Лично Творчество. Морето на Сълзите. (разказ втори от цикъла Южна земя)

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
User avatar
Mat Kauton
Commoner
Posts: 27
Joined: Thu Apr 08, 2021 11:46 pm
Location: Sofia
Contact:

Лично Творчество. Морето на Сълзите. (разказ втори от цикъла Южна земя)

Post by Mat Kauton » Sat May 15, 2021 3:12 pm


Ако това бе разказ за Земята, Южна земя като континент щеше да съотствества на Австралия. Тъй като обаче познанията ми за континента са слаби съм използвали познанията си върху Западна Полинезия (най-вече островите Самоа и Фиджи),Меланезия, от египетско-суданските народи и дори - върху ирокезите и оджибаве и съм си позволил авторско виждане.

Не се притеснявайте да критикувате и да коментирате

От автора
Map 14.jpg
Map 14.jpg (222.85 KiB) Viewed 122 times
МОРЕТО НА СЪЛЗИТЕ

От древни времена племето на Сик'хак живееше до Морето на Сълзите. Всъщност то не се наричаше отначало Море на Сълзите, а имаше друго име, но постепенно идват Белите хора и това друго име е забравено. Белите хора пристигат на брега на Конинента в много древни времена - когато бащата на бащата на Сик'хак беше още дете. В началото те търгуваха мирно с жителите на Още - по южните племена (Още по-южните племена включва голям конгломерат от племена, живеещи югоизточно от Великта Пустиня - бел.автор) , но скоро започнаха да избиват слоновете, заради техните безценни бивни; а не след дълго - и да взимат роби. Брегът на който корабите им акостираха вече се наричаше Робския залив.
Не един и два пъти Още по-южните племена се бяха опитали да ги отблъснат, но винаги всичко завършваше с кръвопролитие – Белите хора имаха мощни оръжия. Те избиваха мъжете и отвеждаха жените и децата. Сик ' Хак отскоро се бе сдобил с голямото влияние във Фоното . Той бе много млад, но големи събития предхождаха неговия възход.
Шаол'Бах - сина на Говорещия вожд Ндро'Бах - се завърна от своето посвещение. Бе се сдобил с името Т 'хор Аоб ...и с един демон в името на който той почти успя да промени живота на общността. Сик' Хак потрепери при спомена колко близко бе Т'хор Аоб до това да изтръгне из основи Старите вярвания в Се'Тангароа - бога на живота - и да ги замени с демона Оро . Въпросният демон искаше кръв и още кръв и почти се стигна до човешки жертвоприношения. Това бе капката която преля чашата. Дори днес, толкова време след прогонването на Т'хор Аоб във Великата пустиня - и сигурната му смърт там - селото трудно се възстановяваше. Шаманът бе създал много врагове и те искаха огромни обезщетени от племето.
Сик'хак не се отчая и с времето успя да се справи с наглед невъзможната ситуация.
Той прояви такт, отложи някои обезщетения, раздели на части други, потърси съюзи с други племена, направи известни компромиси. Постепенно враговете на племето станаха отново негови приятели, а влиянието на Сик'Хак нарасна. Макар да не бе Говорещ вожд, неговата дума се чуваше най-силно в Фоното, а дори и извън него. Шаол' Бах бе само сянка на прежната си сила.
Вече успял да се справи с първия проблем – недоверието което породи помежду им Т'хор Аоб и изолацията в която ги въведе. Сик'хак дълго мисли над втория проблем:
Как да се справи с роботърговците и контрабандистите на слонова кост . Той бе убеден, че ако белите нашественици бъдат отблъснати веднъж завинаги второ нашествие няма да има, но как да стане това? В главата му бавно се оформи една идея.
Скоро след това той свиква Фоното*. Макар да превишава правата си, никой не му прави забележка, заради огромния му авторитет.
- Земите ни за първи път от много време започват да се възстановят след действията на лудия шаман, чието име не трябва да се произнася - започна той. - имаме вода, храна, коне, съюзници.
Щяхме да сме щастливи ако не бе Белия човек. Той дойде и ни отне всичко. превърна жените и децата ни в роби, изби братята и бащите ни. Трябва да го отблъснем веднъж завинаги. И аз измислих как ще стане това.
той прави пауза.
- Ние всички ще се обединим. И като казвам "всички" нямам предвид само племето на Черните пръчки. Нито дори само Черните пръчки и племето на Синовете на Вятъра - нашите най-стари съседи в Още по-южните земи. А имам предвид наистина всички племена на Континента. Черните Пръчки, Синовете на Вятъра, Жълтите Змии, Дъщерите на Каймана, Голямата Костенурка, дори Войнството на Павиана...ще застанем заедно като един юмрук... ще съберем много хилядна армия с огромна флота. Всеки ще помогне да се създадат най-добрите оръжия и най-великите шамани ще се обединят . Ако сега не смажем белите никога няма да успеем.
Той си пое дъх и тогава се надигна Ндро 'Бах. Много време бе изминало откак вожда бе изгубил величието си, но все още се усещаше сянка на достойнство у него.
- Похвални са намеренията ти Сик'хак, но често добрите намерения водят към Мрачните селения.
Белият човек притежава мощни оръжия. Той притежава мощен запалителен огън, който не загасва лесно, стрели който се изстрелват бързо, здрави брони пред които нашите копия са безсилни, а канутата ни не могат да се мерят с техните кораби. Казваш, че ще събереш голяма армия. Нека приемем, че това за което говориш се случи и тази армия успее да се противопостави на Белите хора. Въпросът ми е - кой ще застане начело на тази армия? Племената ще трябва да определят върховен вожд, с огромна власт над другите вождове. Това не се е случвало никога досега. Такъв човек лесно би се превърнал в тиранин.

Сик'хак едвам го дочака да свърши
- Съвети от бащата, на Онзи който внесе разделението между нас и чието име днес не се споменава не бих приел - отвърна рязко той. Не са малко хората, които биха казали, че незаслужено заемаш поста си Шаол' Бах. Самият аз не бих правил това на въпрос. Със своята страхливост, обаче ти сам показваш, че не си достоен да бъдещ наш Говорещ Вожд. Твърде много си се отпуснал и си пример за това какъв не трябва да бъде един водач.

Той се обърна към Фоното – въпросът който Шаол’Бах поставя, въпреки това не е безсмислен, но нека да не готвим рибата преди да сми я хванали. Желая днес да получа вашето одобрение, за да мога да започна преговори с другите племена за сформиране на голяма коалиция от племена, с цел създаване на армия. Водачът - или водачите - сами ще се изявят. Знаем, че нападенията на роботърговците са периодични и следващото ще е след почти една календарна година. За това време можем да се напрвят много неща, ако сме смели. Страховете на Шаол'Бах какво ще се случи ако дадем власт на един -единствен човек са в твърде далечното бъдеще - а ние живеем в настоящето.

Предложението на Сик'Хак не срещна противници. Ндро'Бах отдавна не разполагаше с влияние сред младите мъже, а мнозина и сред по-старите вече желаеха да се отърват от роботърговците. Затова Сик'Хак наложи лесно своето мнение в племето. Подготовката за бойните действията започна трескаво. Макар да му бе трудно той успя да убеди Синовете на Вятъра и Жълтите змии да ги подкрепят с две хиляди и петстотин опитни мъже. По-трудно му бе да ги убеди той да е техен върховен вожд, ал някак си успя. В главата му мина една мисъл, която той не бе сподели с никого. Неговия народ имаше нужда от една - единна държава. Онзи чието име не се споменаваше днес почти бе успял - държавата на Т'хор Аоб щеше да е империя на Злото и затова се разпадна. Сик'хак имаше мечта да изгради Съюз от равностойни племена, които да си помагат (и той да бъде нейн върховен вожд). Тя щеше да устои във времето.
Постепенно шаманите също се обединиха. Те започнаха да изготвят по-нови магически заклинания и защити. Ковачите също обединяват сили. Бумерангите започнаха да стават по-добри, копията - по съвършени. Вождът на Голямата Костенурка - Ко'Най, известно време се противи на идеята да постави племето си под командването на друг вожд, но сухия сезон дойде, племето му остана без вода. Тогава Ко'Най се принуди да поиска помощ от Съюза. Той получи помощта, но гордостта му бе пречупена. Скоро след това той доведе още хиляда бойци с копия. Сик'Хак ликуваше. Постепенно всички Още- Южните земи се присъединиха, но земите на Север от Великата пустиня още не бяха дали отговор на неговия повик. Той негодуваше заради това забавяне.
Трябва да сме единни - ядосваше се той - нима не разбират, че Белите хор ще дойдат и при тях?
Но отговор нямаше!
В началото на дъждовния сезон отговор все пак дойде, но той не бе такъв, какъвто желаеше.
- Сик'Хак, Велики Сик'Хак. - прекъсна разговора му с вождовете му един млад юноша - извинявам се, че те прекъсвам, но ти ти трябва да видиш нещо важно.
- Какво е толкова важно невъзпитано момче - сопна се той - не виждаш ли че говоря с вождовете на другите племена?
- Да, виждам и се извинявам за прекъсването, но това е много важно...всички трябва да го видят...Една жена дойде от Северните земи... изглежда идваше през Великата пустиня...но тя бе само кожа и кости..
Сърцето на Сик'хак прескочи няколко удара. Дали е възможно? Във Великата Пустиня никой не оцелява и затова всички я заобикалят, което им коства месеци - но той познава един човек, който оцеля някога. Черният шаман Т'хор Аоб! Възможно ли бе Се'Тангароа да се е смилил и над втори човек? Нима Северът му носи така желаните вести за подкрепа?
- Велики Духове - молеше се той - дано това е вестта която чакам!
Жената бе мъничка, дори спрямо техните жени и някак кафеникава наглед, като се има предвид, че племената от Южната страна на Великата пустиня имаха кожа като въглен.
- Вода! - казва тя през напуканите си устни. Наречието бе далечно, но думите се разбираха. Дадоха й да пие. Вече всички присъстваха. Тя заговори бързо, макар завалено:
- Казвам се К'Хара (Който иска да прочете повече за К’хара да прочете „Черният шаман - бел. авт.) и съм сачемка ** на най-голямото от Южните племена...или поне бях доскоро. В племето ми настана небивала суша, с която нашият шаман Ксаметек не можа да се справи. И тогава от юг - през Пустинята дойде друг шаман който наричаше себе си Т'хор Аоб и служеше на някакъв забравен бог Оро.
Сподавено ахване мина през всички. К'хара оглежда лицата и каза:
-Виждам, че добре го познавате, затова ще спестя повечето и ще съобщя най-важното. Т'хор Аоб премахна магията и спечели доверието ни. Той извърши мръсен ритуал с жертвоприношение на овен - и пиене на кръвта му. Аз и Ксаметек бяхме единствените, които не се поддадохме, но скоро авторитета на новия шаман нарасна и той иззе цялата власт...за да стане ясно, че използва властта и магиите си, за да превръща хората в послушни зомбита на неговия демон. Към този момент той контролира цялото ми село, само аз и Ксаметек избягахме.
Последват нови възклицания - но този път лицата са по-мрачни.
- Накратко - дойдох да ви предупредя - шаманът няма да се задоволи с властта над едно село, нито дори над земите в северната част от Пустинята. Той иска да пороби целия континент.
Във връзка с това исках да ви помоля за помощ срещу него, за да го спрем.
Но преди някой да отговори се намеси Сик'хак:
- Съжалявам, но ще трябва да откажем. Ти дойде и произнесе неколкократно име на прокълнат от нас човек- а ние сме забранили да се произнася името Му . Чакахме помощ за общи военни действия от Севера, а вместо това ти се опитваш да посееш уплах в сърцата на смелите войни и на разбиеш единството ни.
Дори и да не бе така - идваш от Великата Пустинята, която наричаме още и Пустинята на Духовете. Твоят досег с шамана и минаването ти през Пустинята сигурно са те направили прокълната. Дори пясъците не те искат. Не те искаме и ние. Помощ няма да получиш тук. Върви си.
- Ти ли говориш от името на всички ? - тя ги изгледа един по един, но никой не се обади.
Т'хор Аоб дойде от юг и носеше вашият цвят на кожата - тя го изгледа от упор.
- Отново споменаваш това име - ядоса се Сик'хак - но не ще отрека - Човека Без Име някога бе наш съплеменник. Той причини много вреди тук, не по-малко от тези които е причинил при вас. Ала ние ние с много труд възстановихме стореното. Ако при вас е постигнал повече, значи вашето племе му е дало повече възможности и сами сте виновни.
Тръгни на Север, Запад или преплавай океана - все ми е едно - ще ти дадем вода и храна, но не искаме да оставаш тук.
- Разбирам - очите й се впиват в него. Съжалявам че ви обезпокоих. Дано вземете предвид опасността, за която ви предупредих.
- Знаем какво правим - увери я той – не сме беззащитни деца.
- Не! - отеква силен вик. Племената се разделиха и Ндро'Бах се отдели от общата маса хора.
Аз няма да проявя неблагодарност и да те пусна с празни ръце. И без това времето ми тук , в племето изтече и никой вече не цени съветите ми - ще те придружа. Ти имаш повече нужда от мен, отколкото тези празноглавци тук.
- Оставяш селото без вожд - погледна го Сик'хак?
- Нека не се лъжем - отвърна му спокойно Шаол'Бах - и двамата знаем прекрасно кой е Говорещия вожд на Черните пръчки. Просто давам легитимност на случващото се.
- Сик'Хак кимна - желая ви щастие. При друга ситуация бих ви дал да пренощувате цяло денонощие в лагера, но сега ще трябва да наруша правото на госта и да ви помоля час по-скоро да напуснете селото. Разбира се ние ще ви дадем фурми, вода, коне и оръжия, но ще ви помоля да побързате. Хората са изнервени, от присъствието на жената.
- Разбира се - каза Шаол 'Бах - всичко е в името на хората.
За миг двамата водачи - стария и новия - кръстосаха погледи, но като че ли нямаше какво повече да си кажат. Ндро'бах обяви, че ще отведе К'хара при превъплъщенците далеч на югозапад. След като К'Хара и Шаол'Бах напуснаха племето, напрежението изведнъж спадна . Сега вече нямаше никаква съпротива на Сик'хак, който бе избран веднъж за Говорещ вожд на Черните пръчки и втори път - за Върховен вожд на Обединената Армия. Тя вече наброяваше пет хиляди бойци. Все пак някои вождове искаха да тръгнат първо срещу Стария си враг - Т'хор Аоб.
-Има време за това - отвръща непрестанно Сик'хак - нека се справим с Белите хора
унесени в подготовката те сякаш не усетиха кога идва времето за пристигането на Белите хора
- Идат! - разнася се вик откъм постовете.
Сик'хак изруга - нашествениците бяха подранили с цял месец. Той тичаше запотен, за да организира съпротивата.
Сражението бе кратко и кръвопролитно. Капитанът на двата роботърговски кораба имаше към сто и двадесет души моряци и четиридесет и пет бойци - изобщо не очакваше, че ще срещне срещу себе си няколко хилядна армия от подивели чернокожи мъже. Когато робовладелците влизоха в селото на Черните пръчки то бе безлюдно. Изведнъж залп от стрели покоси тридесет от нашествениците. Срещу тях се хвърлиха най-добрите бойци. Този път оръжията на Белите хора не им помгнаха. На мястото на всеки паднал черен мъж изникват нови трима. Черните мъже бяха готови да умрат, но не и да бъдат роби. По-малко от две дузини бели мъже стигнаха обратно до лодките....само за да видят, че пътят им е отсечен от многобройни канута.....
Обединената армия спечели важно сражение, което повдигна самочувствието им. Те се сдобиха с по-добро оръжие от убитите. След още няколко обречени опита на Белите хора стана ясно, че Обединената армия е достатъчно ефективна за да се отбранява. Тя вече взимаше и пленници и научи тайната на запалителните оръжия и самострелите. Племената по крайбрежията се научават да обработват желязото и коват брони. Белият човек вече не бе добре дошъл тук, а власт на Сик'хак закрепна като никога.
Но докато те водеха военни действия на в югоизточната част, на Материка, Т'хор Аоб успя да покори всички племена североизточно от Великата пустиня. Минаха три години години откакто Т'хор Аоб завзе властта на север, а Сикхак стана Върховен вожд и почти шест - от първия им сблъсък. Шамана контролира цялата Североизточна част на Великата пустиня, а Сик' Хак - Южната. Предстоеше решително сражение.
Когато съобщиха на Сик'хак, че шаманът настъпва той изрече мрачно
- Крайно време е да се разправим с тази гнида.
Двете армии се изправиха една срещу друга. Сик'Хак забелязва веднга, че противника му го няма - той несъмнено се криеше. Разгневен Сик'хак даде заповед за атака. Копията на хората му се врязаха в противника и го попиляха. Настана клане. Всички северняци бяха избити за минути. Сик'Хак бе доволен - сега той контролираше и Севера. Ала странно - никъде не можаха да открият шамана. Все пак той реши, че противника му вече не бе опасен и може да организира мащабно претърсване на другия ден.
Преди да си легне той потреперва.
- Какъв студ само
- Да, необичаен е, велики вожде - обърна се към него един от хората му - толкова е студено, че земята се е втърдила и не можахме да погребем хората.
- Сик'Хак вече кимаше, когато казаното достигна до съзнанието му.
- Какво?
- казах....
- Чух те още първия път...
"Шаманът пак е направил някаква магия". - осъзна Сик'хак Той пречи мъртвите да бъдат погребани..но с Каква цел?
Отговорът дойде минути по-късно. Мъртъвците започнаха да се изправят от полето в което бяха нахвърляни. Минути по-късно те вече бяха превърнати в бездушни убийци. Сега техният брой бе много по-голям отпреди, защото към тях се бяха прибавили и собствените им мъртъвци. Раните които живите им нанасяха бяха твърде повърхностни. Хората, биещи се със зомбитата умират и армията от възкръснали мъртъвци непрестанно нарастваше.
- Сик'хак - какво да правим? - виковете идваха от всички посоки.
Накрая в пълно отчаяние той изкрещя единствеото за което се сети
- Огъня...пуснете огъня...............
Утрото ги завари с жестоки поражения. Шаманът бе избягал на север, след като армията му е разгромена, но хората на Сик'Хак са се бяха стопили с повече от две трети. Той имаше малко повече от хиляда мъже. Сик 'Хак бавно осъзна, че не може да воюва едновременно с Белите хора и шамана. Твърде малко бойци имаше, а и трябва и да ги разпуска за да събират реколтата.
Той свика Фоното
- приятели - започна той - останахме малко...налага се да вземем трудно решение...трябва да сключим мир с Белите хора....
Викове "Предател", "Изменник", "Подкупили са го", го прекъснаха. Фоно се изроди в кавга. Сих'хак получи доверието на повечето, от вождовете, но този ден, мнозина от тях се отделиха от Съвета . Вождът на Голямата костенурка бе един от тях. Той бе загубил и двамата си синове в кървавата бран, а дъщеря му бе отвлечена от Белите мъже.
- Него мога да разбера - мислеше си Сик'хак - но какво ще стане ако всеки реши да се дели от Съюза?
За нещастие мнозина го последваха....
Хората на Сик'хак започнаха бързо да се смаляват и мирът ставаше все по-наложителен. За разлика от тях Белите хора не бързат с мира. В отчаян опит да закрепи авторитет си Сик'хак изреди редица условия сред които е да спрат с избиването на слоновете и с търговията на роби, както и да се занимават само с почтена търговия. Да не носят некачествени стоки. Да носят предимно оръжия и одеала или желязо и т.н. От друга страна търговците искат уверения че няма да бъдат нападани, а стоките им - крадени. Преговорите се проточват. Като че ли имаше резултат, но той бе несигурен и временен.
Проблемите с Т'хор Аоб, обаче зачестиха. Наистина - сега вече след като бе разбит шамана не се решава на открит сблъсък, но постоянно създава проблеми с магиите си. Ту суша ще удари, ту град ще избие, ту мощно земетресение ще тресне или епидемия на шарка ще почне да върлува.
Следващите девет години от живота на Сик'хак минаха в непрестанни опити да осигури мира с Белия човек, да върне напусналите Съюза племена и да спре настъплението на Т'хор Аоб. Границата на Южните земи се оформя и постепенно се създаваше една държава - точно каквато си я представя преди толкова години. Но изгубен в битките той забравя за Враговете си вътре в племето. Един ден получи неочаквана вест.
- Сик'Хак - казвт му вождовете -племето на Голямата Костенурка е тук. Сик'Хак тръгва със свито сърце. хората му са малцина, но това което вижда не го радва - хората на Ко'Най са още по-малко.
-Братко - изрича вождът - реших, че трябва да се помирим. Съжалявам за постъпката си, но ти ще ме разбереш. Загубих близки и се разгневих. Бях сляп. Нека има мир между нас.
Той падна на колене.
- Готов съм да сложа живота си и живота на хората си в в нозете си. Прости ни или ни убий.
После кимва на своите хора - донесете даровете.
- Сик'Хак се взира несигурно в очите на Ко'Най, но не можа да открие следа от притворство.
- Ко'Най ! Стани! прощавам ти всичко - нека бъдем братя! ще съградим нова земя, в която да текат реки от мед и масло за децата ни. Миналото не ни принадлежи, но бъдещето е пред нас. Ти загуби жена си и синовете, аз наложницата си, но ние имаме още дни и ще имаме още деца. Нека тази вечер се отдадем на веселие, че братята ни се върнха при нас..
Празненството продължи до късно. Въпреки своите предчувствия Сик'хак не може да открие никаква видима причина за притеснение . На няколко пъти му се струва, че очите на Ко'Най светят с особен блясък, но сигурно това е от виното и факлите. На другия ден потеглиха срещу Т'хор Аоб. Сега Сик'хак разполагаше с достатъчно хора и бе решил да се окончателно да победи шамана.

ЕПИЛОГ


Настъплението на Обединената армия е така мащабно както никога досега. Въпреки всичките си магии , въпреки зомбитата, въпреки горещините на пустинята - шаманът не може да устои срещу настъпление. Обединената армия губи хора но не се предава, а продължава да настъпва. в Края на седмицата пред тях се изправи Черната Кула.
-Ето я - извика Сик'Хак след мен. И в този момент получи силен удар по главата.
Свестява се тъмно подземие. Крайниците му бяха стегнати от здрави въжета.
- Най-накрая си с нас друже - казва му един познат глас. Т'хор Аоб!
- От доста време те наблюдавам - обявява шаманът - ти си в основата на първия ми провал. О, знам какво те вбеси а тогава. Причината не бе така наречената ти благочестивост, а момичето, което ти отнех... но и аз научих нещо от теб. Ти ме изпрати на смърт в Пустинята, но не пожела да си изцапаш ръцете...е, аз станах по-силен и по-твърд....а също и по умен.
Той щраква с пръсти и от сенките се показа Ко'Най.
-вярвам, че познаваш моя помощник - обяви Т'хор Аоб.
- Ко'Най! как посмя да ме предадеш! Аз ти вярвах - извика Сик'хак!
Шаманът се изсмива високо - О, ти грешиш, това вече не е Ко'Най или поне не в смисъла който влагаш в това понятие...той е напълно лишен от разум и се подчинява на Оро, срещу когото ти така стръвно се бореше... както и всички които паднаха в неизвестните си гробове...
Знаеш ли Сик'Хак - ти си един прекрасен имитатор, но все пак само имитатор. Мечтаеше за империя, изградена на равните племена. Отричаше ме и все пак същото време ме повтаряше. Е аз ще стигна по-далеч - Ще завладея Материка и ще тръгна към следващия. На Оро му трябват живи души, а на мен - власт. Смятам да започна с теб. Ти ще станеш бездушна кукла също като моите слуги тук.
-Ко'Най! Мия 'Хара! действайте. ЕДна жена се присъедини към Ко'Най. Те тръгна към Сик'Хак.
НЕ! Изкрещя той и с последни сили се изви хвърли в огъня. Той заблиза лицето му, кожата му замириса на пърлено и.....
...........................................................................
Сих'Хак се събужда в леглото си! Студена пот тече от него.
-Какъв ужасен кошмар - казва си той - добре, че е само сън.
Излиза навън, за да се разсее чрез хладния въздух.....
и бе обграден от хората на Ко'Най, които държат копия. - Радвам се да те видя Сик'Хак - казва той, но усмивката му е студена...а очите му нямаха зеници

КРАЙ НА ТРЕТА ЧАСТ

*Велик Фоно - Съвет на старейшините
** сачем- вожд при ирокезите и оджибаве. Ирокезите се управляват матриахално., не намерих друга дума за вожд в женски род - бел. авт.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest