Усмивката на душата е по-силна от мрака - Black Sun (OLD 2)

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Sep 01, 2006 10:31 am

Black_Sun wrote::wink:
1)
Може би трябва да изчакам всички да си кажат мнението, за да не се наложи да потретвам това, което сега ще кажа за втори път.
Ние, прочее, четем какво е писано над онова, което сме постнали, това е част от изискването на уъркшопа.
Black_Sun wrote:Написах разказа в преломен момент от личния си живот. Точно когато излизах от няколкомесечна депресия, отхвърлях влиянието на експресионизма върху светогледа си и осъзнавах желанието си да се върна в Даная.
Така, сега, това, което ще ти кажа, може да прозвучи остро, но ми повярвай, че не е такова - целта на Уъркшопа не е да се тупкаме по рамото колко сме прекрасни и чудесни и да си обясняваме един на друг за тежките драми и сентименти, които са ни подбудили да напишем това или онова по този или онзи начин, а да станем по-добри писатели. Така че Торн е много прав - ако пратиш разказа или какъвто и да било текст на издателство, никой няма да го вълнува в какъв период е писан (това става след като спечелиш световна известност ;)), а само дали е добър. И именно това се мъчим всички да постигнем тук, нали? :)

А за целта е нужна редакция. И под "редакция" нямам предвид запетайките, а наистина трезвен поглед върху текста. Добрият автор е в състояние да погледне напълно безпристрастно на произведението си и да прецени кое става и кое - не. А ако целият не става (не твърдя, че случаят е такъв, не ме разбирай погрешно), трябва да го пренапише и изцяло, ако е нужно. Това, повярвай ми, не изключва емоцията или всички други ирационални фактори, допринесли за написването на оригинала, но е задължително да го надгражда, ако искаш да не те вземат за дилетант. И това не го казвам, за да е забележка лично към теб, ти все пак каза, че ще го редактираш, а за да е ясна принципната ми позиция по въпроса. В крайна сметка трябва и да имаме представа кой как разсъждава от нас, за да знаем в каква степен да се вслушваме в конкретните забележки.
Black_Sun wrote:Нормално е в текста да има вътрешна противоречивост, лутане между стилове, вмъкване не думи, несвойствени за атмосферата и т. н. и т. н.
Не, не е :) Не и след година и 6 месеца време за редакция. Отново - не го казвам от желание да съм злобен, просто обективно е така.
Black_Sun wrote:2) репоръките, които получавам, ще взема да ги изпълня. Като начало ще напиша наново целия разказ, без да гледам стария текст. Това на практика ще бъде напълно различен разказ, защото вече пиша година и половина по този начин и съм си огладил личния стил (а дали личния ми стил може или не може да се категоризира като фентъзи, фантастика или магическа реалност ала Йовков .... въобще не ме интересува!).
После ще направя пълна редакция на стария текст според критиката, която в момента му правите. Накрая ще им направя структурен анализ по Н. Георгиев и ще видя какво още може да се поправи.
Аз не мисля, че пълното пренаписване, ако не беше някаква форма на сарказъм, ще ти свърши кой знае каква работа. Но понеже явно не стана ясно, ще го кажа в зелено:

Жанр - сюжетната и атмосферна сфера, в която пишеш - фантастика, фентъзи, трилър, лайв-стори, тропическо порно...

Стил - конкретният набор от думи, конструкции и други подобни похвати, които ще избереш, за да пишеш.


Във всеки жанр можеш да пишеш във всякакъв стил (например реалистично фентъзи ала Мартин, епично ала Фийст или поетично като ЛеГуин (може и кухненско като Едингс)), но не бива да бъркаш понятията, защото разликата е колосална. Стил "фентъзи" или стил "фантастика" НЯМА. Или по-скоро има, но са толкова безкрайно разтегливи, лишени от конкретика и променливи понятия, че е по-добре изобщо да не се прибягва до тях.
Black_Sun wrote:3) Във връзка със критиката и предложенията ми хрумва следната идея - да се разреши на желаещите да участват с един и същ разказ в два последователни кръга. Условието ще е да са го редактирали според дадените препоръки от останалите.
Black_Sun малко по-надолу wrote:Мога да направя само едно - незабавно да подложа разказа на редакция и да го публикувам наново, но вече извън уоркшопа, в творчество и изкуство. Ползата от това ще е, че който ми е дал своите препоръки искренно, с мисъл наистина да ми помогне, ще може да хвърли едно око и да види какво се е получило. В края на краищата това е основната цел на уоркшопа, да?
Вече говорихме за това в предния уъркшоп, възможно е да си го пропуснал - в случай, че някой автор реши да пренапише/редактира разказа си, той го поства в същата тема, в която е бил дискутиран, заедно с евентуалните си коментари по въпроса, така че да могат всички да сравнят с първоначалния вариант и/или забележките на другите. Новата версия също е отворена за критика ;) Не, че си длъжен да го направиш, просто можеш :)
Black_Sun wrote:
Darth Trip wrote: ... Стилът е по-скоро техническото умение да обличаш цялата си емоционалност и реещите се фантазии в думи, а думите са нещата, които най-лесно се променят в редакцията. Така че не би трябвало да зависи чак толкова от външни фактори. Стилът не идва толкова "отвътре", не е някаква стихийна река, която се "излива спонтанно" от автора и едва ли не е различна в зависимост от състоянието му. Идеите, концепциите - да. Но не и думите на страницата. Стилът на човек се изгражда, променя, шлифова и подлежи на контрол. Без това да означава, че прозата му е "изкуствена".
Ужасно не си прав! :) Стилът наистина подлежи на шлифоване и контрол, но това въобще не означава, че е "техническо умение да обличаш цялата си емоционалност и реещите се фантазии ..." Също така стилът наистина - повярвай ми - се променя според доминиращото емоционално състояние на твореца - това най-ясно си личи при художниците, при които едно единствено драматично събитие от личния им живот може да доведе до драстични промени в така наречената от теб "техника"...
Стилът, разбира се, се променя и се влияе, но такова нещо като застинал междинен период няма. Преливане на стилове можеш да имаш в роман, писан в рамките на година-две-пет-десет, но не и в разказ от няма и 2000 думи, който можеш да обхванеш като критик/читател/редактор в рамките на един ден. И дори при художниците, които даваш за пример (добрите, разбира се), макар и променяйки коренно стила си, го превръщат в професионализъм. Изключая най-великите и изчанчени гении, при които въпросният е вроден и несъзнателен, но понеже, уви, на никой от нас не е писано да бъде такъв, след завършване на произведението сериозната работа тепърва започва.
Black_Sun wrote:Истината е, че стилът е ЧАСТ от съдържанието, ЧАСТ от идеята и концепцията, която претворяваш на белия лист! Това е истина, която осъзнах интуитивно, а по късно я видях логически обоснована в "Лайла" на Р. Пърсиг (това е продължението на Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет).
Факт, но, както вече писах неколкократно, самият процес на писане предполага стилът да бъде контролиран. Ако това не е възможно по време на писане, то след това, по време на редакция. Реално ПО-голямата, по-важна и по-сериозна работа по един текст и моментът, в който истински се разбира какъв е стилът ти, в който той се оформя и обработва, идва по време на редакцията (Т. С. Елиът - едно от основополагащите имена на литературната критика и един от най-големите поети на 20-ти век).
Black_Sun wrote:1)
Нямах време да го редактирам, защото получих предложението за участие твърде късно. По-късно се оказа, че текстът е бил загубен и пак ми го поискаха - по спешната процедура.

Това естествено не е оправдание, нали? :wink: С оглед на това, че съм дал нередактиран текст трябва да си понеса последиците. Тоест изпитвам желание да си оттегля участието, но отстрани сигурно ще изглежда като цупене, така че трябва да остана.
Факт, малко като цупене би излязло, а аз честно казано мисля, че, макар и удар към егото (всяка критика е такова нещо), забележките ни или поне част от тях биха ти били от полза. Освен това не можеш да се оттеглиш сега, имаш да критикуваш още 6 разказа ;) А иначе, личното ми мнение, отново не конкретно към теб, но понеже първото ти изречение в този цитат ме подсети, е, че редакцията трябва да става скоро след написването. Принципно правилото, което съм чувал (макар и сигурно не общовалидно) е, че трябва да се изчака една седмица или две, след което да се опиташ да погледнеш на текста като на чужд, но да не си все пак напълно вече забравил за какво идеше реч. Така че смятам, че само ще ти е (а и на всички нас, които имаме по-стари разкази) от полза да си преглеждаш написаното скоро след приключване на работата, а не след години.
Black_Sun wrote:В какъв стил? Ако кажа, че се опитвам да пиша в моя си стил... сигурно ще звучи мегаломански.... затова.... нека кажем, че не се опитвам да приличам нито на Йовков, нито на Маркес, Бредъри или някой друг.
... Абе това в какъв стил пишеш (или жанр) винаги ми е звучал малко глупаво като въпрос, но нейсе - повдигна се като тема...
Между другото похвално е, че не се опитваш да приличаш на никой, а бтв това да пишеш в "твой си" стил е всъщност най-малко мегаломанският и искрен подход на мислене, който един автор е редно да възприеме, така че те поздравявам :) Оттам нататък обаче писането в един жанр изобщо не е глупаво като въпрос и темата изобщо беше подхваната не за да ти сложа рамки на разказа, а просто защото конкретно този уъркшоп си има жанрово изискване - фентъзи, фантастика и хорър (супернечъръл). А понеже твоят разказ не ми се вписа в нито едно от трите (а имай предвид, че чета Баркър, Геймън и Зелазни все пак, така че жанровите ми представи са МНОГО широки ;)), бях длъжен да попитам в каква светлина гледаш на него като на представител на един или повече от гореизброените жанрове.

Бтв, писането в нечий чужд стил, ако е направено наистина убедително, е висш пилотаж, така че не бих го отхвърлял с лека ръка ;)
Black_Sun wrote:Магическа реалност... как само звучи! :)
Това би било най-точно като определение за стила на разказа, ако не беше вътрешната му противоречивост - на мен ми е любопитно дали стилът на текста ще се изчисти, като довърша редакцията.
Това може би всъщност отговаря на въпроса ми, но ще се радвам да го конкретизираш с примери. А каква е вътрешната му противоречивост?

Прочее, кеф ми е, че си се хванал да го редактираш и с интерес ще чакам да прочета новия вариант :)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Sep 01, 2006 10:38 am

Black_Sun wrote:.... Предварително се извинявам, че не съм в състояние да побликувам наведнъж целия текст на този стар разказ и ще се наложи да го направя на три, четири поствания.

... предварително се извинявам и на онези, които не виждат никакъв смисъл от такова усилие....


Усмивката на душата е по-силна от Мрака (редактиран)


Керванът бавно навлизаше в полите на планината и с всяка крачка на мудните биволи пред очите на пътниците все повече се издигаха извивките и гърбиците на родопските хълмове. Увенчаните им със сняг чела мамеха окото, че са съвсем наблизо и могат да бъдат достигнати и отминати с едно последно усилие – но докато колелата на каруците полека трополяха, неусетно дойде залеза. Постепенно въздухът посиня и се превърна във воал, заглаждащ разстояния и форми, превърна се в полусинкава прозрачност, в илюзия, че всичко се е оказало на дъното на кристален вир. Слънцето докосна западните ридове и освети коремите на облаците в мека, оранжевопастелна светлина - настъпи мигът, в който последните остатъци от деня трябваше да се използват за построяване на лагер.

Мъжете разпуснаха воловете и ги събраха в центъра на избраното място, а около тях наредиха в кръг каруците. Разпалиха огньове, спуснаха се до долчинката с поточето и донесоха вода, а после се отпуснаха на земята, скръстили нозе и опрели гърбове на големите, прашни колела. Мълчаливо наблюдаваха как техните майки, съпруги, дъщери или сестри приготвят оскъдната и груба храна, как шетат около огнищата и весело, по женски си бърборят.

Оставяха се на предвкусването на топлата гозба, усещането от лулата в ръкатата, гледката на гъвкавия стан на любимата ти, шетаща около запаления от теб огън. Предаваха се на надеждите, лумващи в сърцата им щом някой споменеше името Станимака*. Всички вярваха, че отвъд ръба на недостигнатото днес плато, високо над сегашното им място, ги чака могъща крепост и силен владетел, способен да спре ордите на полумесеца.
Обещанието за защита ги привличаше всичките, без значение кой какъв е. В кервана имаше търговци, бежанци, занаятчий и отчаяни ратай. Леки като пеперуди жени и достолепни вдовици на мъже, загинали в неотдавнашните жестоки войни, разстърсили тази плодородна, ала изстрадала земя. Всички изпитваха растяща, радостна тревога и нетърпение, че най-накрая ще могат да живеят отново спокойно.

Копнееха по–скоро да достигнат до този нов живот, до намиращото се там някъде обещание за труд, защитен от силен и справедлив владетел, за благоденствие, щастие и вечери като тази сега. Със аромата й на дъхава почва, детска глъчка и женски смехове. Младите се събираха на срамежливи и все пак дръзки групички, а по–възрастните играеха карти, докато повечето семейни двойки се усамотяваха в някой от многобройните фургони. Беше съвършен миг и хората искаха да вярват, че там, в Станимака, трудът им ще бъде благословен и закрилян, а вечерите винаги ще бъдат като тази сега.

. ---------------

Станимака* - днешен Асеновград
And you can't dance with a devil on your back...

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri Sep 01, 2006 11:54 am

Обективно – много, много по-добре.
Все пак:
Втората част на първото изречение е тромава и се губи като смисъл.
достигнати и отминати – достатъчно е достигнати, тъй като по-нататък казваш с едно усилие.
всичко се е оказало на дъното на кристален вир – опрости тази конструция, pls
груба храна – това с повече фибри ли означава, ако искаш проста
радостна тревога – малко противоречие, тревогата не може да е радостна, ако предпочиташ радостно вълнение
най-накрая ще могат да живеят отново спокойно – цели три наречия, махни поне едното
Младите се събираха на срамежливи и все пак дръзки групички, а по–възрастните играеха карти – без а-то
до намиращото се там някъде обещание за труд – не звучи добре, обещанието не се намира там някъде, то си е в крепостта, а и не мога да си го представя като местоположение
а вечерите винаги ще бъдат като тази сега – Black Sun, тромаво е като звучене, прочети го на глас и виж как ти се губи ритъма баш в края.
Фактологии: усещането от лулата в ръкатата - поправи ме, ако греша, но действието не се ли развива през 15 век. При всички случаи имаш около 1 век до откриването на Америка, а вносът на тютюн и масовата му употреба в България според мен са настъпили много по-късно. Edit: тютюн в България се отглежда от 1717 г. – вездесъщата уикипедия. Освен ако героите ти не пушат хашиш.
Фургон – сега, на фона на цялата автентичност това си е още един анахронизъм.
Субективно – ами разочаровах се малко, защото изостави леките фентъзи мотиви и се заби в битовизма. Но все пак текстът си е твой и ти решаваш.

User avatar
Black_Sun
Merchant
Posts: 84
Joined: Tue Aug 30, 2005 7:27 am

Post by Black_Sun » Sat Sep 02, 2006 1:57 pm

1)
Достигнати и отминати трябва да се каже, защото личното ми впечатления при пътувания през планината са такива - високите хълмове са ориентири и едновременно с това препятствия. Пътят, по който вършиш с кола или пеша, обикновенно е така прокаран, че да се "шмугва" между тях, а не да им минава през върховете. В този смисъл достигнати и отминати изразява по-точно отразява факта, че вървящият не се стреми към самите хълмове... той ги "отмята" в/по пътя си.
2)
Прав си - нещо е тромаво в това изречение (а го премятах по клавиатерата към осемнайсет минути по часовник).
Цитат:
"Постепенно въздухът посиня и се превърна във воал, заглаждащ разстояния и форми, превърна се в полусинкава прозрачност, в илюзия, че всичко се е оказало на дъното на кристален вир".
Край на цитата
има повторене, което може да се премахне:
"Постепенно въздухът се превърна във полусинкав воал, заглаждащ разстояния и форми, в илюзия, че всичко се е оказало на дъното на кристален вир".
Ако не друго - става по-кратко и ясно като конструкция. :wink:
3)
Храната наистина е груба - пържена сланина! бобена яхния без подправки! Черен и позасъхнал хляб, с който може да разтрошиш джуджешка питка. Докато "проста храна" ми навява мисъл за разделно хранене или поне за някакво еднообразие. Но ако ще е исторически достоверно - на българските земеделци им се е носела славата из цяла Европа, познавали са триетапното използване на земята и са разполагали с повече от един основен хранителен продукт - доколкото помня, са отглеждали освен пшеница и боб, а с първите османски нашествия се появяват и оризари.
Да не влизаме в исторически дискусий - но поне в собствените им очи и тези на съвременниците им, селяните от балканите са разполагали със разнообразна храна. Друг е въпросът, че подправките са били скъпи и редки, хората са ядяли за да се нахранят... точно "груба храна" е правилно да се каже.
3)
Радостна тревога ще е! :wink: Две думички, които заместват описването на специфичното състояние, описано от Вазов толкова пространно в "Радини вълнения". Очакването на нещо важно и хубаво може да породи тревога дали то ще се случи точно така, както си го представяш, дали надеждите ти ще се осъществят... дали нещо няма да се обърка. Забелязал съм, че човек най-много се притеснява, когато знае, че му предстои да се случи нещо хубаво.
4)
В целия абзац има нещо не както трябва:
Копнееха по–скоро да достигнат до този нов живот, до намиращото се там някъде обещание за труд, защитен от силен и справедлив владетел, за благоденствие, щастие и вечери като тази сега. Със аромата й на дъхава почва, детска глъчка и женски смехове. Младите се събираха на срамежливи и все пак дръзки групички, а по–възрастните играеха карти, докато повечето семейни двойки се усамотяваха в някой от многобройните фургони. Беше съвършен миг и хората искаха да вярват, че там, в Станимака, трудът им ще бъде благословен и закрилян, а вечерите винаги ще бъдат като тази сега.
Край на цитата.
4.1)
Обещанието не за труд, а за труд, защитен от силен и справедлив владетел. Обещанието е за благоденствие, щастие и вечери като тази, която в момента тече като хронотоп.
До тук добре, обаче следва второто изречение от абзаца и то е много зле. Не само че е безглаголно (аз обичам безглаголните изречения), но и не е ясно за какво става въпрос в него. Нужна е поправка - примерно:
Копнееха по–скоро да достигнат до този нов живот, до намиращото се там някъде обещание за труд, защитен от силен и справедлив владетел. Мечтаеха за благоденствие, щастие и вечери като тази сега - с аромата й на дъхава почва, детска глъчка и женски смехове. Под обсипаното със звезди небе младите се събираха на срамежливи и все пак дръзки групички, а по–възрастните играеха карти, докато повечето семейни двойки се усамотяваха в някой от многобройните каруци.
4.2)
- за "а"-то. Ще го запазя. Помня, че като редактирах това мъничко "а" ме накара да се замисля какво да го правя. Накрая го оставих именно, защото търся противопоставяне между атмосферата при младите и тази при по-възрастните.
- Фургони наистина е анахронизъм. :( трябва да се махне. Махнах го. :)
5)
Беше съвършен миг и хората искаха да вярват, че там, в Станимака, трудът им ще бъде благословен и закрилян, а вечерите винаги ще бъдат като тази сега.
Мда - кофти звучи.
Поправяне:
Беше съвършен миг и хората искаха да вярват, че в Станимака трудът им ще бъде винаги благословен и закрилян, а нощите винаги ще бъдат кротки и прекрасни като тази над тях.
В случая съюзът а се използва не като смислово противопоставяне, а като знак за едновременност и синхронност - мисля, че е ясно от самия текст.
6)
За лулите - :cry: ... язък, ефенди! :wink: явно ще трябва да го махнем.
7)
Хич и не съжалявай за леките фентъзи елементи - само правят неясно основното художествено внушение. Без тях е по-лесно да се усети, че магията, която попречи на главатаря да изтрепе кервана, е в самия него. Дори ренегатите имат душа, макар да са забравили за нея...

П.П. Като толкова много искаш фентъзи елементи - виж това... макар че е недовършено http://members.lycos.co.uk/subatomnik/f ... php?t=1663
Ефирен сън е Вечността
рояци пеперуди
те мене - спящия - сънуват.

User avatar
Black_Sun
Merchant
Posts: 84
Joined: Tue Aug 30, 2005 7:27 am

Post by Black_Sun » Sat Sep 02, 2006 2:08 pm

Сори, че пускам два последователно поста, но иначе става трудно за ориентиране на четящите.
Поствам "поправката с поправките й". 8-)


Керванът бавно навлизаше в полите на планината и пред очите на пътниците все повече се издигаха извивките и гърбиците на родопските хълмове. Увенчаните им със сняг чела мамеха окото, че са съвсем наблизо и могат да бъдат обходени с едно последно усилие – но докато колелата на каруците полека трополяха, неусетно дойде залеза. Постепенно въздухът се превърна във полусинкав воал, заглади разстоянията и формите, и потопи света на дъното на кристален вир. Слънцето докосна западните ридове и освети коремите на облаците в мека, оранжевопастелна светлина - настъпи мигът, в който последните остатъци от деня трябваше да се използват за построяване на лагер.

Мъжете разпуснаха воловете и ги събраха в центъра на избраното място, а около тях наредиха в кръг каруците. Разпалиха огньове, спуснаха се до долчинката с поточето и донесоха вода, а после се отпуснаха на земята, скръстили нозе и опрели гърбове на големите, прашни колела. Мълчаливо наблюдаваха как техните майки, съпруги, дъщери или сестри приготвят оскъдната и проста храна, как шетат около огнищата и весело, по женски си бърборят.

Оставяха се на предвкусването на топлата гозба, гледката на гъвкавия стан на любимата ти, шетаща около запаления от теб огън. Предаваха се на надеждите, лумващи в сърцата им щом някой споменеше името Станимака*. Всички вярваха, че отвъд ръба на недостигнатото днес плато, високо над сегашното им място, ги чака могъща крепост и силен владетел, способен да спре ордите на полумесеца.
Обещанието за защита ги привличаше всичките, без значение кой какъв е. В кервана имаше търговци, бежанци, занаятчий и отчаяни ратай. Леки като пеперуди жени и достолепни вдовици на мъже, загинали в неотдавнашните жестоки войни, разстърсили тази плодородна, ала изстрадала земя. Всички изпитваха радостно, но в същото време и леко тревожно вълнение заради надеждата, че ще могат отново да живеят спокойно и мирно.


Копнееха по–скоро да достигнат до този нов живот, до намиращото се там някъде обещание за труд, защитен от силен и справедлив владетел. Мечтаеха за благоденствие, щастие и вечери като тази сега - с аромата й на дъхава почва, детска глъчка и женски смехове. Под обсипаното със звезди небе младите се събираха на срамежливи и все пак дръзки групички, а по–възрастните играеха карти, докато повечето семейни двойки се усамотяваха в някой от многобройните каруци. Беше съвършен миг и хората искаха да вярват, че в Станимака трудът им ще бъде благословен и закрилян, а нощите винаги ще бъдат кротки и прекрасни като тази над тях.

Ако няма повече предложения, то утре мога да пипна съня на Разторг... но пък защо да няма - един текст винаги може да бъде шлифован още и още.
Last edited by Black_Sun on Sat Sep 02, 2006 6:04 pm, edited 4 times in total.
Ефирен сън е Вечността
рояци пеперуди
те мене - спящия - сънуват.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Sat Sep 02, 2006 4:30 pm

с всяка крачка на мудните биволи пред очите на пътниците все повече се издигаха извивките и гърбиците на родопските хълмове – това изречение ме притеснява. Твърде много информация, затлачваш читателя.
Достигнати и отминати трябва да се каже, защото личното ми впечатления при пътувания през планината са такива
Black Sun, това как ти изглеждат нещата на теб, хич не означава, че си успял да предадеш същото чувство и в текста. Това са си две усилия – достигаш – едно и отминаваш – две. Ако искаш да е едно, пишеш задминати или пък отметнати, ако повече ти харесва.
Сега за „всичко се е оказало на дъното на кристален вир” – не ми харесва натруфеното минало неопределено време. Блях. И без това самите пътници наблюдават феномена, сиреч за тях не се е оказало, за тях е на дъното на кристален вир или сякаш потъва в кристален вир.
За храната. Проста храна е баш това, дето си описал. Груба е точно термин от диетологията, вервай ми.
Неразтворими влакна – храните с богато съдържание на влакна /известни като груба храна, преминаваща през организма несмляна/ не са подходящи. Тук се включват плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни.
– измъкнах го от някакъв сайт за диети, да не сме голословни.
За тревогата – щом те кефи, остави я. Но в самото значение на думата няма нищо радостно. Ако искаш да вложиш емоциите, които си описал, просто избери по-подходяща. Иначе объркваш читателя и той не знае какво всъщност искаш да кажеш.
Иначе, давай, става все по-добре.

User avatar
Black_Sun
Merchant
Posts: 84
Joined: Tue Aug 30, 2005 7:27 am

Post by Black_Sun » Sat Sep 02, 2006 5:36 pm

1)
"Керванът бавно навлизаше в полите на планината и с всяка крачка на мудните биволи пред очите на пътниците все повече се издигаха извивките и гърбиците на родопските хълмове."
Докато го писах, имах и алтернатива, която не избрах - вече не помня защо:
Керванът бавно навлизаше в полите на планината и пред очите на пътниците все повече се издигаха извивките и гърбиците на родопските хълмове.
... може би от пустата любов към думите... да е по-дълго и плавно.. 8-)
2)
Постепенно въздухът се превърна във полусинкав воал, заглаждащ разстояния и форми, в илюзия, че всичко се е оказало на дъното на кристален вир.
Може и по-добре - верно е:
Постепенно въздухът се превърна във полусинкав воал, заглади разстоянията и формите, и потопи света на дъното на кристален вир.
3)
за достигнати и отминати - сега се сетих за точната дума - обходени.
Но как ти звучи така:
Увенчаните им със сняг чела мамеха окото, че са съвсем наблизо и могат да бъдат обходени с едно последно усилие – но докато колелата на каруците полека трополяха, неусетно дойде залеза
4)
За груба и проста въобще няма да споря! :) Щом работата е опряла до укипедията - `дигам ръце! :wink:

Едит:
5)
За радостната тревога - и там може по-добре:
Всички изпитваха радостно, но в същото време и леко тревожно вълнение заради надеждата, че ще могат отново да живеят спокойно и мирно.

П.П. - така, като чета текста със всички поправки - включая и съвсем последните - ми звучи по-добре от преди.
Тъй де.... (нетърпеливо потропване с пръсти по клавиатурата)... няма ли още нещичко за пипване? :P
Ефирен сън е Вечността
рояци пеперуди
те мене - спящия - сънуват.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Sat Sep 02, 2006 8:25 pm

Black Sun, тъй като не зная докъде достига толерансът ти някой да ти пипа текста, следващите редакции са абсолютно пожелателни и са по-скоро свързани с, да те цитирам, пустата ти любов към думите :wink: . Така че това е как аз виждам текста.

Керванът бавно навлизаше в полите на планината и пред очите на пътниците започнаха да се издигат гърбиците на родопските хълмове. Увенчаните им със сняг чела мамеха окото, че са съвсем наблизо и могат да бъдат обходени с едно последно усилие – но докато колелата на каруците полека трополяха, неусетно дойде залеза. Постепенно въздухът се превърна във полусинкав воал, заглади разстоянията и формите, и потопи света на дъното на кристален вир. Слънцето докосна западните ридове и освети коремите на облаците в мека, оранжевопастелна светлина - настъпи мигът, в който последните остатъци от деня трябваше да се използват за построяване на лагер.
Мъжете разпуснаха воловете и ги събраха в центъра на избраното място, а около тях наредиха в кръг каруците. Разпалиха огньове, спуснаха се до долчинката с поточето и донесоха вода, а после се отпуснаха на земята, скръстили нозе и опрели гърбове на големите, прашни колела. Мълчаливо наблюдаваха как техните майки, съпруги, дъщери или сестри приготвят оскъдната и проста храна, как шетат около огнищата и весело, по женски си бърборят.
Оставяха се на предвкусването на топлата гозба, гледката на гъвкавия стан на любимата, шетаща около запаления огън. Предаваха се на надеждите, лумващи в сърцата им щом някой споменеше името Станимака*. Всички вярваха, че отвъд ръба на недостигнатото днес плато, високо над сегашното им място, ги чака могъща крепост и силен владетел, способен да спре ордите на полумесеца.
Обещанието за защита привличаше всички, без значение кой какъв е. В кервана имаше търговци, бежанци, занаятчий и ратай. Леки като пеперуди жени и достолепни вдовици на мъже, загинали в неотдавнашните жестоки войни, разтърсили тази плодородна и изстрадала земя. Всички изпитваха и радост, и тревога заради крехката надежда, че ще могат да живеят спокойно и мирно.
Копнееха по–скоро да достигнат до този нов живот, до обещанието за труд, защитен от силен и справедлив владетел. Мечтаеха за благоденствие, щастие и вечери като тази сега - с аромата на пръст, с детска глъчка и женски смехове. Под обсипаното със звезди небе младите се събираха на ужким срамежливи групички, по–възрастните играеха карти, семейните двойки се усамотяваха в някой от многобройните каруци. Беше съвършен миг и хората искаха да вярват, че в Станимака трудът им ще бъде благословен и закрилян, а нощите - кротки и прекрасни като тази над тях.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Sun Sep 03, 2006 3:42 pm

Black_Sun wrote:Хич и не съжалявай за леките фентъзи елементи - само правят неясно основното художествено внушение. Без тях е по-лесно да се усети, че магията, която попречи на главатаря да изтрепе кервана, е в самия него. Дори ренегатите имат душа, макар да са забравили за нея...

П.П. Като толкова много искаш фентъзи елементи - виж това... макар че е недовършено http://members.lycos.co.uk/subatomnik/f ... php?t=1663
Слънце, има един проблем. Но преди това, предварително се извинявам, че на този етап не мога да се включа в дискусията за редактирания разказ. Постовете ви са специфични и дълги, а единственият ми шанс да ги гледам е от един клуб. Просто нямам възможност. Та, за проблема. Значи, жанровите рамки за уършопа са конкретни. С горното си изказване, ти премахваш всякаква възможност разказът ти да влезе в тях. Единственият шанс за някакви фентъзи елементи в разказа ти беше точно моментът, в който Разторг е омагьосан от музиката. Оказва се, че това не е така.
На мнение съм, че една евентуална постредакция на текста трябва да включва и този аспект - в какви посоки и как могат да бъдат разширени по-фантастичните елементи на разказа. На този етап, струва ми се, стилът заема ТВЪРДЕ голям обем от разискванията ви. Твърде голям. Да не говорим, че в редакцията ти се забелязват същите правописни и граматически грешки, които присъстваха в първоначалния текст. Разказите имат сюжет, герои, взаимоотношения между тях и т.н. Забележките ни далеч не бяха отправени само към стила ти, ако си спомняш.

В този смисъл, линкът, който си дал, е на фантастичен/фентъзи разказ, нали така? Защо не сложи него тук?

User avatar
Black_Sun
Merchant
Posts: 84
Joined: Tue Aug 30, 2005 7:27 am

Post by Black_Sun » Sun Sep 03, 2006 10:32 pm

1)
Щом трябва да излезе (или щом не може да влезе) - значи така трябва.!
Ако въобще е имало фентъзи елемент - той е бил излишен. Резултат на факта, че не бях писал в стил "магическа реалност" от едно петнайсет години, както и от очевидната липса на редакция.
... Но ако исках Разторг да е "омагьосан", щях да го напиша така, че това да си личи.
2)
За граматичните грешки... ей сега си открих една:
Предаваха се на надеждите, лумващи в сърцата им щом някой споменеше името Станимака*.
Изтървал съм една запетая и сигурно не е само тя, обаче... ейде един по един! Компа ми се скапа в къщи и редактирам от клубове за по половин, един час, в който тряба да си прегледам и пощата - и всички знаем колко досадно е така.
3)
"Една история с четири лица" не мога да я пусна тук по две причини:
- третата подистория не е довършена, а след нея има четвърта плюс епилог.
- разказът ми е по-мотиви, тоест въз основа на сетинга на Даная и нямам право да го публикувам извън нея - не и без разрешението на останалите данайци.

П.П. Като ви притеснява толкова жанровата определеност, в следващия кръг ще участвам с "Прераждане".
Ефирен сън е Вечността
рояци пеперуди
те мене - спящия - сънуват.

User avatar
Couatl
Sorcerer
Posts: 492
Joined: Wed Feb 02, 2005 8:24 pm
Location: In the temple of the purple feathers

Post by Couatl » Sun Sep 24, 2006 1:36 pm

Е, извинявайте за дългото ми закъснение, ще се постаря до ден-два да запълня всички пропуски, които имам в останалите разкази. Реших да започна да ги карам по ред на изтърването за сега, така че започвам от тук. То повечето квото е имало да се каже се е казало вероятно - 2 страници са си все пак, най-много да се повторя, но току виж съм казал нещо ново :wink:. И така...

Най-напред бих искал да кажа дума-две общи приказки.


Сюжетът - ами то е ясно, че идеята на разказа е, не да разказва някаква случка, а чрез нея да донесе някакви внушения. Така че е нормално да има разни пропуски в сюжета - историята на хората в кервана, платото към което са се запътили и защо и т.н., тъй като те не попадат пряко в обектива ти и тяхното разясняване трябва да стане или с някаква цел, или ще измести центъра излишно. И все пак ако разбирам правилно - те бягат от някакъв труден живот и отиват към светъл живот. На целия тоя път може би би могла да му се намери някаква роля в историята ти, която да засили сблъсъка и да подготви читателя за изложението и после за заключението. Да не говорим, че аз лично, не мога да се отърва от идеята (макар никъде да не си го казал), че там, където отиват, надеждите им отново ще бъдат излъгани. Както и да е, отплеснах се много.

Не знам останалите какво мислите (тук може би Рол трябва да се изкаже), но на мен някак си тая цигулка съвсем ми разваля атмосферата. Не мога да си представя някакви прости селяни седнали да свирят на цигулка. Да не говорим, че не мога да си представя цигулка да акомапнира на народна песен. Така че тук искам да изразя неодобрението си. Пък. Разбира се, възможно е нарочно да си сложил цигулката, за да внушиш някаква нежност ли, знам ли какво, но според мен не си заслужава. Появата й у мен предизвика по-скоро недоумение и усмивка от колкото да донесе някакви такива асоциации.

Разказът ти, Черно Слънце, ми се струва доста... хаотичен, може би е най-правилната дума. Поставяш в него поне два коренно противоречащи си стила. Цялата тая работа със сблъсъка между тъмното и светлото е добре замислена като идея, редуването на двете сюжетни линии става, но докато едното ми напомня битовия стил на Елин Пелин или Йовков да речем, не мога да се отърва от чувството, че в другото си целял да постигнеш класическа фентъзи атмосфера. А двете неща са ми доста далеч едно от друго (поне що се отнася до битовите им стилове ;)) и само стои неестествено. Да не говорим, че според мен и на двете места стилът се деформира и към края вече е доста различен. Това, ще се опитам да го изясня малко по-късно.

Да започнем от начало в разглеждането си на този проблем. Забелязвам едно доста голямо противоречие в сблъсъка между тъмната и светлата част. Имената на героите. В едното имаме Белун, Венцеслав и Лада - очебъркащо славянски имена, които носят определено усещане. В другото имаме Разторг - някой да ме поправи ако греша, но за мен това си е класическо фантастично име - не означава нищо на никой от езиците, звучи грубо и евентуално произлиза от някаква реално-съществуваща дума (Разтрогвам, да речем) - извинявай, но за мен това си е име на Толкинов орк. И какво прави той в обкръжението на бедните славяни?

На второ място - в цялата светла част ти описваш една обстановка, която на мен ми навява атмосфера на битовост. Няма лошо, след като я попрочетох останах с впечатлението, че точно това си целял. Там говориш за "буйно-срамежливи групички", пляскане на карти, задруга на дърворезбарите (ако съм разбрал правилно), за цигулки, за песни, за славяни. Реплики от сорта "земята ще ви изпие топлинката" и т.н. - всичко това ми навява някакво чувство, че говориш за реално събитие в реалния свят. Нищо фантастично няма тук.

Като погледнем обаче тъмната част ще намерим, някои думи и изрази, които ми напомнят много на героично фентъзи. Ето, например, фактът, че войниците гледат другите през процепите на своите забрала носи сам по себе си доста фантастичен елемент. Няма смисъл да обяснявам каква част от армиите е можела да си позволи шлемове със забрала, когато те са се използвали. После имаме някакъв Ангел на милосърдието - то вярно, че образа е първоначално християнски, но на мен определено ми допълва фантастичната атмосфера. И ако това не е достатъчно последния пирон в ковчега на реалността идва с крещенето на "древни легенди" и "смъртни берсерки". Сега, първо на първо тая дума стои ужасяващо грозно на фона на текста и второ - берсерските са полумитологични образи от скандинавския регион. Нямат нищо общо с нашенските вярвания. Така че ако описваш нещо славянско в светлата част нямаш право да използваш тая дума, особено пък в тоя контекст. От своя страна пък тази дума има навика да присъства в множество фантастични текстове, което също не е хубаво в твоя случай. И по този начин аз оставам с впечатлението, че това са два съвсем различни свята, което хич не е добре, когато се очертава те да се сблъскат и да си взаимодействат малко по-долу.

И така, стига общи приказки, ако ми позволиш бих желал да тръгна по текста.

Първото ти изречение е доста объркващо и носи привкус, който не се оправдава никъде по-надолу в текста. Сравнението на каквото и да било с любовен акт, особено в първото изречение, носи очаквания, че проблемът с плътската любов ще бъде основен за текста. А тукнямаме нищо, освен две напращели ненки по едно време :wink:. Да не говорим, че би се очаквало, особено когато пишеш текст, в който е важно внушението, а не сюжета всяко сравнение да тежи на мястото си и да означава нещо. Тук много се чудих и не успях да установя какво точно означава това.

Във второто изречение имаш две деепричастия. Само по себе си това е много натоварващо и не е хубаво да се прави. Освен това "керванът" от първото изречение тук е станал "им" - определено има несъответствие в лицето и числото, което кара читателя доста да се замисли преди да установи кои точно са тия "им". Тези два факта карат въпросното изречение да е неразбираемо, мътно и много объркващо.

Поправете ме ако греша, но първо - няма дума "изотдолу" и второ, когато нещо е осветено, то е със светлина, а не в светлина. В би било правилно ако беше "цвят", а не "светлина".

Как се заглаждат разстояния и размери?

В изречението "Това беше миг преди истинския залез...", тая дума "истинския" ми стои съвсем не на място. Първо самата й лексика не е за тоя текст - все едно като описваш природна картина да ми говориш за "флора" и "фауна". И второ, аз поне се зачудих това преди малко дали не беше някой фалшив залез.

"Някъде на височинка, но близо до поточе" - не виждам смисъл от това противопоставяне чрез "но". Освен това, дали поради липсата на запетайки, дали поради повторението на "спускащо се", или поради двойната употреба на наречия, но изречението ми се вижда доста неясно и объркано, също като второто. На всичкото отгоре, извинявай, но "земни маси" :shock: :shock: :shock:.

Думичката "питателна" също не мисля, че е много на място в такъв текст.

Какво точно означава "буйно-срамежливи"?

"Грабна го уродливото видение за пореден път, отнесе го на мътните си крила и го погълна" - Би звучало много по-добре "За пореден път уродливото видение го грабна, отнесе го на мътните си криле и го погълна". Все пак не си господаря Йода, пък и наистина не виждам смисъл от това разместване. Може би внушава нещо, но аз не успях да го усетя. Впрочем това съвсем не е единственият подобен случай в текста.

Като говориш за "брутални оръжия" имам чувството, че някакви лапетии си обсъждат "Диабло". Или в най-добрия случай обсъждат Блейд 2 и си говорят какви "брутални оръжия" имало във филма.

Какво е "морда"?

"Ангелът на милосърдието върви след своя черен брат..." - Кой е тоя черен брат?

"Там, от където минат неговите бели криле, всички ранени стонове стихват завинаги" - стоновете няма как да са ранени.

"...когато видяха своята плячка - сравнително многоброен керван..." - Сравнително пак няма място тук, както нямаха "брутални", "питателна" и т.н.

"...разбираха от грамотност..." - няма как да се разбира от грамотност. Или си грамотен или не си. Виж, от сметки например има как да се разбира по-малко или повече.

"...и реши да го тупне лично..." - цялата поетика, която до сега си градил се срива като пясъчен замък, заради тая дума "тупне", подходяща за речника на някой груб войник, но не и на разказвач-поет.

"...отвори калъф и извади от него ... цигулка ..." - Предвид факта, че второто и третото многоточие са си твои изречението ми напомня на някакъв хумористичен текст, не на сериозен текст, носещ сериозно внушение. Не знам защо но се сещам за Джим Кери или Стив Мартин.

"Разсъни се нещо мощно и жизнено в душата на майстор Белун Поревит, сля се с обичта му към дървото, поемащо ласките на неговото длето и чук, съхраняващо в своите златисти жилки извайващата сила на въображението му и силата на търпанието и мишците му" - Мисля, че многото наречия пак оплескват изречението.

И накрая - последното изречение е пълна каша. Моля те виж го и се опитай да стане ясно чии тела, хвърлят сенщки и... абе изобщо пълна каша е.

Няма да е зле да попрегледаш малко правописа на някои думи. Първо - "със" се пише само пред "с" или "з", както "във" се пише само между "в" или "ф". "Мощтно" се пише без "т", както и "хищтно" впрочем. "Й" не се слага на края на думи, когато те с в множествено число. Мисля, че това са всички грешки, но е напълно възможно да има и още.
...

User avatar
Black_Sun
Merchant
Posts: 84
Joined: Tue Aug 30, 2005 7:27 am

Post by Black_Sun » Sun Sep 24, 2006 6:40 pm

Мерси! :wink:

По голямата част от нещата, които казваш, ги научих от предните господа! Започнах поправките и открих, че просто пиша наново разказа - което не е лошо, разбира се.

Нейсе - не забелязвам предложения за поправяне на слабостите??
Ефирен сън е Вечността
рояци пеперуди
те мене - спящия - сънуват.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 14 guests