Другата страна - Eneya (OLD)

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Eneya
Misting
Posts: 266
Joined: Wed Sep 28, 2005 11:19 am
Location: Някъде из облаците
Contact:

Post by Eneya » Wed Jun 21, 2006 1:17 am

Така, трябва да се извиня първо за липсата ми (подпукаха ме с уроците по история, гръмна ми монитора, после харда, после пак харда...), след което трябва да се извиня и за ужасната ми пунктуация.
Когати пиша, независимо дали е поезия или проза, имам лошия навик да си създавам собствени граматика и пунктуация.
И не виждам грешките. Може трийсет пъти да прегледам изречението, но няма да видя липсата на запетайка, наслагванията на думи или чисто граматическите грешки.
А нямаше на кой да дам този текст за проверка.
Отново се извинявам на хората, измъчили се с този мой опит в литературата.
Сега забелязвам ужасно много елементарни и глупави грешки и много благодаря за поправките. Те ме убедиха, че има смисъл да продължавам.

Така:
Това не е кратка история. Има още тринадесет разказа, но тук нали имаме ограничение.
Разказът от сто километра личи, че е по линията на Нощният патрул, но!
Тук е голямото НО.
Тази поредица ми направи голямо впечатление. След дълъг спор с една приятелка за някои подробности от света, реших да седна и да й докажа, че не е права или по-точно, че аз съм права. Тя твърдеше, че подобен свят би изгубил очарованието си, ако я няма линиа, разделяща доброто от злото. Освен това на мен пък не ми хареса концепцията за Различните. И още няколко неща в този дух. Тъй като действието се развива в Русия ми се наложи и аз да пиша в руският свят. Както си личи обаче, познанията ми не са особено обширни за тази страна, но съм се справила по-добре в другите разкази.
Някак неусетно този разказ от едно натриване на носа се превърна в много повече... убедих приятелката си в правотата, но желанието да продължа да пиша за този свят не отслабна.

Герите:
Лидия се опитах да я предам набързо, да нахвълям личността и трескаво и нервно, някак феерично и въздушно, за да отговаря на характера й, на историята, която я очаква.
Не, не се отъждествявам с Лидия, в нея са моите копнежи есенно време, но гледаната й точка е доста по оптимистична и наивна от моята.

Татяна:
Чудите се защо сякаш мрази.
Защото се е разделила с нещо в живота си, което никога няма да си върне, независимо какво прави. Факт е, че тя може много, много повече... но завинаги е излезнала от човешкият свят. И понякога ядът, че е пресякла границата и срамът, че изпитва този яд надделяват.

Олга:
Тя се развива като личност нататък доста по-подробно.

Не са само жени героините, просто са предимно жени.
Защото жените, със своята интуитивна природа по-лесно преминават границата и се вмъкват в себе си. Жените, със своята суета, със своето ровене в личността си, в съзнанието си, вгледани навътре, въртящи се като жироскопи.
Заради неразчитането само на единият гол интелект, те са малко по-различни, по-други, създадени от самата природа, за да възпират и укротяват стастите, на така наречниеят силен пол.
;)

Тъгата и цялостната меланхолия са защото когато съзреш твърде бързо ставаш или циник, или меланхолик.
И двете напиващи се героини са имало сходна съдба. Просто Анна се опитва да обясни нещата така, че да бъдат разбрани от Олга, да й спести малко лутанията си, които е имала тогава, когато е била на мястото на Олга.
Има и оптимистични герои но пак в другите разкази), просто сблъсъкът със смъртта, особено ако си-могъщ от обикновенният човек действа потискащо. Осъзнаваш, че си могъщ, но не всемогъщ.

За някои клишета:
Особено за очите с младотоло лице. Клиширан лав отвсякъде, но не успях да измисля по представителен израз. Всъщност успях, но се разминаваше с ритъмът на останалите изречения.
Last edited by Eneya on Wed Jun 21, 2006 11:44 am, edited 1 time in total.
Image

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Wed Jun 21, 2006 11:15 am

Радвам се, че все пак се появи :)

Относно правописа, пунктуацията и всичко от тази сфера - важно е. Много. Дори да не можеш да намериш човек, пускай поне спелчекър.

Що се отнася до останалото, ще карам по цитати:

Това не е кратка история. Има още тринадесет разказа, но тук нали имаме ограничение.
Чисто структурно обаче разказът просто не го докарва на завършено произведение, пък било то и част от по-голям цикъл. Отрязаният финал, небалансираността - това са все обективни неща, които трябва да се изчистят :)
Разказът от сто километра личи, че е по линията на Нощният патрул, но!
Тук е голямото НО.
Тази поредица ми направи голямо впечатление. След дълъг спор с една приятелка за някои подробности от света, реших да седна и да й докажа, че не е права или по-точно, че аз съм права.
Някак неусетно този разказ от едно натриване на носа се превърна в много повече... убедих приятелката си в правотата, но желанието да продължа да пиша за този свят не отслабна.
Така, първо, разказът... ъъ... не е по Нощния патрул. Или с това "по линията на" имаш предвид "повлиян от"? Независимо от това, любопитно ми е какъв е бил спорът ви и как точно му повлия написването на разказа? Мисля, че ще е интересно и за останалите ;)
Лидия се опитах да я предам набързо, да нахвълям личността и трескаво и нервно, някак феерично и въздушно, за да отговаря на характера й, на историята, която я очаква.
Не, не се отъждествявам с Лидия, в нея са моите копнежи есенно време, но гледаната й точка е доста по оптимистична и наивна от моята.
За съжаление обаче не опитът не отговаря на целта си или поне аз така мисля. Дори изключая техническите дефекти като онова за използваното лице и време, което спомена Трип, пак мисля, че подобно, бих го нарекъл "интимно" запознаване с един герой или трябва да е страшно добре и обмислено написано, за да ти въздейства после смъртта му, или да се избегне изобщо. Друг вариант - можеше просто да доразвиеш Лидия в някакъв сюжет, както ти предложиха и останалите - стихийността и "нахвърлянето", трескавостта и нервността, всичко това са неща, които трябва да чувства читателят, а не авторът :) Не твърдя, разбира се, че трябва да избягваш емоциите и да пишеш като робот, но трябва да подхождаш аналитично. Може би СЛЕД като приключиш, но е нужно. Задавай си въпроси (същото съм писал и на Та за нейния разказ, надявам се да се включиш в тази дискусия) за героя (героите), събитията, свързани с него, и т.н., за да видиш дали като страничен наблюдател ще успееш да почувстваш това, което си искала да опишеш или предизвикаш. Защото понякога това, което ти си мислиш, не е достатъчно за читателя, просто той няма как да влезе в главата ти ;)
Татяна:
Чудите се защо сякаш мрази.
Защото се е разделила с нещо в живота си, което никога няма да си върне, независимо какво прави. Факт е, че тя може много, много повече... но завинаги е излезнала от човешкият свят. И понякога ядът, че е пресякла границата и срамът, че изпитва този яд надделяват
Уви, твърде общо ми е поне на мен това. Всичкият този куп от емоции не може да се получи добре, ако се опиташ да го предадеш целия в един кратък разказ. Факт, че нататък може би си го развила, но е важно във всеки отделен елемент от цялата история (в случая - този разказ) да имаме ясна и точна представа за героя. Или ако не го разбираме, то да не е защото си противоречи логически, а просто защото си вкарала в него някаква двусмисленост и неяснота (нещо, с което поне аз още гледам да не експериментирам, тъй като е трудно). В този ред на мисли Татяна просто си противоречи, а емоциите, които описваш ти - срамът, че изпитва този яд, САМИЯТ яд - не са видими за читателя, а смея да твърдя, че и не са изобщо представени като такива. Тук отново би ти помогнало задаването на въпроси :)
Олга:
Тя се развива като личност нататък доста по-подробно.
Разбираемо, ако е главната ти героиня :) При все това, както писах и за другите, важно е да имаме ясна визия за нея още от първата част на произведението. Нужно е да знаем каква е мотивацията й да чувства едно или друго, да прави това или онова. По-ясната характеризация ти е общ дефект, който мисля, че няма да ти е трудно да поправиш.
Тъгата и цялостната меланхолия са защото когато съзреш твърде бързо ставаш или циник, или меланхолик.
И двете напиващи се героини са имало сходна съдба. Просто Анна се опитва да обясни нещата така, че да бъдат разбрани от Олга, да й спести малко лутанията си, които е имала тогава, когато е била на мястото на Олга.
При все това изглежда така, все едно по-скоро се опитва да завърши разказа по някакъв начин ;) А и да обясни още нещо на читателите. Ако таргетът е Олга, разговорът трябваше да не е монолог, да се покажат по-ясно емоциите на говорещите или поне на този, чиято е гледната точка, и т.н.

Надявам се да не приемеш поста ми като заяждане, просто се опитвам да дискутирам ;)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Random
Ascendent
Posts: 4060
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Post by Random » Wed Jun 21, 2006 2:19 pm

Да, привет отново:)

Начи, наистина фактът, че историята всъщност е цял цикъл от разкази, промяна нещата до известна степен. НО все пак, настоящото произведение не е точно разказ, а явно част от тази по-голяма история. Дори да приемем обаче, че това се явява нещо като отделна глава, текстът пак си остава твърде неясен и без читава конструкция, без вътрешна динамика. Трябва да помислиш на тези неща - другите достатъчно коментираха. Има нужда да се изгради по-плавно самата история, да се пооправят гледните точки, да се поразвият, да се изглади стила...

За героите - пак същото. Те може и да са развити в другите ти разкази, но ние коментираме на базата на един-единствен, затова е важно да им придадеш поне до известна степен вътрешна логика и да представиш един по-ясен поглед върху това защо са такива. Олга, например, е кажи-речи централният образ, а ние много слабо разбираме каква е, освен това, че в главата й явно е пълна каша.

Може би с този разказ няма много смисъл да се занимаваш повече, но примерно за следващите пъти може да напишеш нещо ново (мисля си, че е най-добре за всеки автор да дава прясно написани разкази) в същата обстановка, но да дообогатиш света с доста повечко оригиналност и да представиш донейде завършени герои, имайки базата на останалите ти 13 разказа.

Пунктуацията, правописът и граматика - най-доброто, което можеш да направиш за писателските си умения точно сега, е да се ограмотиш доколкото можеш. Не се заяждам изобщо, знам, че някои хора се отнасят пренебрежително към тези пропуски и ги смятат за маловажни, но за мен те са, повтарям се, фундамент. А и цялото упражнение не е нищо особено, след изпитите можеш спокойно да се поограмотиш за някой друг ден.
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Wed Jun 21, 2006 3:06 pm

Енея, и на мен някак ми се създаде впечатлението, че има нещо повече от героите ти и извън този разказ, както казах в началото на критиката си.

Проблемът обаче е, че основна част от критиката ни включва сюжетната структура на разказа, а това неизменно включва още един от фундаменталните елементи - развитието на образите през сюжета.

При положение, че сюжетът е в най-добрия случай недовършен в огромна степен елиминира възможностите ни за критика. Разказът трябва да бъде видян в целостта си, или поне в някаква цялост, за да можем да идентифицираме гореспоменатите проблеми със сюжета и героите.

Това е и причината да не приемаме засега неща, по-комплексни от разказ. Такива работи изискват да се пускат на части, критикът трябва да отложи окончателните си впечтления, да се ангажира с изчитането на всичко и т.н.
Подобни проблеми са налични, ако се сериализира и поредица от взаимосвързани разкази.

Но Рандъм и Рол са напълно прави. Един от основните похвати при характеризацията е синекдохата - представяне на една част като характеризираща цялото.
Така че дори от ограничения обем на разказа ти трябва да става достатъчно ясно що за личности са героите, и кое е това което ги олицетворява. Не е нужно да разкриваш всичко, но един два важни аспекта (при това представени в своята завършеност) само биха помогнали.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 10 guests