Алис - deadface (OLD 3)

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28554
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Алис - deadface (OLD 3)

Post by Roland » Mon Oct 16, 2006 4:44 pm

Алис


Мъжът постави ръка върху ножа.
Вдигна го.
Замахна.
Острието изсвистя злокобно във въздуха.
Жената се сви разтреперана в ъгъла на стаята. Очите й се разшириха от ужас.
“Бягай, Алис, бягай!“ Устните ми се раздвижиха в беззвучен вик, докато шепнех отчаяно името й.
Мъжът се обърна към свитото, хленчещо същество, което го молеше за милост. Устата му се разкриви в зловеща усмивка.
Ножът се спусна безпощадно и потъна в разплаканото лице.
Плисна кръв.
Не!… Стаята се завъртя пред очите ми. Сенките се размърдаха и ме погълнаха. Усетих, че стискам нещо. Погледнах към ръцете си.
Беше ножът. По окървавеното острие бяха полепнали косми.
Изкрещях... И открих, че седя в леглото си. Завивките бяха паднали на земята, а тялото ми лепнеше от пот.
Било е просто сън. Кошмар.
Изправих се, залитайки.
Алис лежеше на пода и ме гледаше с мъртвите си, изцъклени от ужас очи. Беше облечена в любимата й жълта рокля. Онази, която носеше, когато ми заяви, че иска развод.
Убийствена канонада от светкавици разтърси всичко и заля стаята с млечнобяла светлина. Видението изчезна.
Дръпнах тънкото перде настрани и погледнах през прозореца. Отвън буреносните облаци преминаваха от сиво към черно, сгъстяваха се и сякаш всеки миг щяха да се срутят върху младата бреза, която стърчеше като гигантски обвинителен пръст насред морето от бурени в градината ми. Пръст, сочещ безименния гроб, върху който я бях посадил.
По замъгленото стъкло затропаха първите капки дъжд.
Пуснах пердето и се върнах в леглото. Заслушах се в бурята. Вятърът виеше и стенеше като глутница изгладнели банши.
Постепенно монотонното барабанене на дъжда се усили. Сякаш всички мъртъвци на света се опитваха да счупят прозореца, за да си присвоят плътта ми.
Беше нощта на Вси светии...
Затворих очи и пред мен се появи лицето на жена ми, Алис. Но не лицето, което помня, а онова, което понякога виждам в съня си: по ухиления череп пъплят бръмбари и мравки, само очите още са живи - две червени ями, в които тлее омраза.
Аз бях мъжът, който държеше ножа. Аз я убих и после я зарових в градината. Защото я обичах. И исках да е само моя.

* * *

Събудих се от звън на счупено стъкло.
Страхът ме сграбчи за гърлото. Стомахът ми се сви, кръвта заби в слепоочията ми.
Прозорецът се отвори с трясък, пердето се изду навътре и вятърът се втурна в стаята с яростен писък.
Проблесна светкавица и зърнах неясен силует. Опитах се да изкрещя, но гърлото ми сякаш беше пълно с пръст.
Призрачната фигура се надвеси над леглото ми.
Избухна нова светкавица и освети кално, кокалесто лице, по което се стичаха капки вода.
- Обичаш ли ме? - попита ухиленият череп, който някога бях обсипвал със страстни целувки.
Събудих се с вик. Прозорецът зееше. Пердето плющеше, а вятърът вилнееше из стаята като побеснял звяр.
От чудовището нямаше и помен. Прегърнах влажната възглавница и затворих очи с доволна въздишка.
Бях нарязал Алис на толкова много парчета, че нямаше сила, способна да я възкреси. Дори в Нощта на вси светии.


© 1996г.
deadface@abv.bg
Last edited by Roland on Tue Nov 21, 2006 1:44 pm, edited 1 time in total.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28554
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Nov 17, 2006 3:14 pm

Така, на първо място, не виждам целта на този разказ. Всъщност не съм убеден и че е разказ, доколкото няма сюжет, няма посока на развитие, нито някаква конкретна идея, залегнала в него. Всъщност няма и фентъзи или фантастичен елемент, което съвсем прави присъствието му в този уъркшоп странно, но за целите на коректността ще карам нататък.

Всъщност по-горе изброих някои от проблемите на разказа. Не виждам идеята на написването му. Не идеята В него, а идеята на автора, за да го напише. Твърде е кратък, за да представи някакви мисли или чувства на главния герой, а и в него не се случва нищо, което да оправдае написването му. Човекът се събужда на два пъти от различни кошмари за жена си, която е убил, за да не се разведе с него. Край. Разказът в едно изречение.

В този ред на мисли не знам каква точно критика да напиша за него, доколкото нямам материала, с който да боравя, т.е. не мога да правя критика на разказ, който де факто го няма. За момента това е в най-добрия случай импресия.

А стилът ти всъщност ми допадна много и като изключим малко тежкото описание на гръмотевици в началото и предхождащите го твърде-фатални-за-да-въздействат описателни изречения по време на убийството, нямам критики към него.

Героят ти, освен това, ми е неясен (не знам очаква ли се да стане ясен за абзаца, в който ни е представен де) - убил я е, обаче сега го гризе съвестта и сънува кошмари по темата, обаче пък все още не би я оставил да го напусне, т.е. всъщност не съжалява, че я е убил... но защо тогава са кошмарите?

Съветвам те, ако искаш да превърнеш "Алис" в разказ, първо да се отърсиш от най-големтие хорър клишета (спалня, буря, вятър, гръмотевици, нощ, Вси светии, гроб под градината, ухилен череп, нож с косми по него, кръв в изобилие...) и после да започнеш да си задаваш въпроси. А след това да им отговориш, пренаписвайки разказа.

- Каква е целта на разказа? История, идея или нещо друго? Ако да, какво?

- Какъв е героят ти? Какво го тласка, какво мисли, какво чувства?

- Има ли конфликт в "Алис" и ако да, на какво се дължи?

- Къде са завръзката, кулминацията и развръзката ти? Ако ги няма, какво може да ги изгради?

И това е. Не мога да напиша нищо повече, просто защото, пак повтарям, нямам текст, върху който да го напиша. Една толкова кратка форма може да почива, in my experience, или на много шокираща развръзка, или на супер гениална идея (като второто обикновено използва като похват първото). При теб няма идея, няма стряскаща развръзка, няма действие, няма сюжет, няма герои и няма нищо фанатстично и фентъзи.

Сори, но аз съм дотук.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
deadface
Merchant
Posts: 96
Joined: Fri Mar 31, 2006 10:15 am
Location: 6 feet under

Post by deadface » Fri Nov 17, 2006 10:35 pm

Roland wrote:Една толкова кратка форма може да почива, in my experience, или на много шокираща развръзка, или на супер гениална идея (като второто обикновено използва като похват първото). При теб няма идея, няма стряскаща развръзка, няма действие, няма сюжет, няма герои и няма нищо фанатстично и фентъзи.
Позволи ми да не се съглася с теб. Разказът има сюжет (В нощта на Вси светии /нощта, в която според някои вярвания всички, умрели през изминалата година, са връщат на Земята да търсят тела, в които да се вселят за следващата/ един мъж, убил собствената си жена, вижда как тя влиза през прозореца в стаята му, за да го вземе със себе си в отвъдното. След това се събужда, разбира, че това е било само кошмар, продукт на неспокойната му съвест, и заспива успокоен, че няма сила, способна да вдигне убитата от гроба й.), има идея (искам да покажа колко силни могат да бъдат угризенията и страховете на един убиец, че в края на краищата ще получи възмездие за стореното) и кулминация/развръзка (убиецът успява да се пребори със страховете си и да осъзнае, че единственото, което го е нападнало през тази бурна нощ, е не възкръсналата му по чудо жена, а собствената му съвест). Главният герой е обрисуван съвсем бегло, да, но това е преднамерено, защото така читателят по-лесно би могъл да се постави на негово място и да изпита силата на страховете му. Освен това в един толкова кратък разказ е невъзможно да бъде обрисуван по-добре. И да, действие почти няма, от една страна защото то е излишно (все пак това не е екшън или приключенска творба, тук акцентът е изцяло върху страховете на главния герой) и от друга, защото разказът е много кратък. А че е много кратък, за това съм съгласен. Това е може би най-голямият му недостатък. Но пък колко дълъг трябва да бъде един разказ, в който преднамерено няма почти никакво действие? И още нещо. Представата ти (която за съжаление не е само твоя), че за да бъде интересен и въздействащ, един разказ трябва да има или много шокираща развръзка, или супер гениална идея, е напълно погрешна. Ако умее да пише добре, един автор може да напише чудесен разказ или роман на каквато и да е тема, без да влага никакви гениални идеи в него. Колко гениални идеи има, да речем, в историческите и приключенските романи, които повечето от нас сме чели с удоволствие като по-малки? Колкото до шокиращата развръзка и изненадващите обрати - напоследък стана толкова модерно да се пише така, че всяко второ произведение завършва с неочакван край. И тогава къде е оригиналността? Или може би си недоволен от факта, че съм излъгал очакванията ти главният герой действително да умре от ръката на възкръсналата си съпруга? Е, тогава вече разказът действително щеше да е клиширан до безкрайност, защото всеки средностатистически читател би очаквал точно такава развръзка ;)
Така че от цялата ти критика съм съгласен само с това:
"А стилът ти всъщност ми допадна много и като изключим малко тежкото описание на гръмотевици в началото и предхождащите го твърде-фатални-за-да-въздействат описателни изречения по време на убийството, нямам критики към него. "
Защото то наистина ще ми помогне да изгладя текста от стилистична гледна точка.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri Nov 17, 2006 11:33 pm

deadface, разказът ти e написан кадърно и изчистено, но сюжетно си го пришпорил твърде рано. В толкова кратък формат би трябвало да се опиташ да шокираш и изненадаш читателя с неочаквана развръзка, но ти прекалено бързо разваляш съспенса. Отчасти това се дължи на твърде късия текст – още преди читателят да разбере какво става, ти вече си казал всичко. Така че последният абзац е абсолютно anticlimactic въпреки отличното завършващо изречение. Моят съвет е до последно да оставиш читателя в неведение дали героят е убил жена си или не, дали сънува или си спомня. Не е необходимо дори да обясняваш защо я е убил, липсата на мотивация понякога е по-въздействаща и от най-логичната такава.

В описанията ти липсва органичност, можеш да го поправиш с усещания на вкус и мирис у героя, засили некрофилските елементи.
Малко ти е отдалечена и гледната точка на героя, приближи го до действието с по-наситени емоции. Все пак пишеш в първо лице. Всяко изречение в такъв кратък текст е длъжно да има емоционален заряд, почти като в стихотворение. И тук според мен е най-големият проблем на разказа ти – не създава необходимите усещания. Стилът ти в общи линии ми хареса, изгладен и прибран, но ти липсват фрази и образи, които да се набиват в съзнанието на четящия. Трябва ти по-въздействащ, изненадващ език, неща, които да работят на подсъзнателно ниво. Всичко е твърде стандартно като описания, малко механичен сбор от неща, които би трябвало да ужасяват. Струва ми се, че и за теб не са особено плашещи и оттам ефектът съвсем се разбива. Няма нужда от гръмотевични бури и отворени прозорци, ухилени черепи и прочие. А и си малко мелодраматичен, което според мен е напълно излишно. Ако предпочиташ по-изчистен език, поне образите да са по-оригинални. Така че или разчупи тях, или стила си. Освен това ми се струва твърде клиширано описанието на мястото, където я е заровил – запустялата градина, дървото, което е като „гигантски обвинителен пръст”. Смени го с нещо нетолкова класическо готическо. Липсва ти и поглед върху нормалния живот на героя, нещо повече за него като характер и чувства или малко бекстори - деца, приятелка, тем подобни. Не го изолирай съвсем, защото случващото става чуждо за читателя, а героят - твърде безличен. С други думи поразшири разказа, разчупи сюжета, редувай свръхестественото с ежедневното, заблуждавай читателя с фалшиво чувство на безопасност и нормалност до финалната реплика. В крайна сметка хорърът изисква съпреживяване повече от който и да е друг жанр.

По-конкретни забележки:

Устните ми се раздвижиха в беззвучен вик, докато шепнех отчаяно името й. – значи тук малко се обърках – героят хем шепне, хем вика беззвучно

По окървавеното острие бяха полепнали косми. – прощавай за въпроса, но той нали го заби в лицето й

Беше облечена в любимата й жълта рокля. – любимата си жълта рокля

Отвън буреносните облаци преминаваха от сиво към черно – май трябва да уточниш, че става дума за цвета на облаците

Пръст, сочещ безименния гроб, върху който я бях посадил. – поясни, че става дума за брезата

Сякаш всички мъртъвци на света се опитваха да счупят прозореца, за да си присвоят плътта ми. – доста силно сравнение за толкова мижав ефект като барабаненето на дъжд по стъкло

попита ухиленият череп, който някога бях обсипвал със страстни целувки – излишно мелодраматично

User avatar
Random
Ascendent
Posts: 3854
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Post by Random » Sat Nov 18, 2006 9:46 pm

За този разказ също ми е доста мътно какво да пиша. Вярно, звучи добре, бидейки пределно кратък, но пък оттам насетне аз лично не мога да разгранича някаква линия, по която да коментирам.

Първо, не мога да разбера какво точно целиш да предадеш с този текст. Щото реално няма нито герои, които си развил, нито сюжет, нито идея. Като някаква импресия също не мога да видя, просто един "флаш" от главата на "главния герой". Така че дори се изкушавам да напиша, че "Алис" всъщност изобщо не е разказ. Подобни къси произведения има примерно при Шекли и там са разкази та дрънкат, защото са нестандартни, идейни и уникални със стила си. "Алис" може би стоял добре в една дълга форма - нещо със сорт ъф Едгар Алан По фийлинг, с малко по-усложнен сюжет, който се разгръща постепенно и с добавен елемент, който да държи читателя в напрежение (пример - The Telltale Heart и полицаите, които разпитват нашия човек, докато той милият се поти и се чуди дали те чуват туптенето на сърцето на стареца, който той сам е загробил преди часове). В смисъл, трябва му НЕЩО на тоя разказ, щото е показателно, че аз каквато и критика да се опитам да измисля, умът ми не може да се спре на нищо, за което да се хване. Да не говорим, че концепцията за живи мъртви на празника на Хелоиун е меко казано изтъркана. Но пък имаш и ценни образи - дървото например. Ако си облечеш идеята (каквато и да е всъщност) с повече сюжет, напрежение, атмосфера и вътрешен монолог на героя... тогава вероятно ще има какво да коментираме. В тоя ред на мисли, нали ти недоволстваше как трябвало да пишем кратки разкази? Ами ето го резултатът - нещо, което аз трудно бих окачествил като разказ, не че не може да има и много качествени кратки такива. А идеята ти може и да е много качествена, просто на мен не ми влиза с толкова малко текст и липса на действие/интроспекция/атмосфера/уотевър. Плюс това, може да се поспори доколко "Алис" е фантатично произведение, но да приемем, че влиза в изискванията.

Иначе стилово си се справил прилично, което не значи, че мога да преценя стила ти, понеже наличният текст е твърде кратък, за да си вадя изводи. Имаше на две места думичката "сякаш", която напоследък малко ми бърка в здравето, друго не ми направи впечетление. За да можем да ти правим съществени забележки относно стила на писане обаче, трябва да демонстрираш някакъв целенасочен текст с вътрешна логика и динамика. Уви, този поне за мен не е такъв.
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
Syberian
Misting
Posts: 338
Joined: Mon Sep 19, 2005 9:47 pm
Location: Logos Naki World
Contact:

Post by Syberian » Sat Nov 18, 2006 10:19 pm

Прекалено кратко. Написано е хубаво, четивно, създава ярка картина, обаче си остава с това. Проблемът е, че не става нищо. Окей, нашият пич сънува кошмар, събужда се, после пак се събужда и после какво?
Демонстрираш хубав стил, обаче от него няма голяма файда - за един разказ трябва някакъв сюжет, пък аз поне не го откривам.
Ще пусна няколко конкретни забележки, но ще са малко - както казах, имаш добър стил, пък и текстът е твърде кратък.

Устните ми се раздвижиха в беззвучен вик, докато шепнех отчаяно името й. - ... и то едновременно и вик, и шепот, че и беззвучен на всичко отгоре.
Беше облечена в любимата й жълта рокля. - любимата си жълта рокля.
Убийствена канонада от светкавици разтърси всичко и заля стаята с млечнобяла светлина. - кое всичко?
Пръст, сочещ безименния гроб, върху който я бях посадил. - Дървото "сочи" по-скоро нагоре, тоест към небето, не към гроба. Освен това не звучи добре, защото говориш за пръст, който е от мъжки род, обаче поясняваш бреза, която е от женски. Ако в предното изречение имаше "младо брезово дърво" може би...

И още някои неща, които по-скоро дразнят, отколкото да са грешки:
Беше нощта на Вси светии... - Налага ли се?
... по ухиления череп пъплят бръмбари и мравки и ...попита ухиленият череп, който някога бях обсипвал със страстни целувки. - нека е ухилен само веднъж, става банално вече...
Ножът се спусна безпощадно и потъна в разплаканото лице. - Потъна? В лицето? Ножът? Да я убиваше с чук или поне брадва - окей, но с нож в лицето?
По окървавеното острие бяха полепнали косми. - Кога пък успяха?
Острието изсвистя злокобно във въздуха. - Трябва ли именно злокобно? Ясно че не си свисти просто така, но "злокобно" намеква по-скоро за влажно подземие и зеленикава мъгла...

И една съвсем не конкретна забележка: гадно е. Неща като полепнали косми и пъплещи насекоми са в текста като че ли с единствената идея да го правят гнусен. Може би това им е идеята на хорърите, но ако не се лъжа, Уъркшопът беше за фантастични и фентъзи разкази... ако знаех, че ще се срещам с червеи и разлагащи се трупове, нямаше да участвам.

Бих предложила да го разшириш малко. Измисли му някакъв сюжет, евентуално разкарай клишетата и виж какво ще стане. За десет години със сигурност си станал по-добър.
You tell me love - tell me where the stars sleep
Tell me why your eyes weep, I really want to know

User avatar
deadface
Merchant
Posts: 96
Joined: Fri Mar 31, 2006 10:15 am
Location: 6 feet under

Post by deadface » Sun Nov 19, 2006 1:43 am

Благодаря на всички за критиката :) Това е един от най-старите ми разкази и има сантиментална стойност за мен. Поради тази причина не ми се иска(ше) да го преработвам и удължавам, нито да доразвивам вложената в него идея (която така или иначе не е нищо особено) просто исках да чуя мненията ви как бих могъл да го редактирам от стилистична гледна точка. Сега виждам, че когато четох набързо разказа преди да го изпратя, съм недогледал някои неща, които и сам бих могъл да оправя, примерно "Устните ми се раздвижиха в беззвучен вик, докато шепнех отчаяно името й.", "Ножът се спусна безпощадно и потъна в разплаканото лице." и "Беше облечена в любимата й жълта рокля.", защото това са неща, които действително се нуждаят от поправка, направо не знам как съм пропуснал да ги забележа. Но вие ми обърнахте внимание и върху някои стилистични грешки и недостатъци, които може би изобщо нямаше да забележа, защото да анализираш собствения си текст е най-трудно. Затова критиката ви ми беше особено полезна. Следващия път ще изпратя за участие някой по-нов, по-дълъг и по-добре написан разказ (с повече действие, по-оригинални идеи и по-интересен сюжет), който, надявам се, ще ви хареса повече ;)

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28554
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Nov 19, 2006 12:21 pm

Стилът е последният ти проблем тук :)

Мислех да напиша дълъг пост, но Трип написа нещо, което казва всичко, което аз щях да вкарам вътре, така че се възползвам от правото си на участие, за да го пусна:
Trip wrote:deadface, хубаво е сюжетът на един разказ да може да се обобщи накратко, с две-три изречения. Това означава, че разказът има главна смислова нишка и я спазва добре.
В твоя разказ, обаче, съжетът не се обобщава с две-три изречения. Той е две-три изречения.
И, на мен поне, ми е клиширан до болка.
И най-доброто писане на света не може да компенсира за блудкавата история. Никога.

Разказът ти е ужасно кратък. И въпреки това, половината от него е описание на обстановка - прозорци, градини, дъжд, вятър, и така нататък.
И, на мен поне, обстановката също ми бе клиширана до болка. И на чисто образно ниво, и като реакциите и впечатленията, които поражда у главния герой. Всеки, прочел поне два хорър разказа през живота си, ще остане напълно безразличен към твоя. Казвам го не като взимащ-се-на-сериозно-критикар, а като читател. Това е разказ, който аз ще забравя до два часа след като съм го прочел.

Казваш, че има идея. Показва угризенията на главния герой. Как ги показва? Чрез кошмари? Чрез страх от бурята навън и алюзии към банши и призраци? Пак, клиширано до болка - и като идея (сякаш се намирам сред декорите на двадесетарски филм на ужасите), и като изпълнение (въпреки, че изпълнението си е компетентно), конкретно в твоя разказ. Не въздейства. Как можеш да демонстрираш угризенията на главния герой? Като го развиеш като персонаж. При всички положения не и както е в момента - по-плосък от лист хартия.

Героят бил невзрачен, за да се поставел читателят по-лесно на негово място. Отново, лично според мен, бъркаш фундаментално в представата си за това, което предизвиква страх (или каквато и да била силна емоция) у един читател/зрител/човек въобще.
Защо да изпитвам страх от ситуацията, в която е попаднал психопат нарязал жена си на парчета? Това е пълна бутафория. Ситуация, толкова отдалечена от моето разбиране, че никога няма да тръгна да се поставям на мястото на главния герой. Забележи думата, която използвах по-горе - разбиране. Не става въпрос за това, че е житейски изключително рядка и че няма общо със света, в който живея. Фентъзито и фантастика също нямат общо със света.
Проблемът е, че тази ситуация ми е описана толкова схематично, че не може по никакъв начин текстът да ме "вкара" в нещата.
Според теб кой филм би успял да държи в напрежение и страх зрителите си - "Нос Страх", където опознаваме хората, които участват в историята и ни пука, поне малко, за тях или "Тексаското Клане", където тълпа абсолютно безлични тийнейджъри биват изклани по изродски начини от чудовище с маска и където се разчита на "ужасяващите" и "въздействащи" елементи като тоновете кръв, месарски куки и моторни резачки?
Стивън Кинг разчитал ли е някога единствено на плашещите декори? Кинг е един от най-големите майстори на създаването на пълнокръвни персонажи в цялата популярна литература. Това е, което го прави голям хорър-писател. И да, качествени герои може да се постигнат и във формата на краткия разказ, не само на романа.
Няма такива песни като плоски герои, които усилват съпричастността на читателя с историята. Освен ако не е произведение, което разчита на идея или такова, което разчита на страхотно подбрани образи и внушение. Твоята история е клише от горе до долу точно по тия два параграфа.
Готическата традиция може да е създала жанра, но, в чистия си вид, е мъртва от почти 100 години. Разказите на По и Лъвкрафт и готики като "Замъкът на Отранто" и "Халиф Ватек" може да имат много кефеща атмосфера, но не плашат. Просто съвременните ни разбирания са различни. Дори по отношение на сетинга новата готика не е порутени замъци, запустели градини, виещ вятър и поройни дъждове.

Мен, като читател, разказ може да ме накара да се страхувам, ако ми пука за героя и се страхувам от това, което може (и най-вероятно ще) му се случи. Или ако героят ми е разкрит в подробности като напълно откачен психопат - тогава ще се страхувам от самия него. Към тези неща атмосферата и стила влизат като помощни средства, но не и като такива, на които ще си крепиш целия разказ.
Но и двете неща изискват да има персонаж в цялата история.
В твоята няма.

Честно казано, мисля, че си объркал фокуса на разказа. Аз, докато четох, за заинтересувах много повече от нашия човек в ролята му на убиец, а не на преследват от кошмарни привидения нещастник. Защо я е убил? Как? Що за човек би направил нещо толкова чудовищно?
Така, както си го написал, нашият е просто някакво нещастно копеле, което е преследвано от ужасни кошмари. Това може да е всекиго. Това, че е брутален и нечовечен убиец ми стои като лепнато към цялата работа, за да можеш да съшиеш нещото като сюжет в разкази. Конците обаче са яркобели и се виждат ясно.

А и как настъпва кулминацията? Нашият човек разбира, че е сън, и си ляга да спи успокоен. Пълна антикулминация - Торн е абсолютно прав.
А как настъпва това "преборване" на главния герой със страховете му? Никак. Няма го никъде в текста. В 3/4 от разказа той си умира от страх, в последната 1/4 осъзнава, че всичко това го е сънувал и се успокоява. Никаква борба. Никаква градация до кулминацията. Никаква кулминация.

Сега, в стилово отношение :

"Мъжът постави ръка върху ножа.
Вдигна го.
Замахна.
Острието изсвистя злокобно във въздуха.
Жената се сви разтреперана в ъгъла на стаята. Очите й се разшириха от ужас. "
- в последователността на тези действия няма логика. Мъжът е поставил ръка върху ножа. Значи ножът е стоял някъде. Къде? Липсва усещане за пространство. Това на факта, че всичко е сън, ли се дължи? Едва ли, защото останалата част от описанията ти на кошмарите на нашия са много подробни.
Вдига ножа. Замахва. Острието изсвистява. Какво се случва после? Жената се свива в ъгъла. Значи пичът е замахнал във въздуха и жената се е стреснала, така ли? При положение, че онзи просто размахва ножа в празното пространство, защо на това действие е отделено толкова внимание? Три изречения на нов ред, които го описват. Сложил си го в началото на разказа. Какъв е смисълът от това???

"Мъжът се обърна към свитото, хленчещо същество, което го молеше за милост" - а, ама чакай, значи, докато е размахвал ножа в началото, не е бил обърнат към нея? Ами накъде е бил обърнат тогава? Имаш дупки в повествованието. Може да пробваш с "се втренчи в свитото, хленчещо същество....". Тогава ще е възможно в началото да е бил обърнат към нея, а сега всъщност просто да фиксира вниманието си по-силно, приготвяйки се да я заколи.

"Беше нощта на Вси светии... " - това не разбирам защо е казано чак в средата на текста. Повествованието от първо лице обикновено започва с времевата рамка, в която се развива.

"Страхът ме сграбчи за гърлото. Стомахът ми се сви, кръвта заби в слепоочията ми. " - първото изречение е тежко клише. Освен това е излишно, защото физическата реакция в следващите изречения достатъчно добре подсказва, че нашият се е уплашил.

"...младата бреза, която стърчеше като гигантски обвинителен пръст насред морето от бурени в градината ми. Пръст, сочещ безименния гроб, върху който я бях посадил. " - дърветата, ако въобще сочат нанякъде, сочат нагоре - накъдето са насочени короните им. Да кажеш, че дървото сочи към земята, където е посадено, е все едно да кажеш, че пръстите ти сочат дланта ти.

Това, което мога да кажа в заключение, е че разказът ти има отчаяна нужда от разширяване. Може да не ти харесва, но много, много кратките разкази разчитат на силно внушение (страхотна, свежа образност и смислова наситеност на съответните образи, като в поезията) и/или много качествена идея (не непременно шокираща, но задължително добра). Това е истината. Както вече споменах, нито образите ти са свежи и оригинални, нито идеята ти е нестандартна. Точно обратното. Затова съм съгласен с Торн, че трябва да се отървеш от клишетата и да развиеш историята, за да се компенсира липсата на оригиналност с някаква дълбочина.
Може да считаш, че в един разказ, където почти няма действие, не може да има нещата, които споменах по-горе, то това означава, че просто трябва да пренапишеш разказа си с действие или поне с някакви събития, с нещо ставащо. В сегашния си вид просто не си струва усилието да се чете.
And you can't dance with a devil on your back...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest