otnosno 4-iq konkurs za kratyk razkaz

Конкурсите за разкази на Shadowdance... хлебарки, дракони и смърфове...

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Il_dottore
Merchant
Posts: 88
Joined: Sun Apr 04, 2010 7:50 pm

Post by Il_dottore » Mon Apr 26, 2010 12:03 am

Trip wrote:Въпрос:

Какво точно искаш да изразиш с тоя пример? :dunno:
Идея си нямам!:D
Но доколкото рабрах - това не е голям проблем. Защото виж какъв е цветист северозападния език, нали?

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Mon Apr 26, 2010 2:22 am

И аз не схващам поантата на последните ти постове.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Il_dottore
Merchant
Posts: 88
Joined: Sun Apr 04, 2010 7:50 pm

Post by Il_dottore » Mon Apr 26, 2010 8:34 am

Roland wrote:И аз не схващам поантата на последните ти постове.
Оригиналните думи би трябвало да заместят идеята. Според теб. И ето на - пускам нещо без идея, но съставляващо цветист фолклор. Всъщност - целият северозападен речник е такъв и силно ви го препоръчвам. :)

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Apr 26, 2010 8:52 am

Роланд доста ясно wrote:Защото най-гениалните изразни средства сами по себе си СА гениална идея
Ти, с някаква тотално произволна перифраза, wrote:Оригиналните думи би трябвало да заместят идеята. Според теб.
Да ти описвам ли точно по кои и колко начина не си разбрал казаното, или можеш и сам? Между другото, темата ми е интересна, ако искаш малко по-подробно включване от мен, само кажи :)

Между другото, нека само добавя - концепцията, че въобще е възможно да имаш прекрасни думички, зад които да няма идея, е пълно чучело. Това не съществува на практика.

User avatar
Cheery
Smallfolk
Posts: 14
Joined: Mon Apr 26, 2010 10:42 am

Post by Cheery » Mon Apr 26, 2010 12:02 pm

Random wrote: И е също толкова вярно и тъжно, че много "творци" у нас не го осъзнават тоя факт и громят с идеи!
Много ми хареса това "громят с идеи". :D
Абсолютно вярно и ужасно тъжно.

Сега, понеже излиза, че и аз се регистрирам в чест на конкурса, предварително ще обявя: не участвам в конкурса. Не участвам в никакви конкурси. Не пиша. Само чета. Обаче чета много. Напоследък - почти само фентъзи. Не знам защо така се повредих. :D

Регистрирах се, за да се включа в тази дискусия с моето си мнение, като един вид средностатистически читател. Който дава всеки месец доста пари за книги и има претенции.

Това, което искам от един автор е да ми разкаже история. Ама да ми я разкаже така, че да я съпреживея като нещо истинско. Не искам да ме превъзпитават, добре съм си така. Не искам да ме правят по-добър човек, благодаря. Искам да ме хванат за ръката и да не ме пускат до края на историята. А това явно се оказва доста трудно.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Apr 26, 2010 12:07 pm

@ Cheery:

Читателят с претенции не е средностатистическият читател ;)
А превъзпитаването и правенето по-добър човек не са изключени по никакъв начин от разказването на история.

Също така, в зависимост от това колко точно се доближаваш до средностатистическия читател, хващането за ръката и непускането до края на историята може да е доста трудно, а може и да е елементарно. Предвид вкусовете и желанията именно на средностатистическия читател, е по-скоро елементарно.

Аз пък не искам да ме води за ръката. Намирам израза и това под глазурата му за клише. Искам да сади въпроси в главата ми и след това да ги полива хубаво.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 6263
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Post by Demandred » Mon Apr 26, 2010 12:14 pm

Il Dottore, ако правилно те разбирам, под оригинален и майсторски начин на използване на думите имаш предвид измисляне на неологизми или използване на някакви редки и оригинални думи, което е доста различно от традиционните критерии за стилистично майсторство. Mай си говорим за различни неща, защотонеологизмите и използването на оригинални/редки по никакъв начин не са необходимо условие за добро писане на чисти техническо и стилистично ниво.
Last edited by Demandred on Mon Apr 26, 2010 12:28 pm, edited 1 time in total.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Shin-Ra
Farmer
Posts: 60
Joined: Thu Apr 22, 2010 9:57 am
Location: Here and there
Contact:

Post by Shin-Ra » Mon Apr 26, 2010 12:24 pm

О, Боже, хора. Ако авторът е достатъчно добър, може да си ползва каквито думи иска, да прави всевъзможни и невъзможни съчетания, ако ще да напише текст, който да звучи безумно добре, а да не казва нищо, и пак да е гениален (стига това да е целта му). Езикът е такова богатсвто, че би било жалко да се ограничаваме в общо приетите му норми. Ако човек не експериментира с него, за какво изобщо му е? :roll:
Being bad is not good enough.
Veni. Vidi. Vore.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Apr 26, 2010 12:29 pm

Всъщност "хора"-та е малко излишно - само един човек тук не е на твоето мнение :mrgreen:

User avatar
Cheery
Smallfolk
Posts: 14
Joined: Mon Apr 26, 2010 10:42 am

Post by Cheery » Mon Apr 26, 2010 12:39 pm

Trip wrote:@ Cheery:Читателят с претенции не е средностатистическият читател ;)
А превъзпитаването и правенето по-добър човек не са изключени по никакъв начин от разказването на история.
Добре, значи не съм средностатистически, не съм се вкопчила в това. Въпреки че ми допадаше идеята. :D

Превъзпитаването и т.н. не са изключени, но далеч не са основното и не трябва да бъдат в центъра на една книга. И липсата им не прави книгата лоша, докато присъствието им като самоцел - да.

Ще дам пример. Един от любимите ми автори е Удхаус. Имам всичките му книги, препрочитам ги по няколко пъти, нахилена до ушите, обожавам ги. Той опитва ли да ме превъзпитава? Пробва ли се да ми насажда своите идеи за каквото и да е? Иска ли да ставам по-добра? Не. Не. И не. Кофти ли са книгите му? Не. Значи можело.

Обаче явно искаме различни неща от книгата. Аз не искам да ми садят въпроси. Това означава да ме занимават със себе си и след като оставя книгата. Не ща.
Искам много малко: добър стил, достоверно създаден свят, пълнокръвни герои, увлекателна история. Ако има и дълбока идея - бива. Но ако няма, дори няма да забележа.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Apr 26, 2010 1:36 pm

Превъзпитаването и т.н. не са изключени, но далеч не са основното и не трябва да бъдат в центъра на една книга. И липсата им не прави книгата лоша, докато присъствието им като самоцел - да.
Значи, казваш, че превъзпитаването и т.н. - ще го наричам дидактика за по-лесно - не трябва да бъдат в центъра на една книга. Първо, думичката "трябва" автоматично поставя личното ти мнение на една плоскост със стремящо се към широобхватност *правило*. Което то не е ;) Второ, дидактиката *не е* тва нещо, дет го има само в басните и пропагадната литература. Има го абсолютно навсякъде и не можеш да избягаш от него.

Салваторе учи един тийн, че има такова нещо като фентъзи-литература. Салваторе учи един тийн, че има такова нещо като елементарен ескейпизъм, който поставя пуберските фантазии за могъщество над моралния въпрос "Кви са тия положителни герои, които в една глава си разменят шеги и закачки над окървавените си оръжия, от които стърчат гръбнаците на враговете им, а в следващата натякват на лошите колко е лошо да си лош?". Или пък Салваторе учи един тийн, че има такова нещо като БАХТИ ЯКИЯ ПИЧ, ДРИЗЗЗЗЗТ, ХХААХААХ, КАК ОБЕЗГЛАВИ ТОЯ ГОБЛИН, АААА!!!! ЗЛОТО Е ЗЛО, ЩОТО Е ГРОЗНО И ГЪРБАВО И ИМА НОКТИ! Или Салваторе учи един тийн, че има такова нещо като некадърна и на места неграмотна проза, в която един по-подробен и интересен поглед върху света (бил този свят измислен или не) е заменен с 6-странични описания на замахване с меч. Или пък го учи на това същото и успява да го убеди, че така се пише литература и съответно така се възприема света. Като поредица от словесно описани забавени каданси фехтовачески фатки.

*Всичко* учи на нещо и в тоя смисъл "превъзпитава". Доколкото знам (понеже не съм чел поредицата), опитите на Джордан някъде по средата на Колелото да въведе елементи на сексуалност, любовни терзания и някаква психологическа дълбочина на По-Пораснали Теми е отчайващо незрял. *Това* е дидактика (Един зрял опит също би бил дидактика). Въпреки че сигурно 90% от читателите не я усещат, понеже, нали, авторът ги води за ръка през историята. Щото с тоя си незрял опит Колелото изразява някаква ценностна система, която читателят попива в положителна или отрицателна посока.

И няма значение дали тая ценностна система е изразена ВЪЗПИТАТЕЛНО!!!!! тип Десетте божи заповеди, или възпитателно тип :"Хората растат и се променят, Ранд. Сега те обичам само като брат." И двете възпитават тип мислене. И двете изразяват тип мислене. От тяхна гледна точка, разлика няма.

От гледна точка на читателя ОБАЧЕ (и това вече е Трето) има разлика - дали той ще засече по-тънко изразената дидактика във втория случай, или не?

Сума ти фантасти и фентъзисти, расли през 50-е години на миналия век, споделят днес как в някакъв момент от съзряването им нещо е прещракало и са осъзнали с колко расизъм, ксенофобия, сексизъм, понякога откровен фашизъм и въобще кретенски културни стереотипи са били изпълнени забавните приключенски истории, които, нали, са ги водели за ръката години наред. И когато са го осъзнали, са реагирали силно срещу тях. И затова имаме Зелазни, примерно.

В тоя ред на мисли - естествено, че книгите на Удхаус (пре)възпитават. Или ще ми кажеш, че се способна да гледаш по начин, различен от удхаусовия, на изконната (за британците) връзка иконом-аристократ, а оттам и народ-аристокрация? Или поне да не взимаш удхаусовия начин предвид?

Забележи нещо изключително важно - никъде не казвам, че АВТОРИТЕ превъзпитават. КНИГИТЕ го правят. Сигурен съм, че Джордан не е бил в живота си сексист или инфантил. В книгите му обаче има и сексизъм, и инфантилност - пак, само доколкото знам, а и доколкото съм чел от избрани пасажи. Така че намерението на автора няма значение в случая. Да, има автори, които съзнателно тръгват да пишат с идеята да превъзпитават, и им личи. Но да сипеш праведен гняв по тях е абсолютно излишно - те са твърде лесен и беззащитен противник.
Обаче явно искаме различни неща от книгата. Аз не искам да ми садят въпроси. Това означава да ме занимават със себе си и след като оставя книгата. Не ща.
Искам много малко: добър стил, достоверно създаден свят, пълнокръвни герои, увлекателна история. Ако има и дълбока идея - бива. Но ако няма, дори няма да забележа.
Пак повтарям - авторите нищо не садят в качеството си на хора и съответно не занимават никого със *себе си*. В качеството си на автори обаче те са нещо съвсем различно. Да те занимава един автор в качеството си на автор - какво значи това? Значи, да искаш да прочетеш нещо друго от него. Или да го препрочетеш. Нима не искаш това?!?

И накрая - добър стил, достоверно създаден свят, пълнокръвни герои и увлекателна история са такива абстракции, че все едно нищо не си казала.

А не може ли добрият стил да е добър, ЗАЩОТО изразява някоя много интересна и нова идея в самия себе си? (примерно идеята, че е възможно мислите на човек да бъдат изразени по много по-необичаен и различен начин от елементарно построеното изречение "Той си помисли, че...")

Достоверно създаденият свят не е ли такъв, именно защото нещо в него те кара да го осъзнаеш като логичен? Обаче коя логика е по-"достоверна"? Тази на правдоподобните светове, или тази на сюрреалистичните светове (каквито хич не липсват нито във фантастиката, нито във фентъзито - и изглеждат напълно безсмислени и "недостоверни", докато човек не схване на каква логика почиват)? Зависи как си е "възпитано" въображението ти.

Ами пълнокръвните герои? Какво значи пълнокръвен? Какво се крие зад това клише? Нищо. Или поне - нищо конкретно.

Героите на Шекспир в общия случай са безкрайно схематични. Всеки, с малки изключения, почива на по един-два елементарни психологически принципа. Меркуцио примерно. Къв е той? Приятел на Ромео. Тва е. Дотам. Същевременно е безкрайно пълнокръвен герой. Пълен с кръв. С живот. Повечето му реплики са брилятна поезия. Нищичко не знаеш за него, но ти е по-истински и от най-подробно биографирания персонаж. Същото и за героите на Зелазни, особено главните. Ако си чел достатъчно истинска, добра литература, си възпитан да усетиш, че биографичната справка на героя може да е и едно изречение, и пак да ти е "пълнокръвен".

За увлекателната история пък нямам намерение да приказвам въобще, че нещата там са още по-сложни.

С което искам да кажа само - тия 4 елемента имат отчаяна нужда от обяснението ти. ТИ как си ги дефинираш. ТИ как ги оценяваш. А не просто да ги хвърлиш като синя кърпа на вятъра и да очакваш, че по някаква случайност ще падне в ръцете на събеседника ти.

User avatar
Shin-Ra
Farmer
Posts: 60
Joined: Thu Apr 22, 2010 9:57 am
Location: Here and there
Contact:

Post by Shin-Ra » Mon Apr 26, 2010 1:58 pm

Trip, ти да не учиш философия :);)
Както и да е, долкото успях да те разбера, съм съгласна с теб :)
А що се отнася до:
Ако има и дълбока идея - бива. Но ако няма, дори няма да забележа.
Много жалко ако наистина вярваш в това. Не вярвам някой да се бъхти, в това число който и да е, да напише нещо без да вложи нищо в него, било то и телефонен указател. Не вярвам да си искала да кажеш това, но така излиза от думите ти.
Не обичам да поучавам и т.н. ама както казва Хъмпти-Дъмпти, ако помня правилно, думите са сила, ако се научиш да ги подчиняваш. (Предавам само alkohol vini на казаното от Карол :) )
Being bad is not good enough.
Veni. Vidi. Vore.

User avatar
Il_dottore
Merchant
Posts: 88
Joined: Sun Apr 04, 2010 7:50 pm

Post by Il_dottore » Mon Apr 26, 2010 2:07 pm

Trip wrote: Между другото, темата ми е интересна, ако искаш малко по-подробно включване от мен, само кажи :)
Искам! :)

User avatar
Cheery
Smallfolk
Posts: 14
Joined: Mon Apr 26, 2010 10:42 am

Post by Cheery » Mon Apr 26, 2010 2:50 pm

Леле, как не те домързя да изпишеш толкова много!
Ще карам по ред. Когато казвам „трябва”, да се подразбира „за да ми допада на мен”. Не е необходимо да подчертавам всеки път, че мнението ми е лично, нали? То си се подразбира.

Второ, дидактиката *не е* тва нещо, дет го има само в басните и пропагадната литература. Има го абсолютно навсякъде и не можеш да избягаш от него.
Можеш да откриеш дидактика във всяко нещо ако я търсиш. Само че обикновеният читател – такъв като мен – не търси. И все си мисля, че обикновеният автор – като тези, чиито книги се продават добре – не я извежда на преден план. Ако се получи, то е някак неусетно. Тоест, той не сяда да пише с идеята: сега ще ви разкрия ценностната си система, вашта сметка. Той сяда да развие някаква добра идея за история, която му е хрумнала. И в тази история влага собствените си идеи, без обаче да го мисли предварително. Затова продължавам да твърдя, че добрата история трябва да е на преден план.

Салваторе учи един тийн, че има такова нещо като фентъзи-литература.
Смяташ ли, че той си е казал „сега ще науча един тийн, че има такова нещо като фентъзи литература”? Или пък в главата му се е появил тъмен елф с два ятагана и е взел да вършее наоколо, а той е изпитал нужда да пише за него? По-скоро второто. Ако беше първото щеше да се получи поредната непродаваема боза.

*Всичко* учи на нещо и в тоя смисъл "превъзпитава". Доколкото знам (понеже не съм чел поредицата), опитите на Джордан някъде по средата на Колелото да въведе елементи на сексуалност, любовни терзания и някаква психологическа дълбочина на По-Пораснали Теми е отчайващо незрял. *Това* е дидактика (Един зрял опит също би бил дидактика). Въпреки че сигурно 90% от читателите не я усещат, понеже, нали, авторът ги води за ръка през историята. Щото с тоя си незрял опит Колелото изразява някаква ценностна система, която читателят попива в положителна или отрицателна посока.
Айде да не подценяваме читателя, а?
Кой пък би попил нескопосано поднесена ценностна система? Трябва много да си я закъсал откъм ценностна система, за да попиваш такива наивни декламации.
И да, естествено, че забелязах опитите на Джордан да стане дълбок изневиделица. И честно – издразниха ме. Без тях щеше да е по-добре.

И накрая - добър стил, достоверно създаден свят, пълнокръвни герои и увлекателна история са такива абстракции, че все едно нищо не си казала.
Нищо от това не е абстракция. Не задълбах, за да избегна многословността. Нещо, което явно не може да ми се получи при спор с теб.

А не може ли добрият стил да е добър, ЗАЩОТО изразява някоя много интересна и нова идея в самия себе си?
Не. Добрият стил е този, който ти доставя удоволствие, като го четеш. Независимо дали ще е по-прост и лек така че изобщо няма да се замисляш за стила – например като на Джоан Роулинг. Или ще е със сложни, дълги изречения, които трябва да препрочиташ по няколко пъти, докато схванеш смисъла – като например някои на Стивън Ериксън. Или всяко изречение ще е виц, както е при Пратчет или Дъглас Адамс.
А как според теб може стилът сам по себе си да изразява много интересна идея? Сещам се само за Людмил Станев и не, не ми хареса. Получава се доста претенциозно.

Достоверно създаденият свят не е ли такъв, именно защото нещо в него те кара да го осъзнаеш като логичен?
Да. Именно. Това имах предвид. „Достоверен” не като „който може да съществува”, а достоверен, като ”всичко се подчинява на логика”.

Ами пълнокръвните герои? Какво значи пълнокръвен? Какво се крие зад това клише? Нищо. Или поне - нищо конкретно.
Странно твърдение за някой който няколко реда по-надолу обявява Меркуцио за пълнокръвен.

Меркуцио примерно. Къв е той? Приятел на Ромео. Тва е. Дотам. Същевременно е безкрайно пълнокръвен герой. Пълен с кръв. С живот.
Значи разбираш какво имам предвид.

Същото и за героите на Зелазни, особено главните. Ако си чел достатъчно истинска, добра литература, си възпитан да усетиш, че биографичната справка на героя може да е и едно изречение, и пак да ти е "пълнокръвен"
Правилно. Обаче тук нещо ме стресна. Какво имаш предвид под „истинска, добра литература”? И ти ли смяташ, че фантастиката не е „истинска и добра”? Или просто не съм разбрала.
Merus in pectum et in aquam.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Apr 26, 2010 3:28 pm

Четеш толкова невнимателно! :)

Лично наблюдение, свободна си да не се съгласиш.
И все си мисля, че обикновеният автор – като тези, чиито книги се продават добре – не я извежда на преден план. Ако се получи, то е някак неусетно. Тоест, той не сяда да пише с идеята: сега ще ви разкрия ценностната си система, вашта сметка. Той сяда да развие някаква добра идея за история, която му е хрумнала.

Аз не разбрах защо все даваш примери с неща, които не си чел? И в крайна сметка така и не вдянах защо намеси Салваторе и какво по-точно ти е мнението за него, но няма значение. Е, аз съм чела Салваторе и не смятам, че той опитва някого да възпитава в нещо. Смяташ ли, че той си е казал „сега ще науча един тийн, че има такова нещо като фентъзи литература”? Или пък в главата му се е появил тъмен елф с два ятагана и е взел да вършее наоколо, а той е изпитал нужда да пише за него? По-скоро второто. Ако беше първото щеше да се получи поредната непродаваема боза.
Забележи нещо изключително важно - никъде не казвам, че АВТОРИТЕ превъзпитават. КНИГИТЕ го правят. Сигурен съм, че Джордан не е бил в живота си сексист или инфантил. В книгите му обаче има и сексизъм, и инфантилност - пак, само доколкото знам, а и доколкото съм чел от избрани пасажи. Така че намерението на автора няма значение в случая. Да, има автори, които съзнателно тръгват да пишат с идеята да превъзпитават, и им личи. Но да сипеш праведен гняв по тях е абсолютно излишно - те са твърде лесен и беззащитен противник.
Бая ми е тъпо да отговарям на твои неща със свой цитат, който освен това съм започнал със "Забележи нещо изключително важно", че и да си болдвам началото на цитата, И ПАК да не съм сигурен дали ще забележиш написаното....

Колкото до Салваторе, дадох го като пример за история, която няма за цел нищо друго, освен да "те води за ръката", и въпреки това е очеизбощащо фрашката с тъпи стереотипи и кретеноидна ценностна система. Ти как, между другото наричаш излиянията на Дриззт в курсив във всяка книга, ако не нравоучения? И не, не е непродаваема боза, но пък е нечитаема такава. Аз поне не мога да го чета без почти физическа болка, а съм му ревюирал тамън 3-4 книги в списанието, в чийто форум пишем. Което отговаря и на въпроса ти защо съм бил говорел за неща, дето не съм ги бил чел.

Айде да не подценяваме читателя, а?
Кой пък би попил нескопосано поднесена ценностна система? Трябва много да си я закъсал откъм ценностна система, за да попиваш такива наивни декламации.
И да, естествено, че забелязах опитите на Джордан да стане дълбок изневиделица. И честно – издразниха ме. Без тях щеше да е по-добре.
*Всичко* учи на нещо и в тоя смисъл "превъзпитава". Доколкото знам (понеже не съм чел поредицата), опитите на Джордан някъде по средата на Колелото да въведе елементи на сексуалност, любовни терзания и някаква психологическа дълбочина на По-Пораснали Теми е отчайващо незрял. *Това* е дидактика (Един зрял опит също би бил дидактика). Въпреки че сигурно 90% от читателите не я усещат, понеже, нали, авторът ги води за ръка през историята. Щото с тоя си незрял опит Колелото изразява някаква ценностна система, която читателят попива в положителна или отрицателна посока.
Пак отговарям с цитат не нещо, което всъщност представлява отговор на същия цитат... :shock: Ок, в интерес на справедливостта, изречението, дето съм го болднал, не е твърде конкретно. Имах предвид "която читателят или (несъзнателно) одобрява или не одобрява - щото смята, че е погрешна, или може би щото смята, че е елементарна, ако и да има верни неща в нея." НО дори без това изречение го има следният пример, който поне аз мислех за доста красноречив, докато го писах:
Сума ти фантасти и фентъзисти, расли през 50-е години на миналия век, споделят днес как в някакъв момент от съзряването им нещо е прещракало и са осъзнали с колко расизъм, ксенофобия, сексизъм, понякога откровен фашизъм и въобще кретенски културни стереотипи са били изпълнени забавните приключенски истории, които, нали, са ги водели за ръката години наред. И когато са го осъзнали, са реагирали силно срещу тях. И затова имаме Зелазни, примерно.
И накрая - добър стил, достоверно създаден свят, пълнокръвни герои и увлекателна история са такива абстракции, че все едно нищо не си казала.
Нищо от това не е абстракция. Не задълбах, за да избегна многословността. Нещо, което явно не може да ми се получи при спор с теб.
Разбира се, че е абстракция :) Виждам, съгласила си е в общи линии с нещо-като-дефинициите, които съм дал на някои от тия елементи. И явно за теб е много очевидно, че да, ЕСТЕСТВЕНО, че ИМЕННО ТОВА си имала предвид и съм нацелил "правилно". Тогава следното може би ще те шокира - бая хора имат предвид ИМЕННО ДРУГО със същите тия 4 понятия. Това като отговор на неизказаното ти твърдение, че явно няма нужда да обясняваш какво имаш ТИ предвид с тях. Един вид, що да сме многословни и ясни, като може да сме кратки, сбити и мъгляви. Краткостта е висше благо... май....

Не. Добрият стил е този, който ти доставя удоволствие, като го четеш. Независимо дали ще е по-прост и лек така че изобщо няма да се замисляш за стила – например като на Джоан Роулинг. Или ще е със сложни, дълги изречения, които трябва да препрочиташ по няколко пъти, докато схванеш смисъла – като например някои на Стивън Ериксън. Или всяко изречение ще е виц, както е при Пратчет или Дъглас Адамс.
А как според теб може стилът сам по себе си да изразява много интересна идея? Сещам се само за Людмил Станев и не, не ми хареса. Получава се доста претенциозно.
НЕ! :lol: Един вид, добър стил = квото работи за който и да е читател, независимо какво предпочита. Сигурно и това хич не е абстрактно ;)
И един въпрос - това че си се сетила за Людмил Станев като писател, при който стилът изразява интересна идея, значи ли че ИМАШ собствена дефиниция на това какво Е "стил, изразяващ интересна идея". И защо не ми дадеш първо твоята, а после да ти дам моята (щото все пак първи аз попитах), и да ги сравним?

Ами пълнокръвните герои? Какво значи пълнокръвен? Какво се крие зад това клише? Нищо. Или поне - нищо конкретно.
Странно твърдение за някой който няколко реда по-надолу обявява Меркуцио за пълнокръвен.
Обявявам Меркуцио за пълнокръвен според дефиницията "пълнокръвен = пълен с кръв. с живот". Отново може да те шокирам, но има хора за които тая дефиниция изглежда така "пълнокръвен = с 3 родословни дървета, сложни взаимодействия с другите персонажи и света около себе си, с подробно описани мисли и чувства". Което по никакъв начин не е лоша или тъпа или погрешна дефиниция. Само дето показва колко много неща може да значи "пълнокръвен" и съответно колко лишена е думата от едно реално значение.
Същото и за героите на Зелазни, особено главните. Ако си чел достатъчно истинска, добра литература, си възпитан да усетиш, че биографичната справка на героя може да е и едно изречение, и пак да ти е "пълнокръвен"
Правилно. Обаче тук нещо ме стресна. Какво имаш предвид под „истинска, добра литература”? И ти ли смяташ, че фантастиката не е „истинска и добра”? Или просто не съм разбрала.
Не, не си разбрала. :)

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests