ShadowDance

Параноята явно теб те гони, Black Sun, защото постът ми бе насочен към склонността ти да обобщаваш, да гледаш на писането като на вдъхновение свише и да пренебрегваш техническата страна. Не смятах, че се оправдаваш за разказа си, реших, че го използваш като неособено логичен аргумент в спора ни. Но явно нищо не може да те убеди, че проблемите в него са предимно стилови, а не жанрови. Твоя работа.
Единственото, което ще коментирам по-надълго, са думите ти

Дадох конкретна идея - предложенията за поправка на отделните изречения да се разглеждат в контекста на целите абзаци. Ползата от подобно нещо е очевидна и всякакви обяснения, че авторът като творец трябва да се справи с това сам, стоят смешно. Всяка предложена промяна е вмешателство, колкото и да е благородна и нужна (повтарям още веднъж - нужна) - и трябва да се видят последиците от нея в цялост.

защото някой може да си обърка подобно на теб понятията. Редакцията на повторения, на неточен изказ, на объркан синтаксис и прочие НЕ променя смисъла на написаното, напротив доизяснява го. Тук никакъв контекст няма, Black Sun. Кофти изречението си е кофти и в текста, и извън него. Когато чета тромави изречения, изобщо не ме интересува жанра, идеята, вдъхновението. Искам да знам защо авторът не е сметнал за нужно първо сам да се редактира, защо тръгва да сменя жанра вместо да оправи стила и да изреже излишните, безкрайни описания, да види как стои текста и ако тогава все още има проблеми, да го променя на толкова основно ниво. Защото щом дори с изгладени стилово и граматично изречения човек пак не може да напише плавно течащ текст, проблемът вече е много по-сериозен и не се решава с редакции. Причините могат да са липса на идея, липса на структура на текста, липса на психологизъм и кво ли още не. Пак ти казвам, аз не съм в главата на автора, за да знам какво е искал да каже. Мога да го посъветвам да развие герой, да добави или махне описание, да изясни някакъв момент, но не мога да напиша всичко това вместо него. Това е работа на автора, това е неговия начин да покаже, че критиката има смисъл.

Ммм...... съгласен.. съм.

П.П. А иначе сам съм си виновен - новите неща ги редактирам от пет до седем пъти по-дълго, отколкото тре самото написване. Явно - като съм дал суров текст - съм проявил неуважение към тук присъстващите. Дори само за това си заслужавам обвиненията, че това ми е стила. Обикновенно човек дава най-доброто от нещата си, а не отпадъци....
... Неуважението трябва да се заплаща...

Мога ли да помоля все пак малко експедитивност? Съвсем през просото го ударихме. Идеята е до ден-два след отключването на един разказ, да са постнали всички поне веднъж в него и да е започнала дискусия, ако има за какво. С Трип от вчера сутринта си говорим двамата сами в неговия. Не е гот някак :/

Кой разказ трябва да се прочете? Прощавай, аз се регистрирах онзи ден ...

Иди тогава и прочети топика, дето пише "правила" на него Ти нямаш какво да четеш в този кръг, във всеки кръг на уъркшопа участват само хора, които са пратили разказ за съответния кръг. Настоящият почти приключи, а следващият ще почне след около седмица. Прочети правилата и ако искаш, се включи в него.

Аз имам въпрос... спите ли? Льольовци :Р

Днеска се включвам Сори.

Хмм...наистина ще е хубаво занапред хората, които се бавят много, да пишат по два реда тук и да уведомяват останалите. Освен това, нека няма обещания от сорта на "Ще наваксам с всички критики веднага щом мога" и прочие. Просто отбележете, че ще закъснеете, и така.

И, моля ви, наистина хвърлете малко труд в тея неща. Включването в Уъркшопа поначало предполага сериозни намерения.

Вече писах ЛС на Trip, но искам да го направя и тук. Старая се да чета и да вземам участие в дискусията доколкото мога, но наистина разполагам с много малко свободно време, защото работя на 2 места. Освен това съм на мнение, че разказите, които обсъждаме, трябва да са под 10 стандартни страници (30 реда по 60 знака), за да може наистина да бъдат разгледани и обсъдени пълноценно. За да бъде критиката пълноценна за авторите, разказите, които обсъждаме, би трябвало да се разглеждат изречение по изречение.

За момента дължината на разказите не ни е била проблем. Въпрос е единствено на време. Аз поне когато не мога да прочета разказа наведнъж, си водя записки.

Каква разлика има... десет, петнайсет... =) аз пък мисля, че колкото повече - толкова по-добре =) но пък на мен ентусиазмът май ми е малко в излишък...

Честно казано, не съм сигурен доколко ползотворно би могло да бъде подобно обсъждане и подобно ограничение.

Първо, при много кратките разкази възникват не един и два проблема. За по-малко от 10 страници много трудно може да се развие сюжет. Краткият разказ, като форма, специално по отношение на сюжетите, представлява доста сериозна трудност. Твърде лесно може да се превърне от разказ в някаква импресия или mood-piece, а такива сме ги виждали много, при това слаби. Особено от начинаещи автори. По мои наблюдения, един от сериозните проблеми на начинаещия е неспособността му да сглоби качествен и логически издържан сюжет, който освен всичко да е и интересен. Ако наложим граница от около 3000 думи, в която авотрът да трябва да пише, ще е още по-трудно да се сглоби свързан сюжет. А повечето от нас все пак са начинаещи автори.
Горната граница, която сме поставили, улеснява разгръщането на истинска история и ни позволява след това да я коментираме в критиките си, за да може авторът да осъществи някакъв напредък по този параграф.
Ако хвърлиш един бърз поглед на досегашните постове в различните теми, ще видиш колко много място е отделено именно на коментари по сюжета. Просто са нужни.

Освен това, не уточняваш какво точно имаш предвид под "пълноценно" разглеждане на разказите? В какъв аспект пълноценно. Може ли в разказ от 3000 думи да бъдат пълноценно коментирани такива неща като гореспоменатия сюжет или взаимоотношения между героите? Или пък доколко тези герои са добре изградени и си изпълняват функцията в разказа?

Това, което предлагаш, е ни повече, ни по-малко от стилистичен анализ. Това е важен аспект от всеки разказ, но далеч не е единственият или най-важният такъв. Докато стилистичният анализ и погледът под микроскоп може си е на мястото в стихотворение от 20-30 реда, то в никакъв случай не мога да се съглася, че това би бил ефективен и всеобхватен анализ на разказ, независимо колко дълъг или къс.

В края на краищата, аз поне имам, малко или много, доверие на интелекта на останалите участници; мисля, че мога да разчитам да дам няколко симптоматични примера, които илюстрират определен проблем в текста, и да бъда разбран от автора, който да нанесе съответните корекции на другите места, където съответният проблем се среща. Разбира се, това не означава да даваме по половин реален пример от текста и след това да развиваме свободни съчинения, но не означава и да нищим изреченията в огромни подробности.

Нека не забравяме, че участието ни в темата на някой разказ не се изчерпва с критиката. Има такива неща, в които участниците може да се включат, като свободна дискусия, втора чернова (ако авторът иска да си редактира разказа), след това коментари по нея, и т.н. Така че най-различни добавки по първоначалните коментари можем да правим по всяко време. Не е нужно да дисектираме всичко отведнъж.

И накрая, нека да помислим практично. Мислиш ли, че вече възприетият метод на коментиране на по-дългите разкази е всъщност по-трудоемък от анализа в огромни детайли на по-кратък текст - така, както ти предлагаш? А не е ли точно обратното, или поне горе-долу същото, що се отнася до отделено време?

да ви питам кога ще започва нов конкурс на Workshopa или на Shadow dance незнаех къде да попитам но пробвах тука

Двете нямат нищо общо. Уъркшопът не е конкурс, а работилница. За конкурс - ще обявим и не - няма да е в тоя събфорум.

значи ако искам да постна разкажче тука е мястото . Само не разбрах какво е това (old 3) пред темата .