
-Незнам,но предишния младок избяга с ревове и стана монах.
Засмяха се дружно-ковачът Фрост беше известен със заядливия си нрав из цялата си планина.Казваха че дори огледалата гледал накриво.
Нярк отново възседна кроткия си як и продължи към първото планинско селце.Дори в тъмното добичето стъпваше уверено и умело се движеше по средата на планинската пътека.Чернобрадия се унесе на седлото ,чак на разсъмване се разбуди и съгледа сивите къщички и землянки на Киркоград...


* * *
“Дърто,съвсем си изкукуригал на стари години.Проходите не се самопочистват ей така.”Изумлението пробяга по лицето на Торвин, а последвалото го намръщено изражение стресна младия Мейкън,дошъл
да попита защо пак се бавят.
-Вятърът ще да е бил старче,няма какво толкова да му мислиш.
Старият човек го изгледа студено.Тоя път беше стигнал чак до първия
проход,обикновено оставяше групите в началото на планината.Стана му жал за неопитните градски авантюристчета.
Траперът смъкна ръкавицата от катерича кожа,наплюнчи показалец и вдигна ръка.”Духа точно срещу мен и все пак-има нещо гнило в тая работа”
-Вятърът не ще да ги е продухал чак толкоз добре,синко.
-Не съм ти син.
-Може да не си извадил късмет с баща като мен,но съдбата очевидно е с вас.
Пусна една от прословутите си усмивки с липсващ преден зъб,но пустия му младеж не се развесели.Докато си проправяше път към
Крейг,който дялкаше нещо Торвин си помисли колко ще успее да измъкне от наивника.
-Крейг,аз тръгвам.Дотук бях.Задържа ме само обстоятелството ,че не си ми платил.
-Тъй ли?
Нож проблясна в ръкава на трапера,преди да продължи.Старият се постара Крейг да забележи този определено красноречив жест.
-Хайде,хайде.Двадесет сребърника,колкото ми обеща.
Крейг го погледна в очите и въздъхна.Извади една кесия от уплътненото си с кожи от тюлен палто и я подаде на трапера.
-Както кажеш.Прав ти път.
-Късмет с намирането на жилката,момче.И гледайте да се върнете читави.
Обърна се и потегли към временната конюшня.След половин час златотърсачите гледаха как гърба му се отдалечава в равнината.
-Майната му и на Торвин и на приказките му.-Крейг се беше надигнал и се опитваше да вдъхне кураж у другарите си.-Някой горе ни пази,това е ясно.С тоя късмет до два дена ще сме в Стенещия.
Слабите въгласи изразиха мнението на групичката по ъпроса.Омотаните в кожи вързопи потеглиха на дребните си кончета по правия като стрела път.Спряха да лагеруват на два пъти-ядоха сухоежбина и спаха в студените си палатки.На третата сутрин от навлизането им в клисурите най-накрая стигнаха целта си.Намираха се по средата на прословутия Пищящ или Стенещ проход.Картите в
Скрежоград се изчерпваха дотук.Именно този проход бе накрал стотици хора да загърбят еднообразието на ежедневието си и да опитат късмета си като златотърсачи.Надупчените скали издаваха
странен,свистящ звук.Вятърът се провираше из всяка пукнатина или цепнатина и изпълваше канъона със странната си музика. Придържайки с една ръка гуглата към главата си Крейг застана срещу
останалите авантюристи.
-Е,това е Стенещия.Нищо не може да се сравни с толкова топло посрещане,а?
Никой не се изсмя.Нещо злокобно и мрачно тегнеше по отрупаните със сняг чукари и камънаци.
-Ъъъ,шефе защо вятърът не е продухал и останалия проход?
-Знам ли...
Тогава го чуха.Някъде отгоре,сякаш слизащ от небесните висини се извиси чудовищен звук.Той не беше поглъщащ,той просто влизаше през теб и се загнездваше вътре,карайки тялото ти да се тресе като
обезумяло.”Не ще да е бил вятърът,дето е почистил прохода”-помисли си Мейкън и усети че от ушите му блика нещо топло.Докосна ги и разбра че кръв шуртеше оттам.От другата страна на клисурата се
обади втори грохот,подобен,но някак по басов от първия.Горе Рогачите надуваха с всичка сила двата Рога-Пазители на
Планината.Песента на роговете се сля в едно и увеличена многократно от собственото си ехо започна да срутва насъбралия
се по върховете и стените на прохода сняг .Лавината започна да се спуска надолу,яхнала стръмния склон.„Планината се срутва върху
ни...”мислеше си дезиорентираният Крейг.И беше наполовина прав.След миг огромното количество снежна маса ги притисна,смаза и
погреба.
Last edited by Roland on Tue Mar 25, 2008 6:43 pm, edited 1 time in total.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
BloodAti666
Commoner
Posts: 49
Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm

Post by BloodAti666 » Thu Feb 28, 2008 5:41 pm

Така, разбрах, че си на същата възраст (15-16), като мен? :) Хубаво е, че вече броят ни се увеличава и все повече млади се интересуват от писане. Поправи ме, ако греша годините ти.

Сега да си кажа мнението за разказа...
Няма да те лъжа - не ми хареса, но на мен доста рядко успяват да ми се харесат произведения от този жанр (Фентъзи).
Идеята незнам до каква степен е клиширана, поне на мен не ми се струва такава, но не съм чел достатъчно Фентъзита за да мога да знам. Мисля, че историята, която си измислил се нуждае от доста по-задълбочено разглеждане, разказа е доста кратък и повърхностен. Трябваше да опиташ да задълбаеш в някои неща повече, например на места ми направи впечатление, че са нахвъляни някакви имена на персонажи, за които по-нататък в разказа въобще и не става дума и не се разбира кои са те, следователно не виждам нужда да бъдат споменавани...
Краят ти е доста претупан, може би си нямал търпение да го завършиш и доста на бързо си го описал. Например началото (първите 2-3 абзаца) звучи доста по-добре и не си бързал да претупваш описанията на действията на героите. За съжаление краят ме остави доста разочарован и като цяло не съм доволен от разказа. Колкото до стилът ти на места личи, че си бил по-ентусиазиран и имаш някои добри попадения при описанията. Ако го развиеш (стилът ти имам предвид) може да стане приличен писател от теб, важното е да не спираш да опитваш да пишеш (ако това ти доставя удоволствие) и да четеш здраво.
Доста правописни грешки видях, трябало е да го прочетеш три-четири пъти преди да го пратиш за участие, но според мен си бил доста развълнуван и си бързал да го изпратиш... :)
Текстът изглежда грозно, като не си слагал "space" (празно място) след всяка точка и запетайка, както е прието за правилно. На места ми се струва, че си употребил неправилната дума и изречението не звучи добре.
Ето някои изречения, които ми направиха впечатление, имаше и много, много други, но тези са които ми направиха най-силно впечатление и най не ги разбрах:
Беше стар сняг,поне на около две седмици,но на Торвин картинката му стана ясна.
- коя картинка? Стана му ясно, че снегът е на около две седмици? Не се разбира какво искаш да кажеш...
Има достатъчно запаси за да издържим зимата-два или три дена не са от значение.Сега ако си свършил с размотаването ,нека продължим,златото не чака никого.
- цялата зима!? :shock: Тези колко багаж мъкнат? Да не говорим, че последното изречение звучи доста странно - "златото не чака никого"? Щом не чака никого, защо бързат да го стигнат?
Джуджешкото наименование беше Срог.
- джуджешкото? Мисля, че знам какво си имал предвид, но въпреки това някак си не звучи добре тази дума.
Доста от думите в езика им бяха кратки и ясни.Дори и собствените им имена-само благородниците си слагаха по някое „иъс” или „ий”.Погледнато от практическа страна много по лесно е да крещиш в битка някое кратичко двусрично име отколкото такова,което ти преобръща езика наопаки докато го изречеш.
- Това с имената на благородниците нещо не го разбрах!? Мисля, че и на другите няма да им стане ясно. Хем ми се струва излишно, хем нищо не се разбира от него... Също така, не мисля, че битките са футболни мачове и крещиш имената на "съотборниците" си.
Пусна една от прословутите си усмивки с липсващ преден зъб
- усмивка с липсваш преден зъб? Изречението не е наред, защото не си се изразил както трябва. :roll: Може би по-правилно щеше да е "Пусна една от прословутите си усмивки, които издаваха, че един от предните му зъби липсва." . :roll:

Надявам се критиката ми да не ти се е сторила прекалено сурова. Спокойно нямам никакви лоши чувства. ;) :P
Със сигурност мнението ми не е напълно изчерпателно, но мисля, че и от другите хора ще получиш още много съвети, и поправки. Тъй,че каквото и да съм пропуснал, ще го научиш рано или късно... :D
Е, мисля, че това е всичко, което имах да кажа! :)
Wanna whole lotta love?

Борея
Smallfolk
Posts: 6
Joined: Fri Nov 24, 2006 8:53 am

Post by Борея » Fri Feb 29, 2008 12:51 pm

Както и досега, давам първите няколко страници, заедно с предложения (?) и ярки впечатления (!) по остатъка от разказа.
Пеещият проход

Сняг покриваше непристъпните чукари през повечето време от годината. Тук господстваха зимите - кратките лета идваха и си отиваха, без да оставят отпечатък върху земята. Силуетът на колосална планина доминираше над всички нейни сестри и братовчедчета хълмове и гордо се извисяваше над негостоприемната тундра. От незапомнени времена блещукащите й шапки напомняха на хората къде свършват границите на техния свят и откъде започва светът на дивото и непознатото.
Отрядът на Торвин се състоеше от двадесет и пет мъже, готови на всичко, за да открият златна жилка. Яздеха кончета, купени от Скрежоград - последния бастион на човешка цивилизация в това отдалечено кътче на света. Самият Торвин живееше в горите наоколо - препитаваше се, като продава кожи на търговците от града. При последното си пребиваване там разбра, че някакви южняци търсят водач, който да ги преведе през необятния северен лес. Заплащането си беше добро, пък и траперът познаваше горите добре. И друг път беше превеждал групи като тяхната. Странно защо, никоя не се бе върнала.
Дъбовете и леските скоро отстъпиха място на плътна армия от борове. Посивелият трапер разбираше как някой външен лесно би се изгубил тук. Накъдето и да се обърнеш, боровете те притискаха, острите им върхове се люлееха от вятъра, а кафявите иглички покриваха животинската пътека с дебел килим. Навсякъде бе едно и също, само поляни даваха някакъв ориентир. Мъхът по скалите, доколкото ги имаше, позволяваше на ловеца да води отряда право към Стенещия проход - мястото, откъдето златотърсачите започваха истинското приключение.
Един от омотаните в кожи ездачи застигна трапера и го сръчка:
- Ей, колко още?
- Вие момчета май нямате търпение да намерите златото, а?
- Аха. Казвам ти, Крейг има предчувствие. А той разбира от тези неща.
- А Крейг знае ли, че никой не се е връщал от Стенещия, че да разбира? Горяните и отшелниците говорят за планински духове, великани и какви ли не чудесии.
- Питах колко остава, Торвин - не съм искал приказка за лека нощ. Запази си историите за лагерния огън, и без това цяла нощ слушаме хъркането на Крейг.
Златотърсачът продължи да се оплаква в същия дух, но ловецът вече не го слушаше. Смъкна се от седлото и се отдалечи от групата. Гърбавият му нос задуши студения въздух, а очите му се взряха в небесата.
След около километър се натъкнаха на първите преспи и на натежалите от бяло борове. Беше стар сняг, поне на около две седмици, но Торвин разбра какво ги очаква. Колоната беше спряла, мъжете си подаваха пиячка и ругаеха лошото време. Старият трапер разхлаби карирания си шал и се обърна към тях:
- Знаете ли, Стенещия ще е затрупан доста време. Докато стигнем, ни остават пет дена, после ви оставям да търсите за каквото сте дошли.
Започнаха да мърморят помежду си, накрая Крейг, който минаваше за най-отракан, отметна назад гуглата си и погледна ловеца в очите:
- Има достатъчно запаси да издържим зимата - два или три дена не са от значение.С ега ако си свършил с размотаването, нека продължим, златото никой не чака.
„Да бе, така като ви гледам, без шейни и само с три товарни коня, до две седмици ще сте подвили опашки накъмто Скрежоград. Ако оцелеете и толкова де.” А на глас просто се изхили и помоли да извинят стария глупак за бръщолевенето му.

Нярк се бе разположил удобно в едно „гнездо” в клоните на огромна елха, кацнала на една от скалите на Каменния водопад. Доволно предъвквайки ивицата сушено месо, той огледа заскрежената равнина под себе си. Вчера пак бе натрупало в проходите, но бригадите се бяха справяли и с по лошо. Смяната му бе на привършване, но все пак се взря за последно през далекогледа. О, чудо на чудесата - в далечния южен край на равнината, осеяна тук-таме с кафеникави храсталаци, се мержелееха някакви фигури. По мускулите на Нярк мина тръпка. Без съмнение около две дузини човеци си проправяха път през равнината. До два дена щяха да са в Прохода, където Великата песен се извисява в небесата - в Пеещия проход, за по-кратко. Джуджешкото име бе Срог. Късо и ясно, като повечето им думи. Само благородниците си слагаха в имената по някое „иъс” или „ий”. В битка една или две срички се крещят много по-лесно от нещо, дето ти преобръща езика, преди да го свършиш.
Докато се смъкваше по заледената въжена стълба, Нярк отново се изуми от натрапчивостта и наглостта на човешкия род.
”Хората си изпотрошиха краката да идват тук. Хем никой не се връща, хем все прииждат. Сякаш са слепи за студа и глада. Виждат само рудите ни.”
Долу, сред кафявите коренища на елата, един черен як предъвкваше слама. Тези издръжливи животни пристъпваха със сигурна крачка през най-каменистите и изронени пътечки. Тук горе джуджетата ценяха сигурността повече от бързината. ”По добре бавно, отколкото въобще”, помисли си чернобрадкото, докато оседлаваше яка.
След три завоя пътечката се разшири и Нярк застана очи в очи с новата смяна - русоляв хлапак на стотина години. Малкият отдаде чест и отби животното си. Едно от копитата на яка ритна камъче, което се затъркаля по обраслите с драки урви, продъжаващи до безкрай. Страшият го огледа. По големите очи и леко заострените уши лесно се разбираше, че в тоя преобладаваа самодивското.
- Редови Дирк готов за стража, сър!
„Казват, че имат чудно нощно зрение. Е, тая вечер ще му трябва.”
- Долу на равното има хора. Следи ги зорко, войниче. Главният ще иска пълен отчет утре сутрин. Аз отивам при Рогачите.
(ако искаш, опитай да ползваш по-къси думички, когато джуджетата си говорят)

(?) а кланът на Мют (без "русолявия и кисел") се славеше с отличните си пивовари

(?) - Абе как бирата ти е толкова сладка, а ти вечно си толкоз намръщен, сякаш ти е изчезнал талантът?
Хората май друго казваха - Нярк напрегна памет. Аха - „сякаш са ти потънали гемиите”. "Дали и на тях Боговете са им дарили тия гемии, както нашите Майсторлък, Сила и Вяра? Не ми се види честна подялба... Ама те и Рогачите ни не са взели от талантите честно - имат от всеки по много, та чак не ценят живота си, дават го в битки за боговете, без въобще да се чудят. Май дори не се бият за крал и родина, по-скоро угаждат на Кървавия пантеон..."

(?) Както винаги, беше ми драго да си побъбрим, но дългът ме зове.

(!) Казваха, че дори огледалата гледал накриво.

(!)- Не съм ти син.
- Може да не си извадил късмет с баща като мен

(?) Нож проблесна в ръкава на трапера, преди да продължи. Торвин се постара жестът да е красноречив.

(?) И беше почти прав.
След миг снегът ги притисна, смаза и погреба.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Wed Mar 05, 2008 2:02 pm

Давам още ден за коментари преди да отключа следващия разказ. По този всеки участник може да се изкаже и след това, разбира се.

Борея, нали се разбрахме за критиката? :wink: Опитай поне да коментираш собствената си редакция - най-малко защо си редактирала както си редактирала каквото там си редактирала ;)

User avatar
kalein
Arcanist
Posts: 904
Joined: Tue Feb 15, 2005 5:08 am
Location: smiling next to you
Contact:

Post by kalein » Wed Mar 05, 2008 2:14 pm

Trip wrote:Борея, нали се разбрахме за критиката? :wink: Опитай поне да коментираш собствената си редакция - най-малко защо си редактирала както си редактирала каквото там си редактирала ;)
Не че ми е работа
Spoiler: show
(Работа = 1) всичко за Проекта; 2) всичко за Копнежа; 3) всичко за the Dreaming Jewels; 4) всичко за алманаха ФантАstika... добре де, може би без мъкненето от град на град тоя път; 5) да си напиша коментарите по този и предния, и по-следващия разказ)
, но: защо юркаш девойката? Ако другите участници нямат проблеми с такъв тип редакции - ами нека има и такъв тип редакции. Аз лично им се радвам яко дотука - щото ние се хабим да казваме как трябва да е, пък Борея направо показва - както гласи любимото ни писателско правило... :D И ако ги огледаш внимателно, ще видиш колко се е старала.
Spoiler: show
Тиранин такъв. :P

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Wed Mar 05, 2008 6:02 pm

Защото това не е художествена литература (любимият му похват), а анализ на такава и като такъв - има нужда от обяснения. Показването е повече или по-малко безсмислено, ако не е ясно с каква цел е промяната. Никой тук не е на толкова висш пилотаж, че да схваща директно какви точно са причините за дадена редакция всеки път, и ОПРЕДЛЕНО никой тук не е на толкова висш пилотаж, че да не се налага да обяснява причините зад промяната, която прави...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
kalein
Arcanist
Posts: 904
Joined: Tue Feb 15, 2005 5:08 am
Location: smiling next to you
Contact:

Post by kalein » Wed Mar 05, 2008 6:11 pm

Рол, аз не питам кой на какъв пилотаж е. Аз питам:

Защо се опитвате да говорите вместо участниците в уъркшопа?

Понежа на мен, като участник в уъркшопа, би ми било по-безинтересно да прочета пет коментара тип kalein или thorn, отколкото четири от такъв тип и един различен. Както се получава сега.

Както казах: нека си кажат и другите участници дали и какво ги боли, пък после да въвеждаме ред и дисциплина.

И айде стига съм обяснявал, че ще взема да звуча дисциплинарно и аз. :/
Аз съм мазохист. От грубостта и агресивната глупост ме боли ужасно, но нещо ме кара да продължавам...

Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19282
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Wed Mar 05, 2008 6:30 pm

Да си кажа и аз мнението (макар че ми се ще да отделим тая дискусия в темата за коментари, ако не знаех отсега, че ще се разбърка фатално :/) - тук съм с Калин ("ако работи, не го поправяй"), но въпреки това аргументите на Рол и Трип са съществени - идеята на уъркшопа е човек да се научи и да критикува рационално (главно за да може да критикува себе си възможно най-добре). В този смисъл забележките (а и като цяло доста милия тон, трябва да признаеш) на Емо към Борея са уместни според мен.

А на въпроса защо юркат или се месят - ами все пак те организират мероприятието, нормално е да се стараят да го поддържат по идея и в руслото
This is it. Ground zero.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Wed Mar 05, 2008 7:37 pm

Там е работата, че специално аз не знам всъщност доколко работи.

Но пък знам, че дори сега да работи добре (както казах, не съм убеден, щото нещо фийдбекът не е ниво като че ли), би могло да работи още по-добре. Малка инвестиция във време ще е, а ще се получи неизмеримо по-ясно и лесно за абсорбиране, ако имаме поне в редакциите някакви обяснения. Така смятам аз.

Жоро е прав - тук се учим не само да пишем, но и да разглеждаме, да анализираме. Учим се като си показваме един на друг. В тоя смисъл не смятам, че разнообразието във формата на критиката има каквото и да било значение. Не е това мястото за творческо разнообразие, а в разказите. Единственото изискване към коментарите (според мен) би трябвало да бъде към тяхната съдържателност и изчерпателност.

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Wed Mar 05, 2008 8:43 pm

BloodAti,

Честно казано мислих дълго върху критиката ти постнал си я миналия петък , аз досега я анализирам и да ти кажа за доста неща си прав . Особено това с персонажът на Дирк примерно , който не се споменава никъде другаде , но за това си има причина.Тая планина и джуджетата ги замислям като проект - серия от разкази и по-късно като напиша друг част от Пеещия Проход там ще го включа. На краят залагах много честно казано , тъй като не съм срещал точно такъв.Ако може и другите участници да се изкажат клиширан ли е или не. Малко разяснение май трябва да направя :
Доста от думите в езика им бяха кратки и ясни.Дори и собствените им имена-само благородниците си слагаха по някое „иъс” или „ий”.Погледнато от практическа страна много по лесно е да крещиш в битка някое кратичко двусрично име отколкото такова,което ти преобръща езика наопаки докато го изречеш.
- Това с имената на благородниците нещо не го разбрах!? Мисля, че и на другите няма да им стане ясно. Хем ми се струва излишно, хем нищо не се разбира от него... Също така, не мисля, че битките са футболни мачове и крещиш имената на "съотборниците" си.

Ха , ами да ти кажа честно в средновековно меле често пъти силния глас на командира , на стотника , на десетника определя изхода а не стратегията , тъй като веднъж се омешат ....

а за джуджешкото , хората със солидно количество приказно фентъзи зад гърба си няма да го намерят за странно примерно във Властелина доста често се среща.

Иначе , браво човек трябва да пише каквото мисли
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

User avatar
BloodAti666
Commoner
Posts: 49
Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm

Post by BloodAti666 » Wed Mar 05, 2008 9:30 pm

Казал ли съм, че краят ти е клиширан? - Извинявай, нещо явно не съм осмислил нещата както трябва. Не е клиширан, имах предвид, че тук-таме има някое и друго клише, но не са много. Според мен лошото на края е това, че всичко стана доста бързо, може би, ако опиташ да го развиеш малко повече, да опишеш нещата по-детайлно ще стане доста по-добър. Иначе идеята е интересна... :roll:

Колкото до това, че не съм разбрал работата с имената, пак в мен е грешката, а и съм с доста смешно количество фентъзи зад гърба, просто не е моят жанр... :roll:

За персонажа на Дирк, сега вече ми звучи доста по-добре, след като разбрах, че ще има и други разкази свързани с Пеешият Проход. Подкрепям.

Колкото до средновековните битки, едно е командира да знае имената на всички, друго е да знае на най-приближените си само. В смисъл крещи много команди (нали за това е командир!?), но надали нарича всеки един от хилядите воини по име. Признавам, че може и грешката да идва от мен, отново. Май аз не съм доразбрал, както трябва. :D

Сега, като отново прочетох критиката си (първото мнение имам предвид) ми се стори леко груба. Съжалявам, не исках да стане такава. Извинявам се, ако си се засегнал от нещо казано от мен... :)
Wanna whole lotta love?

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Wed Mar 05, 2008 9:48 pm

Няма такова нещо , нали знаеш най - добрите (в каквото и да ) не са ги галили с перо :lol:
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Wed Mar 05, 2008 10:18 pm

Rayko, поправи ме, ако греша, но според мен това е част от нещо по-голямо. В случай, че не е така, текстът ти въобще не прилича на разказ и ми е трудно да го коментирам като такъв. Много подробности, много описания, много герои, които нямат кой знае какво общо със сюжета дотук. А самият той е твърде оскъден за разказ. Какво точно искаш да кажеш с него, кои са главните герои, кой за какво се бори, на кого трябва да съчувствам, не ми е много ясно. Въобще в този си вид разказът е объркващ.

Ако е част от нещо по-амбициозно, започваш добре, улавяш атмосфера, жестовете и речта на героите са изпипани. Основният проблем е липсата на нещо по-оригинално за читателя с изключение на Рогачите, но пък и те се появяват за твърде кратко време. Не знам как продължава сюжетът ти нататък, дали изобщо си включил главните си герои в този разказ, но сега прилича на нещо като въведение. И още нещо в връзка със сюжета, ако ще го развиваш – фентъзи тип D&D трудно може да изненада някой с нещо, стилът ти е конвенционален, героите засега също, нужно ти е нещо по-специално като сюжет за него, за да задържиш вниманието. Пак казвам, трудно ми е в този вариант да имам по-стабилно мнение за него. Това, което си загатнал в текста, предполага, че имаш някаква история зад него, но мога само да гадая каква точно.

Като ритъм и динамика текстът е много добър, четивен е, единственият проблем е на моменти все още неогладеният стил. Тук-там словоредът ти е обърнат „кръв шуртеше оттам„ – „оттам шуртеше кръв„ и прочие.

Малко стилови поправки:

силата и могъществото което само природата може да сътвори – каквито само природата може да сътвори

От незапомнени времена блещукащите й шапки – не става ясно за блещукащите шапки на какво говориш

Заплащането си беше добро,пък и траперът познаваше добре горите

но странно защо никоя от тях не се бе върнала – за кого е странно, това чий глас е

плътна армия от борове – не ми звучи

животинската пътека – не е ли козя

Мъхът по скалите,доколкото ги имаше позволяваше – подчиненото изречение обърква, махни го, по-добре "помагаше" вместо "позволяваше"

кацнала на една от скалите,съставляващи Каменния водопад – около Каменния водопад, на Каменния водопад

скрежасалата, ледясалата – заскрежената, заледената

По издутите мускули на Нярк премина тръпка. – не си го представям

натрапчивостта и наглостта на човешкия род – натрапчивост в случая не върви

Едно от копитата на яка изрита едно камъче,което стремително се затъркаля по обраслите с драки урви,продъжаващи до безкрай – безкрайни урви или нещо подобни

верски фанатици – малко тавтология

преобладаваше самодивското – в тоя тип стил няма много място за такъв тип думи, избягвай ги по възможност

Светлото джудже – в къв смисъл светло

Торвин си помисли колко ще успее да измъкне от наивника – се замисли

уплътненото си с кожи от тюлен палто – пак ми е трудно да си го представя

временната конюшня – това пък какво е

Омотаните в кожи вързопи – ?, нали са хора все пак, омотаните като вързопи ездачи

Картите в Скрежоград се изчерпваха дотук – стигаха дотук

.„Планината се срутва върху ни...”мислеше си дезиорентираният Крейг.И беше наполовина прав. – за какво е прав въобще не става ясно

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Thu Mar 06, 2008 8:34 am

Яко оглаждане се очертава .... А и не мисля да го правя D&D сетинг , тъй като тая идея наистина се е изтъркала до болка просто.Иначе мерсаж и на теб :lol:
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

User avatar
grellian
E'lir
Posts: 194
Joined: Fri May 25, 2007 7:48 pm

Post by grellian » Fri Mar 14, 2008 8:57 pm

Искам да се извиня за огромното закъснение и се надявам критиката ми да ти помогне да доразвиеш разказа и се доусъвършенстваш. Като цяло, “Пеещият проход” ми допадна, но накрая имах чувството, че чета нещо недовършено, което е прекъснато по средата. Това впечатление се засили с края – съвсем спокойно можеш да го разшириш, да добавиш тук-таме някое зло джудже, което се опитва да попречи на пътниците. :D

Сред добрите черти е стилът ти – много добри описания, сравнително добро изграждане на персонажите (за големината на разказа). Въпреки присъствието на по-горния абзац, “Пеещият проход” ми достави удоволствие докато го четох. Добре си се справил с изграждането на света, като особено голямо впечатление ми направи и скептицизма на Торвин, който, като опитен трапер, много добре си “влиза в ролята”.

Няма да коментирам правописните и пунктуационните грешки – въпреки че намерих, не са от чак толкова голямо значение. Поне за мен – не ми попречиха да разбера разказа. Все пак, би било добре, ако ги отстраниш. Няколко от тях са допуснати от бързане и липса на редакторска намеса. Нищо, което да е непоправимо.

По-надолу ще сложа някои от изреченията/словосъчетанията/думите, които (!) ми харесват ; (?) не ми допадат. Към някои от тях ще добавя и собствените си предложения.

(?) Силуетът на колосална планина доминираше над всички нейни сестри и техните братовчеди-хълмовете
-“колосалната” би звучало по-добре; може и да махнеш от “над всички” до “братовчеди” – просто стои като кръпка и няма никаква нужда от “пълнежа”

-Заплащането си беше добро
-без “си”

(???)Беше стар сняг

(?)Нярк се беше разположил удобно в едно „гнездо” в клоните на громна елха,кацнала на една от скалите,съставляващи Каменния водопад.
-Аз бих го разделил на две части ИЛИ промени “скалите, които съставляваха”

(???)Джуджешкото
наименование беше Срог.Доста от думите в езика им бяха кратки и ясни ....
-Този абзац е като инфодъмп. Ако държиш да го оставиш, намери начин да го вградиш текста така, че да не накъсва текста.

(!)от прословутите си усмивки с липсващ преден зъб
-Това изречение така ме забавлява и продължава да го прави – само да го махнеш!

Надявам се да съм ти от помощ с препоръките и критиките, които съм извел.

И не се отказвай от писането! :)

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests